Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ: Има дребнотемие, няма обща посока и стратегия Избрана

Това е така, защото земеделският бранш е разединен, смята председателят на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, полякът Януш Войчеховски поема поста европейски агрокомисар – какъв е вашият коментар?

- Нямам поглед върху Войчеховски, но искрено се възхищавам на полския шовинизъм по отношение на родното производство. Последния път, когато ходих в Полша, беше преди 2 години – поляците бяха домакини на ежегодната инициатива „Хляб на мира“. И там видях как на първо място са само и единствено полските производители. Такава политика е нужна и на България. И ако новият агрокомисар върви в такава посока, бих одобрила.

- У нас защо не се провеждат подобни политики на подкрепа?

- Има такива, но очевидно не дават нужния резултат и защитата на родното производство не е приоритет в управлението на земеделския сектор. Нека обаче кажем, че това зависи и от факта до колко в страната има зрели и добре организирани браншови организации. Очевидно в Полша са доста по-напред от нас. А ние все още сме разединени, още се делим на перца и на крилца. Животновъдните организации са близо 80, пчеларските – около 20 и т. н. Затова у нас има дребнотемие, а няма обща посока и стратегия за развитието на земеделието.

- Рано ли е да се говори за новите параметри на следващата ОСП?

- Не очаквам да има някакви радикални промени, защото това би означавало да се започне отначало. Ако се случи, следващите две години ще повторят предходните. Подобен преход не е възможен, поне аз така мисля. Предвид технологичното време, което се изисква, за да бъде структурирана една нова архитектура на ОСП – като европейско и след това като национално законодателство. Не разполагаме с такова време.

- Очаквате ли да бъдат въведени тавани в подпомагането?

- Рано е да се каже. Първо трябва да видим какви дефиниции ще бъдат въведени в новата ОСП. А и таваните може да се окажат не толкова важни за нас, други неща излизат на преден план.

- Какво имате предвид?

- Още нямаме яснота кои земеделски производители ще бъдат допустими за подпомагане, какви ще бъдат задължителните условности при получаването на директни плащания – като зелени изисквания, диверсификация и въобще какви и колко строги ще бъдат правилата, за да бъдат определени едни земеделски практики като добри и екологосъобразни. Ако изискванията са твърде високи, това може да намали или изобщо да обезсмисли интереса към директните плащания. Няма яснота и по дефиницията за активен фермер, за истински фермер, а тя е базова, защото е свързана с правото на кандидатстване за подпомагане.

- Какви политики тогава трябва да заложи България в националния стратегически план по отношение на зърнопроизводството?

- Онова, което работи в българското земеделие, трябва да се запази и доразвие. А онова, което не работи – да се намери механизъм, по който да се приближи до работещото, да стане ефективно. Голям политически майсторлък се изисква, за да се заложат подобни стратегически насоки.

- От НАЗ имахте сериозни забележки към първия swot-анализ, а той е важен за изработването на националния стратегически план – в каква посока се развиват нещата?

- Имахме двустранна среща с екипа от Института по аграрна икономика, на която представихме подробно своите бележки. Очакваме да видим преработения вариант на първия swot-анализ и се надяваме те да бъдат отразени. Изненадани бяхме, че нямаше голяма активност от страна на другите браншови организации по него, нямаше задълбочени анализи и други по-сериозни бележки. Не видяхме активности и от страна на академичната общност – от други научни звена в Селскостопанска академия, което е озадачаващо. В скоро време трябва да излезе и swot-анализа, който е възложен на Аграрния университет в Пловдив. Надяваме се по него да има по-голяма активност. Как ще претендират браншовите организации и академичната общност в следващия програмен период за подкрепа, ако нямат отношение по настоящата картина в българското земеделие и не са извели необходимост от собствени анализи? Отговорът първо е важен за тях самите.

- Малко зърнопроизводители се занимават и с животновъдство – защо е толкова труден този процес?

- Отговарям от първо лице на този въпрос, защото от години се занимавам и с животновъдство. Трудно, трудно, трудно – такова е положението в българското животновъдство. Трудно се намира работна ръка. Късите вериги за доставки и директни продажби се случват трудно, защото трудно са регламентирани. Те на практика са неработещи. По тази причина реализацията на преработена продукция е изключително трудна. Когато се занимаваш със зърнопроизводство е рисково да развиваш и животновъдство – при застъпването на кампании в двата сектора става страшно. И накрая, като теглиш чертата - нямаш резултат нито от растениевъдството, нито от животновъдството. Липсата на работна ръка обаче остава основен проблем. И липсата на инфраструктура в малките населени места. А тя е изключително нужна, за да се диверсифицира зърнопроизводството в посока към животновъдство.

- Изграждането на инфраструктура е в ръцете на управляващите – затова ли толкова много земеделци се кандидатираха за местните избори – за да си помогнат сами?

- Няма по-добър начин една идея да се доведе до реализация, освен през политиката. Може да не е най-привлекателният, най-елегантният и да не изглежда най-почтеният, но за съжаление – няма друг начин. Това е причината мнозина земеделци да участват в избори. Защото искат промяна.

Прочетена 1242 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта