Мълчанието на тулупите Избрана

Той премиерът Бойко Борисов вероятно имаше предвид един съвсем конкретен тулуп, но някак си целокупният български народ се почувства като такъв. И няма начин да е иначе, след като премиерът лично съобщи народната квалификация от високата трибуна на Министерския съвет.

Мрежата гъмжи от шеги, но тулупите мъдро и целокупно си мълчат по много въпроси. Мълчанието е злато, казва народната мъдрост. Преклонената главица сабя не я сече – това пък е друга мъдрост, и тя е изстрадана през вековното мълчание тулупско.

Сигурно затова така мълчаливо се преструвахме близо два месеца, че спазваме карантината, но само коронавирусът знае колко е вярно това. Всяка сутрин едни национално-щабни тулупи прилежно ни рисуваха апокалипсис, а пък ние си знаехме, че тая работа изобщо няма как да е точно такава.

Той и вирусът у нас някак си тулуп излезе. Уж удари малко хора, но знае ли ги някой колко са всъщност, като още чакаме едни милиони тестове да дойдат от обединената Европа, че да ни изследват целокупно и да лъсне цялата работа – тулупска ли е или не е. Вместо това, сдобихме се с фурми.

Докато един виден, но самотен градинар победоносно обясняваше от същата тази висока трибуна на Министерския съвет какви благини е извоювал за своите колеги, те мълчаливо го гледаха и се питаха той кого точно представлява, ако на разговор в кабинета на премиера го е завел един баш тулуп патриот - дето всъщност не го е толкова еня за градинарите, а дали ще прескочи изборната бариера и ще влезе в следващото Народно събрание. Че чак и земеделският министър се включи в тая твърде явна и тулупска работа. Ама нейсе, пари щом ще дават още, да си замълчим и по този въпрос.

Какво от това, че първите два самолетни полета до великата Великобритания се оказаха от летище София, и то със сезонни български берачи на ягоди? Те така правят тулупите – предпочитат пари да изкарат, даже и с коронавирус да се върнат от Обединеното кралство.

А то пък нали градинарите и овощарите у нас собствен заместник-министър си издигнаха, но защо замълчаха тулупски, като му духнаха под опашката от земеделското ведомство? Или ялово е била зачената цялата тази работа, или това сме си ние, тулупите – по-добре да мълчим, щото мълчанието е злато, изпитана мъдрост е това, не е шега работа. Пък и протести по време на карантина кой ще ти прави? Само у лекарите български такава смелост може да се намери. Ние ще си протестираме в мрежата, там е по тулупски безопасно.

Най-мразените тулупи са зърнопроизводителите. Тях вируси не ги ловят, даже и небето май се смили, та дъжд им изпрати. Пак ще напълнят хамбарите със зърно, тяхното никога не се губи. А и онези тулупи в Брюксел едва ли скоро ще влязат в релси, та да им сложат тавани на парите. Макар че, след като пакетът „Мобилност“ си гласуваха, ей тъй насред световната пандемия, колко му е да изтъркалят и Зелената сделка. Тия тулупски завери така се правят – мълчаливо и бързо. Явно и в Европейската комисия ги разбират тези работи. Ама да видим кои тулупи ще излязат по-мощни – нашите или европейските?

У нас никой не разбра какъв беше смисълът от битката с търговските вериги, след като фермерските пазари си останаха все така пренебрежимо малко на брой. Твърдоглавите малки производители така и не проумяват, че още по-твърдоглавите и с малки финансови възможности потребители няма да търсят родна продукция в големия хипермаркет, а там ще търсят най-евтиното. Щото до тук ни докара всички мълчанието тулупско – да си броим стотинките и да смятаме промоциите.

А пък в малките животновъдни ферми колко агнета са спрели да плачат, един Господ знае. Статистиката казва, че мълчанието на агнетата било знак за добри продажби, но наесен ще видим колко овце ще заблеят в българските кошари. И колко стопани пак ще мълчат като тулупи, щото едни гласовити са се цанили за техни представителни говорители. Ама кое как е, иди че разбери какво се крие зад мълчанието тулупско – гняв или съгласие, не е ясно.

И понеже ни разхлабват положението извънредно, нека си признаем, че ние много не сме се били всъщност вкарали в него. Гледаме втренчено от дивана вкъщи накъде още има да полудява светът и мъдро си мислим наум: „Тулупи с тулупи, вие си пренареждайте играта, ние ще си я караме както си знаем“. То не е ли било винаги така? Промяната е голяма сила, но мълчанието тулупско е още по-голямо. Да живей!

Анета Божидарова

Прочетена 2902 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта