Акад. Атанас Атанасов: До есента ще има ваксина срещу COVID – 19 Избрана

Ние сме част от природата и трябва непрекъснато да се съобразяваме с това, казва академикът

Интервю на Анета Божидарова

- Акад. Атанасов, като че ли недостатъчно се чува гласът на учените в ситуация на обявена пандемия от коронавирус – как ще коментирате?

- Ситуацията не е добре дошла, но след като е налице, трябва да я посрещнем. Аз не съм тесен специалист, но следя внимателно събитията. Наблюденията на китайските колеги показват, че когато коронавирусът изгуби своя приемник, започва да си търси нов стопанин. Вирусът е живо същество, той е част от природата и иска някак си да преживява. Оказва се, че човекът е един от добрите му гостоприемници, макар, че досега не е бил негов типичен стопанин. Дали коронавирусът бързо мутира, дали се явява в различни щамове – науката търси ясни отговори на тези въпроси. Явно е, че за да се приспособи към човека, коронавирусът е мутирал и си е намерил мястото. Най-вероятно няма да е единственият такъв, тъй като вирусните и бактериалните болести между човека и животните започнаха да се размиват. Една от причините за това е намаляването на биоразнообразието.

- Какви са изводите от онова, което се случи в Китай?

- Дивите животни в Китай се използват твърде често и в най-различен порядък. Ясно е, че след COVID – 19 страната ще трябва да преосмисли тези практики, особено които са свързани с предлагането на свежо дивечово месо на открити пазари. Така ще се намали риска от прескачането на болести от животните върху човека. Ние сме част от природата и трябва непрекъснато да се съобразяваме с това. Не сме свръхчовеци, няма какво да се перчим. Трябва да живеем по-балансирано, да сме по-внимателни в консумацията. Защото природата днес ни дава урок. Неслучайно световни анализатори сравняват сегашната ситуация със световна война.

- Какви превантивни мерки трябва да се вземат срещу подобни кризи?

- Към всяко национално правителство трябва да има учреден Център за карантинни болести по човека и животните. Неслучайно включвам и човека. Все по-често сме свидетели колко бързо болестите се прехвърлят от животните върху хората. Последната наука, наречена микробион, която работи на молекулярно равнище, показва, че ние съществуваме с редица микроорганизми в себе си, в нашето тяло. Една част от тях си кротуват, не се проявяват, не обменят информация. Други обаче непрекъснато правят обратното – те или ни спасяват от болести, или ни разболяват. Естественото генно инженерство се развива, без да ни пита има ли го или го няма. Такива са фактите.

- Ако COVID – 19 няма да е първият, нито последният вирус, адекватни ли са мерките, които се взимат в световен мащаб?

- Над 120 лаборатории в момента работят в света, за да разберат принципа на действие на коронавируса – защо той си „мълчи“ и не се проявява няколко седмици, а после изведнъж показва своя ефект. В Австралия например вече упорито търсят отговор на въпроса защо някои хора преболедуват вируса за 3-4 дни, както е при обикновен сезонен грип, при други инфекцията протича по-тежко, но пак преминава, а при трети вирусът се явява смъртоносен. Лаборатории в Китай, в Германия, в САЩ, в Русия вече започват клинични изпитвания – за намирането на ваксина. Предполагам, че най-късно до есента такава ще бъде налична.

Кардиналният въпрос обаче е друг – ще бъде открита ваксина и какво от това? Как ще реагираме ако се появи следващ вирус, подобен на COVID – 19? Затова смятам, че е нужно да се създаде Световен научен център – за обща реакция при кризи. Трябва да се знае априори как да се действа, а не да се върви след събитията. Карантината в момента е наложителна, защото не познаваме естеството на вируса. Но как светът ще се пребори с последващата икономическа рецесия? Правителствата сега преразглеждат своите финансови резерви, но никой не знае какво ще струва всичко това на бюджета – трябва да се подкрепи малкият и средният бизнес, който е най-застрашен в подобна криза. Ако предварително сме подготвени, икономическите загуби могат да бъдат по-малки.

- Спътникови снимки показват рязкото намаляване на азотен диоксид във въздуха след въвеждането на мерките срещу коронавируса, а земеделието не е спирало да работи – това означавала ли, че т. нар. зелени мерки трябва да бъдат преосмислени?

- Самолетите и автомобилите се оказаха по-големите замърсители. Всеки сектор трябва да преразгледа своята дейност, в това число и земеделието. Светът няма как да се откаже от индустриалното земеделие, но може да преосмисли някои агротехнически мероприятия в него. Тепърва трябва да се разширява употребата на биоторове и биопестициди. Има естествени взаимодействия, които ако се използват рационално в земеделието, резултатите биха били други. Такива са фосфорните торове, например, които в момента заемат едва 25-30% от дейностите в земеделието. Това е предмет на отделен и дълъг разговор. Българският акцент в него е как да направим нашия аграрен бизнес по-ефективен, с по-висока добавена стойност. Със сигурност предстои преосмисляне и на храненето. Колкото човек е по-силен имунно, толкова той ще бъде по-слабо толерантен към всяко заболяване. При различните хора изграждането на имунинет протича различно, но науката трябва да има отговор как и в каква степен храненето създава устойчивост в човешкия организъм.

- В интернет вече гъмжи от съвети как да преборим коронавируса в домашни условия – вие какво препоръчвате като учен?

- Вярно е, че горещата вода сутрин е полезна – тя „отмива“ вирусите. Но ние имаме национални дадености, към които можем да се обърнем. Заедно с моите колеги от съвместния Геномен център към Софийския университет "Св. Климент Охридски" от години изследваме феномена на българското дълголетие. Към горещата вода сутрин прибавете и една лъжица мед с прополис или с пчелно млечице – най-естественият български антибиотик, познат от векове по нашите земи. Вечер една чаша хубаво червено вино в комбинация със сирене също „работят“ за добър имунитет. Сирене, кисело мляко и извара – това са естествени пробиотици, това е българският продукт столетник. Лук, червен пипер, нерафинирано слънчогледово олио – също полезни. С тях на трапезата са оцелявали дедите ни и са живеели до дълбока старост. А днес столетниците у нас рядко се срещат. Защото забравихме истинската храна. А я имаме в изобилие.

- Лакомията ли докара света до тук, академик Атанасов?

- Хубава дума употребихте. Балансът в природата е нарушен, биоразнообразието също. Човешкото свръхзадоволяване е ненужно. Можем да живеем с малко и прости неща. Човечеството има нужда от изцяло нова житейска философия и стратегия. Планетата никога не е изчезвала, изчезвали сме ние, хората. И сами сме си причинявали това. Уж в името на прогреса.

Прочетена 2586 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта