Димитър Зоров: Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“ Избрана

Картината в сектор „Мляко“

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България:

Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“

Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге. От 2000 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. През 2005 г. оглавява Националния млечен борд. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава кравеферма и овцеферма, собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”.

Г-н Зоров, повече от месец животновъдите се оплакват от ниска изкупна цена на суровото мляко. Какво се случва в сектора?

Известно е, че аз съм и от двете страни на барикадата – отглеждам животни и преработвам. И едните, и другите имат право. Какво имам предвид? Повечето колеги, които преработват, са принудени да спрат изкупуването на мляко от животновъдите по една причина: складовете им са пълни с нереализирана продукция. Млекопреработвателният бранш иска затягане на контрола по отношение на имитиращите продукти. Колеги от Плевенско дори предлагат на етикетите на имитиращите продукти да има специален надпис „Опасно за вашето здраве“. Тази лоша пазарна среда оказва влияние и върху животновъдите. Преди дни МЗХГ изнесе данни, които предизвикаха доста коментари. Каква е картината според тях? Отчетените количества произведено сурово мляко абсолютно не са достатъчни за произведените количества млечни продукти през 2018 година. Всеки знае, че

няма как от 2 литра мляко да се произведе 1 килограм сирене

Затова в голяма част от млечните продукти, освен сурово мляко, има вложено и нещо друго, което не е мляко. Такива продукти се предлагат на по-ниска цена. А преработвателите, които работят само със сурово мляко, изпадат в криза. Те или трябва да свалят цените на своите продукти, или да свалят изкупната цена на суровото мляко, или изобщо да спрат да го изкупуват. На последния консултативен съвет по животновъдство беше зададен и въпросът: защо в магазинната мрежа изчезнаха щандовете с имитиращи продукти? Само се смениха табелите: от имитиращи станаха млечни.

Нали има нова нормативна уредба, свързана с млекопреработвателния сектор? Тя не сработи ли?

Законодателството ни е перфектно, но въпросът е в каква степен го спазваме. Някак не е честно да се търси отговорност единствено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Дамян Илиев и в Господ да се превърне, няма да може да се справи с този проблем. Оказва се, че европейската политика в областта на храните не е приложима на Балканите. Говоря за морал и за самоконтрол. Когато става дума за пари и за печалба, нашият манталитет поставя морала и самоконтрола на заден план. Няма как с 20-30 инспектора на БАБХ в столицата да се контролират ефективно 5 хиляди обекта, в това число училищни столове, детски гради и т. н. Можете да влезете в интернет сайта на Агенцията по храните – има свободни работни места за контролиращи лица, но кандидати явно няма. Млекопреработвателният бранш се възползва от тази ситуация и това рефлектира върху животновъдите. По статистика, декларираното произведено сурово мляко е не повече от 60-70% от количествата, които са необходими, за да покрият капацитета на преработвателите. Тоест, ние работим в ситуация на дефицит. От една страна дефицит на сурово българско мляко, от друга – произведените млечни продукти залежават. И така се стига до логичния извод:

в нашата бизнес среда има нелоялна конкуренция

Няма как да се борим за пазар срещу сирене по БДС, обявено на цена между 4.50 и 6 лева. Ясно е колко е по БДС. Затова колегите, които работят само със сурово мляко, не могат реализират своята продукция. Търговците ги притискат да свалят цените, защото никой не купува сирене на 10-11 лева. Как обаче да се слезе на цена между 4.50 и 6 лева, ако искаш да работиш само със сурово мляко? Като „убиеш“ фермера с ниска изкупна цена. Няма как да стиснеш за гърлото доставчиците на горива, електроразпределителните дружества или социалното министерство заради високия осигурителен праг. Това е живата истина за картината в бранша.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Абсолютна забрана за работа с растителни мазнини при производството на млечни продукти. Такава, междувпрочем в наредбата има, но друг е въпросът кой я спазва. Малко грубо звучи, но защо върху млечните продукти, които не са произведени само и единствено от сурово мляко да не се постави наистина подобен предупредителен надпис: „Опасно за вашето здраве“. Както има такъв върху цигарите, например. Че и красноречиви картинки са сложени даже.

Това не е ли въпрос на национална политика?

Абсолютно. Нека се направи широка разяснителна кампания през медиите, финансирана от държавата, за да се подобри хранителната култура на българина. Той да бъде наясно какви са ползите и вредите от едните и от другите продукти. Ясно е, че никой няма да умре от сирене, в което са вложени съставки, различни от млякото, но в дългосрочен план това влияе на човешкото здраве. Има достатъчно специалисти по темата, нека те да говорят. Но не пред ограничена аудитория, а всички български граждани да бъдат информирани. Ще дам пример: ако при производството на сирене само от сурово мляко се влага по-по-голямо количество вода, това нарушава процеса на зреене, който се изисква – 45-60 дни. Същевременно, това производство е разрешено, но сирене с такова водно съдържание е трудно усвояемо от организма. Ако има вложени и растителни мазнини, човешкият организъм със сигурност търпи дългосрочни вреди, но нека здравните специалисти да обяснят за тях – как това влияе на кръвоносните съдове, на метаболизма, на наднорменото тегло и т. н. И когато българинът купува такова сирене евтино, то всъщност му излиза скъпо – заради парите, които ще трябва един ден да плаща за своето здраве. При млечни продукти с нормален процес на зреене, усвояемостта от организма е 80-90%. И тук говорим само за сирена, произведени от мляко. Ако това се обясни на хората, те ще направят информиран избор като потребители. Но това трябва да се превърне в държавна политика. Има достатъчно ведомства, които да се заемат с това: Център по оценка на риска, регионалните здравни инспекции, научно-изследователските институти и т. н. От бранша на млекопреработвателите сме категорични, че една широка разяснителна кампания през медиите би имала сериозен ефект.

Според изнесените данни от системата ВетИС, за последните три години, 76 хиляди ферми са неактивни, фалирали са. Как ще коментирате тази статистика?

Това всъщност са отдавна неработещи стопанства, които са имали регистрация като животновъден обект, но реално не са отговаряли на нормите и не са развивали дейност. Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. При 300 хиляди крави в страната и близо 1 млн. овце, няма как в страната да има функциониращи близо 80 хиляди животновъдни обекта. От Агенцията по храните за първите 5 месеца отчитат само около 200 хиляди приплоди при овцете. Как става това при 1 млн. овце: тези овце не раждат ли, къде са им агнетата? Всеки ветеринарно-медицински лекар има интерес да регистрира едно новородено животно в системата, защото за това получава пари от държавата. Затова данните са коректно подадени. Другите отговори се подразбират.

Как ще коментирате въведените ограничения за броя на животните в едно домашно стопанство, които се отглеждат за лични нужди?

Това не са ограничения. Определеният таван дори е твърде висок. Бих попитал къде отива млякото от 30 домашни овце? Може ли едно семейство да изконсумира такива количества в рамките на един ден? Подобен въпрос може да се зададе и към личните стопанства с 9 крави – какво се случва с млякото? Повече от ясно е, така се произвежда сив сектор.

На прага сме на нов програмен период, на нова ОСП – какво трябва да залегне в т. нар. Стратегически план, в който България трябва да определи своите приоритети в земеделието?

Ако искат и Космически план да го назоват, проблемите в стопанския сектор искат кардинални решения. За жалост, европейската политика в земеделието е твърде популистка –стопанствата се делят на големи и малки, което настройва един срещу друг субектите в бранша. Защо ги делят? Не е ли логично да се подпомагат работещите и развитите стопанства, независимо дали са малки или големи? Средните и големите винаги са на прицел. Затова те са на светло – плащат данъци, декларират продукцията си, създават легални работни места. Защото не могат да си позволят да бъдат неизрядни при една проверка и да плащат глоби от порядъка на 10 хиляди до 50 хиляди лева. Малките никой не ги търси за нищо. Такава е европейската политика, такава е и нашата, националната. Или трябва да се прави политика за работещия бизнес, или да се провежда социална такава. Поне аз не знам някой в световен мащаб да е успял да намери пресечната точка и баланса между тези две политики. И вълкът сит, и агнето цяло не става. Затова казвам, че са нужни кардинални, пазарно ориентирани решения.

Интервю на Анета Божидарова

 

снимка: Капитал

Прочетена 3581 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта