Кирил Вътев: Кризата ще ни превъзпита да мислим пазарно Избрана

Държавата твърде дълго си затваряше очите за черния пазар, приемаше го като социална мярка, казва Кирил Вътев, три мандата председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вътев, животновъди реагираха остро на мярката, която въведе Държавен фонд „Земеделие“, за да се подпомогне изкупуването на агнета родно производство – от фонда дават 3,5 млн. лева на кланиците, с условието да купуват агнета от български ферми с до 500 животни, при минимална изкупна цена от 5 лева живо тегло без ДДС. Мнозина заподозряха схема в тази мярка, какъв е вашият коментар?

- При един добър контрол, тези пари трябва да отидат при животновъдите - през кланиците. Ако говорим за схема – знаем се, както го е казал народът: във всяко стадо има мърша, 100% някой ще се опита да измами държавата. Но при един добър контрол, трябва да бъде смачкан незабавно и безкомпромисно. Целта на мярката е българските агнета да се реализират на българския пазар. Да не се внасят от Австралия, от Нова Зеландия, от Румъния – за да може да се подкрепи нашият животновъд. За мен това е правилно решение. Не разбирам защо животновъдите искат парите да отидат директно при тях, идеята е кланиците да бъдат стимулирани да изкупуват. Който някъде вижда схема, да подаде сигнал – до Комисията за защита на конкуренцията, до Прокуратурата, за да може този път да се реагира безкомпромисно. Такива хора трябва завинаги да изчезнат от полето на хранителната верига.

- Три милиона и половина, разделени на 7 – това означава 500 хил. агнета да отидат в кланиците – имаме ли толкова агнета?

- Имаме ВЕТИС система за регистрация на животните – поне официално регистрираните трябва да са вътре и трябва даже да са повече от 500 хиляди. Неофициално регистрираните сигурно ще са 10-20% отгоре. Говоря принципно, по груби сметки. В земеделското министерство и в Агенцията по безопасност на храните разполагат с тази информация – всеки животновъд има договор с ветеринарен лекар, тази информация е категорично ясна и публична. И това е достатъчна причина да се избегнат всякакви злоупотреби и опити за схеми. Последващият контрол ще покаже с какъв ефект е сработила тази мярка – на базата на информацията.

- Не скочиха ли малките животновъди, защото този Великден черният пазар ще е по-труден – заради извънредното положение?

- За съжаление, държавата твърде дълго време си затваряше очите за черния пазар. Приемаше го като социална мярка. И сега: „Олеле!“ И на мен не ми е драго, че дребен животновъд, който досега е оцелявал благодарение на нелегални продажби, при тази обстановка няма как да му се получат нещата. Решението е друго.

- Какво е то?

- От 20 години говоря, че е нужно коопериране на малките фермери. Животновъдите трябва да се обединят, да направят две големи кланици – една в Северна и една в Южна България. И това ще бъде достатъчно, за да работят спокойно и да са на светло. Но липсата на доверие и андрешковщината не ни позволяват чисто манталитетно да пристъпим към една толкова здрава и устойчива структура. Примери на Запад колкото искате – всичко живо работи на кооперативен принцип, стъпило е мощно на пазара. А ние смятаме, че и сами можем да бъдем устойчиви. Не сме. И ако и след тази криза не се вразумим, не знам какво още трябва да се случи.

- Кооперирането обаче изисква съвсем други вътрешни правила и пазарно поведение – как ще бъде постигнато?

- Кооперирането изисква безупречна дисциплина от всички, които участват в него. Най-накрая и нашите нормотворци трябва да проумеят, че държавата няма капацитет да контролира всичко. Отдавна е доказано, че най-добрият контрол е самоконтролът между конкуренти. Това изисква един работещ Закон за браншовите организации, в който върховна ценност трябва да бъде имиджът, моралът, авторитет и доброто име на продукта, който предлага една съсловна или браншова организация. Всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност – така работят мощните кооперативи в Германия, Франция и Австрия. Тогава държавата ще бъде облекчена от редица разходи, които сега прави за контрол. Тя ще съблюдава само контрола, който браншовите организации извършват. Толкова е просто. Във всеки бранш у нас се знае кой кой е. Сега всеки си мълчи, защото трябва да се докладва, ако имаш съмнение за нарушение, да се подаде сигнал. Според нашия манталитет това се счита за „натопяване“. И всички си мълчим. Ако обаче има закон, според който не можеш да членуваш в браншова организация, ако компрометираш нейния продукт, а и не можеш да произвеждаш, без да си член на съответната браншова организация – всичко ще си дойде на мястото. Това са ключовите моменти.

- Ще доведе ли кризата до узряване в тази посока?

- Дано, кризата колкото е опасност, толкова е и възможност. Фундаментално ще се променят нещата. Всички разбрахме, че се борим с невидим тигър, не с невидима котка. Ситуацията не е за подценяване, напрежението е голямо.

- Агробизнесът обаче работи, дори и при извънредно положение.

- Цялата агрохранителна верига трябва да работи. Тя ще извади хората от кризата. И всички са наясно с това. Просто трябва да сме много внимателни и така да организираме работния процес, че да минимизираме риска от разпространение на заболяването. За животновъдите и преработвателите това не би следвало да е проблем – имаме рутина от затегнатите мерки за биосигурност, които се налага да взимаме през последните години - заради болестите по животните.

- Браншовици поискаха създаването на специален продоволствен щаб, мнозина искат авансово пари – заради кризата. Оправдано ли е това?

- Най-голямото притеснение за нас, месопреработвателите е, че не можем да знаем колко дълго ще продължи кризата. Въпреки свръхпроизводството на свинско месо в Европа, какво би се случило, ако държавите спрат износа – за защита на собственото население? У нас месото е малко и тогава ще се изпита вътрешен недостиг от суровина. Това би било притеснително. При зърнопроизводителите не би следвало да има притеснения. Зърното е ключова суровина, борсова стока. Животновъди, производители на плодове и зеленчуци – това са критични сектори. Най-много страдат малките – защото нямат организирана система за изкупуване на продукция, всеки се спасява поединично. Така трудно се оцелява. Особено в ситуация на криза като сегашната. Ако малките са в стройна и организирана система, ще проумеят, че това е единственият начин да бъдеш устойчив. И че пазарът няма да им избяга. Затова от 20 години говоря за коопериране. Дано кризата ни превъзпита всички. Неизбежно е всъщност.

Прочетена 2788 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта