Цветан Филев: Отчитаме ръст между 10 и 30% в изкупната цена на тютюна Избрана

Само качественият тютюн се продава на висока цена, предупреждават от НАТ-2010

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Филев, тази година отчитате ръст в изкупните цени на тютюна – какви са числата?

Цените за реколта 2019 наистина са по-високи в сравнение с тези от миналата година. При едролистните сортове тютюн „Бърлей“ и „Виржиния“ скокът е с 10%. Ако през 2018 г. „Бърлей“ се изкупуваше на 3.05 лева, тази година цената е между 3.30 и 3.40 лева за килограм. При ориенталските сортове ръстът в изкупните цени е по-голям – между 20 и 30% на килограм. Миналата година „Басми“ и по-конкретно „Гръцка басма“ се изкупуваше между 6.50 и 7.10 лева. В настоящата кампания цената се движи между 8.80 и 9.50 лева. При сорта „Кабакулак“ също има ръст – отделни партиди тютюн се продават от 5.80 лева до 6.30 лева за килограм. През 2018 година той се търгуваше между 4.80 и 5.30 лева.

Този ръст в изкупните цени означава, че е произведен тютюн с екстра качество. Какви количества са прибрани?

Климатичните условия тази година бяха оптимални за тютюнопроизводителите и затова реколтата е с толкова високо качество. По наши предварителни разчети, през 2019 г. в България ще бъдат произведени около 5 хил. тона ориенталски тютюн от сортовите групи „Басми“ и „Кабакулак“, и до 4 хил. тона от едролистните групи „Бърлей“ и „Виржиния“. Това прави общо производство от около 9 хил. тона.

Нека припомним каква е процедурата по сключването на договори между тютюнопроизводителите и търговските фирми – за какво трябва да внимават стопаните?

По силата на последните промени в Закона за тютюна от 2016 година, са въведени два регистъра, които се поддържат от земеделското министерство. В единия регистър се вписват фирмите /търговци и преработватели/, които имат издадено разрешение от МЗХГ за изкупуване на тютюнева суровина. В края на изкупната кампания те имат задължението да отчетат изкупените количества тютюн. Във вторият регистър, който се актуализира всяка година, се вписват тютюнопроизводителите. През 2019 година стопаните са над 5 хиляди. И двата регистъра са публични и така се постига пълна прозрачност в сектора. Искам пак да припомня, че тютюнът не е обикновена суровина. Тя служи за производството на акцизни стоки. Само през 2018 г. от облагането на цигарите и тютюневите изделия, в държавната хазна са влезли над 2, 5 млрд. лева. Затова ние сме против свръхрегулациите в един сектор, който е доказано рентабилен за българската икономика. Радвам се, че Народното събрание прояви разум и не позволи драстичното вдигане на минималния осигурителен праг, каквито бяха намеренията. От 400 той скочи на 420 лева, което е поносимо за тютюнопроизводителите. Драстичното вдигане щеше да изпрати малките фермери в сивия сектор.

Как става вписването на тютюнопроизводителите в регистъра на земеделското министерство?

За да бъде допуснат до системата за регистрация, тютюнопроизводителят трябва да притежава 3 документа. Първият е сключен договор с търговски оператор /който задължително трябва да има издадено разрешение за дейност от МЗХГ/ за съответната стопанска година. Документът се представя в местната земеделска служба. Вторият документ е правно основание за ползването на земеделските площи, предвидени за отглеждането на тютюн – нотариален акт, договор за наем или договор за аренда. Третият документ е Предавателно-приемателен протокол, който дава яснота за произведените и реализирани количества тютюн през изтеклата стопанска година. Този документ отпада като изискване, ако земеделският производител тепърва ще засажда площи с тютюн.

Има ли защитен механизъм по отношение на тютюнопроизводителите и как работи той?

Тютюнопроизводителите трябва да си отварят очите, когато сключват договори с търговските фирми. Стриктно трябва да проследят дали фирмата, която е отишла на място, за да сключи с тях договор, фигурира в публичния регистър на земеделското министерство и има издадено разрешение за изкупуване на тютюнева суровина. Не е достатъчно просто да се подпише един договор, трябва внимателно да се прочетат всички клаузи в него, както се казва – да се чете и между редовете. Изключително важно е стопаните да имат заложена клауза в договора за изплащането от страна на фирмата на изкупената продукция. Законовият срок е 30 дни след предаването на тютюневата суровина в съответния пункт. Ако след 30-дневен срок стопаните не си получат парите, могат да си търсят правата по съдебен път. Законът е на тяхна страна и ги защитава.

Коя е пряката конкуренция на българския тютюн и каква е пазарната конюнктура?

Конкурираме се с Турция, Гърция и Македония. Те също произвеждат висококачествен тютюн, който се изкупува от мултинационални компании, с които търгува и България. Над 70% от нашия тютюн се изнася. С количество от около 9 хил. тона можем да бъдем конкурентни единствено с високо качество - на Турция, който произвежда около 62 хил. тона от най-качествения сорт тютюн в света „Самсун“, на Гърция – с 22 хил. тона „Катерини“, на Македония – с 24-25 хил. тона тютюн от сорта „Прилеп“.

Времената на плановата икономика свършиха. В момента всички работим в условията на пазарна среда. Това означава, че цените зависят от моментната пазарна конюнктура. Количество, качество и договорености между две страни – на тази основа се определя цената на тютюна. Само най-високото качество тютюн може да постигне максимално висока изкупна цена. Ако възникнат арбитражи по отношение на окачествяването на тютюна, ние, като браншова организация, бихме защитили онези производители, които произвеждат тютюн екстра качество. Онези, които гледат тютюн между другото, няма как да очакват да постигнат висока цена за него. Това не е пазарно мислене. Затова нашите производители трябва да залагат на качеството – за да продължат за отглеждат тютюн и да изхранват своите семейства.

Прочетена 2975 пъти Последно променена в Четвъртък, 05 Декември 2019 12:46
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта