Към 6 октомври държавите-членки на Европейския съюз са изнесли общо 10,12 млн. тона зърно, което е с 34% повече, отколкото към същата дата на миналия селскостопански сезон, приключил на 30 юни, става ясно от съобщение в официалния вестник на общността. Вносът на зърно в страните от ЕС пък е нараснал с 26% до 7,179 млн. тона.

Изнесени са 6,646 млн. тона мека пшеница, или с 38% повече, отколкото към 6 октомври 2018 г. Най-големият дял в доставките за трети страни държи Румъния с 31,3%, следвана от Франция с 25,3%. Вносът на мека пшеница пък е намалял с 27% до 836 861 тона.

Износът на фуражен ечемик е нараснал с 43% зо 2,023 млн. тона. Тук водеща е Франция с 42,8% от цялото изнесено количество, следвана от Румъния с 25%. Вносът на ечемик пък е скочил цели 6,5 пъти, но като абсолютна стойност е далеч зад износа с 486 187 тона.

И доставките на царевица за трети страни са нараснали към 6 октомври на годишна база, като увеличението е с 38% до 422 720 тона. Вносът на царевица изостава съвсем слабо по темпо на ръст – с 32%, но до сериозните 5,469 млн. тона. Основният доставчик на царевица за ЕС е Бразилия с 59,5% от количествата, следвана от Украйна с 29,2%. 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Септември 2019 12:26

14 български мандри ще изнасят за Китай

14 български предприятия изнасят млечни продукти за Китай. Първите четири от тях бяха одобрени от Генералната митническа администрация на Китайската Народна Република (КНР) през месец юли 2019 г. В началото на месец септември тази година одобрение за износ получиха още 10 български предприятия.  През месец септември 2016 г., по време на първи мандат на Десислава Танева като министър на земеделието и храните бе подписан Протокол между Министерството на земеделието и храните на Република България и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР за ветеринарните и здравни изисквания за износ на млечни продукти.  По това време Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР беше китайският национален компетентен орган.  От 20 април 2018 г. това е Генералната митническа администрация на КНР. След подписването на документа 21 български фирми изявиха желание да изнасят своите млечни продукти за Китай.

През последните три години Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)  изпращаше попълнени изискваните от китайската страна въпросници и допълнителна информация за тези български предприятия.  МЗХГ и БАБХ полагат всички усилия за възможно най-скорошно одобряване от страна на Генералната митническа администрация на КНР и на останалите 7 български предприятия. 

Списъкът с 14-те одобрени до момента български предприятия е публикуван на интернет-страницата на Генералната митническа администрация на КНР и е достъпен на следния линк: 

http://www.customs.gov.cn//customs/jyjy/jckspaq/xxfw63/jkspjwscqyzcxx/jkrpjwscqyzcmd/rzpyyepfrpcw/oz8/2528910/index.html

Публикувана в Бизнес

Турция понижи минималната цена, под която не може да бъде внасян слънчоглед в страната, до 380 долара за тон CIF от досегашните 450 долара за тон, съобщи електронното издание ZOL, като се позова на свои източници в европейските търговски кръгове.

Ставката за митото върху вноса на слънчоглед в Турция е оставена без промяна на ниво от 13%. При това положенние при внос на слънчоглед турските купувачи ще трябва да плащат най-малко по 49,4 долара за всеки тон.

Публикувана в Бизнес

Нови данни, публикувани от Европейската комисия (ЕК) днес, показват, че вносът на соя от САЩ се увеличава повече от два пъти за текущата пазарна година (юли 2018 г. до средата на април 2019 г.) в сравнение с предходната пазарна година.

С дял от 72% от вноса на соеви зърна в ЕС САЩ е доставчик номер едно в Европа. Същевременно американският износ на соя за Европа достига 22% от общия, което прави Старият континент водещ пазар, следван от Китай (18%) и Мексико (9%).

В сравнение с първите 42 седмици от пазарната година 2017/2018 (от юли до средата на април) през текущата пазарна година вносът на ЕС на соеви зърна от САЩ нараства със 121% до малко над 8,24 млн. т., посочва се в съобщението.

Делът на САЩ от общия внос на соя в ЕС достига 72% в сравнение с 36% през предходната пазарна година. Вторият доставчик е Бразилия с 21% дял, следвана от Украйна с 2,3%, Канада с 1,8% и Парагвай с 0,7%.

През януари 2019 г. Комисията реши, че американската соя отговаря на техническите изисквания за влагане в производството на биогорива в ЕС - решение, което създава условия за по-нататъшен растеж на този износ.

Други данни на ЕК показват, че стойността на вноса на храни от САЩ нараства с 14% от февруари 2018 г. до януари 2019 г. Това представлява увеличение от 1,5 млрд. евро, но то се дължи основно на силния ръст на вноса на соя, соеви кюфтета и няколко други продукта.

ЕС внася около 14 милиона тона соеви зърна годишно като източник на протеини за хранене на животните. включително пилета, прасета и едър рогат добитък, както и за производство на мляко.

Публикувана в Бизнес

Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове (COCERAL) прогнозира 3,7 на сто спад в производството на слънчогледово семе в ЕС през 2019 г. в сравнение с 2018 г., достигайки 9,44 млн.т. Според европейските анализатори редуцирането на европейския добив е главно вследствие на влошената перспектива за производството на маслодайната култура в страните от черноморския регион – Румъния и България.

Слънчогледовата реколта в Румъния съгласно разчетите на COCERAL ще възлезе на 2,59 млн.т, а в България – 1,67 млн.т, като намалението е съответно с 11% и 16% спрямо високия резултат от предходния сезон. Експертите акцентират, че в Румъния основният фактор за спада на производството е почти двойното редуциране на засетите площи - от 600 хил. хектара през 2018 г. на 310 хил. хектара за реколта 2019 г.

В рамките на Съюза негативният ефект от слабите реколти в Румъния и България частично се компенсира от разширението на площите и по-високите добиви във Франция, като френското производство на слънчоглед през 2019 г. ще нарасне с 25,1% - до 1,56 млн.т.

Производство на слънчогледово семе в ЕС -28 в хил. тона

2013

2014

2015 г.

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

8911

9065

7818

8309

9636

9783

9422

в това число:

Румъния

2009

2044

1804

1948

2573

2888

2588

България

1925

2010

1714

1710

1872

1979

1665

Унгария

1473

1647

1588

1894

1888

1836

1845

Франция

1627

1579

1242

1188

1620

1249

1563

Испания

981

958

920

712

858

906

796

Перспективата за реколтата от рапица в ЕС през 2019 г. е неблагоприятна - 18,5 млн.т, с 6,3 на сто по-малко спрямо предходния сезон и 16 на сто под нивото на 2017 г. 

Производство на рапично семе в ЕС -28  в хил. тона                           

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

20758

24099

21803

21555

21944

19710

18475

в това число:

Германия

5832

6264

5023

5180

4280

3651

3132

Франция

4315

5516

5265

5405

5379

4911

4573

Полша

2557

3204

2669

2508

2699

2200

2504

Великобритания

2152

2507

2547

2146

2164

1993

1919

Чехия

1411

1533

1266

1376

1143

1384

1307

Румъния

715

1102

1091

1120

1950

1482

910

Експертите коментират, че сухите и горещи  лято и есен попречиха на фермерите да засеят всички набелязани  площи и според разчетите на COCERAL засетите за реколта 2019 г. масиви бележат спад с 15% спрямо 2018 г. Драстично са намалени  площите в страните, основни производителки на рапица в ЕС, – Франция (-17%) и Германия (-29%), но най-големият спад е в северната ни съседка Румъния – от 600 хил. хектара до 350 хил. хектара. И в трите държави се прогнозират по-високи средни добиви от рапица от хектар, но това не може да компенсира рязкото намаление на засетите с тази култура площи.

Публикувана в Бизнес

elevatorПрез 2019 г. в Украйна ще се прилагат 2 програми за финансиране на производителите на селскостопанска продукция при изграждане на силози за съхраняване на продукцията им и за покупка на оборудване за съоръженията, съобщи местното електронно издание Elevatorist.com, като се позова на изказване на заместник-директора на отдела за аграрна политика и селско стопанство в украинското министерство на селскостопанската политика и храните Леонид Сухомлин на конференцията „Элеватор Плюс”.

Първата програма предвижда субсидиране на 30% от разходите за строителството на силози, а бюджетът е 28 млн. евро. За тях могат да кандидатстват компании за съхраняване и преработка на зърно, хранилища за зърно и пунктове за сушенето му, както и производители, които със обствена или наета техника произвеждат и преработват своята продукция. Ако компанията дава част от силоза под наем, собствената продукция в него трябва да бъде не по-малко от 75%. Ще бъдат осъществени и 3 приема на документи по програмата – до 5 май, 5 септември и 5 декември.

Програмата се прилага за втора поредна година, като условията за одобрение на подадените проекти са описани в постановление на правителството на страната от 7 февруари миналата година.

Втората програма предвижда компенсиране на 25% от разходите за покупката на оборудване за силози, произведено в Украйна.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович
Високият градус на напрежение на международните зърнени пазари се запази и през изминалия седмичен период (15-21.03.19 г). Тонът за драматичните ценови обрати задаваше борсата в Чикаго.
Под пресата на спекулативните продажби цените на пшеницата в Чикаго на 12 март се сринаха до 15 месечното си дъно - $156,90/т, но от този момент насам започна стремителното им изкачване нагоре. На 21 март борсата затвори на равнище $171,40/т($166,45/т -21.03.18 г. ). Възстановяването на цените на най-голямата зърнена борса в света оказа здравословно влияние върху европейския пазар, тъй като съвпадна с дългоочакваното забележимо раздвижване на експортния фронт. Цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж на 21 март се изкачи до EUR189 /т, в сравнение с EUR187,75/т в края на предходния седмичен период и EUR167,00/т – 21.03.18 г. С 1-3 евро се покачиха и експортните котировки в ЕС при износа на мелничарска пшеница за трети страни - до EUR195/т FOB за френска пшеница, а на германското зърно – до ЕUR 196/т СРТ Хамбург и EUR 201/т FOB Балтийско море (ЕUR 167/т FOB Руан; EUR168/т СРТ Хамбург и EUR172/т FOB Балтийско море съответно на 21.03.18 г.). Пазарните участници отбелязват, че френското мелничарско зърно през първата половина на март се представи много успешно на търговете в Алжир и Тунис. Според търговски източници, Алжирската национална агенция OAIC напазарува в сряда 450 хил. тона пшеница по $231,50-234,00/ т C&F за товарене през периода 16 април – 15 май.
Силна подкрепа на пазара оказа и значително увеличената прогноза на FranceAgriMer за обема на френския износ на пшеница за трети страни през 2018/19 г. - 9,5 млн.т с 700 хил. тона повече (7%) от очакваното само допреди един месец. Директорът на FranceAgriMer Марк Зриби акцентира, че напоследък френската пшеница е търсена не само в традиционните за нея територии, но дори и в по-далечни дестинации като Куба и Йемен. Според него „9,5 милиона тона е доста консервативна оценка и доста от участниците в зърнената търговия са настроени по-оптимистично“. Успешното настъпление на експортния фронт безспорно окуражи продавачите, но на пазара съществува и друга група фактори, които действат в противоположна, негативна посока. На първо място това са благоприятните перспективи за производство на пшеница в ЕС през следващия сезон- увеличение на добива с 9-15% спрямо 2018 г.
На 21 март френската царевица се предлагаше за износ от Бордо по EUR171-173/т FOB, в сравнение с EUR172-174 /т FОВ на 14.03.19 г. и EUR166/т FOB на 21.03.18 г.
Руският пазар последва международната конюнктура. През миналата седмица наблюдавахме и плавно възстановяване на експортните котировки там. Според търговски източници в момента руска мелничарска пшеница се предлага за износ средно по $227/т FOB, в сравнение с $223-225/т FOB в края на предходния период ($203-208/т FOB – 21.03.18 г.) Оперативните отчетни данни демонстрират устойчива тенденция към намаляване на руския износ на пшеница през последните месеци. Водещата руска аналитична компания SovEcon прогнозира вчера, че обемът на експорта на руска пшеница през март 2019 г. ще ерозира до 1,8 млн.т, което представлява спад с около 50%, в сравнение със средния обем на експорта през последните осем месеца. През февруари 2019 г. обемът на износа на зърнени храни от РФ спадна до 2,7 млн.т, в сравнение с 3,1 млн.т през м. януари 2019 г. и 4,2 млн.т през февруари 2018 г. Експортните цени на украинската пшеница на база FOB черноморско пристанище практически дублират руските котировки и са както следва: $226/ т FOB за зърно 12,5% протеин; $220/т FOB за 11,50% протеин и $216/т FOB за фуражна пшеница, ($204/т FOB; $198/т FOB и $187/т FOB към 21.03.18 г.).

Публикувана в Бизнес

На първия търг за настоящата година, организиран от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха удовлетворени офертите за 415 хил. тона само руска хлебна пшеница, като 295 хил. тона трябва да бъдат доставени между 20 и 28 февруари, а останалите 120 хил. – между 1 и 10 март, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на тон нарасна леко спрямо предишния търг от 20 декември, когато бяха закупени 120 хил. тона румънска и украинска пшеница, достигайки 264,87 долара C&F.

Безспорен победител в търга е компанията GTCS, която ще осигури общо 3 партиди от по 60 хил. тона всяка, съответно срещу 248 долара за тон FOB (най-ниската оферта), 249 и 250 долара за тон при еднакви разходи за транспортиране по море от 15,45 долара на тон. Така с най-ниската си оферта FOB тя постигна и най-ниско предложение C&F от 163,45 долара за тон. Последната партида пък е сред двете с по-късната доставка, като втората от също 60 хил. тона за тогава е с най-високото удовлетворено предложение FOB на търга на фирмата Garant Logistics от 250,50 долара за тон и съответно – най-висока цена C&F от 265,95 долара за тон при същите транспортни разходи от 15,45 долара на тон.

Следващото най-скъпо предложение C&F бе на COFCO за 55 хил. тона заради най-високите транспортни разходи от 16,20 долара на тон и относително ниската цена FOB от 249,40 долара за тон. Офертата на ASTON пък дублира напълно най-скъпата на GTCS – 250 долара за тон FOB, 15,45 долара на тон транспортни разходи и 265,45 долара за тон C&F с тази разлика, че ще бъде доставена през първия от указаните периоди. От DAEWOO пък спечелиха благодарение на изключително ниските транспортни разходи от 13,75 долара на тон при високата цена от 250 долара за тон FOB, постигайки втората най-ниска оферта от 263,75 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Балансът на рапичното семе в света през маркетинговата 2018/19 г. изглежда все по-напрегнат.Това показват оповестените тези дни актуализирани прогнозни данни за добива от рапица в световен мащаб. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA ) наскоро намали с 1,1 млн.т прогнозата си за световната рапична реколта – до 72,9 млн.т, а това е с 3,1 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

Основната причина за поредната низходяща корекция са по-слаби от очакваните само преди един месец добиви в Австралия и Китай – съответно 2,60 млн.т и 12,85 млн.т в сравнение с 2,90 млн.т и 13,95 млн.т, набелязани през октомври и 3,67 млн.т и 13,27 млн.т, ожънати през 2017/18 г.

Вниманието в повечето аналитични доклади се насочва върху напрегнатия баланс в Евросъюза. Съгласно ноемврийските данни на FAS USDA заради неблагоприятните агрометеорологични условия (сухо и горещо време) и редуцирането на площите през 2018/19 г. се очертава спад на добива от рапица в ЕС с драстичните 12 на сто (2,6 млн.т) – до 19,5 млн.т (22,15 млн.т – 2017/18 г. ).

Тази песимистична перспектива виждаме и в ноемврийския доклад на най-авторитетната в бранша аналитична германска агенция Oil World. Водещите експерти оценяват новата европейска реколта от рапица на 19,59 млн.т, в това число Франция на 4,9 милиона тона (-7% спрямо 2017/18 г.), Германия - 3,67 млн.т (-14,2%), в Полша - 2,09 млн.т (-21%), в Румъния - 1.61 млн.т (-13%).

Всъщност с по-добра в сравнение с миналогодишната реколта сред страните големи производителки е само Чехия – 1,38 млн.т, с 20 на сто повече в сравнение с 2017/18 г. Слабата реколта ще благоприятства за стопяването на преходните запаси и за намаление на преработката - до 23,88 млн.т спрямо 24,11 млн.т през предходния сезон. Най-големият спад в преработката на рапица се очаква през четвъртото тримесечие на 2018 г. и поради логистични проблеми в ЕС, причинени от ниските водни нива в ключовите водни артерии на Евросъюза.

Засилване на преработката се очертава през януари до юни 2019 г., когато ще се активизира и вносът на маслодайната суровина. Според актуализираните прогнозни данни вносът на рапично семе в ЕС през 2018/19 г. ще нарасне с 200-400 хил.тона в сравнение с предходния сезон – до 4,34-4,50 млн. т.

Търговците коментират, че спадът в производството на рапично семе в глобален мащаб и в Евросъюза определено поставя в печеливша позиция износителите на маслодайната суровина, а също така и на рапичното масло и шрота. От по-благоприятната конюнктура вероятно най-много ще спечелят Русия и Украйна.

За разлика от западноевропейските държави добивите от рапица в Украйна и Русия са много добри – 2,7 млн.т и 2 млн.т, в сравнение с 2,2 млн.т и 1,5 млн.т - 2017/18 г. Износът на рапичен шрот от Русия през 2018/19 г. се очаква да нарасне двойно в сравнение с предходния сезон – до 310 хил. тона. През септември Русия натовари за износ и рекордното месечно количество рапично семе – 50,4 хил.т, като целият този обем беше с дестинации за държавите от Евросъюза.

(По данни на FAS USDA, Oil World, Reuters, Dow Jones)

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта