Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

България също иска увеличение на бюджета на хоризонталната мярка COVID-19 с повече от 1 %, като подкрепя предложението на други страни-членки. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕК, която се проведе на 13 май. Тя допълни, че чрез извънредната мярка страната ни може да подкрепи най-пострадалите в земеделския сектор след приключване на реколтната година и анализ. „Поради тази причина нашето огромно очакване е бързото приключване на процедурата за промяна на регламента и възможността да програмираме мярка COVID-19“, изтъкна българският министър. Тя подчерта, че към момента в България се прилагат мерки за стимулиране на преработвателните предприятия за изкупуване на вече реколтиращата се земеделска продукция. Министър Танева поясни, че  страната ни е готова да предложи два обективни критерия за програмирането на мярка COVID-19.

Десислава Танева благодари на ЕК за всички предприети мерки и бързи действия, включително и за успешното приключване и одобрение на шестата нотификация на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. По думите й, всяка страна-членка има едни и същи проблеми, но различни възможности за тяхното решаване. „Очакваме ефект от всички предприети мерки, които да доведат до обща подкрепа на земеделските стопани, за да преодолеят кризата“, каза още тя.

Българският министър заяви също, че България подкрепя предложението и за допълнителна подкрепа в секторите „Животновъдство“ и „Мляко“. Тя предложи допълнителни мерки за подкрепа директно на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“. Министърът подчерта, че в лозаро-винарския сектор също имаме намерения и готовност да предоставим средства на гроздопроизводителите и ще настояваме за предложението си да бъде програмирана подобна мярка на Covid-19 и в тази Програма.

По отношение на сектор „Рибарство и аквакултури“, който също е сред засегнатите от пандемията, министър Танева изказа благодарност към ЕК относно предложениято на България да се подпомогнат операторите в сектора. „Съгласно действащите в момента правила в България остава изключен дребномащабният крайбрежен риболов. Условието за 120 дни риболов през последните две години ограничава таргета на подкрепа. Това е и причината страната ни да поиска да няма подобно ограничение, за да можем да подкрепим и още засегнати от кризата” каза още Десислава Танева.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

Правителството одобри българската позиция, която страната ни ще представи на днешната среща на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС, съобщиха от правителствената информационна служба.

България счита, че е от изключителна важност страните да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти, според конкретните си нужди и потребности. Всяка страна трябва да може да избере ефективните мерки за нейната структура на селското стопанство и проблеми без да се нарушава баланса на подпомагането и без да се допуска свръхкомпенсиране.

В сектора на млякото трябва да се предвиди пазарна схема за временно намаляване на доставките, като в същото време се осигурят обезщетения за фермерите, които решат да участват. Това финансиране би могло да се извърши чрез преразпределение на бюджета за пазарни мерки на ЕС за 2020 г., се посочва в българската позиция.

В лозаро-винарския сектор България предлага да бъде създадена извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарски програми. Целта е да се подпомогнат най-силно засегнатите гроздопроизводители за облекчаване на пазарните и икономически последици.

ЕК ще представи изменение относно предоставянето на извънредна помощ по линия на ЕЗФРСР в отговор на пандемията от COVID-19, която е по инициатива на България. Страната ни счита, че окончателният текст на мярката следва да удовлетворява държавите-членки с гаранции за реален бюджет, обективни критерии и недопускане на дисбаланси.

По отношение на сектора на рибарството приетите изменения, свързани с временното преустановяване на риболовни дейности, са недостатъчни за облекчаване на изискването за извършване на риболовни дейности в морето. Тази разпоредба поставя ограничения за риболова в условията на COVID-19 - предвид сезонния характер на Черно море и прави мярката неефективна за подпомагане на българските рибари и собственици на риболовни кораби. Дейностите, които най-адекватно биха отговорили на потребностите на сектора, са осигуряването на компенсации за временно преустановяване на риболовните дейности, както и компенсации за производителите на аквакултури и преработвателни предприятия.

Публикувана в Агроновини

През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Публикувана в Животновъдство
"Биологичното земеделие далеч не е идеално", смятат германски учени. Изследването е  проведено от Германският научно-изследователски институт по органично земеделие (FibL) по поръчка на Федералната агенция по околната среда  (UBA).
Германските учени са стигнали до извода, че е целесъобразно въвеждането на нов стандарт -- екологически оптимизирано интегрирано производство  (IP +).
Цифровизацията предлага редица предимства за оптимизирането на растениевъдството - точен контрол на плевелите, ранна диагностика на заболяванията на растенията, правилно внасяне на торовете, особено - азотните.

 

В животновъдството иновациите трябва да са насочени към рещаването на съществуващите конфликти между хуманното отношение към животните и тяхната продуктивност. Възможности за това има в подобряването на отглеждането и храненето на животните.

 

Към слабите страни на биологичното земеделие учените отнасят:

. недостигът на средства за защита на растенията от болести и вредители, дефицит на семена и разсади, предназначени за биологично производство;
. липса на природни източници на незаменими аминокиселини  (например, метионин, лизин) за изхранване на селскостопанските животни (прасета и кокошки);
. биологичното земеделие е много по-скъпо от традиционното и като следствие неговото производство е по-скъпо и недостъпно за потребителите.
Предложеният нов стандарт за земеделие - екологически оптимизирано интегрирано производство IP +  е принципно отворено за технологиите и няма никакви забрани доколкото прилаганите методи са одобрени от съответните власти. Основните особености на стандарта са затегнатите правила за внасяне на торове и пестициди, задължително спазване на сеитбооборота. По този начин земеделието ще се приближи до зелените си цели без значително намаляване на продуктивността.
Публикувана в Агроновини

Разрушихме всичко и зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта, казва народният представител

Проф. Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по право, доктор по социология на правото, специализирал е в Международен институт по право във Вашингтон, завършил е и Московската школа за политически изследвания. Работил е към Съвета на Европа в Стокхолм и Страсбург, консултант на правната парламентарна комисия, преподавател в Пловдивския университет. Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание.

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Христов, няма как да не започнем нашия разговор с най-актуалната тема днес - един вирус ще събори ли света?

- Историята с коронавируса малко ми прилича на историята за снежния човек от Хималаите. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Очевидно става въпрос за вид зараза, но какъв е нейният произход, дали е изкуствена или естествена, дали е въпрос на мутация или на съзнателно прокарване – не знаем. Има аргументи и за едното, и за другото.

- Какъв е резултатът обаче?

Т. нар. глобализиран свят започва да се фрагментаризира. Преди няколко години, в статия в американското издание „Форин афеърс“, се говореше, че през 21 век бъдещето на света не е в глобализацията, а в глобалните блокове: Америките, зона на еврото, зона на рублата, зона на юана. Някой май движи нещата в тази посока. Виждате какво става, започнаха да прекъсват връзки – ударени са Китай и Европа – през Италия. Не можем обаче да говорим с конкретика, защото не разполагаме с достоверна информация.

- Да се върнем на темата, за която ви поканих на този разговор – българското земеделие днес. Може ли да бъде променен сегашният модел, който е силно дисбалансиран?

- Нищо не може да се направи. Това не е технократски въпрос, това е социално-политически въпрос. През последните 30 години в България за първи път беше създадена една клика от едри латифундисти, каквито никога не е имало в българската история, даже и по време на турското робство. Експлоатират се големи площи земя с минимален разход на сили, на енергия и най-вече на хора. Изнася се само суровина, без да се преработва – на борсова цена. Това облагодетелства единствено шепа хора. Това е смърт за българското земеделие. Но то беше абсолютно съзнателно унищожено още в началото на 90-те години. Под формата на борба с комунизма, бяха унищожени изключителни активи, най-вече комасацията на земята. Резултатът е, че една традиционно земеделска страна, с перфектни условия за сложни индустрии, каквато е и земеделието, беше унищожена. Земеделието не е да копаеш на нивата, земеделието е свързано с множество преработки, фундаментална и приложна наука – всичко това беше разрушено. Мисля, че няма никакъв шанс за възстановяване, поне в обемите и качеството отпреди 30 години.

- Правят се опити през последните години да бъде върнат балансът в земеделието. Виждате ли промяна?

- Има и ще продължава да има частични опити. Може да се говори за леко раздвижване в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, но това е по-скоро продукт на ентусиазма на отделни хора. Това са пренебрежимо малки резултати и не променят общата картина.

- Адекватни земеделски политики ли липсват?

- Политики има, интерес няма. Да се промени сегашният модел в българското земеделие означава да се влезе в конфронтация с мощни финансови кръгове, които имат своето политическо представителство. Казано грубо, те биха предали своите позиции само с кръв.

- Т. нар. европейска Зелена сделка може ли да се превърне във фактор за промяна на модела на българското земеделие?

- Зелената сделка по-скоро ще удари традиционната енергетика. Само сенилна Европа я поддържа. Нито една от сериозните световни сили не споделя този делириум. Америка директно заяви, че няма да се занимава с глупости, Китай също подминава темата, Русия се отнася скептично. Само Европа, не знам защо, тича пред локомотива. Има елементи на суицидност в цялата история със Зелената сделка.

- Мнозина български икономисти смятат, че Зелената сделка не е обоснована икономически, бие се с ефективното земеделие.

- Пак казвам, въпросът за структурата на селското стопанство е по-скоро социално-икономически. Ако ние имахме сложно земеделие, базирано на балансирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, зърнените храни, животновъдството, обвързани с предимствата, които ни дават нашите климатични и почвени дадености, ако не бяхме разрушили нашия научно-технически потенциал в земеделието, можехме да имаме съвършено други резултати. Нещо повече, това би създало съвършено различен социален облик на българското общество. Ако произвеждаш няколко милиона тона зърно, колко хора участват в тази дейност, какви умения имат, какъв е социалният ефект? Няма нито една развита земеделска страна, която да изнася просто едни суровини, каквато е България в момента. И, Русия, за съжаление.

- Европейските субсидии изкривяват ли пазарната картина в земеделието?

- Добре е, че ги има, но те всъщност са подаяние за българския земеделец. Ние сме вкарани в съвършено различно международно разделение на труда. В Европа ние сме бедните роднини. Влизаме в състезание, в което предварително се знае кой ще бъде шампионът. Как ще сравните българската субсидия с тази на френския фермер? Те са несравними. Опитайте се да пипнете един евроцент на френския фермер и ще видите какво ще стане. Франция има най-глезеното селско стопанство в света. Естествено, че субсидиите изкривяват пазарната картина, но Европа не ни е виновна за това, че едно лоби у нас е обсебило повече от две трети от европейското финансиране в земеделието. От друга страна, Европа няма никакъв интерес да създава в наше лице силен конкурент, тъкмо обратното. За България това е въпрос на национален гръбнак, на разбиране, на компетентност, на отстояване на националния интерес в областта на земеделските политики – нищо от това не сме видели – от момента на започване на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз до ден днешен.

- Още с т. нар. Ликвидационни съвети ли объркахме политиките в земеделието?

- Самият факт, че нашият преход започна с ликвидационни съвети трябваше да покаже дори на незрящите какво ни чака – ликвидация на страната. Най-голямото предимство, което имахме преди 1989 година, беше комасираното ползване на земята. Върху това трябваше да се надгражда. В това уедрено стопанисване на земята трябваше да бъде вкарана науката, високите технологии, преработването, което носи качество и висока добавена стойност. Вместо това, ние разрушихме всичко. И зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта.

- Тотална грешка ли беше връщането на земята в реални граници?

- Не съм привърженик на сегашните адепти, които говорят за преразглеждане на резултатите от приватизацията, но има хора, които заслужават разстрел заради щетите, които са нанесли на българското земеделие. Както е казал Талейран: „Това беше по-лошо от престъпление - беше грешка!”.

- Тъжна е и съдбата на българската аграрна наука днес, има написани смислени стратегии за земеделието, но кой ги чете и кой ги прилага?

- По брой стратегии на глава от населението може би сме на първо място в света, по тяхното неизпълнение също държим първенство. Всички тези стратегии са просто купчина хартия, която няма никакво значение. Когато ти не си субект на собствената си съдба, не можеш да имаш стратегия. Нито тактика. Ти си обект. Правят с теб каквото си искат.

- Казвали сте го много пъти - разрешението за продажба на земя на чужденци ли ще бъде финалният мрачен акорд в този процес?

- Абсолютно закономерен финал. Ако трябва да бъдем честни, това и в момента е възможно и е практика. Нямаме никакви ограничения за граждани и търговски дружества на страни от Европейския съюз да купуват земя – още съгласно предприсъединителните договорености. Всеки отвън винаги може да се регистрира през едно българско юридическо лице и да купува каквото си иска. Проблемът тук е по-скоро чисто психологически – земята е единственият невъзстановим ценен национален ресурс. От друга страна, България вече е рядко населена страна. Българската територия може да изхранва съвсем спокойно над 20 млн. души, ние сме около 5-6 милиона. Въпрос на време е този вакуум да бъде запълнен. Не България като държава, територията, на която е разположена България, е изключително важна и ценна. Тя неслучайно е била сърцевина на четири империи и ги е изхранвала. Никой няма да остави тази златна територия да стои просто така. Въпрос на време е. Земеделието днес е хладен национализъм и бизнес. И днешните истински български фермери са просто едни ентусиасти, които съществуват въпреки националната земеделска политика, а не благодарение на нея.

- В какво се превърнаха българските села?

- През 80-те години българските демографски проблеми бяха сравними с тези на Германия. Казано просто, когато хората са си надвили на харча, те не гледат на децата си като на пореден чифт работни ръце, а като на инвестиция в бъдещето. Затова и раждаемостта намаля. Българинът иска да инвестира в децата си. И когато не може да си го позволи, решава да има по-малко деца. След 90-а година това се превърна в катастрофа. По една много проста причина – хората нямаха никаква перспектива за собствения си живот. Как и защо да създават деца? Всичко това е част от варварското разрушаване на българското село. За това, разбира се, огромна историческа вина носи и предишният социализъм, който след колективизацията по съветски модел през 50-60 –те години, чрез т. нар. АПК-та сложи голям кръст върху българското село. Аз не съм от тези, които плачат за нивата на дядо и разправят какъв голям рай е била България през 1939 година. Била е бедна и мизерна страна. Трябвало е да се спре след колективизацията с ТКЗС-тата, за да не избягат хората от селата в града. Тогава се появява изразът „Учи мама, за да не работиш“. Днес имаме цели региони, изпразнени от присъствие. Въпреки, че сега е модерно да се говори за живот на село, това са частни случаи, това не е тенденция. Тя е точно обратната. Знам от коя страна се хваща мотиката, но нямам илюзии за съдбата на българското село. Да, земята днес навсякъде се работи, има модерен машинен парк в земеделието, но на фона на какво – на опустяващите български села. Въпросът не е само да се обработва земята, по-важно е какво се произвежда. Едно е да изнасяш зърно, съвсем друго е да изнасяш преработено месо, отгледано на базата на това зърно.

- Много от зърнопроизводителите казват, че не могат да поемат този риск – заради пазарите.

- Естествено, че е най-лесно да си прибереш парите от продадената суровина. Свърхпечалби при минимум разходи, плюс субсидия. Кой ще се откаже от такъв лъвски пай? Но точно това е пътят на деградацията в земеделието. Процесите в българското селско стопанство са необратими. Хората няма да се върнат на село.

- Никаква надежда ли няма за промяна, проф. Христов?

- Не мога да дам надежда, не съм психотерапевт. Аз съм социален учен и се опитвам, доколкото това е възможно, да направя обективен анализ на картината – според собствените компетенции. В селското стопанство през последните 30 години имахме едно тотално, страховито пропадане. В момента има някаква стабилизация, но тя е на много ниско ниво. Представете си, че сме били на върха на един водопад и сме се сринали до долу. Какво значение има дали ще паднем още по-надолу или ще се закрепим на някаква скала по пътя и ще водим битка да останем там. Нека не забравяме, че много хора напуснаха България. Народите не са количествено, а качествено понятие. Когато качеството си замине от България, имаме това, което е в момента. Всеки да преценява какво е то.

- Имаше ли начин да бъде наложено ограничение върху ползването на земята у нас след 90-те години. Ако в държавата има двама души, които стопанисват по близо 2 млн. дка земеделска земя, значи същата тази държава го е позволила?

- Олигархическият модел не е от вчера. И той не е само в селското стопанство. Просто имаше едни „късметлии“ момчета, които получиха всичко наготово.

- Няма как тези хора да бъдат преборени, така ли?

- Аз не виждам такъв ресурс. И най-вече политическа воля. Статуквото устройва много хора – по различни причини. Да анализираме нещо елементарно – малките производители трябва да могат да предлагат своята продукция директно на краен клиент. Какво се случва у нас? Имаме едни смешни фермерски пазари за по половин ден. Цялата паразитна пасмина, която стои между производителя и крайния купувач, няма интерес това да се промени. И разполага с ресурс да задържи това статукво, включително и политически. Затова нашите производители от Петричко например, нямат мотив да произвеждат и отиват да работят в Гърция. Дотам са докарани.

- Още няма работещ Закон за браншовите организации – затова ли сдружаването буксува?

- В България законите не струват и цената на хартията, върху която са написани, казвам го като юрист. Беше направено всичко необходимо, само и само да не се допусне реално коопериране между земеделските производители. Във Франция, в Германия, в Италия, в Англия – навсякъде земеделието е организирано на коопертивен принцип. Фермерът си обработва земята, всичко останало – доставка на семена, торове и всякакви агротехнически услуги, плюс преработката, маркетинга и пласмента - това го държи кооперативът. Така има разделение на труда, комбинация между индивидуална мотивираност, мащаб и пазар. Така се прави земеделие - мощна държава зад производителите и капиталистически пазарни правила. У нас не виждам мощна политическа сила и съответния интерес, който да даде шанс на хората, които наистина искат да се занимават със земеделие, да правят това по съвършено различен начин. Сегашният модел е дълбоко погрешен и не подлежи на реформи. Пак казвам, ако искаме такива, това означава да се тръгне на директна конфронтация с мощни финансови интереси, които вече 30 години живеят и паразитират върху това статукво.  

Публикувана в Интервюта

С гласовете на ГЕРБ и на ДПС, търговското споразумение между ЕС и Канада – СЕТА, беше гласувано на първо четене. Обединените патриоти и БСП гласуваха „Против“, депутатите на Марешки гласуваха с „Въздържал се“.

Текстът на споразумението е внесен за ратифициране от Министерския съвет и предизвика бурни спорове в парламента. Основните притеснения са свързани с ГМО, което е разрешено в Канада – тема, по която в Европа има висока обществена чувствителност.

В мотивите на правителството пише, че ратифицирането на СЕТА няма да наложи промени в националното ни законодателство по отношение на генетично модифицираните организми и няма за цел отваряне на пазара на ЕС за ГМО.

Споразумението между Канада и ЕС беше подписано в Брюксел още на 30 октомври 2016 г. Тогава то предизвика множество протести у нас и в Европа – заради ГМО. Науката все още не дава еднозначен отговор по темата. 

СЕТА предвижда пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера до 7 години, опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които се улеснява износът в Канада.

В по-голямата си част споразумението вече се прилага временно от 21 септември 2017 г., освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите-членки на ЕС.

Разпоредбите на СЕТА ще влязат в сила след ратифицирането му от Народното събрание. В момента споразумението е в режим на временно прилагане.

Публикувана в Агроновини

Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Около четвърт милион земеделски стопанства в ЕС имат поне част, отделена за биопроизводство и тази цифра расте. През 2016 г. поне част от дейността на 246 000 европейски ферми е била насочена към органично производство. През 2013 г. тези стопанства са били 44 000. 

Две трети от тези стопанства (66.4 %) са напълно биологични, останалите са смесени. Изцяло биологичните стопанства са 2% от всички стопанства в ЕС. С биологично земеделие са заети 12, 6 млн. ха от земеделската земя в ЕС по данни от 2017 г. 

Повечето напълно органични стопанства се намират в четири страни от ЕС - Испания (16.6 % през 2017), Италия (15.2 %), Франция (13.9 %) и Германия (9.1 %).

В периода от 2012 до 2017 г. общото количество земя, използвана за биологично производство в ЕС, се е увеличило с 25 %. Това се дължи най-вече на огромното увеличение на тези площи във Франция  (+69.2 % между 2012 и 2017 г.) и в Италия (+63.5 %), Германия (+18.6 %)  и Испания  (+18.5 %). Значително е и увеличението в България, където между 2012 г. и 2017 г. към площта за биологично производство са добавени нови 100 000 ха.
 
В някои страни обаче биологичното производство отбелязва намаление. Така площите за биологично производство в Румъния са намалели с -10,3%, в Гърция - с минус 11,3 %, във Великобритания - минус 15, 6% и в Полша с минус 24, 5%
Потенциалът на биологичното земеделие може да се индикира и по площите в период на преход, ако те се добавят към общите площи за биологично производство. Най-много площи в преходен период през 2017 г. има в България (64.5 %), Хърватия (56.2 %), Унгария (47.7 %) и Румъния (42.3 %).
Публикувана в Агроновини
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта