Високите температури в края първото и началото на второто десетдневие на март, с максимални стойности до 19-20°С (Сандански, Пловдив, Кърджали, Казанлък, Чирпан, Елхово, Карнобат, Варна, Бургас), активизираха вегетацията на есенните посеви и трайните насаждения.

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време и наднормени температури. През периода при масово братилите зимни житни култури ще се наблюдава повишение на коефициента на братимост. При овощните култури ще протичат различни фази – от набъбване и разпукване на пъпките до фаза цветен бутон и цъфтеж при част от костилковите видове (бадем, кайсия, праскова) в южните райони на страната. При лозата ще се наблюдава сокодвижение и набъбване на пъпките.

В средата на март се прогнозира краткотрайно понижение на температурите, но средноденонощните им стойности ще надвишават значително биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

Прогнозираните чести валежи през периода ще поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве и неподходящи условията за провеждане на предсеитбените обработки на площите, предвидени за сеитбата на слънчогледа. Поради тази причина има голяма вероятност за пропускане на агротехническите срокове през втората половина на март, при сеитбата на слънчогледа в Южна България.

Валежите до края на второто десетдневие на март ще отложат предцъфтежните пръскания при овошките срещу редица патогени (ранно кафяво гниене, съчмянка по костилковите, къдравост по прасковата и др.) и вредители (пъпков хоботник). Пъпковият хоботник се храни с неотворените листни и цветни пъпки. Обикновено повредените пъпки изсъхват. При частични повреди от тях се развиват деформирани листа и леторасти. По-късно хоботниците се хранят с листата и цветовете, като нагризват цветните им части. Борбата се провежда срещу бръмбарите (ПИВ –10-15 броя на дърво), преди да са нанесли поражения по пъпките с някои от посочените инсектициди; Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Суми алфа 5 ЕК (Сумицидин 5 ЕК) – 0,03%, Дурсбан 4 ЕК – 0,15% и др.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

През първите дни на март агрометеорологичните условия ще се определят от поднормени температури и критични минимални стойности за част от зимуващите земеделски култури. Наличната снежна покривка ще осигури защита на разкалените есенни посеви от въздействието на ниските отрицателни температури, на места до минус 20°С. Допълнителни повреди от измръзване се очакват при преждевременно развилите се овошки. Вследствие наднормените февруарски температури раноцъфтящите видове (бадем, праскова, кайсия, череша) в част от полските райони много по-рано от обичайните за страната срокове встъпиха във фаза разпукване на пъпките, а на места – и във фазите цветен бутон и цъфтеж.

След късните зимни прояви на времето в началото на месеца през първото десетдневие се прогнозира съществено повишение на температурите. В края на десетдневието в южните райони на страната средноденонощните температури ще достигат и надвишават биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. В Северна България и високите полета есенните посеви ще запазят състояние на покой.

През второто и третото десетдневие агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми. Условия за протичане на вегетация при пшеницата, ечемика и зимната рапица ще се създават в полските райони на страната през втората половина от месеца. В края на март при зимните житни култури ще преобладава фаза братене. Изключения ще има на места в южните райони, където при ечемика и пшеницата ще се наблюдава и начало на фаза вретенене. При рапицата ще протича формиране на разклонения.

Очакваните наднормени валежи през март ще увеличават почвените влагозапаси в двуметровия слой. В края на февруари почвените влагозапаси в еднометровия слой достигнаха нива близки до пределната полска влагоемност (ППВ).

През месеца прогнозираните чести валежи ще поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве, което ще възпрепятства провеждането на сезонните агротехнически мероприятия: подхранването на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбените обработки и сеитбата на ранните (фий, овес, грах, пролетен ечемик) и средноранни пролетни култури. Голяма е вероятността за пропускане на агротехническите срокове, през втората половина на март, при сеитбата на слънчогледа в Южна България.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 26 Февруари 2018 10:55

Агрометеорологична прогноза 26.02-04.03.2018

През следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят значителна промяна. Очакваните поднормени температури през последните дни от февруари ще възстановят покоя при есенните посеви в южните и югоизточните райони на страната. Прогнозираните минималните температури до минус 10°С са над критичните за братилите зимни житни култури и за зимуващите във фаза розетка посеви с рапица. На места в Северозападна България не се изключва вероятността и за по-ниски стойности, до минус 15-16°С, но в тези райони се очаква образуване на защитна снежна покривка за есенните посеви.

Прогнозираното застудяване в края на февруари се очаква да нанесе в различна степен повреди от измръзване по преждевременно развилите се овошки. Вследствие наднормените февруарски температури голяма част от раноцъфтящите видове в полските райони встъпиха във фаза разпукване на пъпките. При бадема, на места в Южна България (Петрич, Пловдив, Пазарджик) и в източните райони на страната (Варна) близо месец по-рано от обичайните срокове, са регистрирани фазите цветен бутон и цъфтеж. Критични за цветовете на овошките са температури под минус 2-3°С, а за цветните бутони - минус 6 -7°С.

След късните зимни прояви на времето в края на периода се очаква повишение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия.

В края на февруари-началото на март се прогнозират значителни валежи. В голяма част от полските райони почвените влагозапаси в 50 и 100см слой ще достигат нива до ППВ (пределна полска влагоемност). През периода условията ще се задържат неподходящи за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - подхранването на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите предвидени за сеитбата на ранните пролетни култури – фий, овес, пролетен ечемик, градински грах.

В началото на март, при възможност, се сеят моркови за ранно полско производство. Преди сеитбата се препоръчва семената на морковите да се накиснат във вода, тъй като те поникват бавно. Морковите се сеят в предварително маркирани редове, на разстояние 20-25см. един от друг, на дълбочина 2-3см. Две седмици след поникването на семената гъстите посеви се разреждат, разстоянието между отделните растения трябва да бъде 5-6см.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:02

Агрометеорологична прогноза 19.02-25.02.2018

През второто десетдневие на февруари агрометеорологичните условия бяха с повишена динамика, с редуващи се краткотрайни застудявания с наднормени температури. В средата на десетдневието на много места в южните и източните райони стойностите на средноденонощни стойности достигнаха биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

През следващия период отново се очакват краткотрайни, зимни, прояви на времето, които ще задържат нежелателното, преждевременно, развитие при трайните насаждения, ще поддържат в покой по-голямата част от есенните посеви.

Падналите валежи през първата половина на февруари, надвишиха на много места в страната месечните норми (Видин - 50 l/m², Шумен - 54 l/m², Чирпан - 64 l/m², Ст.Загора - 61 l/m², Карнобат - 56 l/m², Кърджали - 71 l/m², Хасково - 72 l/m²). Очакваните валежи до средата на третото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве и неподходящи условията за подхранване на есенниците с азотни минерални торове. При първа възможност трябва да се подхранят посевите, при които наднормените температури през зимните месеци периодично създаваха условия за протичане на забавена вегетация. При част от тях се наблюдават признаци на дефицит на някои важни елементи за метаболизма на растенията.

Третото десетдневие февруари е подходящ срок за сеитба на някои студоустойчиви зеленчукови култури в южните райони на страната: грах, спанак, лук, чесън, магданоз.

Сеитбата на градински грах е желателно да се извърши при първа възможност до края на февруари. Грахът се сее на дълбочина 5-6см. Сеитбата може да се извърши по няколко начина;

- гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60см между редовете и 30см между гнездата

- редов посев с 20см разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда

- лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20см, а между лентите 50-60см.

В началото на вегетацията на граха, при височина на растенията 5-6см, трябва да се извърши плитка почвообработка за унищожаване на конкурентната плевелна растителност

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 12 Февруари 2018 12:37

Агрометеорологична прогноза 12.02-18.02.2018

След високите за сезона температури, довели до активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и някои от раноцъфтящите овощни култури, през следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна, значителна в Северна България.

Прогнозираното застудяване, без критични минимални температури, ще възстанови покоя при зимните житни култури, ще задържи преждевременното развитие при трайните насаждения.

В Северна България се очакват валежи от сняг, образуване на снежна покривка и подобрение на условията за зимуване на есенните посеви. Тази година, въпреки безснежната зима, общото състояние на по-голямата част от зимните житни култури се оценява като добро. При пшеницата преобладава фаза братене, а при малка част от късно засетите, небратили, зимни житни култури към момента не са констатирани повреди от измръзване.

Падналите валежи през първата седмица на февруари и очакваните - през следващия период ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве и неподходящи условията за подхранване на есенниците с азотни минерални торове.

Спиране на валежите и възможност за провеждане на резитби в лозовите и овощните масиви се очаква през втората половина от периода.

От средата на февруари започва засаждането на летния чесън. Най-добри предшественици на чесъна са бобовите култури, бостаните, доматите, пипера, краставиците и др. Чесънът не понася монокултурно отглеждане и на дадено място трябва да се засажда след 4-5 години. Преди сеитбата на предвидените площи се извършва плитка почвообработка (на дълбочина 10-12см), оформят се лехи и редове. Разстоянието между лехите е 40-50см, между редовете – 15-20см. Скилидки се засаждат на разстояние 9-10см. в реда, на дълбочина 5-6см. При нормални условия чесънът пониква след 10-15 дни. Във фаза поникване се извършва третиране срещу чесновата муха с някой от инсектицидите; Децис 2,5 ЕК– 0,03%, Вазтак Нов100 ЕК- 0,02%, Би-58 – 0,1%, Нуреле Д – 0,04% и др.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

 През повечето дни от първото десетдневие на февруари агрометеорологичните условия ще се определят от температури над климатичните норми, но под биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви. Изключения ще има в Източна България, където се прогнозират по-високи температури. В началото на месеца на места в източните райони при пшеницата и ечемика ще се създават условия за протичане на слабо изразена вегетация, но тя няма да доведе до промяна във фенологичното състояние на посевите.

През второто и третото десетневие прогнозираните температури, близки до нормите за месеца, ще поддържат в покой зимуващите земеделски култури в по-голямата част от страната. Изключения ще се наблюдават през третото десетдневие на февруари в южните райони, където се ще се създават условия за активизиране на жизнените процеси при част от зимните житни култури, за нарушаване на принудителния покой при някои овощни култури. В края на февруари при раноцъфтящите видове (бадем, кайсия, праскова) ще се наблюдава набъбване, а на места в Югозападна България – и начало на разпукване на плодните пъпки.

През февруари прогнозираните стойности на минималните температури, до минус - 14оС, са над критичните за встъпилите във фаза братене зимни житни култури и за рапицата във фаза розетка. Тези стойности, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще представляват опасност само за малка част от късно засетите посеви, които зимуват във фаза трети лист.

Очакваните валежи, около и над нормата за месеца, ще увеличават есенно-зимните влагозапаси и в двуметровия почвен слой. През януари почвените влагозапаси в еднометровия слой при пшеницата в по-голямата част от страната бяха с нива над 90% от ППВ (пределната полска влагоемност).

По-подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните масиви и на зимни растителнозащитни пръскания при овошките, за подхранване на есенниците с азотни минерални торове ще има в началото на първото и през първата половина от второто десетдневие на февруари.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

 Необичайно високите температури в началото на зимата (Видин - 20оС, Враца - 20оС, Монтана - 22оС, Ловеч - 20оС, В.Търново - 19оС, Разград - 18оС, Варна - 18оС, Пазарджик – 18оС, Пловдив - 20оС) нарушиха покоя при част от есенните посеви в полските райони на страната. След топлото за сезона време прогнозираното застудяване в средата на първото десетдневие на януари ще възпрепятства нежелателната вегетация при зимните житни култури, която би довела до намаляване на тяхната студоустойчивост.

През повечето дни от януари агрометеорологичните условия ще се определят от температури над климатичните норми, но под биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при пшеницата, ечемика и зимната рапица. През месеца в по-голямата част от полските райони есенните посеви ще запазят състояние на покой. Изключения ще се наблюдават на отделни места по Черноморието, по долината на р.Струма и в крайните южни райони. През относително топлите периоди, в началото на месеца и през третото десетдневие, в тези части от страната при пшеницата и ечемика ще се създават условия за протичане на слабо изразена вегетация, но тя няма да доведе до промяна във фенологичните фази на културите.

През януари прогнозираните минимални температури до минус 13оС, в условия без снежна покривка и при по-продължително задържане, ще представляват опасност само за най-късно засетите посеви с пшеница, които ще зимуват във фаза втори-трети лист. В резултат от наднормените температури в края на есента зимните житни култури и рапицата напреднаха в развитието си и голяма част от тях встъпиха в подходящи фази за зимуване. При пшеницата и ечемика преобладава фаза братене, а при рапицата - фаза розетка (7-8-9 листа).

През месеца очакваните валежи (около и под нормата) ще увеличават влагозапасите и в двуметровия почвен слой. В края на есента почвените влагозапаси при пшеницата в еднометровия слой в по-голямата част от полските райони бяха много добри, с нива над 90% от ППВ (пределна полска влагоемност). Изключения имаше само на отделни места в Дунавската равнина (агростанциите Кнежа, Новачене) и в североизточните райони на страната.

През януари по-подходящи условия за провеждане на резитби при овощните култури ще има през третото десетдневие, когато се очаква относително сухо и меко за сезона време.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 18 Декември 2017 12:15

Агрометеорологична прогноза 18-25.12.2017

 Високите за сезона температури през повечето дни от второто десетдневие на декември, с максимални стойности от порядъка на 16-20°С (Ловеч - 21°С, Плевен - 18°С, В.Търново - 20°С, Разград - 18°С, Силистра - 17°С, Добрич - 18°С, Благоевград - 16°С, Пазарджик - 16°С, Кърджали - 17°С), доведоха до възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви на места в централните и източните райони. В останалата част от страната зимните житни култури запазиха относителен покой.

След топлото за сезона време през първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят значителна промяна. В края на второто и началото на третото десетдневие се прогнозира съществено понижение на температурите, което ще прекрати вегетационните процеси при зимните житни култури в източните райони на страната.

В края на периода се очаква слабо повишение на дневните температури, но средноденонощните ще останат значително под биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури и посевите ще запазят състояние на покой.

Есенните посеви ще встъпят в началото на зимата в добро състояние. Пшеницата и ечемика, засети в агротехнически срок, ще зимуват във фаза братене, която в голяма степен им гарантира успешно презимуване. Късно засетите, през ноември, зимни житни култури са във фаза трети лист, а малка част от тях - в начален стадий на листообразуване. Те са неукрепнали и през зимата при тези посеви има повишена вероятност за повреди от измръзване.

Края на второто десетдневие на декември е подходящ срок за предзимна сеитба на моркови в южните райони на страната. Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира близо месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Семената на морковите се сеят след трайно понижение на температурите за да се изключи възможността те да поникнат в началото на зимата. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурни черноземи).На по-големи площи се препоръчва редова сеитба на бразди през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 см. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 г. за 1м2.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН     

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 13 Ноември 2017 11:15

Агрометеорологична прогноза 13-20.11. 2017

 Мекото време в края на първото десетдневие на ноември поддържаше активна вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В началото на следващия седемдневен период развитието на засетите есенни посеви ще протича при наднормени температури, с максимални стойности в полските райони от порядъка на 15-20°С. Високите за сезона температури и наличните на много добри почвени влагозапаси ще ускорят поникването на по-късно засетите, през първата седмица на ноември, зимни житни култури.

През първата половина от периода при пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, ще се наблюдавамасово фаза братене, а при засетите в края на второто и началото на третото десетдневие посеви - фаза трети лист. Фаза поникване ще преобладава при зимните житни култури засети в началото на ноември. При рапицата ще протича листообразуване и начало на фаза формиране на розетка (5-6-7 листа).

През втората половина от периода се очаква влошаване на топлинните условия. В края на второто десетдневие на много места в страната стойностите на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета, където не са изключени превалявания от сняг, ще се наблюдава затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Очакваните валежи през второто десетдневие на ноември ще поддържат високо нивото на почвените влагозапаси и неподходящи условията за приключване на сезонните агротехнически мероприятия. В по-голямата част от страната есенните влагозапаси в 50 и 100см. почвен слой са над 80-85% от ППВ, а на места в Софийското поле и в Южна България (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат) - близки до ППВ. По-ниски, под 75-80% от ППВ са влагозапасите в 50см. почвен слой в част от югозападните райони (агростанциите Кюстендил, Сандански).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

През ноември агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и под климатичните норми и валежи – около нормата за месеца..

През повечето дни отпървото и второто десетдневие прогнозираното неустойчиво време, с чести валежи, ще възпрепятства провеждането на сезонните агротехнически мероприятия, най-важното от които - приключване сеитбата на пшеницата. Падналите валежи през последната седмица от октомври, надвишили на много места в страната месечните норми (В.Търново – 60л/м², Свищов – 62л/м², Казанлък – 75л/м², Хасково – 65л/м², Ст.Загора – 60л/м², Сливен – 74/м², Елхово – 85л/м², Карнобат – 210л/м², Бургас – 92л/м²)), бяха причина за пропускане на агротехническите срокове при сеитбата на зимните житни култури в част от полските райони на страната.

В началото на ноември прогнозираните поднормени топлинни условия ще ограничават развитието на есенните посеви. Повишение на температурите и активизиране на вегетационните процеси при пшеницата, ечемика и зимната рапица се очаква през втората половина от първото десетдневие.

През втората половина на ноември прогнозираните стойности на средноденонощните температури за Северна България ще бъдат в граници близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета и Предбалкана, където не са изключени валежи от сняг, ще се наблюдава прекратяване на вегетацията при есенните посеви.

Условия за протичане на вегетация при зимните житни култури и зимната рапица през втората половина от месеца ще се създават главно в южните райони на страната и по Черноморското крайбрежие.

В края на ноември при пшеницата и ечемика, засети в през октомври, ще преобладава фаза братене. При засетите през ноември посеви ще се наблюдава фаза поникване и начален стадий на листообразуване. Сеитбата на зимните житни култури проведена през ноември, след агротехническите срокове, ограничава възможностите на посевите до края на есенната си вегетация да встъпят във фаза братене. Във фаза братене растенията са с повишена студоустойчивост, което до голяма степен гарантира успешното им презимуване.

В края на ноември при зимната рапица, засята в агаротехнически срок, през септември, ще се наблюдава фаза формиране на розетка (6-7 листа).

През месеца критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки ще има в края на първото, началото на второто и през повечето дни от третото десетдневие.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта