Българското земеделие може да гарантира добър стандарт на живот Избрана

В ерата на климатичните промени, когато прецизното и дигиталното земеделие навлизат в практиката, когато четвъртата индустриална революция, в лицето на изкуствения интелект изпреварва времето, трябва да си зададем въпроса – къде стоим и как ще управляваме нашето земеделие, казва акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център към Софийския университет

Интервю на Лили Мирчева

- Академик Атанасов, какви политики трябва да предприемем в ерата на климатичните промени, когато се изисква развитие на устойчиво земеделие?

  • Устойчивото земеделие изисква повишаване на продуктивността, но в същото време да се намалят синтетичните пестициди и торове, при намаляващи работна ръка, намаляващи водни източници и останали ресурси. Неотдавна логото на Европа бе „Икономика, основана на познанието“. По всяка вероятност сега трябва да отидем по-далеч и да станем Европа, основана на иновации. Европа прави пробиви в технологиите. Другите страни от останалите континенти използват тези технологии, но ние се оказваме не толкова конкурентноспособни. Едва ли трябва да споменавам, че наложеното ембарго на Русия я направи първостепенен износител на пшеница в света, т. е. подпомогна нейното икономическо развитие.

  • Вие сте доайен в растителните биотехнологии. Къде трябва да се насочат технологичните пробиви на човечеството сега?

  • Иновациите трябва да бъдат в няколко насоки, защото те ще определят конкуретноспособността на Европа и в частност на България, която е член на Общността. Като казваме технологични пробиви, визираме основно две области и те са свързани с т. нар. генетично редактиране. Това не означава генномодифицилани организми (ГМО), а това собственият геном да бъде променен така, че да се избягнат дефекти в развитието. Означава да се подсилят гените, които биха позволили неочаквани резултати по отношение на продуктивност и качество. На второ място това е свързано с микробиома. Това са колонии от бактерии, вируси и други микроби, които се намират в човека, в животните или растенията. В днешно време се установи, че микроорганизмите, наречени микробиом, са ключови и важни, водещи в това как ще реализираме потенциала на растенията, на животните и дори потенциала на здравето на човека. С други думи тези микроорганизми, които биха позволили да намерим нови пробиви в увеличаване продуктивността на растенията и животните. Така или иначе, ние сме населени с тези микроорганизма, съжителстваме в симбиоза. Това е факт и не можем да го променим, а само да го изследваме и използваме. Това са две изключително важни неща. В ерата на климатичните промени, когато прецизното и дигиталното земеделие навлизат в практиката, когато четвъртата индустриална революция, в лицето на изкуствения интелект изпреварва времето, трябва да си зададем въпроса – къде стоим и как ще управляваме нашето земеделие. Дали от космоса, дали от земята ще контролираме с малък телефон с мощните гигабайти, които ще използваме през следващите 5 години. Това са невероятни възможности, които ще ни позволят да правим други технологични пробиви и да посрещнем новите земеделски практики.

  • Каква трябва да е стратегията на учените относно напояването, при свиващите се водни ресурси на планетата?

  • Трябва да се използва всяка капка вода и почвеното плодородие, с които България толкова се гордее. Страната ни има огромен потенциал и винаги съм казвал, че няма да нахраним света, но имаме такива природни източници и това не са само петте култури, за които се говори и са важни, защото зърното е било и ще бъде основен източник за изхранване на човечеството. Но утре и в други ден, при нарастващия капацитет на Индия и Китай, когато Африканският континент излезе от кризисната ситуация, светът трябва да е готов да посрещне своето здраве и своето дълголетие. С нашите природни източници - като започнем от основните зърнени култури, минем през вторите култури, през плодовете и зеленчуците и стигнем до етерично-маслените култури, билките и дивите растения, ще видим, че това е нещо невероятно. България притежава 30% от минералните водни източници на Европа. Напоследък имаме много сериозни предложения страната ни да стане стратегически център за здравето и дълголетието на човека. Това не са магии, а настояще и близко бъдеще и ние трябва да сме готови. Пример за мен е Холандия, която си е поставила лозунга: Два пъти повече от два пъти по-малко. Това е страна, която показва на света тихо и мълчаливо как може да е първа, без много да шуми, но да използва изцяло своите вътрешни и външни ресурси.

  • Каква стъпка трябва да направи българското земеделие сега?

  • Да търси пазарния интерес, бъдещето, възможността не само да храни хората, но и да гарантира добър стандарт на живот за цели региони. Но за това е нужна образователна политика. Нужна е дългосрочна визия и в крайна сметка – национална политика, свързана с нашата сигурност. Гарантирането на собствената прехрана е от ключова важност. Същевременно дребните фермери трябва да се обединяват в кооперации, които са ефективни и по обем, и по качество. Защото ако сега някой може да предложи качество, липсва му обем. Съставна част от земеделската политика е предлагане на модели за коопериране и те трябва да се разработят максимално.

Прочетена 1519 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта