Политиките в селските райони - дебатът предстои Избрана

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Прочетена 3275 пъти Последно променена в Петък, 24 Януари 2020 17:31
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта