Земеделците все повече се стремят да намалят налягането върху почвата и в този сегмент на пазара вече се е оформило солидно търсене и предлагане

Agrartechnik
Намаляването на налягането върху почвата е само едно от многото предимства на верижното задвижване. Действително, когато е оборудван с вериги, теглото на трактора се разпределя върху голяма опорна площ, вследствие на което намалява налягането върху почвата. Внимателното отношение върху почвената повърхност се отразява благоприятно върху плодородието й и добивите от земеделските култури. Освен това – на преовлажнени площи няма опасност от затъване на машината. Гумените вериги имат и по-добро сцепление с повърхността и по този начин върху почвата може да бъде предаден по-голям въртящ момент, което увеличава теглителната сила и скоростта на движение, намалява разхода на гориво. Особено значение този фактор придобива при работа с мощни трактори и тежък инвентар: при собствено голямо тегло на техниката се осигурява ефективно предаване на мощността от двигателя към инвентара.
При оборудването на трактора с широки или сдвоени гуми невинаги е възможно да се влезе в максимално допустимите в ЕС размери от 3,5 м и в този случай верижното задвижване е удобна алтернатива.
Такива аргументи в полза на веригите са способствали за растежа през последните години на продажбите на тежки трактори и прибиращи машини именно с такъв ходови апарат. Но на търсене се радват и трактори с гумени вериги и с по-ниска мощност, например при обработването на окопни култури. Днес все по-често се водят дискусии за преимуществата на работата с постоянни технологични колеи – Controlled Trafic Farming.  В тяхната рамка се обсъжда и използването на техника с верижна ходова част, тъй като именно веригите позволяват да се постигне максимално тясна ширина на колеята от 3 м.
Werigi8 2На наред с преимуществата веригите имат и недостатъци. Именно те задържат някои потенциални купувачи от инвестициите в такава техника. И да поговорим по въпроса са цената... Ако поставим зърноприбиращ комбайн на вериги, то неговата цена веднага ще нарасне до петцифрена сума в евро. Освен това верижните механизми, особено ако машината има само две вериги, на полосата за обръщане повреждат горния слой на почвата с растенията на него. И не на последно място трябва да се спомене, че техниката на колела има по-висока скорост на движение.
Колело или верига? Често изборът се прави с оглед на индивидуалните условия и нуждите на клиента. Затова списание Agrartechnik е направило проучване сред представители на различни компании за ситуацията на пазара на земеделски машини с гумени вериги и неговите тенденции.
Производителите на вериги, участващи в анкетата, предлагат широк спектър от решения за селскостопанска техника. Много от тях си сътрудничат с известни производители на земеделска техника и едновременно продават своята продукция на крайните клиенти чрез дилърски мрежи.
Всички участници в допитването отбелязват непрекъснат ръст на интереса към верижните ходови апарати, и според тях причините са променящата структура на икономиката на отрасъла, както и непредсказуемият климат. Особено търсене се отбелязва през последните години в Източна Европа. Делът на зърноприбиращите комбайни с гумени вериги стремително се увеличава и съвсем скоро те ще бъдат от 30 до 60 на сто от всички работещи на полето машини. Това е особено валидно за мощните машини. Трендът е характерен и за пазара на трактори. Предлагането на трактори на гумени вериги се разширява, а с излизането на пазара на нови модели от водещи световни производители, показани на изложението Агритехника 2019 в Хановер, тази тенденция най-вероятно ще се запази. Друга причина е, че земеделските стопанства по света все повече се окрупняват, а прозорците за кампаниите стават все по-къси.
НИШАТА НА СМЕНЯЕМИТЕ СИСТЕМИ
Werigi8 3Интересът към сменяемите системи засега е доста скромен и се определя от географските особености. В районите с прекомерна влага решението в полза на верижното задвижване се взема практически веднага. В местата с променлив климат има смисъл използването именно на сменяеми ходови апарати. Експертите казват, че пазарът на сменяемите ходови апарати расте. Сменяемите вериги се закупуват в комплект към новата машина, понякога за да бъдат използвани и на две машини, например на трактор и на комбайн. При наличието на необходимите инструменти смяната може да се направи и за два часа. Но други експерти посочват, че много земеделци след поставянето на вериги никога повече не се връщат към колелата.
ВЕРИГИ ЗА ПРИКАЧНИЯ ИНВЕНТАР
Производството на верижни ходови части непрекъснато се развива. Освен оптимизирането на отделни системи и технологии се разработват варианти за трактори с ниска мощност и прикачна техника. В Европа се сформира пазар TTS (Trailled-Track-System), в който и тракторът, и инвентарът са оборудвани с вериги. Все по-често те се наблюдават в претоварващите ремаркета за зърното.
CASE IH
Решенията на компанията в тази посока са тракторите от серии Magnum Rowtrac, Quadtrac и комбайните Axial Flow. Отбелязва се нарастващ интерес към независимите вериги при тракторите с мощност над 400 к.с. Ръст в търсенето на верижни комбайни е регистриран при всички модели, започвайки от мощност 300 к.с. (Axial Flow 5140). Това се обяснява с факта, че земеделските стопанства се опитват да създадат собствен машинен парк с щадящо въздействие върху почвата. Най-голям потенциал представителите на CASE IH виждат при мощните комбайни. Компанията оборудва своите машини с вериги още от завода, а доокомплектовка на колесните машини с вериги не е възможна.
CLAAS
Представителите на компания CLAAS отбелязват, че има голямо търсене на зърноприбиращи комбайни с верижно задвижване преди всичко в горния мощностен диапазон. Днес повече от половината продавани комбайни LEXION са във вариант TerraTrac. Отчасти популярността на това решение се дължи на работата по прибирането на царевица, тоест в период, когато преовлажняването на почвата е нещо обичайно. Поради това, че шасито на машината на верижно задвижване е подложено на по-високо натоварване и поради това, че по-голямата контактна площ има по-високо усилие при движение на полосата за обръщане, при моделите LEXION TerraTrac са подсилени оста и долната част на комбайна.
Werigi8 4Силажокомбайните с верижно задвижване като Jaguar 960 TerraTrac, запазвайки своята компактност, демонстрират предимствата си при работа на склонове. Този модел е фаворит сред фермерите поради щадящото си въздействие върху почвата. Машината с ширина на гумените вериги от 635 мм се допуска за движение по пътя със скорост от 40 км/ч, тъй като ширината й не превишава 3 м. Предлагането на техника на CLAAS с технология TerraTrac през последните години съществено се увеличи.
Fendt
От щабквартирата на Fendt отбелязват целесъобразността на използването на верижни ходови апарати на всякакви трактори. Съотношението на разходите и предимствата (основните са внимателно отношение към почвата и предаване на теглителното усилие към инвентара) в пълна степен се проявяват едва при мощност на техниката от 360 к.с., когато собственото тегло на машината е голямо. Отглеждането на окопни култури и Controlled Trafic Farming с технологична колея от 3 м – това са областите на използването на класическите верижни трактори, където могат да се извлекат всички предимства на технологията в пълна степен. Точно тук е необходимо максимално теглително усилие при едновременно тесни транспортни вериги (ширина под 18 дюйма, около 45 см).
Fendt отбелязва нарастващото търсене на своите мощни верижни трактори, произвеждани серийно от 2017 г. Освен това компанията вече отдавна предлага верижни ходови апарати за своите зърноприбиращи комбайни. Например мощният Fendt Ideal. В предходните модели на комбайните Fendt във високите мощности делът на машините на вериги е около 30 на сто. Във високия мощностен клас всички комбайни се оборудват с вериги.
Наред с увеличаващото се тегло на машините и увеличаването на размерите на бункера за зърно голяма роля играят ширината на машината и високата транспортна скорост. Fendt предлага вериги с максимална опорна повърхност и минимална външна ширина. За тях разрешената скорост на движение е 40 км/ч.
John Deere
Werigi8 5John Deere предлага широк асортимент трактори с верижно задвижване. При тракторите от високия мощностен клас има варианти както с 4, така и с 2 вериги. С две вериги са оборудвани тракторите от серии 8RT. Те са по-подходящи за движение по права колея и осигуряват най-ефективно предаване на мощността от двигателя към почвата, освен това могат да обръщат на място. Шарнирно-съчленените модели от серии 9RX имат по 4 вериги. Тези модели имат предимства при завиването под натоварване, в следването на колеята на наклони и при работа на влажна почва. При движение по полето те образуват по-малко неравности в сравнение с моделите на две вериги. Отличителната им особеност е голямата опорна площ.
За комбайните John Deere също предлага широк асортимент от гумени вериги.
Изводи
Въпреки по-високата цена, използването на вериги в земеделската техника става все по-популярно. Тенденцията е характерна предимно за пазара на комбайни и мощните трактори, но не е подминала и по-малките машини. Верижното задвижване позволява да се намали налягането върху почвата, увеличава теглителната сила, удължава срока на провеждане на полските работи и запазва компактността на машините.

Публикувана в Агротехника
  • Повтаря се ситуацията от предходната зима със засушаването, анализира председателят на ПТК „Житница” в добруджанското село Житница

Габриела Събева

Различна, странна, трудна – това са само част от определенията, които земеделските стопани от Добруджа дават на изминалата 2019 г. Факт е, че климатичните предизвикателства поставиха на сериозно изпитание възможностите, познанията и уменията на производителите. Своеобразен тест минаха още както селекцията, така и продуктите за растителна защита. Факт е, че природата подготвя все по-сериозни „изпити” за земеделските стопани, които трябва да работят в невиждани и непредвидими условия.

Как се справи една от земеделските кооперации в Добруджа? Преди 27 години в село Житница, Добричка област, е създадена ПТК „Житница”. В началото обработваемите земи са били 8 000 дка, днес – 19 600 дка. През годините кооперацията нееднократно е получавала награди за стопанство с най-добри икономически резултати в цяла Добричка област. Зад постигнатите успехи се крият много труд, много усилия, икономически и агрономически познания. От създаването на кооперацията до преди година председател е бил Стоян Тодоров. Заради напреднала възраст той си подава оставката и стопанството преминава в ръцете на Венко Божанов. „Сега имам сериозно наследство, тъй като предишният председател беше човек с голям опит”, не крие новият ръководител. „Нормално е да те сравняват, сега чест чувам думите „предишният председател каза или направи”… Но трябва да се върви напред”, допълни още Божанов.

V Bozhanov

 

Каква е равносметката? „Измина една особена година. От пшеницата ожънахме средно по 470 кг/дка. Такова чудо не сме виждали. Толкова усилия положихме, за да стигнем до тези добиви”, разказва председателят на кооперацията.Той уточнява, че през миналата есен пшеницата дори не се е вкоренила, а полетата останали оголени. „После през пролетта на 2019 г. започнахме подхранване с течни торове и успяхме да закърпим положението. Но беше много трудно. Не съм срещал до сега подобно нещо. Затова и 470 кг/дка го отчитаме като успех на фона на това как изглеждаха посевите”, не крие още Венко Божанов.

За жалост картината се повтаря и тази зима – отново не валят дъждове или снегове. Отново няма възможност за натрупване на така жадуваните почвени запаси от влага. „Оказва се, че уж декември трябва да е най-студения месец, а то имаше едва ли не рекордни температури. Тук трябваше за сме заринати от сняг. Селото е разположено между Добрич и Силистра, ако ви кажа какви зими и какви преспи помня! Сняг до уши! Стигаше до един метър. Сега природата нещо си го връща… В момента трябваше да имаме сериозни запаси от влага, но няма откъде да дойдат”, анализира ситуацията ръководителят на кооперацията.

През късната есен, по-точно през ноември, Венко Божанов успява да засее 9 600 дка с пшеница от новата реколта. „Сеем големи площи с царевица, а при нея по-късно се освобождават площите, повече обработки има и затова сеитбената кампания е в по-късна есен. Сега закупихме на 100 % семена от пшеница. Нямаме българска селекция. Никой не дава цена за качествена пшеница, затова залагаме на сортове с висок потенциал за добив. Най-скъпата култура за нашата кооперация се оказва пшеницата”, обобщава още стопанинът. Той не крие, че посевите са поникнали малко по-късно, но това се оказва плюс - хесенската муха не ги е нападна или поне пораженията са в много по-малка част. „Има полета и колеги, които в края на 2019 г. вече имаха по три пръскания. Това обаче няма смисъл. След като е снесено яйцето от мухата, ларвата си е вътре и само пръскаш, а няма полза”, допълва производителят. Той не крие, че на полето в Добруджа има един сериозен проблем, свързан с кафявата ръжда. „Положението е много сериозно, особено през последните 3-4 години. Още от ноември-декември посевите вече са нападнати от това заболяване. Напролет трябва да третираме срещу кафявата ръжда. Тези болести и неприятели се събират в междинните култури и после трябва да хвърлим много повече химия в полетата, за да се справим. Пръскаме, но развъдникът си стои”, не крие горчивата истина Божанов.

Проблемите са свързани, смята още стопанинът. „Не ни разрешават да опалваме стърнищата след царевица или пшеница. Ние смятаме, че е нужно контролирано палене, а не безразборно. Но няма как, сложени са подписите, съгласили сме се на едни правила и трябва да ги спазваме. Но така по-трудно стават обработките, не са качествени, правим повече разходи, а при контролирано опалване болестите и неприятелите няма да са в тези размери. Съгласен съм с еколозите, че при палене се замърсява околната среда, но сега замърсяваме повече. Толкова химия преди години не сме слагали в почвата. Драстични са количествата в момента!”, анализира производителят.

В кооперацията са прибрани през есента 6 000 дка с царевица. Слънчогледът обаче се оказва по-неизгодна култура, тъй като цените са паднали. „Ожънахме средно по 310 кг/дка. Продадохме го на 603 лв./тон. Преди години дори произвеждахме семена от маслодайната култура. Това вече не ни устройва. Тази година решихме да пробваме с малки площи високоолеинов слънчоглед заради по-доброто заплащане. Но наблюденията ми са, че тук в района се опрашва малко по-трудно. Всяка култура, всеки сорт или хибрид трябва да си намерят мястото”, смята още кооператорът. Той планира напролет да сеят 5 600 дка с царевица. През тази есен от тази култура са прибрали средно по 800 кг/дка. „Когато се наливаше зърното, нямаше никакъв дъжд. Хибридите имаха заложби за повече, очаквахме поне с 200 кг/дка повече”, не крие Божанов.

ПТК „Житница” обхваща почти 6 землища. „Добри земи са, но има места, за които плащаме рента, а не можем дори да ги обработим заради наводнения или камъни. Имаме близо 900 договора за земята и не можем да си позволим да разделим или категоризираме всеки един и да даваме различна рента”, уточни още председателят.

Кооперацията притежава зърнобаза с вместимост 5000 тона, нови складове, навес за почистване на зърно, ведомствена бензиностанция, собствен водоизточник.

„Имам много добро наследство. Добра база, която трябва да се поддържа. Но имам и планове за бъдещето на кооперацията”, не крие Венко Божанов. Първата стъпка трябва да е обновяване на автопарка. „На външен вид тракторите изглеждат много добре, но те вече са над 10 годишни. При тази възраст един ремонт изобщо не е рентабилен, излиза солено. Минат ли 10 000 моточаса, по-добре да се замислиш за нова инвестиция. Затова за мене това е най-важното – да обновим машините”, планира ръководителят. Като втора задача той си поставя вдигане на добивите. „Тези показатели са ниски за нас. В същото време дадохме рента от 100 лв./дка, която на фона на резултатите идва висока. Повечето собственици на земя при нас вече са възрастни хора с по 10-20 дка, чакат на тези средства, за да си помогнат някак. С една дума, няма как да лавираме с рентата, а трябва да работим за по-добра печалба”, продължава с целите си Венко Божанов. Разбира се, нищо не е безпроблемно: „Притеснява ме, че работим ден за ден. Не заделяме средства за по-лоши години, тъй като природата дава знак, че няма да е особено благосклонна. Имаме нужда от високопроизводителни машини, например от нов трактор около 150 к.с., за да можем по-ефективно да използваме пръскачката. Другата ми цел е да закрепим работната ръка. Не искаме да има текучество. Трудно е, но трябва да се справим!”.

В края на януари всички проблеми ще бъдат дискутирани на годишния семинар на Националния съюз на земеделските кооперации у нас, който ще се проведе край Варна.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 06 Януари 2020 11:02

По-бързи, по-широки, по-силни

Земеделската техника става все по-тежка, а нейните габарити – все по-големи. Гигантите имат нужда от подходящи гуми – такива, които ще издържат на натоварването и няма да навредят на почвата. За да останат на пазара, производителите на гуми за земеделието са принудени да реагират на търсенето

Ася Василева
Вече е доста лесно да се идентифицират производителните гуми. Обозначението в името на модела със сигурност ще ви подскаже с какъв продукт си имате работа. Ако на страничната страна има надпис IF (Improved flexion – повишена гъвкавост) или VF (Very high flexion – много висока еластичност), то от обикновените радиални гуми тя се отличава с по-висока производителност. Обозначенията IF и VF говорят за висока товароподемност и едновременно с това щадящо отношение към почвата. Именно върху създаването на такива гуми дълги години работи компания Michelin. Резултатът е представен на пазара преди 15 години – светът се запозна с гумата XeoBib – първата с технология Ultraflex. XeoBib с налягане от 1 бар гарантира внимателно отношение към почвата при едновременни високи натоварвания и работни скорости. Тази гума стана „прародител“ на стандарта на Европейската техническа организация по гуми и джанти (ETRTO, European Tyre and Rim Technology Organisation), използван днес за гумите с много висока еластичност (VF).
При цялата прелест на гумите с повишена и висока еластичност, те имат един недостатък, възпиращ доста земеделци от преобуването на машините с тях – по-широката гума. Стандартните радиални гуми са по-тесни. Така че тракторът може да се преобуе само ако се сменят дисковете. Но широките дискове означават голям обем, и съответно – по-голяма носеща способност. Така че си заслужава.
От скоро производителите на гуми започнаха да предлагат моделите IF и VF за стандартни дискове (опция за тесни NRO). Такава опция вече е включена в стандартите на ETRTO. От една страна, това дава възможност да се използват обикновени дискове, а от друга, – ви лишава от предимствата, предоставяни от гумите с по-голям обем. Това означава, че всички взети мерки за предотвратяване на преуплътняването на почвата и запазването на плодородието й вече няма да са толкова ефективни. Днес гумите IF и VF са последна дума на технологиите и се предлагат от почти всички производители. Моделите IF са по-гъвкави в сравнение с радиалните си аналози с 20 на сто, което при еднакво натоварване позволява да се създава с 20 на сто по-ниско налягане върху почвата, или при същото налягане да се увеличи натоварването на машината с 20 на сто. Гумите VF са по-еластични от обикновените с 40 на сто. Съответно, с 40 на сто може да се намали налягането или да се увеличи натоварването.
ГОЛЯМА КОНТАКТНА ПЛОЩ
Gumi10 2При равно налягане при съвременните гуми IF и VF контактното петно е по-голямо, отколкото при традиционните. Това означава, че налягането, оказвано върху почвата, е по-ниско, а броят на грайферите в контакт с почвата – по-голям. В резултат сцеплението с повърхността е по-добро.
Общото правило гласи – колкото е по-голям обемът на гумата, толкова по-висока е нейната производителност и толкова по-ниско налягането в гумата при равно натоварване. А колкото е по-ниско налягането в гумите, толкова е по-ниско и налягането върху почвата. Същото се отнася и за контактното петно – колкото е по-голямо то, толкова е по-ниско налягането върху почвата.
Всяка гума има минимално необходимо налягане. То зависи от конструкцията на гумата, натоварването и скоростта на движение. Колкото са по-големи натоварването и скоростта, толкова е по-голямо прегъването на скелето на гумата, механичното въздействие и нагряването на гумите. Поради това при високи скорости, за да се избегне претоварване, е необходимо по-високо налягане.
И точно тук възниква „конфликт на интересите“ при земеделските гуми. За движение по обществените пътища е необходимо високо налягане в гумите, съответно малко контактно петно и слабо съпротивление към вибрациите, а при работа на полето с цел запазването на структурата и плодородността на почвата, са необходими ниско налягане и голямо контактно петно. Но с такова ниско налягане като на полето, по пътищата няма да стигнеш далеч.
ГЪВКАВИ СТРАНИ
Строежът на рамката, използването на нови материали и рисунките на грайфера отличават съвременните гуми. За съжаление, за разликата на пръв поглед може да се съди само по рисунъка на грайфера или маркировката на гумите. Вътрешните промени остават невидими с просто око. При съвременните гуми гъвкавите страни осигуряват голямо прегъване без повреди. 

За придаването на здравина и гъвкавост при производството се използва специален найлон.
РЕЗЮМЕ
През последните години на пазара излизат все повече гуми, отличаващи се с повишена гъвкавост. Първоначалната цел на създаването на гуми с еднакво ниво на налягането е била да се реши противоречието между запазването на плодородието на почвата (ниско налягане в гумите) и безопасността на пътя (високо налягане в гумите). Но потенциалът на гумите IF и VF е много по-голям. Тези, които искат да се възползват максимално от тях, се нуждаят от система за регулиране на налягането в гумите. В сериен вариант тя присъства само при Fendt, при останалите марки е възможно дооборудване. За гумите EvoBib с технология „две в едно“ наличието на такава система е задължително за смяна на режимите „поле“ и „път“.
Съвременните гуми издържат на по-високи натоварвания от досегашните при равно налягане върху почвата. За съжаление, техниката става все по-тежка и изисква по-производителни гуми. Що се отнася до размера, сега стандартен е диаметърът от 2,35 м. Но да видим колко разстояние ще остане от калника до колелото в следващото поколение мощни трактори.
УТРЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА
Gumi10 3Колелото е свързващото звено между трактора и почвата. Добрата гума се характеризира с внимателно отношение към почвата, прекрасно сцепление с повърхността, надеждност и комфорт при работа. Допреди десетина години гумите на отделните производители се отличаваха съществено помежду си. Днес тази разлика вече не е толкова голяма.
Преди правилата се диктуваха от две компании – Michelin и Trelleborg/Pirelli. Техните гуми нямаха равни именно по внимателното им отношение към почвата, вибрирането и комфорта, тъй като притежаваха необходимите размери и позволяваха да се работи и движи по пътищата на ниско налягане.
В онези времена компания Alliance (ATG) все още беше израелска марка и беше известна предимно като производител на гуми за ремаркета. BKT се славеше с достъпните си цени. Германският премиум бранд Continental изобщо не се интересуваше от сегмента на земеделието, предавайки бизнеса си на Mitas, която, трябва да се признае, се справи доста добре. Холандската Vredestein, въпреки прекрасното качество на продуктите си, не успяваше да се конкурира с гигантите на пазара.
На пръв поглед изглеждаше, че пазарът се е стабилизирал и всеки е заел мястото си под слънцето. Но, не ... Сега той преживява нова епоха на промени. Предизвикателствата, хвърлени от сферата на земеделието, стимулират производителите да се развиват. ATG ( брандовете Alliance, Galaxy, Primex) и Vredestein с идването на нови собственици насочиха огромни инвестиции в разработването на гуми от нови размери и видове. BKT също следва курса на ръст на производството и развитието си. Най-големият производител на гуми в света с японски корени Bridgestone изтласква играчите на европейския пазар със своите свежи разработки и продукти. Внезапно Continental преоткри пазара на гуми за селкостопански машини и започна производството им в Португалия. Mitas изчезна под шапката на Trelleborg, последвайки примера на Pirelli. Групата компании Michelin (Michelin, Kleber и Taurus) изненада участниците на пазара с придобиването на PTG и Teleflow (производство на системи за контрол на налягането в гумите), както и на Camso (производство на гумени вериги и диагонални гуми). Всички тези производители сега си съперничат един с друг на пазара, предлагайки гуми, отличаващи се с невиждана досега носеща способност при ниско налягане в тях. С такива гуми на полето може да се работи с големи и тежки машини, без да се нанася вреда на почвената структура. Но развитието на селскостопанските гуми едва успява да следва излизането на пазара на нови трактори и комбайни, габаритите и теглото, на които стават все по-големи. Но въпреки това, който има такова желание, може да работи на полето, като не поврежда почвата и не я уплътнява. Новите гуми IF и VF имат огромно предимство в това отношение в сравнение с радиалните модели. Конкуренцията на пазара е голяма, разказите на производителите на гуми – многообещаващи, но да се провери колко дълго ще служи една или друга гума, не е толкова лесно.

Публикувана в Агротехника

Поддържането и повишаването плодородието на почвата може да се реализира с няколко обикновени, но ефикасни стъпки

Агр. Петър Кръстев

Рутинна практика е много земеделски производители да предпочитат да внасят едни и същи химични торове, които вече многократно са използвали в предшестващите години. Ако това се прави, без да се вниква в механизма за поддържане на плодородието на почвата, резултатът е само харчене на много пари за сложни торове без никаква необходимост. Твърдението е доказано убедително от специален проект, по който са работили канадски агрохимици. Анализите от работата им представляват интерес, защото прилаганата практика и у нас е доста аналогична.

Анализ на 6343 проби от пасища, взетиотизследователски екип за развитиена селскостопанския бизнес в Канада, е показал, чесамо 439 оттях (което е приблизително 7% от пробите), са съответствали на оптималното ниво на плодородие на почвата. Останалите 93% пробиса били или с дефицит навар (pH), или фосфор (P) или калий (K). Дългосрочните наблюдения показват, че постигането на оптимално плодородие на почвата води до формирането на най-голям потенциал за растеж на тревата в пасищата и спомага за намаляване на общите производствени разходи.Освен това оказва най-положителен ефект върху състоянието на околната среда като цяло.На базата на резултатите от анализите, екипът от агрохимици е формулирал пет стъпки, с които да се започне работа по подобряване плодородието на почвата.

Стъпка 1:Агрохичимен анализ на почвата

Ноември, декември, януари и февруарисанай-подходящите месеци завземане на почвени проби, при условие че в продължениена предшестващите три месецане савнасяне никаквихимични или органичниторове. Анализите на пробитеот такава почва най-точно показват степента напотребностот почвите навар и калий запредстоящияпроизводствен сезон.

Стъпка 2:Показателят рН (киселинност) на почвата

Резултатите отагрохимичният анализ на почватадават информация за необходимото количество вар, което трябва да бъде внесено, или че няма такава потребност. Ако това се изисква – попълването на съдържанието на вар в почвата трябва да стане при първа възможност. В райони с голямо количество валежи запасите от вар в почвата могат да бъдат бързо изчерпани. Ако почвата е твърде кисела, в нея се блокирадостъпът до другитехранителни вещества и микроелемени, особено на азота и фосфора.Изследванията са показали, чекарбамид може да се разхвърля седмица след варуването, без да има загуба на азот в атмосферата.

Стъпка 3: Фосфор (Р)

Ако резултатите от анализа на почвата показват съдържание на фосфор на ниво индекс 3 или повече, допълнителното внасяне на фосфорниторове няма дадонесе голяма полза за бъдещата реколта. Купуването на ненужни по състав торове и тяхното прилагане са само разхищение на пари и предизвикват промени в качествата на подпочвените води. Ако почвата показва оптималнониво на съдържание на фосфор, върху нея може да се разпръсне течен оборски тор или други органични торове, съдържащи фосфор, в количество, което е действително необходимо в конкретния случай.

Стъпка 4: Калий (K)

Калият има решаващо значение за усвояване на азота и другитехранителни вещества от кореновата система на растенията. Съдържанието му в пасищата, с редовно косене за сено, може да се намали доста бързо с времето.Проблемът с дефицита на елемента може бързо да се реши чрез внасяне в почвата на оборски тор. В краен случай, показателите за оптимално съдържание на калий в такава земя могат да бъдат подобрени с химични торове.

Стъпка 5: Осигуряване на баланс нахранителните вещества

Всички посочени дотук стъпки за попълване на хранителните вещества в почвата имат важно значение за поддържане на баланса на хранителните вещества. Важно е да се знае, че като правило липсата на едно хранително вещество в почвата пречи на усвояването на друго. Следователно, независимо от това какво количество азот ще бъде внесено в почвата допълнително, това няма да е гаранция за неговото ефективно усвояване от бъдещата реколта, ако липсва калий например.

Алтернативни методи за повишаване на плодородието на почвата

На практикаима разработени много методи за подобряване на плодородието на почвата. В случай че има спад в показателите за плодородие на почвата, това оказва въздействие не само в намаляване на добива. Растенията стават забележимо по-податливи на различни болести и вредители и дори част от тях могат да загинат. За да се избегне такъв резултат, е важно да се спазва едно основно агротехническо правило за подобряване на плодородието на почвата – поддържане на правилен сеитбооборот.

Не на последно място, за да се запази плодородието на почвата, трябва да й се дава отдих, защото тя също „се уморява“. Това може да се постигне, като в рамките на една година тя се оставя свободна от култури. В този период от време почвата се поддържа чиста от плевели, мулчира се и се тори.

Публикувана в Растениевъдство

Правим ли всичко, за да може почвата да оправдае нашите очаквания и надежди?

Агр. Петър Кръстев

Днес, както ние, така и земеделците по цял свят очакват от почвите си повече отвсякога. Но дали те са в състояние да оправдаят нашите надежди, ако се експлоатират безогледно, без да се прилагат каквито и да било мерки за тяхното опазване и попълване на изчерпващите се запаси от хранителни вещества. Какви са нашите възможности за управление храненето на селскостопанските култури? Нека да разгледаме най-важните въпроси, свързани с показателите, от които зависи плодородието на почвата.

Редовна и подробна почвена диагностика

Съвременните високопродуктивни технологии при отглеждане на земеделските култури са все по-взискателни към хранителните вещества. В стопанствата, използващи тези технологии на земеделско производство се изисква по-често и по-обширно тестване на почвите, отколкото при традиционните технологии. Вземането на почвени проби от полето е важна процедура и само прилагането на качествени методи на пробовземане може да даде максимално точни резултати от лабораторния анализ.

Редовната и детайлна диагностика на почвата помага да се осъществява правилен контрол на нейното състояние. В съчетание с редовното торене, тестването на почвите осигурява максималната им производителност в продължение на текущия сезон и помага тяхното плодородие да се поддържа за дълго време.

Тъй като до 60% от реколтата зависи от плодородието на почвата, подготовката на всеки нов вегетационен период трябва да започва със земята. Съществуват 17 основни хранителни вещества, необходими на селскостопанските култури. Те се подразделят на първични макроелементи, вторични макроелементи и микроелементи. Законът за минимума гласи, че хранителното вещество, присъстващо в най-малко относително количество, ограничаващо нормалното хранене на растенията. С други думи, дори съдържанието на всички хранителни вещества да е в оптимални граници, достатъчен е само един „дефицитен“ хранителен елемент, който ще попречи да се получи висок добив. В тази връзка е необходимо още веднъж да се върнем към технологията на вземане на проби от почвата и техния анализ.

Начини за изследване на почвата

Резултатите от анализа на почвата в пълна сила съответстват на показателите на качествата на взетите проби. Затова на практика е важно точното спазване на условията на пробовземане:

. Използвайте качествен уред за вземане на проба (сонда), а не лопата. Вече има фирми, които предлагат механизирано пробовземане със самоходна сонда.

. Вземете минимум от 8 до 12 проби почва, за да получите точно представяне на всеки интересуващ ви участък, като осредните пробите по клетъчна схема.

. Пробите почва трябва винаги да се вземат с единаква дълбочина. Стандартни дълбочини от връхния слой почва за отбор на проби се смятат 15, 20 и 25 сантиметра. Изключение прави дълбочината за вземане на почвени проби за трайни насаждения.

. Не накланяйте пробовземача при вземане на пробите. Сондата трябва да бъде под ъгъл от 90° спрямо повърхността на земята.

. Смесвайте пробите почва в чист пласмасов съд (подцинкованите съдове могат да повлияят на резултатите от тестовете) и ги поставяйте в торба, маркирана за тестване на почва (по една за всяко поле/участък).

. Напишете наименованието на селскостопанската култура, предполагаемия обем на добива и друга значима информация, каквато изисква съответната лаборатория по тестване на почвата.

Като правило, колкото повече проби почва вземете, толкова по-точни ще бъдат анализите, които ще получите от лабораторията. На полета, където се отглеждат високодобивни култури с прилагане на интензивни технологии, препоръчително е вземането на проби да се прави на всеки две години.

Подвижни и неподвижни форми хранителни вещества

Повечето земеделски производители вземат проби от повърхностния слой почва на дълбочина от 15 до 20 см за анализ на концентрацията на фосфор и калий. Съществуват обаче ситуации, в които вземането на проби почва да става от по-голяма дълбочина. Например мобилните хранителни вещества при проливни дъждове или при груба текстура на почвата могат да се придвижат в дълбочина на почвения профил. Хранителни вещества, като нитратния азот (NO3-N), сулфатната сяра (SO4-S), бор (B) и хлор (Cl), могат да изискват вземането на проби от по-дълбокия слой почва. При отглеждане на люцерна или други фуражни култури препоръчително е пробите да се вземат както от почвен слой по-близо до повърхността, така и от по-дълбок слой.

Осреднените проби почва от различни дълбочини дават представа за наситеността с хранителните вещества от цялото поле. За всяка дълбочина се изисква вземане от 8 до 12 проби, събрани от цялата площ на участъка земя. С помощта на тази стратегия всички получени проби се смесват в един пакет за анализ.

Отборът на пробите по клетъчния метод е най- разпространеният от всички методики за отбор на проби и може да се счита ефективен за тестване на почвата. Най- разпространените клетъчни схеми са: 4 дка, 10 дка, 20 дка или 40 дка. Пробите обикновено се вземат от центъра на клетките. Съвременното програмно осигуряване може математически да оцени показателите за участъците почви, които не влизат в клетъчната схема, гарантирайки точността на тези показания за качеството на почвата за всеки такъв терен.

Основни показатели в анализа на почвата

След като получите резултатите от проведеното изследване на почвата, трябва да проверите дали показателят киселинност на почвата (рН) е в оптимален диапазон за прилагания сеитбооборот. За повечето земеделски култури най-добра е почвата с рН от 6 до 6,5 единици. Изключение правят люцерната и някои други фуражни култури, за които рН от 6,5 до 7 е най-подходящо.

Определянето киселинността на почвата е базов тест, извършван в лабораториите за анализ на почва, в който се смесват равни части почва и вода. Измерването след това става с помощта на електроди. Когато киселинността на почвата е ниска, към пробата се добавя буферен разтвор. След протичане на реакцията отново се прави измерване. Тази стойност характеризира способността на почвата да променя своята киселинност. Ако разликата между pH на почвата и буферния pH е голяма, това означава, че киселинността на почвата лесно може да се промени. Затова е необходим относително малък разход на варуващи материали. Ако след реакцията на буферния разтвор рН на почвата се измени незначително, нивото на киселинност в нея трудно ще бъде променено. Т. е. изисква се внасяне в почвата на голямо количество варуващи материали.

В почвените проби е важно е да се анализира и показателят за съдържание на органична маса, тъй като тя е резервоар на хранителни вещества и буферен механизъм за почвата. Често лабораториите използват процента съдържание органично вещество, за да установят съдържанието на азот (N) или сяра (S), които могат да са достъпни за растенията за сезона. Повишаване нивото на органичното вещество влияе на структурата на почвата, нейната водозадържаща способност, минерализацията, биологичната активност и скоростта на проникване на вода и въздух в нея.

Показателите на почвата за установяване наличието на неподвижните хранителни вещества, каквито са фосфорът (P) и калият (K), се анализират и обработват по различен начин от този на подвижните хранителни вещества. Резултатите за стойностите на неподвижните хранителни вещества в почвата не са показател за общото им количество, а доколко тези вещества ще бъдат достъпни за растенията през вегетационния период.

Катионообменната емкост (КОЕ) е количеството положително заредени катиони, които са в състояние да се задържат в определен обем почва и могат значително да влияят на подвижността и поглъщането на хранителни вещества от растенията. Базовият набор от катиони включва Са2 +, Mg2 +, К + и Na +. Известно е, че почвата като цяло има отрицателен заряд. В случай на по-голям отрицателен заряд, тя може да задържа по-голям брой положителни катиони като водород, магнезий, калций, калий, амоний и натрий, които могат да се прикрепят като магнити. Всички тези подробности от анализа са важни данни, които дават яснота за хранителния режим на растенията.

Настоящите високодобивни хибридни сортове извличат от почвата по-големи количества хранителни вещества, отколкото обикновените хибриди от предишни поколения. Това изисква по-прецизен и постоянен мониторинг на процеса на намаляване на хранителните вещества в почвата и колебанията на показателите за плодородието й, които се проявяват в нейния профил. Затова все повече земеделци предпочитат по-често да изследват състоянието на почвата в техните полета.

Публикувана в Растениевъдство

Използването на деструктури вече не е модерна прищявка, а обоснована необходимост с положителен ефект

Агр. Петър Кръстев

Селскостопанската стойност на почвата е много важна. Почвата може да се разглежда като източник на хранителни продукти и стоки, а също и като жив организъм и източник на живот. Тя притежава всички характеристики на жива екосистема. Почвата е живо тяло със сложни физико-химични и биологични процеси. Затова земеделците трябва да знаят, че при стопанисването на тази система могат да я отровят, увредят, разрушат или даже да я убият.

Съвременната интензивна система на земеделие води до:

. натрупване на токсични вещества в почвата, замърсяващи продукцията;

. намаляване на биомасата в почвата и загуба на активната част на хумуса;

. изчезване на агрономически ценните микроорганизми;

. намаляване на внасяните органични вещества в почвата – компост, оборски тор и др.

Всичко това води до намаляване на плодородието и способността за възвръщане на растителната органика. А растителните остатъци, стърнището, сламата и др. са незаменими материали за образуване и натрупване на хумус в почвата, необходими хранителни вещества за растенията и почвените организми. Традиционната технология за заораването им в почвата, като дисковане или оран, не работят. Ако пък се стигне до решение за изгаряне на стърнището, както често се случваше в близкото минало у нас, при изгарянето се намалява ценна органична маса и биота в почвата. Безвъзвратно се губят органичният въглерод и азотът.

При дисковане или оран растителните остатъци се разлагат с образуване на токсини и стават среда за размножаване на патогенни организми. Освен това процесът на разлагане често се съпровожда с образуване на фитотоксини.

Затова компаниите вече предлагат съвременни технологии за възраждане на почвата чрез полезни бактерии, гъби, ензими и други биологично активни вещества. Такава симбиоза на полезни микроорганизми способства ускореното разлагане на растителните остатъци и подобряването на физико-химичните процеси в почвата. Заемайки своята екологична ниша, препаратите, съдържащи полезни микроорганизми – гъби и бактерии, потискат патогените. Полезните бактерии насищат почвата с достъпен азот, мобилизират фосфора, потискат развитието на бактериалните и гъбни болести. Гъбите от род Триходерма са санитари на почвата – заселвайки се на растителните остатъци, те ускоряват тяхното разлагане и потискат развитието на бактериозите. Ензимите прекратяват процеса на разлагане на целулозата до активно биологични съставки, защитават микроорганизмите от негативното въздействие на околната среда.

Специалистите препоръчват следната последователност на операциите:
. раздробяване на стърнището (ако е високо – да, ако е ниско – не);

. пръскане – количество и разтвор според вида и количеството на растителните остатъци;

. внасяне на азотен тор 1,5 –3 кг/дка;

. заравяне в почвата чрез дисковане с не повече от 10 см.

Ако не сте успели да внесете деструктор есента, може да го направите напролет, заедно с внасянето на тора или при пролетното култивиране.

Ефектът от внасянето на деструктори е доказан както есента, така и напролет. Чрез тях се постига ускорено разлагане на растителните остатъци. Освен това високата концентрация на агрономически ценни микроорганизми и антагонисти на патогените, влизащи в състава на биопрепаратите, потискат развитието на фитопатогенните гъби, благоприятстват активирането на растежните процеси, подобряват фитосанитарното състояние на почвата и възстановяват нейното плодородие. Чрез това си действие микробиалните препарати подобряват качеството на реколтата, защитават растенията от болести и повишават добивите.

Публикувана в Растениевъдство

Освен спестяване на разходи, прилагането на Strip-till води до бързо затопляне на почвата напролет, което създава благоприятни условия за покълване на семената и поникване на растенията

Учени от Университета на Минесота (U of M) и Държавния университет на Северна Дакота (NDSU) съветват да се обърне внимание на Strip-till – така ще се обединят положителните страни за запазване здравето на почвата от прилагането на No-till с ползите на традиционната обработка.
Strip-till е специална технология за отглеждане на селскостопанските култури, при която обработката на почвата се прави изключително само на ленти (ивици) в редовете на сеитба. Торовете най-често се внасят директно в редовете по време на ленточната обработка. Обработените ивици съответстват на ширината на редовете на сеялката за следващата реколта. Следващата пролет семената се сеят във вече обработените ивици. Обикновено земеделците прилагат технологията Strip-till есента, след прибирането на реколтата, но почвата може да се обработи и напролет преди сеитбата.
Неотдавна учени от цитираните по-горе университети организираха изложението Strip-Till Expo на своите изследователски площи близо до Фъргъс-Фолс (САЩ).
След изследванията са изведени следните констатации за Strip-till:
 Спестява енергия и гориво, защото се прави само частична обработка на почвата.
 Намалява ерозията на почвата благодарение на това, че остатъците от прибраната култура покриват голяма част от почвата в продължение на година. Слоят от растителни остатъци съхранява и влажността на почвата.
 Освобождава се по-малко въглерод от почвата в атмосферата и се поддържа по-високо ниво на органични вещества в почвата.
 Обработените ивици много по-бързо се затоплят пролетта, което благоприятства покълването на семената и поникване на растенията.
 Намалява разходите, защото липсва първична и вторична обработка на почвата.
Отбелязва се също, че на изследователските полета на Университета на Минесота добивът от соя при сеитбооборот царевица-соя в продължение на 13 години е бил приблизително еднакъв при използоването на такива технологии на обработка на почвата като: No-till, Strip-till, вертикална обработка (2 минавания), култивиране (еднократно пролетта), използване на дълбокоразрохвач заедно с култиватор.
„Като цяло добивът от царевица е бил еднакъв, независимо каква система на обработка на почвата е била използвана“, отбелязва преподавателят от U of M Джод Деджонг-Хюз.
На изследователските полета на NDSU добивът от царевица винаги е бил по-висок при използването на технологията Strip-till, независимо от това дали почвата е била обработвана с дълбокоразрохвачи, или е била използвана вертикална обработка.

Публикувана в Растениевъдство

Природата прави почвите различни, но в стремежа си за прехрана и печалба хората често постъпват с тях по един и същ неправилен начин

За това, как незнанието за особеностите на почвите и културите, които отглеждаме, както и стремежът към печалба, може да се превърне в катастрофа в дългосрочен план, разказва индийското издание Rural Marketing. И въпреки че в материала става въпрос за Индия, струва ми се, че тревожната тематика, третираща глобални проблеми, касае всички ни и ще е полезно да го прочетем.

Тази година беше наситена със събития, в това число, широко бяха обсъждени тропическите гори на Амазонка, които пламнаха в гигантски огньове. В подпалването им най-често обвиняваха земеделците и вероятно, не без основание. В крайна сметка това далеч не е изолиран случай - изгарянето на гори за създаване на земя за земеделие е вековна практика. Рязането и изгарянето на дървета дори се радва на добри отзиви от определен слой хора, практикуващи земеделие. Те казват, че полученият слой пепел осигурява на новоизчистената земя богат хранителен слой за торене на селскостопанските култури. Всяка година хората на север и запад в Индия страдат от смог и лошо качества на въздуха само защото фермерите в региона предпочитат да палят стърнищата си, а не да използват алтернативни методи. Изгарянето е много по-евтино! Тази практика никак не ни е чужда, защото доскоро масово беше прилагана и у нас, до влизането ни в Европейския съюз.

Правилната култура за наличния тип почва

В Индия има различни типове почви, започвайки от плодородните алувиални-ливадни равнини на Индо-Гангската равнина и завършвайки до черноземните и червени почви на платото Декан.

В щатаТамил Наду може да се види, че полетата в окръг Салем и Перияр са червени, а полетата в Коимбатур и Раманатхапурам - черни. Всеки тип почва носи полза за различни типове култури благодарение на своите уникални физични, химични и биологични свойства.

Алувиалната почва е плодородна, богата на калий и подходяща за селско стопанство, особено култури като ориз, захарна тръстика и плантани (зеленчукови банани, които се използват за готвене).

Червената почва има високо съдържание на желязо и подхожда за такива култури като каян (или гълъбов грах, семейство бобови), нахут, мънг боб, фъстъци и рицин (за производство на рициново масло от семената на растението).

Черноземите са богати на калций, калий и магнезий, но съдържат малко азот. В такива почви добре растат памук, тютюн, лют пипер (чили), маслодайни култури, царевица, сорго.

Песъчливата почва с ниско съдържание на хранителни вещества отлично подхожда за такива дървета като кокос, кашу и казуарин в районите с високо ниво на валежи.

В същото време, с подобряване на иригацията и третирането на семената и посевите с агрохимикали, подобни фактори вече нямат толкова голямо значение за земеделците. И вместо да отглеждат сорго на подходящите за него почви, с помощта на торове, там те отглеждат ориз. Това не само че води до излишни разходи за ресурси, но влияе отрицателно на здравето на почвата и земеделието в дългосрочна перспектива.

Един и същ сеитбооборот в продължение на много години

В Индия едно време е вървяла правителствена реклама за планирането на семейството, в която се е подчертавала необходимоста от спазване на промежутък между ражданията за жените не по-малък от три години, за да може майката да възстанови своите жизнени сили и нейното тяло да бъде здраво за износване и раждане на следващото дете. И по отношение на земята, която е прието да наричаме Майка, следва да се прилага същият подход. Но уви, много съвременни земеделци не правят това.

В миналото фермерите са предпочитали да отглеждат няколко култури на малки парцели земя и дори са оставяли част от тях необработени за възстановяване на плодородието. Но интензификацията на селскостопанското производство на големи площи обработваема земя практически унищтожи този подход.

Прекалените обработки намаляват органичното вещество в почвата и дори обратно, увеличават ерозията, премахвайки постоянната почвена покривка. Отстраняването на растителните остатъци намалява съдържанието на хранителни вещества и увеличава загубата на въглерод в почвата, който отива в атмосферата, като я замърсява.

Оставянето на земята без реколта просто е нерентабилно – оставянето на необработваема земя означава финансови загуби, които земеделците по света не могат да си позволят в настоящия момент, когато се борят с ниските изкупни цени на продукцията.

Липсата на знания, а не агрохимията е виновна за намаляване на биоразнообразието

Разнообразието от по-рано отглежданите култури постепенно, но трайно изчезва, тъй като в търсенето на по-високи доходи земеделците отглеждат само тези култури, които имат добри цени и им носят печалба.

В резултат на това едни и същи площи земя се използват за отглеждане на едни и същи култури отново и отново в продължение на много години. Производителите също така избират и конкретни продоволствени култури, известни като стокови култури, за да получат по-изгодна цена за своята продукция. Когато почвата е изтощена, естествено е земеделците да внасят торове, често без да знаят от какво точно имат нужда и колко. Това още повече застрашава здравето на почвата.

За слабите растения е сложно и трудно да устоят на болестите и неприятелите и ето тук, на дневен ред идват пестицидите. По аналогичен принцип, както и торовете. Но за съжаление все още не съществуват строго контролирани структури, наблюдаващи използването на агрохимични рецепти от професионални агрономи, въпреки че в света този въпрос периодично се повдига.

По данни на Министерството на селското стопанство на Индия, използването на пестициди в страната е нараснало от 47,02 хиляди тона през 2001 година до 52,75 хил. тона в периода 2016/17. Тази статистика със сигурност важи в аналогични размери във всички развити в селскостопанско отношение страни.

Продоволствената безопасност и стремежът към самодостатъчност на страните в производството на хранителни продукти разбира се, че е приоритет, но медалът има и обратната страна. Тя показва, че назрява необходимост от повишаване нивото на аграрното образование на тези, които работят земята.

Публикувана в Растениевъдство


Учените са открили, че почвени микроорганизми могат да направят растенията по-устойчиви на агресивни заболявания. Това отваря нови врати пред устойчивото земеделие и не само.

Бактериалното увяхване, причинено от Ralstonia solanacearum, засяга много култури, включително домати и картофи. Заболяването причинява големи икономически загуби по цял свят и по-специално в Китай, Индонезия и Африка.

 Учените от университета в Йорк в съвместна работа с колеги от Китай и Нидерландия, изследвали влиянието на почвената микробиота върху взаимодействието „растение-патоген“. Инфекциите често са „петна“ на полето, които не засягат цялата реколта и причината за това е неизвестна. Д-р Вил Фриман от катедрата по биология на университета казва: „Въпреки че открихме, че патогенът присъства навсякъде в насаждения с домати, той не е в състояние да зарази всички растения. Искахме да разберем дали това пространствено изменение може да се обясни с различията в почвените бактериални общности. "

72338322 2518683648354852 8388142597343805440 n
За да изучат влиянието на почвеният микробиом върху развитието на болестта, учените са използвали новоразработена експериментална система, която им позволила многократно вземане на проби от отделни растения по начин, който не ги убива . Така те имали възможност да се връщат назад във времето и да сравняват здрави и болни растителни микробиоми много преди видимите симптоми на болестта. Методът за вземане на проби им позволил да сравняват микроорганизмите, които присътват в почвата на здравите и заразените растения. Анализите показали, че оцелелите растения са свързани с определени редки токсини, подтискащи патогени Pseudomonas и Bacillus. Подобрената устойчивост на болести може да бъде прехвърлена към следващото поколение растения или при разсаждане на полето заедно с почвата.

Резултатите показват, че е важно фокусът да не бъде само върху патогените, но и върху естествено срещащи се и полезни микроорганизми в ризосферата. Полезната роля на микроорганизмите за хората и растенията отдавна е призната, но е трудно да се разграничат причината и следствието, както и влиянието на различни бактериални таксони въз основа на сравнителни данни.

 Екипът продължава да работи, като към момента разработва и изпитва различни микробни инокуланти (подобни на ваксина субстанции, базирани на микроорганизми и вируси). Възможнаостта в бъдеще почвените микроорганизми да бъдат използвани като пробиотици за защита на растенията от патогени е много обнадеждаваща.

Пълният доклад можете да прочетете в списание Science Advances

Публикувана в Растениевъдство

Свежите листа на спанака са отличен листен зеленчук за всички възрасти. Културата се отглежда много лесно. За да се получи реколта през есента, спанакът се сее в края на август или в началото на септември.

Сеитбата му може да бъде разпръсната (на равна повърхност) или редова. За предпочитане е редовата сеитба. Разстоянието между редовете е около 20 см. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. За 100 кв.м са необходими 250-300 г семена.За сеитба се вземат здрави семена, които преди сеитба се накисват в продължение на 1-2 дни при температура 15-20°С. Почвата за сеитба трябва да е плодородна и на добре осветено място.

Растенията поникват средно след 10-ина дни и веднага трябва да се проредят, защото в противен случай ще растат слаби и етиолирани. Поради слабо развитата си коренова система и бързия темп на растеж, спанакът има повишени изисквания към влагата и хранителния режим на почвата. Липсата на вода води до бързо загрубяване на листата. Полива се всяка седмица с по 20 литра вода на 1 кв.м. При интензивния растеж на листата спанакът извлича от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор. Когато се образуват 2-4 същински листа, при възможност, почвата в редовия посев се разрохква. Растенията се подхранват с амониева селитра 10-15 кг/декар, ако този азотен тор не е бил внесен с предсеитбената подготовка на почвата. С азотното торене на спанака трябва много да се внимава, защото прекаленото подхранване стимулира растежа и посевът бързо стрелкува. Освен това спанакът има склонност към натрупване на нитрати, което влошава хранителните му качества.

С поливките не бива да се прекалява. Влагата може да предизвика кореново гниене - корените стават черни и растенията загиват.

Грижите за спанака се състоят в плевене и окопаване между редовете.

Спанакът е готов за прибиране 30-35 дни след поникване. Продукцията от летния посев, засят в края на август-началото на септември, се прибира през октомври и началото на ноември.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта