Новата ОСП – за какво парче от баницата се борим Избрана

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Прочетена 4921 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта