Земеделски политики в процес Избрана

Министър Десислава Танева с отговори на депутатски въпроси в комисия

До къде сме стигнали в подготовката на националния стратегически план, какви са настроенията в Брюксел по отношение на новата ОСП, какво ще струва на фермерите Зелената сделка, предстоят ли промени по линия на директните плащания, работи ли се в график, кога и как ще сработи доброволният гаранционен фонд за борба с градушките, кои необлагодетелствани райони ще изпаднат от подпомагане и има ли вече аграрното ведомство резервен вариант по този казус – това са част от въпросите, които депутатите от парламентарната комисия по земеделието и храните зададоха на министър Десислава Танева.

На национално ниво земеделските политики са в процес – това е обобщеният отговор на всички поставени въпроси. На ниво Брюксел още е рано да се говори с конкретика. Преди да бъде гласувана многогодишната финансова рамка, няма как да се коментират параметри. За т. нар. Зелена сделка ще бъде гласуван отделен европейски бюджет, оповести министър Танева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ очаква ли аграрният министър отказ от страна земеделските производители от подпомагане – заради бъдещите изисквания по прилагането на зелените политики, Танева отговори така:

Не познавам фермер, който да се откаже от директна подкрепа

Неконкурентноспособните, неустойчивите стопанства вероятно ще редуцират своите площи, предположи земеделският министър. Но отказ от субсидии едва ли ще има, въпреки наличието на такива нагласи, коментира още Десислава Танева.

Повечето от плащанията към фермерите са направени още в края на 2019 година, останалите вървят по график. Забавяне може да има единствено към биопроизводителите – във връзка със завъртането на системата на работа на новия биорегистър. Затова министърът още веднъж призова фермерите стриктно да проследят своите данни в него, защото ако те не са коректни, няма как да бъде осъществено плащане.

Промяна на обхвата на необлагодетелстваните райони

В процес на решение е въпросът с отпадането на 30% от необлагодетелстваните райони от режим на подпомагане. Изпратена е нотификация в Брюксел и очакваме отговор от там. Става дума за около 260 землища, които на този етап изпадат от категорията „необлагодетелстван район“. До момента те са получавали подпомагане по силата на дерогацията. Срокът й обаче изтича през следващата година и от земеделското министерство са решили да минимизират този риск чрез друг възможен ход.

Около 70 землища да бъдат дефинирани и включени в допълнителен слой площи, допустими за подпомагане като необлагодетелствани райони – в отделна категория НР3 - това е българското предложение до Европейската комисия. Ако получим одобрение от Брюксел, от 1 март НР3 може да бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 година. Досега те са получавали подпомагане по линия на необлагодетелстваните райони, попадащи в обхвата на НР2.

В процес на структуриране е и идеята за създаването на доброволен гаранционен фонд за борба с климатичните промени, в частност – с градушките. Фондът ще заработи реално най-рано след 1 година, когато стане ясно колко фермери ще участват с доброволни вноски в него. Ставката на декар ще се движи между 0.35 и 0.70 лева на декар, като за отделните култури тя ще бъде различна, обясни Десислава Танева. Само след няма и два месеца влизаме в сезона на градушките и ако идеята за доброволния фонд вече е облечена в съответното законодателство, фермерите лесно ще се убедят, че без набирането на финансов ресурс и с тяхно участие, няма как да бъдат компенсирани когато понасят щети от природни бедствия. Добро решение е това да се случва на доброволен принцип – който участва, ще получи компенсация – на базата на вноската, която е избрал да направи. Има и още една добра новина. Ако досега само 100% пропаднали площи биваха обезщетявани, то при доброволния фонд е са заложени

компенсации за щети от 30% нагоре

Което определено ще се възприеме като по-справедливо от земеделските производители.

Ако тази идея сработи, сегментът на климатични аномалии постепенно ще бъде разширен – на по-късен етап компенсации ще се изплащат и при суша, осланяване, преовлажняване и други. Депутатите от парламентарната земеделска комисия предложиха фондът да обхване и епизоотиите при животните. Десислава Танева определи идеята като добра, но припомни, че първо трябва да се структурира цялата система и да е ясно как ще проработи на терен. „Ако няма разбиране от страна на земеделските производители и не стартираме реално работата на фонда през следващата година, това ще забави процеса във времето и няма да можем да се възползваме от преходния период, които се очертава по силата на конюнктурата в Брюксел“, подчерта министър Танева.

В този смисъл следващите две години се очертават като гранични за националните политики в земеделието. В диалог с браншовите организации, министерството търси оптималните решения на повечето проблеми. За някои от тях се чака зелена светлина от Брюксел. Там тепърва ще решават за новата Обща селскостопанска политика. Българският разговор в тази посока вече е в конкретна фаза. Трите swotанализа са налице, до края на тази календарна година националният стратегически план трябва да е готов. Има натрупан опит, има гъвкавост. Ако диалогът е по-продуктивен, резултатите могат да бъдат прилични.

Анета Божидарова

Прочетена 1066 пъти Последно променена в Четвъртък, 13 Февруари 2020 12:33
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта