Инж. Васил Василев, председател на УС на СЛРБ: Час по-скоро да се даде законово право на земеделския министър да променя срока за лов на дива свиня Избрана

Законът за лова да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии, искат ловците

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Василев, на първо четене в парламентарната земеделска комисия беше гласувана промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, която позволява в случаи на епизоотия земеделският министър да може да променя сроковете за ловуване на дива свиня – закъсняла ли е тази мярка?

Промяната в закона беше поискана от мен още преди повече от година, но за съжаление тогава ситуацията с африканската чума по свинете беше подценена. Промяната дава възможност на аграрния министър да реагира превантивно при наличие на риск от навлизане на епизоотични заболявания. Ако още преди година беше дадена такава правна възможност за реакция, може би картината днес с АЧС щеше да бъде по-различна. По тази причина и ловците не можахме да се справим с ограничаването на популацията на дивата свиня в заложените срокове по начин, по който отговорните институции очакваха.

Промяната в Закона за лова и опазване на дивеча ще реши ли този проблем?

По същество поправката в закона не се различава от тази, която ние сме внесли като предложение преди повече от година. Има обаче една съществена разлика – вносителите са се опитали да се фокусират върху частния случай – африканската чума. В тяхното предложение за промяна в закона става дума само и единствено за промяна на сроковете при лов на дива свиня. Според нас това е неправилно, защото законът трябва да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии. Законът трябва да може да сработва при всякакви ситуации. Ако утре, например, бъдем изправени пред заплаха от навлизане на антракс, на шап или на някакво друго заболяване, което засяга и дивите животни, земеделският министър отново не би имал законов инструмент за действие, защото сегашният текст на закона го ограничава да действа единствено по отношение на регулация на популацията на дивата свиня, обвързано с кризата с АЧС. Изразихме нашето становище в рамките на заседанието на парламентарната земеделска комисия и смятам, че нашите аргументи бяха чути и приети от народните представители. Очаквам между първо и второ четене на промените в Закона за лова тази поправка да бъде направена.

Картината с африканската чума по свинете изглежда овладяна за момента, как виждате вие ситуацията?

Голяма част от стопаните, които отглеждат свине за лична консумация, заклаха своите животни и така единият от векторите за разпространение на заболяването почти е елиминиран. Голяма част от свинекомплексите вероятно са завишили нивото на биосигурност и е радостно, че от доста време нямаме засегната от АЧС индустриална свинеферма, защото това е най-тежкия удар за икономиката на страната. Всичко това внесе спокойствие в обществото. Но не така стоят нещата при популацията на дивите свине. В рамките на по-малко от месец, констатираните случаи на намерени или на отстреляни диви свине, носители на вируса на АЧС, са се увеличили повече от два пъти. Ако към началото на месец август бяха констатирани около 20 случая, към днешна дата те са над 50 и то на територията на близо 20 области в страната. Което на практика означава, че географски България почти изцяло е обхваната от разпространението на вируса. Това показва, че мерките, които се прилагат по отношение на популацията на дивата свиня не дават очакваните резултати.

Какъв е ефектът от въведените ограничения в инфектираните с АЧС зони и в горските територии?

Мярката, която касае забраната за придвижване, за човешко присъствие изобщо в горски територии, очевидно не може да бъде приложена навсякъде с цялата необходима строгост. Едва ли има институция, която да е в състояние да ограничи всеки един пастир, гъбар или турист от присъствие в ловните райони. Това съответно поражда напрежение. Най-лесно е да бъдат спрени ловците. Държавата събира разрешителните за ловуване и ние автоматично не можем да ловуваме. Но на много места дърводобивът продължава, продължава събирането на гъби и на билки, и това поражда напрежение в местните общности. Затова се чуват призиви за протести, хората реагират емоционално. При по-добър диалог и чуваемост, проблемите могат да бъдат решени адекватно. Сигнализирал съм ръководството на БАБХ, както и земеделският министър да бъдат преосмислени заложените мерки и да се осигури възможност на ловците да имат достъп дори до инфектираните с АЧС зони – да се даде възможност за ловуване в тях при спазване на всички мерки за биосигурност, за да може ефективно да се намалява популацията на дивата свиня на територията на цялата страна.

Статистиката отчита близо 100 хил. броя диви свине у нас, от които над 80 хиляди подлежат на отстрел – коректни ли са данните и по силите ли е тази задача за ловците?

На срещата, която инициира президентът Румен Радев по повод кризата с АЧС, беше изтъкнато, че към ловците трябва да се подхожда със стимулиращи, а не с административни мерки. В тази връзка все още има известно неразбиране и затруднена комуникация между нас и институциите. Още не е намерен балансът между възможностите на държавата и на ловните сдружения по места. От друга страна, всеки един ловец, когато излиза на лов, воден най-малкото от своята ловна страст, полага максимално усилие да отстреля повече животни, ако има такава възможност. Малцина са онези, които ако имат възможност да отстрелят две или три диви свине и свалят пушката, след като са отстреляли първото животно. Ние правим максимално възможното в рамките на разрешените за ловуване срокове, с разрешените методи и средства.

По отношение на популацията на дивите свине, нека да е ясно, че всички диви животни непрекъснато се придвижват и затова трудно могат да бъде преброени коректно. Няма как дивите свине да застанат в редица и да чакат някой да ги брои. Законът в момента казва, че установяването на популацията на дивата свиня става по време на пролетната таксация и на базата на целогодишните наблюдения върху дивеча. В този метод, обаче има определен процент грешка, който за съжаление не може да бъде точно определен. Защото дивата свиня е склонна към миграция – през лятото и есента едни и същи животни обитават територията на едни ловни дружини, през есента се преместват в други, през зимата – в трети. Тоест, възможно е тези животни да бъдат преброени три пъти и така значително се изкривява националната статистика. Но така или иначе, тя работи по тази методика повече от 50-60 години. Затова няма как, например, да отстреляме 50 животни, ако в гората реално е имало 20. В този смисъл, не е коректно да бъдем обвинявани, че не изпълняваме препоръките за намаляване на популацията на дивата свиня.

Проработи ли въведеният финансов стимул при индивидуален лов на дива свиня?

По традиция, повече от 100 години, в България дивата свиня се ловува групово. Индивидуалният отстрел, който се прилага в Германия и в други държави от Западна Европа, е слабо познат у нас. Българските ловци, които умеят да ловуват индивидуално, за съжаление са малцина. А и теренните условия в момента не позволяват такъв лов. Въпреки това, за да се съобразим с призивите на държавата, във всичките ловни дружини се извършва индивидуален отстрел и той е задоволителен, но не е ефективен. Ще дам пример: ловното сдружение в Троян успя за миналия месец да отстреля индивидуално около 30 животни. Но само за един уикенд при груповия лов се отстрелват между 100 и 200 диви свине. Разликата е очевидна. Има и друг момент: разрешителното за индивидуален лов е валидно само 7 дни и това ограничава ловеца във времето. Нашата вътрешна статистика показва, че на 10 издадени разрешителни за индивидуален лов на дива свиня се отстрелва средно по 1 животно. В този смисъл, груповият лов на дива свиня е безалтернативен.

Прочетена 2086 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта