И още: общинските служби по земеделие изправят грешки в документи

ВЪПРОС: В документите, които съм получил от бившата Поземлена комисия за възстановяване правото ми на собственост върху земеделските земи, има много пропуски и грешки. Сред тях са: грешка в собственото име, на някои места липсва ЕГН, за част от земите няма протокол за въвод във владение, някои от решенията няма заверка „Вярно с оригинала“. В сегашната служба „Земеделие и гори“ липсва преписка на мое име.
Към коя институция да се обърна, за да се снабдя с изрядни документи и за възстановяване на преписката?
Има договор за наем на земите ми с кооперация, който се подновява всяка година, ако някоя от страните не пожелае да го прекрати. Кооперацията счита този договор като аренден, но не ми плаща редовно рентата, а за 2020 г. получих 50% от рентната вноска, защото годината била сушава. Правилно ли е това?
ВАСИЛЕВ, СОФИЯ
ОТГОВОР: Възстановяване собствеността върху земеделските земи по ЗСПЗЗ приключи отдавна. Читателят е трябвало да иска отстраняване на грешките и пропуските в издадените му документи в законоустановения срок. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на бившите поземлени комисии можеха да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред Районния съд чрез бившата Поземлена комисия. Този срок изтече отдавна и читателят не може сега до се ползва от тази възможност. Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ обаче, наследникът на поземлените комисии – общинските служби по земеделие, могат да поправят явни фактически грешки в издадените документи за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, което не е ограничено със срок. Читателят може да подаде молба до съответната общинска служба по земеделие на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ за поправка на явни фактически грешки.
По отношение стопанисването на земите на читателя от кооперация считам, че е налице договор за наем, а не за аренда, тъй като договорите за аренда се вписват в службите по вписванията, за което няма данни от читателското писмо. Аргументите на кооперацията за намаляване на наемната вноска наполовина поради сушава година са неоснователни, освен ако това не е уговорено в договора за наем. Всъщност и съгласно Закона за арендата в земеделието сушава година не е основание за намаление на арендната вноска. Ако не се споразумее с кооперацията за изплащане на цялата наемна цена, читателят може да се обърне към съда.
Във всички случаи читателят трябва да уреди отношенията си с кооперацията по отношение на това дали ще продължи да отдава земята си под наем, или ще сключи нов договор с кооперацията за аренда.

РУБРИКАТА СЕ ВОДИ ОТ АДВОКАТ ВИОЛЕТА АНДРЕЙЧИНА

ДФ „Земеделие“ изплати още 41,671 млн. лв. на над 1 300 стопани и по последните две схеми от обвързаното подпомагане в сектор „Животновъдство“ - Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол - (ЕЖСК-мляко) и Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол - (ЕЖСК-месо).

  По схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол 894 стопани получиха 38,673 млн. лв. Определената ставка е в размер на 610,50 лева на глава за първите 50 допустими за подпомагане животни и 488,40 лева на глава за над 50-тото допустимо животно.

 2,998 млн. лева бяха разплатени на 419 стопани по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол. Ставката за едно животно по ЕЖСК - месо за 2020 г. е 152,19 лв. на глава за първите 50 допустими за подпомагане животни и 121,75 лв. на глава за над 50-тото допустимо за подпомагане животно.

 Размерът на подпомагането на глава животно е изчислен след приключване на всички административни проверки и проверки на място. Ставките, оповестени по-рано тази седмица, бяха изчислени на база предварителни калкулации. След като бяха взети най-актуалните данни от всички регистри и с цел извършване на навременни плащания към по-голям брой стопани, се установи, че допустимият брой на животните по двете схеми нараства спрямо предварителните изчисления. Това наложи изменение на предварително оповестените ставки в съответствие с одобрения бюджет от ЕС.

  След направените окончателни изчисления на ставките по-голям брой животновъди получат подпомагане за Кампания 2020. В тази връзка кандидатите по схемата за млечни говеда под селекционен контрол получават с 18 % по-висока ставка за глава животно в сравнение с Кампания 2019 г.

  От началото на декември по осемте схеми за обвързано с производството подпомагане в сектор „Животновъдство“ българските фермери получиха общо над 117 млн. лв. за Кампания 2020.

Това залагат промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които бяха гласувани на второ четене в комисия. За тях разговаряме с депутата от ДПС Бюрхан Абазов

- Г-н Абазов, кои поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители ще засегнат пряко бранша?

- Досега, за да се получава подпомагане, трябваше да се представи правно основание – документ за ползване, наем или за собственост. Тези два документа се считаха за достатъчно основание да се очертаят обработваемите площи и да се легитимира правото на ползване на земята и получаване на субсидии по директните плащания. От тук нататък това няма да бъде достатъчно. Освен документ за ползването на земята, трябва да има и доказателство за уредени отношения със собствениците на земя.

- Трябва да се докаже, че е платена рента?

- Да, ще се изисква документ за платена рента. Без него ще се счита, че липсва правно основание за ползване на земята.

- Къде и пред кого ще трябва да се представи този документ?

- В общинските служби „Земеделие и гори“ имат информация за платените ренти при ползването на земи от Държавния поземлен фонд. По-трудно ще стане при частно-правните отношения между ползватели и наемодатели на земя. Идеята е, при следващото внасяне на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, да бъде изработен конкретен механизъм – кой и как точно ще удостоверява дали частно-правните субекти в тези отношения са си платили рентата. Такъв механизъм е необходим, защото държавата не притежава документите нито на общините, нито на частните стопани.

- Не очаквате ли бурна реакция на тази законодателна промяна?

- От кого? Нали трябва да защитим и малкия собственик на земя. Срещу данъчните закони защо никой не скача? Някой оспорва ли всички други вещно-правни въпроси в страната? Всяка община издава съответен документ срещу платени данъци, нали? И никой не оспорва това. Ако отидете да си подновите шофьорската книжка и имате неплатени глоби, няма как да ви издадат нова, докато не се издължите, нали? В цяла Европа така работи системата – по правила.

- Бурна реакция вероятно ще има заради невижданата суша тази година, като прибавим и Ковид пандемията – не е ли логично да очаквате реакция?

- Тук сте права. Сушата тази година наистина ще затрудни много наши земеделци да платят рентите. Освен рентите, те имат да обслужват и кредити, да плащат на доставчици на семена, торове, горива. Годината наистина е тежка и в това отношение имате право – трябва още малко да се помисли. Дали от тази година да влязат промените или на по-късен етап. Ще мислим по този въпрос.

- Каква е процедурата от тук нататък, за да бъдат окончателно приети промените в Закона за подпомагане на земеделските производители?

- Влиза в пленарна зала за второ четене. Но няма административно фиксиран срок кога точно това трябва да се случи. Има закони, които чакат от 6 месеца да бъдат гласувани в Народното събрание.

Анета Божидарова

Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Ако говорим за устойчиво семейно земеделие, за изградени локални вериги, за прости и ясни правила. У нас такива неща няма.

У нас пиперът и доматите гният на полето, защото няма кой да ги обере. Въпреки Covid - 19, българите предпочетоха за поредна година да бъдат сезонни работници навън. И да лепнат вируса, поне ще си дойдат с пари.

Пшеницата почерня на полето, земята се разцепи от суша. Ще видим напролет дали зърнопроизводителите са научили един простичък урок – добивите и печалбата са важни, управлението на риска обаче е по-важно. Ако си твърде лаком, земята мълчаливо си отмъщава. Защото и след 20 години някой ще иска да сее.

Биопроизводителите се кротнаха. Пари за сектора има, даже и в училищните схеми са включени биопродукти и биомед. А според свръхамбициозните цели на Зеления пакт, през следващите 10 години страната ни трябва да увеличи биологичните площи на 25-30%. Леле, това се казва добра и светла новина!

През 2030 година симпатичната Грета Тунберг вече ще бъде зряла и улегнала жена. Като нищо можем да я поканим на гости. Ще плеснем с ръце и ще я прегърнем. Ще я заведем да види как агънца, яренца и теленца блеят по тучни пасища, във всяко село има живот, в местната кръчма се предлага автентична храна, а на огромните стадиони за милиони млади фермери ритат топка в свободното време. Или пък сърфират в интернет, широколентов при това. Ех, живот – здравей, здравей!

Но до тогава има толкова време – цели 10 години. Днес трябва да мислим за …днес. Политиците трескаво броят дните – колко остава до следващите избори, ще имам ли място в парламента или в европарламента?

Свикнали на тази игра, фермерите чакат субсидии, компенсации, de minimis, извънредна подкрепа заради Covid – 19 и т. н. С две думи - да се върже аритметиката и за тази година, пък другото ще почака. Като наближи 2030-а, все някак ще ги нагласим работите.

Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Но ние сме тръгнали по дългия.

Анета Божидарова

Да живее Европа! Така завърши своята първа реч за състоянието на Общността Урсула фон дер Лайен, първата жена председател на Европейската комисия, майка на 7 деца. Смела, амбициозна, изпълнена с непостижими цели – как да бъде определена речта на фон дер Лайен?

Каква е картината – имаме разклатена и разединена Европа, на прага на световна икономическа криза, породена от Covid пандемията. Заразата показа, че при кризи от подобен мащаб, Брюксел реагира бавно и не дотам адекватно.

Единен европейски здравен съюз, равна минимална европейска заплата, с 55% /вместо с 40/ да намалеят парниковите емисии до 2030 година – възможни ли са тези цели при сегашните европейски реалности? Трудно е за вярване.

Още не е гласувана Многогодишната финансова рамка /бюджетът на ЕС за следващите 7 години/, не е ясно планираните 750 млрд. евро /грантове и заеми/ - за вдигане на европейската икономика на крака след корона кризата, как точно ще бъдат разходвани. 37% от тези средства да се разпределят за проекти по Зелената сделка, призова фон дер Лайен.

Засушаването тази година несъмнено поставя въпроса за кардинална промяна в подхода към земеделието и в търсенето на алтернативни култури и производства. Европейските фермери биха го направили единствено срещу сериозно финансово обезпечение на риска, който ще поемат. Дали въпросните близо 40% за зелени проекти ще бъдат облечени в апетитни за устойчивите земеделци схеми и мерки, ще стане ясно едва след като средствата влязат в конкретни правила и регламенти. На този етап по-скоро се очаква съпротива и целите, очертани от председателят на Европейската комисия, изглеждат нереални.

Трудно ще бъде да се подреди европейската къща, няма да бъде по-лесно да подредим и собствената. Повече от 10 години родните фермери недоволстват, че липсва равнопоставеност в получаването на директни субсидии за стопаните в отделните страни-членки на Общността. Оказахме се и потърпевши от прилагането на двоен стандарт при храните. Европа продължава ли да работи на две скорости или пък ние не умеем достатъчно категорично да отвоюваме собствени позиции? Често се чуват твърдения, че сме лесен пазар за нискокачествена европейска стока и източник на суровини и евтина работна ръка. Сами ли сме се поставили в тази роля или наистина е нереално да се борим с големите и развити европейски икономики? Как правим аграрен бизнес – с пазарно мислене или с мисъл за едни субсидии?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Често си припомням думите на един ирландски говедовъд, когото срещнах на едно изложение. „Моите субсидии намаляват, защото трябва да има и за фермерите в Румъния и България. Разбирам обаче, че в тези държави част от парите се харчат неправомерно и това ме ядосва. Кога ще се научите на истинско говедовъдство? Никой не знае. Но субсидии трябва да има и за вас, нали? А дори не знаете един стек да приготвите като хората!“

До колко е прав ирландецът с пиперлив език, всеки сам да прецени. Важното е да намерим българския отговор на този въпрос. Да живее Европа, г-жо фон дер Лайен! Но коя Европа?

Анета Божидарова

От ДФЗ отпускат 400 хил. лева извънреден deminimis за опожарените земеделски площи в Хасковско

Във връзка с възникналите пожари на територията на България и обявеното бедствено положение в някои общини, Държавен фонд „Земеделие“ призовава всички земеделски стопани, които са кандидати по схемите и мерките за директни плащания и чието стопанство е засегнато от пожарите, да уведомят Разплащателна агенция за наличие на форсмажор. Уведомяването следва да се извърши в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие чрез попълване на формуляр по образец по реда на чл. 13, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със самата заповед за обявеното бедствено положение ДФЗ разполага по служебен път.

В случай че стопаните с опожарени площи не подадат уведомление до Разплащателната агенция за възникнал форсмажор, площите им ще се считат за недопустими за подпомагане.

Образецът на уведомлението за форсмажор е публикуван на сайта на ДФ „Земеделие“, от където може да бъде изтеглен.

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди бюджет до 400 000 лв. по помощта de minimis за компенсиране на щетите, които пожарите през август нанесоха на земеделските стопани в област Хасково.

Огънят е унищожил тревни площи на пасища и ливади, както и насаждения с люцерна, бадеми и винени лозя.

     Предвидените ставки за подпомагане са:

     - Трайни насаждения до 120 лв./дка;

   - Фуражни култури - до 40 лв./дка;

    - Постоянно затревени площи - до 30 лв./дка;

     Фермерите ще получат и компенсации до 1000 лева за една животинска единица.

На подпомагане имат право земеделци, с изгорели постоянно затревени площи и животни. Обезщетения ще получат стопаните с регистрирани и идентифицирани обекти с животни, въведени в системата на БАБХ към датата на възникване на пожарите.

Земеделските стопани претърпели щети, следва да предоставят служебна бележка, издадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" или от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението".

Компенсациите няма да надвишават 80% от производствените разходи. Подпомагането се намалява с 50% в случаите, когато стопаните нямат застраховка. Предстои ДФ „Земеделие” и Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят указанията за прилагане на помощта.

Източник: ДФЗ

Близо 30 млрд. лева ще се излеят в България през следващите няма и 10 години. Поне това обяви премиерът Борисов. Битката за контрола върху тези пари предстои – на ниво Брюксел. А ние твърде добре вече знаем как „да усвояваме“. В резултат на това, каква е картината днес:

• 80% от европейските субсидии отиват при 6% от земеделските производители
• Собственици на земя, за които е важна единствено рентата
• Ползватели на земя, за които определяща е печалбата
• Разрушени напоителни системи, скоро камили ще пият вода от Дунава
• Пустеещи села със стадиони за милиони
• Къщи за гости, превърнати в къщи за тъщи
• Автентична храна, превърната в бутиков разкош, а не в местен бизнес
• Над 100 браншови аграрни организации, всеки има нотариален акт върху истината и земеделските политики
• Чертожници, схемаджии, тарикати, дето не знаят от коя страна се хваща мотиката
• Мераклии за бързо забогатяване - с виртуални ферми и с нереални представи за това що е бизнес
• Плаха местна администрация, която не смее да рита, за да не си ритне хляба
• Политическо ръководство на МЗХГ, което трудно залага на експертиза, защото партийната воля е на първо място
• Един самотен премиер, който си говори сам в колата, защото някои въпроси вече са станали твърде неудобни

Каква промяна е нужна в страната, за да се промени тази картина? Голяма промяна. Понякога въпросите са по-важни от отговорите. Милиардите обаче не са отговор.

Анета Божидарова

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

ДФ „Земеделие“ преведе над 1,8 млн. лв. (1 809 128 лева) на 194 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Заедно с разплатените на 4 юни средства, общият размер на плащанията по мярката достигна близо 4,5 млн. лв.  (4 477 423 лева)  изплатени на общо 441 земеделски стопани.

Припомняме, че 642 фермери подадоха документи за подпомагане по мярката за 2019 г. Финансовата помощ на останалите одобрени кандидати ще се изплаща поетапно след приключване на всички проверки.

Обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на регионално ниво. Земеделските стопани – кандидати по мярка 14, могат да получат допълнителна информация за проектите си в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА).

Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Не може всички производители да се слагат под общ знаменател, когато става дума за измами, казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате скандала с парите по обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Ще бъда откровен. Лъсна истината как от години т. нар. привилегировани сектори „усвояват“ подкрепата към тях, за която винаги са настоявали. За една година 121 млн. евро отиват само за сектор „Плодове и зеленчуци“ – по линия на обвързаната подкрепа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги сме се обявявали за ред и за контрол. Всичко трябва да бъде прозрачно. Не може обаче всички производители да бъдат поставяни под общ знаменател. Какво значи 50% нарушения? Производителите на плодове и зеленчуци да имат куража да посочат кои сред тях са схемаджии, да не говорят на едро. Защото става дума за точно определени групи. Нека от ДФЗ изнесат всички данни от проверките – да се знае кои са нарушителите и в кои сектори. Последните чертожници са сред картофопроизводителите - да ги кажат кои са. Нали до скоро имаше специален ресорен зам.-министър на МЗХГ, със съветник тъкмо от този бранш. Как така се допускат подобни злоупотреби – при проверките какво се оказва - нито телени червеи, нито картофи, че накрая и фактури за продадени такива. Как става тази работа? И кой е виновен – пак зърнопроизводителите, защото имали консултанти и знаели какво да правят. Ние работим, дума не сме казали. За мен това е откровена атака към земеделското министерство – от онези, които видяха, че няма как да им минат далаверите. Атаката определено може да се определи и като политическа, но не е наша работа да се месим там. Ние реагираме като бранш.

Няма да допуснем някой да се заиграва със сектор „Зърнопроизводство“. Подкрепяме усилията на МЗХГ и на ДФЗ за всички видове проверки, които извършват. В земеделието се работи по правила – национални и европейски - и всички трябва да ги спазват. Т. нар. чувствителните и приоритетни сектори взимат 10 пъти по голяма субсидия от зърнопроизводителите. Но какъв е резултатът? Интересът към субсидията убива реалното производство. Сектор „Зърно“ е извън това.

- Тогава не е ли по-добре да няма субсидии – за да останат истинските земеделци?

- Земеделското министерство направи всичко възможно, за да защити обвързаната подкрепа в Брюксел. Големите европейски държави са против този вид подпомагане, особено Германия. Обвързаното с производството подпомагане изкривява пазара – това са аргументите на страните, които не прилагат тази схема. При зърнопроизводството подобна подкрепа има само за протеиновите култури. Но браншът почти не се възползва от нея, защото за нас не е важно да се вземат едни пари, а дали ще можеш да реализираш произведеното на пазара. От протеиновите култури икономическият ефект е нулев, залагаме ги единствено, за да покриваме зелените изисквания.

- Онези, които очертават постоянно затревени площи – пасища, за които взимат едни добри субсидии, съща са чертожници – те не трябва ли също да бъдат оповестени от МЗХГ и от ДФЗ?

- Не ми е известно сред тях да има зърнопроизводители. За нас, реалните производители, субсидията не е фактор, ние сме пазарно ориентирани. Ако тя се дава на базата на производство /на тон продукция, например/, европейските анализи показват, че това ще изкриви пазара. Затова се дава на единица площ. По отношение на измамниците, има ли такива – да се оповестяват, да се санкционират и да се предават на прокуратурата. Не е нужно да има конфронтация между отделните сектори. Измамниците навсякъде са измамници.

- Как да бъдат предотвратени измамите със земеделски пари?

- Когато контролът се осъществява изцяло на базата на сателитно и спътниково наблюдение върху земеделските площи, тогава всичко ще бъде видно – и за българските институции, и за европейските. Сателитните снимки са кристално ясни, там няма място за дребни лъжи и тарикатлъци, на каквито сме свидетели през последните години. Не може да искаш държавата да ти покрие 100% от разходите в производството на декар и вечно да си недоволен. На всичкото отгоре да не можеш и реално да излезеш на пазара. Ако всяка година се наливат 121 млн. евро в сектор „Плодове и зеленчуци“ за обвързана подкрепа, български картофи и български пипер ли ядем? Търговските вериги се раздвижиха, но май се оказва, че не можем да ги захраним с българска продукция. Защото ни куца количеството и качеството. Това е истината. Има съвестни и честни производители на плодове и на зеленчуци, но една определена клика мъти на всички водата.