Шафранът – сбогом на илюзиите Избрана

Интересът към екзотичния шафранов минзухар у нас е факт. Броят на фермерите, които засяват площи с лековитото цвете расте. Би било полезно за стопаните предварително да се разделят с някои илюзии относно отглеждането на шафрана.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. При по-продължителна суша обаче е желателно да се полива. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да третирате с препарати. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добрата новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Прочетена 14244 пъти
Оценете
(4 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта