Четвъртък, 27 Февруари 2020 14:44

Земеделието дава смисъл на живота ми!

  • 75-годишният Георги Христов от Разград споделя как преди 30 години е сменил автомата с мотиката

  • Стопанинът обработва 6600 дка земя в района на село Ушинци и разчита на млади и образовани кадри

Габриела Събева

Срещите с млади по дух хора зареждат. Такъв е 75-годишният Георги Христов, който ръководи модерно и иновативно стопанство в разградското село Ушинци. Бившият армеец е влюбен в земята и заразява с ентусиазма си.

„Смених автомата с мотиката след като се пенсионирах през 1990 г. Вече съм на 75 години. Не се предавам, не се давам на младите по нищо. Селско дете съм, обичам земята, обичам животните”, започва разказа си Георги Христов. Какво е ежедневието и къде се крие тайната на младостта? В близостта до природата и до земята, категоричен е земеделецът: „Живея в Разград, но си имам селска къща. Лягам си рано, осигурявам си 8 часа сън и в 4 ч. вече съм на крак. Отивам си в имението, паля си печката, правя кафе, цигара и си размишлявам. Вече към 7 часа започвам с кокошките и другите животинки”.

Бай Георги обработва 6600 дка в село Ушинци и близките села. Почти 3000 дка от тези площи са собствена земя. Началото е поставено със 7 дка и един кон, наследство от баща му. Впоследствие предприемчивостта му си казва думата: „Теглил съм кредити, купувах земя и така се развивах. Двамата ми сина са инженери вече и съм ги вкарал във фирмата. Единият е химик, а другият – машинен инженер. Така че единият се занимава с растениевъдството, а другият – с техниката. Живеят в Разград. Радвам се ина големи внучки, моми за женене са вече”, продължава с разказа си сладкодумният стопанин.

Споделя още, че докато е била жива съпругата му, са отглеждали 300 свине, 60 овце, крави и са направили магазин за месо. За целта фермерът е изкарал курс за разфасоване, за да може да се справя с кланицата. „Много голямо удоволствие ми прави да уча постоянно нещо – било то за растениевъдството или за животновъдството. Всичко разбирам бързо и лесно, отвътре ми идва”, радва се бай Георги. Приключва с животновъдството, когато почива съпругата му преди 4 години.

„Не съм родом от село Ушинци, но навремето, когато си направих жилище в Разград, не ме свърташе между четири стени”, не крие земеделецът. „Затова реших да си купя къща в някое близко село, десетина кокошки да завъртим, градинка да си направим. Бедни хора бяхме, на квартира живеехме, с две деца. Постепенно нещата започнаха да се случват”.

Споделя още, че е от хората, които знаят 2 и 200. „Знам какво е да си без нищо, знам какво е и да имаш. Всичко съм изкарал с ум и две ръце. Един човек, който не може да цени лева, и хиляди да му дадеш, пак няма да е благодарен и до га оцени”, категоричен е бай Георги.

В стопанството се отглеждат традиционните за района пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. От 2-3 години обаче премахва едната култура. ”Приключих със слънчогледа, тъй като му е ниска цената и преминах на рапица. Когато не печелим от нещо, няма защо да го отглеждаме. Безмислено е!”, обяснява стопанинът и подчертава, че накрая сметките трябва да излизат.

„Виждам колеги от Добруджа, които се изхвърляха през годините и даваха по 100 лв. рента. Да, обаче то се вижда, че тази година земеделието в Добруджа закъса. При 100 лв. рента няма как да се издържи”, смята бай Георги и допълва, че при него рентата е 50 лв. „Нали е ясно, че аз като взема от културите, и собствениците на земя ще получат. Трябва да сме реалисти! Аз не съм човек, който да ограбва другите. Израсъл съм в многодетно бедно семейство и знам какво е. Още си спомням майка ми как се опитваше да ни стопли през студените зими, как се товареше със сухи дърва и ги мъкнеше. Едва дочаквахме пролетта, че да се хванем за зеленото и да оцелеем. Коприва, лапад, гъби. Що охлюви сме изяли като деца! Затова ценя земеделието, ценя трудолюбието, ценя и труда на другите”, емоционално разказва бившият армеец.

Бай Георги е категоричен, че земеделието дава стимул за живот. „Обичам земята! Когато стисна буца пръст, сърцето ми се пълни. Пак се връщам в спомените си за майка ми. Бил съм на 5-6 месеца, когато тя е работила на нивата. Разказвала ми е как съм дъвчел буците пръст. Явно от тогава ми е останало!”, смее се още Георги.

Опитният стопанин не крие, че дребният земеделец е изправен пред много трудности. За да оцелее, той трябва да включи различни дейности в производството си. Въвеждането на иновациите е един от начините за справяне с ежедневните проблеми.

„Аз следя всичко ново, което излиза на пазара и като семена, и като продукти за растителна защита, и като технологии. Правя много опити, уважавам всички представители на фирмите, които дойдат при мене”, продължава с разказа си бай Георги. „Изслушвам ги, много си говорим, много разпитвам. Събирам най-добрите оферти за себе си и взимам решения. Не съм консервативен, не искам да работя както е било преди 20 или 30 години”, разкрива част от тайната на успеха Георги Христов. При него работят много млади хора, които той изпраща да учат и покрива обучението им. „Аз не взимам на работа такива, които са останали с разбиранията си за земеделие от преди 50 години. Давам картбланш на младите. Пращам ги да се образоват, плащам им семестрите. Имам вече трима инженери. Важно е желание да има. Всеки ден обсъждаме заедно задачите, работим, виждам, че се получава. Важно е едно нещо да се свърши както трябва, а не за колко време. Затова сега обмислям какво да предприема, че да ги задържа при мене”, разкрива още бай Георги.

Земеделецът определя 2019 година като успешна. От пшеницата е изкарал много добри добиви – по 700-800 кг/дка. „Имах сорт Авеню и по малко от новите сортове на LG. По принцип правя много опити. Това е начинът да видиш на твоето поле кое как ще се представи. Обичайно имам около 3000 дка с житни култури. Старая се сеитбооборотът ми да е на ниво”, не крие стопанинът. Според него много е важна и технологията. Дава пример с рапицата и тежката сеитбена кампания през есента. „Тежка, сушава година, есента топло и горещо, няма дъждове, а трябваше да сеем 1300 дка. Там където насях рапица с продълбочител, стана чудесна. Там, където я засях след оран, колкото и да разбивах буците, те си останаха. И какво се получи? Семето влиза под буците, вали дъжд, растението се развива до едно положение, но после загива. Сега тези полета са шарени”. Бай Георги се среща в момента с агрономи и ги води по нивите, оглеждат всичко и се съветват какво да предприеме. „Първоначално мислех да разваля рапицата, имам колеги, които вече го направиха. После се отказах, стигнах до извода, че ще направя още толкова разходи. По-добре да подсилим културата, да й дадем шанс. Ако е рекъл Господ, ще стане. То и изчисленията показват, че при един добив от 200 кг/дка, ще покрием разходите, а ако имаме повече, то ще сме на печалба”, продължава със сметките земеделецът.

Според него тази година се очертава по-трудна и тежка от предходната заради засушаването. Единствената по-съществена влага е от падналия в началото на февруари сняг. Независимо от това обаче, от сега е ясно, че няма да се достигнат миналогодишните резултати, смята бай Георги. Той прогнозира, че ако засушаването продължи, това ще се отрази и върху пролетната кампания.

Завършваме срещата с Георги Христов с усмивка и оптимизъм. Въпреки всички очертаващи се проблеми, стопанинът не крие надеждите си за добър стопански сезон.

Публикувана в Бизнес
  • Семейната фирма обработва 31 000 дка земя

Габриела Събева

Петима души в основата на успеха на едно земеделско стопанство в Добруджа. Петима, които знаят кой в какво е силен и разчитат точно на тази сила. Петима, които обединяват своите усилия, за да постигнат завидни резултати в земеделието. Разговаряме са успехите, за желанието за работа и за проблемите на стопанската 2018/2019 г. с Ники Алексиев, един от петимата мускетари на фирма „Братя Алексиеви”.

„На полето работим в екип аз, брат ми Иван и братовчед ми Наско. Смятам, че сме развили фирмата добре. Основата поставиха баща ми и чичо ми, сега ние продължаваме. Като цяло обаче сме петимата в един отбор, движим фирмата напред”.

Фирмата е основана преди 19 години. Земите, които се обработват, са в землищата на 6 села - Красен, Росен, Лозница, Росица, Изворово и Житен. Да се грижиш за 31 000 дка земя в Златна Добруджа изглежда обичайно. Зад това обаче се крият както много успехи и постижения, така и невидими трудности, безсънни нощи, природни катаклизми. „Смея да твърдя, че успешно се справяме”, усмихва се Ники Алексиев по време на срещата ни на полето. Пред нас – тъмнозелените пшеници, зад нас – жълтите цветове на рапицата. Пейзажът изглежда типичен за Добруджа. Само изглежда…

Сложна и трудна се оказва изминалата 2018 г. Така започва и 2019 г.

60498816 2201282729908751 3188142666063806464 n

Според фермера все още в Добричка област има проблем с житните посеви. Пшеницата е останала рядка. Освен есенното засушаване, в края на 2018 г. Ники Алексиев отчита по полетата си и нападение от хесенска муха. „Като цяло пшеницата не можа да брати, тъй като нямаше дъжд. Поникването не само при нас, а в цяла Добруджа беше основно през февруари. Не можахме да се противопоставим през есента на природата. Лошите условия доведоха до редки пшенични посеви”, обобщи стопанинът. Не е случайно, че негови колеги в района са разорали посеви с пшеница.

В момента в почвата има много добра влага, но дъждът сега не може да компенсира зимното засушаване. „През есента пшеницата оформя сериозна част от добива си. Есенните братя са много важни. Цялата технология при пшеницата е важна, но ако е лоша есента и не поникнат растенията, оттам тръгват много негативни последствия”, уточни Ники.

Сериозни по размер площи с рапица са разорани в Добричка област в края на миналата и началото на тази година. Последните данни посочват 80 000 дка с рапица по-малко. При Ники Алексиев картината изглежда по друг начин. „Имахме късмет с дъжд, който падна около 10 октомври и това спаси рапиците. Успяха да поникнат, да се развият и да презимуват нормално. Радваме се, че нашата рапица оцеля”, не крие задоволството си Ники. „Имахме проблеми обаче през февруари, след продължителното зимно засушаване, когато започна да се напуква земята и да повяхват растенията. След 10 март преваля и резултатът се вижда – добре развити рапици, с корона и разклонения. Надяваме се на добър резултат. От 5000 дка сме разорали само около 400 дка, тъй като там имахме късна сеитба и рапицата не можа да поникне нормално. В момента рапицата продължава с цъфтежа, дори започна да прецъфтява”, допълва картината Ники Алексиев.

60529324 2309872469267764 1096087031307567104 n

До ден-два сеитбата на пролетни култури при „Братя Алексиеви” приключва. „Смятам, че добре успяхме да се справим с кампанията. Взехме си нова сеялка 12-редова Vaderstad Tempo и навреме засяхме. При нас имаше дъждове и това подпомогна сеитбата. Общо 12 000 дка са пролетниците, 5000 дка е слънчогледът, а 7000 дка с царевица. Вече имаме и поникнали посеви”, сочи равносметката на Ники. Той е категоричен, че за успеха в едно стопанство и за добрите добиви решаващо значение имат машините. „Обезпечени сме с добра техника. Това е важно за съвременното земеделие. При прибиращата ни техника разчитаме само на Claas Lexion”, разказва още младият фермер. „При тракторите сме заложили в диапазона над 300 к.с. на John Deere, в средния диапазон са трактори Case, а при по-малките имаме New Holland и руските МТЗ. Важни са и сеялките, затова предстои да вземем нова Horsch. Добрата машина винаги се отплаща. От основно значение за добрите резултати е техниката, която трябва да се подменя на определен период”, категоричен е Ники.

„За изминалото време от 2000 г. до сега сме направили доста добра комплектовка от техника и нови технологии, които въвеждаме във фирмата. Смея да твърдя, че успешно развиваме земеделие в региона”, още веднъж обобщи стопанинът. Основните решения за избора на генетика, за продуктите за растителна защита взима на база личен опит. „Фирмите-производители на семена и препарати може да помогнат с насоки, но всичко базираме на опит. Правим това, за да се убедим във възможностите и качеството на дадена селекция или продукти”, категоричен е Ники Алексиев. Първо залагат на по-малко площи, после на повече и така накрая може да се стигне на 100 %. „Пак казвам, всичко на база практика и опит. Трябва да видим тук, на полето как се развива, как се представя било сорт, хибрид или препарат, за да можем да разчитаме на него”, допълва философията си фермерът.

60023805 392198038040782 41331256268423168 n

Ники Алексиев е завършил Техникум по механизация на селското стопанство в Добрич, днес Професионална гимназия по аграрно стопанство. Някак от само себе си е било ясно, че това е пътят му – земеделието. „Нямах друг избор, аз съм пето поколение земеделец. Това беше предначертано. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, изобщо всички са били в земеделието. Това е поминъкът на хората в този район. Аз съм кореняк добруджанец. Аз съм с корени от село Красен”, разказва още с гордост Ники.

Тръгваме си от стопанството в село Красен с първите капки пролетен дъжд. За кратко време той се превръща в порой, който отшумява под лъчите на пролетното слънце, но успява да напои жадната земя.

Публикувана в Интервюта

Рибен фестивал в Шабла ще популяризира през новия туристически сезон полезността на морските продукти. Инициативата получава финансова подкрепа от Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., съобщават от общината.
На кулинарния форум в градския парк в Шабла местната рибарска общност ще може да покаже богатия си улов, производството на морски деликатеси и да насърчи туристите и местните хора да консумират повече здравословна храна.
РИБНИЯТ ФЕСТИВАЛ ЩЕ БЪДЕ ЧАСТ ОТ ПРАЗНИКА НА ПЛОДОРОДИЕТО В ШАБЛА, КОЙТО ТРАДИЦИОННО СЪБИРА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ. Кампанията за популяризиране на рибарството сред обществеността обаче ще започне още през май в очакване и на първите туристи.

Публикувана в Новини на часа

Анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) показва, че през 2017 г. българското зърнопроизводство е достигнало най-високия си показател за конкурентоспособност за последните 18 години. Самият анализ е подготвен в края на 2018 г. и се основава на индекса за конкурентоспособност, който се прилага от икономистите от 2000 г. досега.

При максимална стойност на индекса от 1, която практически не може да бъде достигната от никоя страна в света, през 2017 година България е отбелязала индекс от 0,77, което означава, че в продуктово и стойностно изражение страната превишава с между 4-6 пъти средните световни показатели на човек от населението.

Само да припомним, че лятото на 2017 година се оказа едно от най-плодородните по отношение на качеството на българската пшеница. Благодарение на тези високи показатели зърнопроизводителите отбелязаха и изключително добра реализация за своята продукция.

Предишната най-добра година по този показател е била 2014 г., когато индексът на конкурентоспособност е бил 0,76.

През последните години се отчита видимо подобрение в стойностната компонентна на индикатора, което свидетелства, за приближаване по-близко до средните световни износни цени, посочват от центъра за анализи.

Според прогнозите на икономистите от САРА цените на зърното през зимните месеци ще се движат в следните рамки - за фуражна пшеница (Североизточен район) – 330-340 лв/т, хлебна пшеница – 350-360 лв/т, царевица (Централна Б-я) – 260-270 лв/т, ечемик (Югоизточна Б-я) – 340-350 лв/т, слънчоглед (Централна Б-я) – 520-530 лв/т.

През декември 2018 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна отбелязаха леко покачване, като се отбелязва свиване на разликата между цените на хлебна и фуражна пшеница, които от 20-25 долара за тон, вече са в рамките на 10 щ. д./т. Хлебната пшеница и ечемика се изнасят на цена от 238 долара за тон, фуражна пшеница – 224 щ. д./т. При царевицата цената нараства до 173 долара за тон.

В следващите 2-3 месеца, влияние върху пазара на пшеницата ще оказва предлагането от южното полукълбо, както и новините за развитието на новите посеви. Цените извън Европа леко поевниняват и ако еврото повиши своя обменен курс, цената ще продължи надолу, докато в противен случай ще остане висока.

По данни на Oilworld производството на биогорива през календарната 2018 г. ще достигне 40,2 млн.т, с 11% повече в сравнение 2017 г. През 2019 г. се очаква нов скок до 44 млн.т. Това ще попречи на ценовото повишение поне до лятото на следващата година.

Цените на всички маслодайни семена са насочени надолу, с изключение на рапицата, където цените заради ниската тазгодишна реколта и послабото очакване за новата вървят нагоре.

Публикувана в Бизнес

Между 15-ти и 20-ти юни се очаква да стартират първите жътви за регион Варна. Това каза в интервю за Радио „Фокус”-Варна Атанас Атанасов, регионален координатор за Варна на Асоциацията на земеделските производители в България. По думите му, развитието на пшеницата вече преминава през последната си фаза на образуване на зърно.
„Предвид периодичните валежи в малки количества, придружени с ниски температурни стойности, се появиха някои гъбни болести, по-конкретно по пшеницата и ечемика. Стопаните приключват последните фунгицидни пръскания и цялостната картина дава изглед за редуциране на добивите, изхождайки от неовладените щети, причинени от валежите и температурните колебания”, допълни Атанасов. Той коментира, че общото състояние на ечемика е добро, като насъжденията са навлезли във фаза на восъчна зрялост.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 06 Януари 2015 09:29

Защо румънците могат, а ние не

Родният земеделец е орисан да се справя сам. Докога? Наши читатели фермери коментират публикация във вестника ни и задават резонни въпроси, за жалост, без отговор от овластените институции...

Агр. Петър Кръстев
По повод публикацията ни „Реколта ‘2015 е застрашена” в брой 384 – последния за 2014 година,  в редакцията се обадиха много фермери – за да изкажат своето мнение и да зададат резонни въпроси. Те подкрепят написаното в материала за изключително тежката ситуация, в която към момента се намират есенните земеделски култури. Не са обнадеждени и за пролетниците, защото още отсега са заложени подводни камъни – неприбрана продукция от пролетници, най-вече от царевица, невъзможност за обработка на освободените площи поради преовлажняване, много растителни остатъци и какво ли още не. На всичко отгоре и забрана на препаратите за обеззаразяване на семената от царевица и слънчоглед. И в тая връзка ни попитаха те – как можаха румънците да си издействат още две години употреба на тези продукти, а ние не? Дали защото и еврокомисарят по земеделие беше техен земляк, или защото добре си знаят интересите, но очевидно има и кой да ги защитава. За всички е ясно, че този въпрос не би трябвало да го отправят към нас, а към тези, които изпращаме да защитават интересите ни и да харчат народни пари в Европарламента.
А ЗАЩО ПРИ НАС НЕ Е ТАКА?
Родният земеделец е орисан сам да търси решения и да се справя в трудни ситуации. Не че фирмите няма да внесат обеззаразени семена, защото вече има регистрирани нови препарати за тази цел, но... знаем, че и цената им със сигурност ще е по-висока. А обруленият от несгодите на изминалата година наш земеделец, в пълно неведение какво ще му сервира новата 2015, как ще ги плаща? Ще се наложи да ги взема на отложено плащане, което впоследствие ще му излезе солено и ще го дръпне още по-надолу. А освен семена ще му трябват и препарати, и други съпътстващи производството консумативи. А хамбарите са все още пълни  – стои непродадена и миналогодишната пшеница, че и слънчогледът. Цените заковаха и не мръдват нагоре така, както им се иска на зърнопроизводителите. А на тях им трябват пари да завъртят новото производство.
СКОРО ПАРИ ЩЕ СА НУЖНИ И ЗА ТОРОВЕ
Дано МЗХ склони правителството и банките да отпуснат нисколихвено кредитиране за това мероприятие, защото в промитата от вода земя не останаха хранителни елементи. А торенето и тази година няма да е никак лесно, защото техниката ще затъва, посеви ще се съсипват, а ако има обилен сняг и дъжд, измиването на азота ще е по-лесно от всеки друг път. С пролетното подхранване трябва много да се внимава. Необходимо е зърнопроизводителите да познават добре полетата и състоянието на културите, за да започнат оттам, където е най-необходимо. Не бива да се започва с най-добре развитите посеви, които, за съжаление, са най-малко като площ. Приоритет в грижите трябва да има за по-слабите посеви, за да наваксат, доколкото е възможно, развитието си. А подхранването на добре развитите посеви по възможност трябва да се даде не наведнъж, а на порции – дву-, че и трикратно. Защото ако се даде цялата торова норма, тя ще още повече ще засили растежа, ще изнежи растенията и ще повиши риска от болести и неприятели. Но всеки сериозен зърнопроизводител много добре знае тези неща и спираме дотук, за да не го обидим.
СТОПАНИТЕ ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА РЕАГИРАТ НА ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ
А това предполага, че още отсега стопаните трябва да са готови и за извънредни мерки. При тази картина от недоразвити посеви в цялата страна, при влажна почва без сняг и ниски температури през нощта, причиняващи замръзване на почвата – изтеглянето е неизбежно. Възможно е да се наложат спасителни операции, като валиране на посевите, за да се притиснат растенията към почвата. Тава ще изисква допълнителни разходи, които ще се насложат върху себестойността на продукцията.  
Но дали пък да не погледнем малко по-позитивно и ведро, и да си кажем, че всички лоши неща, които имаше да се случват, останаха в отишлата си вече година? Все пак ние, българите, сме свикнали да си казваме: Нова година – нов късмет! Нека да е здрава, спорна и плодородна!

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта