Министър Десислава Танева: Сегашната криза е урок към човечеството Избрана

Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно , но днес всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си, казва аграрният министър

Интервю на Анета Божидарова

- Министър Танева, защо ни сполетя тази криза и на какво иска да ни научи? Заради нашата лакомия ли се докарахме до тук?

- Научно обяснение не бих могла да дам, защото нямам необходимата експертиза. В морален план – имам усещането, че природата ни казва: „Стоп! Не можете да продължавате по този начин! Не можете да живеете, без най-напред да бъдете хора, човеци. Не можете да живеете против природата и против естествения кръговрат на живите организми.“ Така ги усещам нещата, чисто емоционално. Често пред очите ми са празните канали на Венеция и появилите се лебеди в тях. Надявам се, че тези картини не са монтаж и не са част от фейкнюз потока. Чрез лебедите в опразнените венециански канали, все едно природата ни казва: „Живот може да има и без вас, хората. Внимавайте как живеете, не ми пречете!“ Сегашната криза е урок към човечеството. Надявам се да го научим с по-малко плесници. И да стигнем до разбирането, че не всичко се прави в името на парите, на печалбата, а в името преди всичко на здравето на хората и на запазването на хармонията между човека и природата. Трябва да се научим да живеем всички заедно, без да си пречим един на друг.

- Макар и след трудни преговори, постигна се споразумение с търговските вериги – какви стъпки обаче трябва да направят малките фермери, за да стъпят реално в тях? Веригите обещаха гъвкавост, но те имат високи изисквания и стандарти.

- Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно. В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Това отговарям на всички обвинения към мен.

Ако бъдем обективни, част от изискванията на търговските вериги са техни фирмени стандарти, които са над законовите европейски и национални регулации. Това са доброволни стандарти, но това са и вид административни бариери пред производителите. Веригите отсяват по-големите, по-пазарно ориентираните, по-конкурентноспособните. Пред малките и пред средните български земеделски производители стои път на развитие, който те така или иначе трябва да извървят.

- Очаквате ли кризата да катализира процеси на сдружаване при малките производители – с оглед на присъствието им на пазара?

- Сдружаването трябва да бъде реално. Към момента имаме 75 организации на производители, но пазарният ефект от тях не се усеща. Те трябва да се организират, да укрепнат административно и да направят последващи стъпки – по отношение на сортирането, на заготовката на първичната земеделска продукция, която може да бъде доставена свежа до хипермаркетите. Мисля, че кризата ще провокира тези процеси и те ще се случат по-бързо, ако успеем на финален етап да постигнем устойчиви модели на къси регионални доставки с търговските оператори. Такива модели работят успешно във всяка държава-членка на Европейския съюз. Така че нашето предложение към търговските вериги е мотивирано и от европейските практики. Още повече, че потребителската тенденция в развита Европа е покупката и изборът на храна да бъдат по много критерии, включително и в зависимост от произход на суровината, регион и стопанство, сортова характеристика и т. н. Всички тези критерии показват, че се търси сближаване с природата и един по-естествен начин на живот. Нека бъде наясно - всеки земеделец ще понесе загуби тази година. Справедливото управление на кризата е богатите да понесат повече, бедните – по-малко. За да могат да останат всички в сектора. Ако постигнем това, значи сме успели. Предимството на България е, че ние произвеждаме храна, която можем сами да консумираме. Това предимство обаче в условия на криза трябва да го реализираме чрез достъпа на тази храна до крайния потребител.

- Въпреки кризата и ограниченията, земеделието работи – имате ли обаче усещането, че някои просто ще гледат да се възползват от ситуацията и да получат още едни пари?

- Винаги има такива хора. И те се появяват не само по време на криза. Тук, разбира се, става дума за контрол. Ще дам пример. От Европейската комисия предлагат да бъдат намалени административните проверки на място – заради пандемията. Благодарим, но България няма да се възползва от това предложение. Защото считаме, че проверките не само не трябва да бъдат намалени, а ако можем – бихме ги увеличили. За да гарантираме, че средствата, с които разполагаме и които винаги се смятат за недостатъчни, ще бъдат разпределени справедливо.

- Какво агнешко ще сложите на вашата трапеза за Великден, министър Танева?

- Лично произведено. Все още нашата голяма фамилия сама си произвежда плодове и зеленчуци, месо. Купуваме само млякото – директно от ферма. Сами си правим киселото мляко. Купувам си сирене и кашкавал от български производител, купувам био.

- Задавам ви този въпрос по повод мярката, която има за цел да подпомогне агнешката кампания – доста животновъди скочиха срещу това, че парите отиват при кланиците?

- Фермерите са свикнали парите да отиват при тях. Но аз казвам така – ако сега дадем тези пари на животновъдите, с тях те ще компенсират частично своите загуби, но те пак ще са големи. Със задържането на агнетата, продължават разходите за изхранване, когато животното надхвърли 30 килограма, цената му пада. Интересът в момента на овцевъдите и козевъдите е този – да продадат стоката си.

А до колко всички доходи в сектор „Земеделие“ ще паднат и до колко ще можем да компенсираме това – ще го смятаме наесен. След като сме приложили всички мерки, с които искаме да мотивираме реализацията, за да не изхвърляме храна и за да получат фермерите доход. Според ресурса, с който разполагаме тогава. Но нека веднага кажа, че той няма да бъде нито стотинка повече по отношение на националните средства, заложени в бюджета. И каквото Брюксел определи за такава подкрепа. Всеки ще получи помощ – според анализите, които ще направим и според данните от статистиката.

- Какво ще пожелаете на българските земеделци за Великден?

- Да са живи и здрави. Да изживеят Възкресение Христово в размисъл – пред иконата вкъщи, усещайки го с душата си, а не физически. На всички земеделци – успешна реализация на продукцията. Тя зависи както от подкрепата, така и от техните усилия. Надявам се заедно да преживеем настоящата криза и с възможно най-малки щети. Да си вземем поуката от нея и да живеем малко по-различно след това.

Прочетена 1861 пъти Последно променена в Четвъртък, 16 Април 2020 17:03
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта