Урокът на Covid – 19 Избрана

Колкото и българите да сме прочути със своето твърдоглавие, казано възпитано – със своя индивидуализъм, време е да се вгледаме в урокът на Covid – 19.

Светът никога повече няма да бъде същият. Колкото и да не ни се вярва, животът от тук насетне тръгва в друга посока. Какви са плюсовете и минусите за аграрния сектор?

Ако приемем, че един невидим вирус успя да парализира света, за да му напомни, че преяжда във всяко отношение, какви са опциите за един по-различен живот и за един нов обществен договор между хората?

Големите и едрите земеделци ще бъдат принудени да свият мащаба. Световната търговия ще бъде изместена от идеята всяка държава първо да работи за собствената си продоволствена сигурност. Това означава производителите на суровина да започнат да мислят за преработване. И да произвеждат по-висока добавена стойност.

Европейският комисар по земеделието, полякът Януш Войчеховски казва: „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“.

В контекста на казаното от Войчеховски, усилията на българското земеделско министерство да „натисне“ търговските вериги да продават повече родна продукция изглеждат оправдани. Тази мярка обаче сработи само за устойчивите стопанства – за онези, които работят по утвърдени стандарти и могат да предложат количество и качество на търговските вериги. Малките останаха извън играта. Ревнаха за подкрепа, защото

всички така правят – искат, искат, искат

И което и правителство да е на власт – дава. Толкова, колкото да си купи спокойствие.

Не ви ли се повръща вече, като чуете „обвързана подкрепа“, „чувствителни сектори“ и т. н. ? Няма какво да се заблуждаваме – докато се работи по документи, схемаджиите трудно ще бъдат преборени. И перманентно ще гръмват скандали за поредните порочни практики в земеделието. Дали ще са тикви, къщи за гости или нещо друго, няма значение.

Промяната трябва да тръгне от долу на горе. А не да се пишат час по час писма до земеделския министър с най-различни молби и прошения. Това е знак за

липса на единомислие в земеделския бранш

В него няма дори негласно подписан обществен договор – който същностно да защитава земеделския труд. Независимо от размера на стопанството. И големият, и малкият все се трудят. Тази битка всъщност е ужасно изморителна и ужасно измислена.

Борбата между малки и големи фермери винаги е била преекспонирана. Няма такава битка. И не за друго, а защото те просто никъде не се срещат по пътя си – най-малкото като бизнес. Крайно време е да го направят.

Защото могат да си бъдат полезни един на друг. Твърдоглавие, гордост, погрешни представи, предубеждения – всичко това от години стои като невидим вирус между отделните браншове, между малките и големите. И вгорчава живота на всички.

От години слушаме как се карат пчелари със зърнопроизводители, животновъди с млеко- и месопреработватели, плодовете и зеленчуците с консервните предприятия. И така нататък, и така нататък.

Covid – 19 ни казва нещо важно: природата може и без вас, но вие не можете без вода и храна. Ако тази проста на пръв поглед истина бъде осмислена по същество, може би това ще е първата крачка към промяна на модела на агрохранителната верига.

Първо, разбира се, на национално ниво. Сушите през последните години не искат ли да подскажат на сектор „Зърно“, че трябва да се обърне към онези български сортове, които от хиляди години виреят по нашите земи и вероятно най-лесно могат да се адаптират към климатичните промени. Трудно се доверявам на пророчества, но като писнат зърнопроизводителите, че сушата пак ги мори, все се сещам за едни думи на Ванга: „Един ден камили ще пият вода от Дунав“.

Ако за 30 години разрушихме всичко, свързано с напояването, трябва ли непременно то да бъде възстановено през Програмата за развитие на селските райони? Особено като се знаем колко сме добри в „усвояването“ на европейски средства.

Не звучи добре, но българските стопани май е по-добре да не разчитат толкова на държавата. Вече са й сърбали попарата. За да бъде променен моделът на земеделие у нас, трябва да се тръгне от диалога. От разговор между малките, средните и големите. Водещата мисъл в него трябва да бъде една – пазар, пазар, пазар.

Малките свободно могат да продават през социалните мрежи

Бързо поглед ще ни убеди, че предприемчивите отдавна го правят и то във всички сфери – от разсади, плодове и зеленчуци, през млечни и месни продукти, та чак до консервирани храни. И този безкраен пазарен терен все още не се контролира стриктно от държавните власти. Което е нож с две остриета, трябва дебело да се подчертае. Всяка храна, която се продава през интернет, принципно крие риск – за онзи, който я купува. Добрата новина е, че малките български фермери очевидно са почтени хора и до момента няма инциденти в тази посока.

Това означава, че никак не е лошо да се мисли как да бъде развит по-добре този сегмент – да се създадат малки платформи за онлайн търговия с фермерска храна. Все повече градски хора ще търсят и предпочитат този начин пред пазаруването в големите търговски вериги. Световни анализатори сочат, че Covid – 19 е променил нагласите на човека към храната. И сега е моментът българските производители да се възползват от това.

Пътят обаче минава през реалното сдружаване. Не правете организации на производители, за да получите едни пари от държавата или от Европа. Направете го няколко човека,

с малки стъпки, с малък капитал, но с железни вътрешни правила

Тествайте как работи. Вижте си кривиците, оправете ги. Не гледайте в паницата на другия. Направете си обща такава. Възможно е. На това в модерните европейски държави му казват коопериране. И междувпрочем са го учили едно време от нас.

Може и да звучи наивно, но си представете няколко села с двайсетина малки фермери, обединени в кооператив. Той става популярен в социалните мрежи и продава през интернет. Всяка работа си иска майстор, казва народната мъдрост. Ясно е, че земеделецът трябва да е на полето. Децата му обаче със сигурност ще знаят езици, ще разбират от счетоводство или ще са просто добри организатори.

Просто хората трябва да си повярват и взаимно да се увлекат в едно такова общо начинание. Без да търсят непременно подкрепа от държавата. Междувпрочем, има добри примери за подобни сдружения у нас, предимно от млади хора. Задачата на медиите е да ги популяризира. За да се превърнат и те в част от един нов обществен договор. Основан на солидарност и подкрепа. Едно специално общество, което гледа в една посока и мисли за общото благо.

Честно казано, почти не вярвам, че бихме успели да го постигнем. Но си струва да се опита, нали? Защото това ни казва урокът на Covid – 19: природата може и без вас, хората. Но вие не можете без храна и вода. Храната е в ръцете на земеделците. Важно е с каква морална идея тя се произвежда. Печалбата е важна, но по-важен е животът.

Анета Божидарова

Прочетена 1122 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта