За вечните земеделци и временните политици Избрана

Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Прочетена 2117 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта