Хляб на мира – извън клишето Избрана

За поредна година България е част от европейската инициатива „Хляб на мира“. С тържествен ритуал, в землището на Бяла Слатина, ще бъде ожъната първата ръж, от която грижливи женски ръце ще замесят хляб – символ на Обединена Европа, след падането на Берлинската стена през есента на 1989 година.

Извън символното клише на инициативата, полезно е да бъдат припомнени днешните пазарни реалности и мястото на българския зърнен сектор в тях.

Всички гледат в паницата на зърнопроизводителите. Мнозина завиждат на тяхното единство. Немалко ги упрекват, че са част от едно монокултурно земеделие, което залага бъдещ природен апокалипсис.

Българските зърнопроизводители се възползваха от моментната европейска и национална политическа конюнктура. При сигурен пазар за суровината, как човек да не заложи на зърното?

Преди 30 години обаче субсидии нямаше. С връщането на земята в реални граници /още се спори дали това е било далновидно решение/, пазарно мислещите предприемачи се ориентираха към зърнопроизводството. Заради сигурните пазари. След влизането ни в ЕС, подпомагането на декар площ превърна този процес в устойчив.

Зърнопроизводителите са единственият бранш, обединен в една единствена браншова организация – Националната асоциация на зърнопроизводителите. И затова са силни. Думата им се чува. Ако решат, и правителства могат да свалят. Не са рекли, не са направили партия. Не им и трябва. Работа си имат достатъчно. Който си мисли, че на полето е лесно – да опита.

Въпреки благоприятната политическа конюнктура, мнозина от производителите са на мнение, че субсидиите на декар площ повече пречат, отколкото помагат. Защото изкривяват пазарната среда. И все някой брои парите в чуждата кесия и цъка с език. Без да отчете, че да се бориш за външен пазар с държави като Русия и Украйна не е лесна работа. На тазгодишната БАТА АГРО и търговци, и производители призоваха за целева подкрепа за закупуване на техника. Разковничето на успеха е в модернизирането на българските фермери. При такъв баланс в родното земеделие, логично е да се започне от сектор „Зърнопроизводство“. Защото е на светло и пълни държавната хазна.

Браншът се бори и с опровергаването на друг мит – че не генерира трудова заетост и по този начин обезлюдява селата. Картината на терен се оказва малко по-различна. Няма българско село, което да не е подпомагано от местните арендатори или кооперации – дават се пари за читалището, за поддържането на местните традиции и празници, за футболния отбор и т. н.

По отношение на работната ръка в сектора навлизат все повече млади и образовани хора. Просто модерната техника изисква това.

Пророчицата Ванга предрекла, че един ден камили ще пият вода от Дунав и че Добруджа ще се превърне в пустиня. Аграрните учени също са близо до подобни прогнози. Климатичните аномалии са факт, интензитетът им се увеличава циклично и постъпателно. Може пък това да е бичът Божи за зърнопроизводителите. Само времето ще покаже.

Пред хляба обаче всички сме равни. И този израз никога няма да се превърне в клише.

Анета Божидарова

Прочетена 1250 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта