Да се чуди човек на радините фермерски вълнения като какви пари ще се паднат на всеки от извънредната мярка Covid-19. Все едно 100 млн. лева ще оправят родните батаци в земеделието и животновъдството.

Covid-19 ли е крив, че като сапунени мехури се пукат балоните с лавандула и рози. Всеки тръгва да засажда, работната ръка от готини е кът, а пазарът си е пазар – когато има свръхпредлагане, цената пада. Коя точно дупка ще запуши извънредното подпомагане по Covid-19?

Овцевъдите и козевъдите и те втасали – 70% от стопанствата не могат да се приведат в ред според сегашното законодателство. Covid-19 ли е виновен? Едва ли. Май е редно за това да попитаме десетките браншови животновъдни организации у нас. Като са толкова много, все някоя трябва да знае отговора.

Плодовете и зеленчуците отново се дрънкат кой краде пари по обвързаното подпомагане, какви и колко ефективни са проверките на терен, кой крив и кой прав в един лют спор, от който никой нищо не печели. Врявата вече на всички е досадна. Никой обаче не се сеща да повдигне въпроса за сортовия състав на българските градини и дали те са конкурентни на европейския и на световния пазар. Вместо това, сверяваме цените в малкия квартален магазин и в голямата търговска верига, цъкаме с език и се чудим тарикати ли са нашите производители или пък ние сме лоши, че не щем да прежалим 6 лева за кило череши или за кило домати. И тук никакъв Covid-19 не ни е виновен.

Зърнопроизводителите и те кахърни. Поне с основание и поне са наясно, че това няма нищо общо с един вирус. Най-големият враг за сектора се очертава времето. Първо невиждана суша, сега дъждове. Реколтата на много места е на кантар, въпреки, че сметката за зърнения баланс ще се върже.

Под въпрос е плащането на големите ренти в Добруджа. Даже и субсидиите няма да помогнат. Само че тази работа е сбъркана от години – днес обаче ще се плати висока цена за непремерения стремеж да наемаш колкото се може повече земя. Че Добруджа е златна, златна е. Но явно не е яма бездънна и аритметиката трябва да се прави по друг начин. Земята е жив организъм, не е дойна крава. Затова аграрен бизнес се прави с акъл.

Като капак – задават се радикални промени в европейското земеделие. Милиарди ще се изсипят в тази посока. Ние обаче още не разсъждаваме по темата. По-важни са ни 100-те милиона лева, с които да запушим някоя дупчица в сбърканото ни фермерство. Такава ни е психиката – оцеляваме ден за ден, година за година. Тъжна работа, не мислите ли?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Данните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) сочат, че се очаква двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г. От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета. През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка.

Представителите на бранша благодариха на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и отчетоха като успешна съвместната кампания.

По време на срещата министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.

Участниците в Консултативния съвет получиха информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки, по повод настоящата пандемия на COVID-19, Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.

Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.

Публикувана в Животновъдство

През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Публикувана в Животновъдство

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за удължаване сроковете на изпълнение на инвестиционните проекти от прием 2019-та по трите схеми за държавни помощи „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”, „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ и „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”.

Всеки един сключен договор по трите схеми по прием 2019 г. ще се удължи със срока за времето на извънредно положение плюс още 3 месеца. Това означава, че при обявеното към момента извънредно положение от два месеца, за всеки бенефициент срокът за изпълнение на проекта се удължава с пет месеца.

Решението е взето с оглед обявеното извънредно положение в Р България, заради пандемията от коронавирус (COVID-19) и постъпилите искания от бенефициенти за удължаване на срока за изпълнение на договорите, поради обективна невъзможност за изпълнение на инвестицията.

Указанията за прилагане на държавните помощи ще бъдат допълнени и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Бизнес

От 25.03.2020г. стартира прием на заявления по схемата за държавна помощ "Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко"

Приемът е до 15.04.2020г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на държавната помощ за доилна техника е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Предвижда се да се възстановяват до 50% от разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Утвърденият от УС на ДФ „Земеделие бюджет на помощта за 2020 г. е в размер на 2 000 000 лв., който ще се разпределя до изчерпването му по реда на кандидатстване.

Държавната помощ за минимандрите е предназначена за малки и средни фермери и организации на производителите, които да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
https://www.dfz.bg/…/darzhavni-po…/invest-doilni-suorajenia/

Публикувана в Животновъдство

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български. „Сега ще лъсне колко произвеждаме“, коментират те.

Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство
  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Публикувана в Животновъдство

Френският животновъд Жан-Мари Гужа, чиято крава бе избрана за лице на тазгодишния Международен салон по земеделие в Париж, постави болезнените проблеми на професията си и защити изпадналите в криза свои колеги

Мила Иванова

Френският фермер Жан-Мари Гужа, едно от разпознаваемите лица на току-що приключилия Международен салон по земеделие в Париж (SIA се проведе в дните 22 февруари – 1 март), използва най-голямото събитие за Франция в областта на селското стопанство, за да изложи болезнените проблеми на националното животновъдство. Младият 33-годишен мъж стана известен покрай кравата си Идеал от породата Шароле, избрана за лице на SIA, и ведно със заслужената гордост от признанието изрази и страховете си за една професия, която е изпаднала в бедствено положение.

Животновъд – фамилна професия

Когато Жан-Мари Гужа узна новината, че неговата крава се е преборила с конкурентките си в цяла Франция, той веднага се зае с подготовката на Идеал за събитието – повече внимание към храната и “тоалета“ й, без обаче да пренебрегва останалите 125 крави от стадото от месодайната Шароле. Животните са отглеждани по екстензивен метод във фамилното стопанство с площ от 1870 декара, от които 1770 дка трева и стотина дка царевица.

1

Семейната ферма „Гужа“ (Goujat) наЖан-Мари е създадена от дядо му в селцето Кур-ла-Вил в департамента Рона, Западна Франция. Разположена е амфитеатрално на заоблен планински хълм, на 80 км северно от Лион и 45 км от градчето Шарол (област Шароле) – люлката на прочутата френска месна порода. През 2014 г. Жан-Мари се присъединява към фамилното сдружение GAEC (типична френска кооперативна форма – б.а.) в състав баща му Бруно и брат му Лоран. „Родителите ни веднага разбраха моята и на брат ми любов още от детството към кравите Шароле. И ни стимулираха – бяхме едва 6 – 7-годишни, когато представяхме нашите животни на различни конкурси. А когато по-големият ми брат навърши 18 години, баща ни изпрати и двама ни в Елзас, за да изберем и купим сами един бик за разплод. Остави ни да се оправяме сами! Защото знаеше, че искаме да се занимаваме именно с това в живота ни.“

Система на типично пасищно хранене

Фермата произвежда тежки млечни телета, които продава на частен търговец (430/440 кг живо тегло) за италиански угоителни стопанства и за пазарите на Магреб (Северна Африка). Част от женските животни фамилия Гужа запазва за възпроизводство, а друга част угоява във фермата. Като цяло, продукцията на животновъдите се продава с червен етикет (Label Rouge– знак за високо качество по екостандарти –б. а.). Младото попълнение на фермата – Жан-Мари и Лоран, са възприело класическата пасищна система за изхранване на месодайните животни.

2. Idéale et Roi des Prés sont dans les starting blocks

 

В дните на SIAв Париж фермерът Жан-Мари Гужа, пристигнал с Идеал и теленцето й на изложението, бе на разположение на гостите и на журналистите и с готовност отговаряше на многобройните им въпроси.

С какво се храни Идеал?

През зимата Идеал и останалата част от стадото се хранят с рациони, произведени изключително от земите на стопанството (93%) – на основата на сено, смес от зърнени храни и зеленчуци и царевица. Останалата част от дажбата се състои от шрот от рапица и минерали. През пролетта до края на есента животните са на открито, на пасбищата с треви, като всяка от тях ползва 10 декара площ. Кравите се прибират в обора през ноември, когато започват и ражданията.

„В началото на декември Идеал роди мъжко теленце, което нарекохме Roi des prés (Краля на ливадите) – умилява се Жан-Мари. – Преди раждането за първи път Идеал беше настанена в по-специален бокс, за да бъде спокойна. Благодарение на камерата аз мога да наблюдавам директно от смартфона си дали всичко върви гладко в обора. Най-често кравите се справят сами, но все пак аз предпочитам да бъда край родилката, за всеки случай“ – разказва животновъдът.

3 md

Теленцето на Идеал беше до майка си в Салона по земеделие през цялото време, за да бозае – до 9 месеца. „То може да изпие до 10 литра мляко на ден. Телето е четвъртото поред за 6-годишната Идеал, която се държи много майчински с потомството си“ – хвали я стопанинът й.

Философията на фермера

„Нашето виждане за животновъдството не е да гоним бройката, ние действително се стремим да постигнем качество. Освен това ние искаме да водим сносен живот и да се издържаме от нашата професия“ – заяви пред агенция Франс прес Жан-Мари Гужа.

Фермерът на Христова възраст, когото възприемаха като знатен животновъд, изненадващо съобщи, че той печели по-малко от минималната работна заплата във Франция – под чертата на Smic (Акронимът Smic означава гарантирана минимална заплата, под която никой наемен работник над 18 години не може да падне. От 1 януари 2020 г. тя е определена на 1539,42 €, при 35-часова работа седмично – б.а.). „Не смятам че това е правилно, особено когато бъхтя по 70, 80 часа седмично. А честно казано, аз не съм от най-зле платените, защото имам право да етикетирам месото, да продавам животни за репродукция“ – заяви Жан-Мари Гужа. За да подкрепи основателния си стремеж за достойно заплащане, младият животновъд изброи и усилията, които прави, за да отговори на обществените очаквания: агромерки за опазване на околната среда, запазване на флората и т.н. Той допълни, че всички ливади в стопанството се поддържат без пестициди, че опазва защитените видове растения на неговия ареал.

Със своя баща и брат си Жан-Мари прави животновъдство, което отговаря на ценностите, които защитава, – грижа към околната среда, добро отношение към животните, уважение към човека. „А уважението към човека предполага, че трябва да можеш да се издържаш от занаята си и да отглеждаш децата си, без да живееш като маргинал в обществото“ – изрази своето и на колегите си убеждение младият животновъд, женен, баща на две деца – син на 9 и дъщеря на 5.

Животновъдният сектор е ощетен и застрашен

„Ако искаме френското животновъдство да го бъде, ние трябва да продаваме нашето месо по справедливи цени. Нашият модел отговаря на очакванията на обществото и ние искаме това да се знае“ – това добре обмислено послание Жан-Маре Гужа повтори няколко пъти пред политиците, които по традиция посещават изложението SIA.

Още по-категоричен бе Ги Ермуеш, президент на говедовъдната секция в Interbev (Националната професионална асоциация по животновъдство и месопроизводство – б.а.): – "Нашата цел е да се премине изцяло на производство на месо с червен етикет Label Rouge) от 3 на сто сега до 40% по щандовете на магазините от 2023 година нататък. Освен това при годишното договаряне трябва да се вземат предвид по-високите разходи за производство на едно кило месо с червен етикет и то да се изкупува поне с едно евро повече – по 4,60 евро“ – посочи Ермует. Според Interbev средният доход на животновъдите през 2018 г. е бил 13 000 евро годишно (бруто преди социалните изплащания и данъците) и е спаднал с още 20% през 2019 г.

„Днес доходите на животновъдите са катастрофални. И ако утре не се направи нещо, животновъдството ще изчезне“ – бие тревога Ги Ермуеш, „Освен това пазарите за износ тепърва ще се отварят – например за Китай“ – допълва Жан-Мари Гужа, който предупреждава, че ако неговото висококачествено месо не бъде оценявано достатъчно в родината му, той е готов да го изнася в Поднебесната…

Идеал – звездата на Салона по земеделие 2020

Тази крава напълно отговаря на името си – Идеал е превъзходна представителка на месната порода Шароле, масивна, с хармонична конструкция, с благ майчински нрав. Тя е на 6 години, избрана да краси афиша на SIA след прецизна селекция и като истинска топманекенка, издържа на светкавиците на камери и фотоапарати, не прояви нито капризи, нито раздразнение в дните на своята слава.

„За нас бе огромна чест, че Идеал победи всички свои съпернички от породата“ – сподели нейният собственик Жан-Мари Гужа, поласкан от оценките на експертите. „Идеал притежава всички качества, за да се хареса, твърдяха организаторите на Салона, като не пестяха суперлативите си. – Тя има къса глава и широка муцуна, красиви заоблени рога във форма на полумесец, които отиват на големите й очи, широк и мускулест гръб, силно развити бутове. Великолепна посланичка на своята порода!“ А кротката Идеал позволяваше на посетителите да се доближават до нея и изпитваше удоволствие от техните ласки.

Плодовита майка, Идеал ражда редовно всяка година. В началото на декември м.г. тя роди 4-ото си теленце.

И още за кравите Шароле. Това е най-разпространената порода във Франция, с поголовие 1,6 милиона глави. Всяка втора крава там е Шаролез. Породата е създадена в Бургундия, в областта Шароле-Брионе, откъдето носи името си. Рентабилна, тя дава месо с високо качество. Подвластна на природните цикли, Шароле изхранва телетата си със свое мляко в продължение на 9 месеца – от раждането до отбиването им.

Кравите тежат между 700 – 850 кг, а биците съответно 1000 – 1300 кг. Млечността на кравите варира от 1800 до 3000 кг, като млякото е с 4% мастни вещества. Животните се характеризират с големи потенциални възможности за интензивен растеж, като за разлика от други месодайни породи месото е бедно на тлъстини. Средният дневен прираст е 1,300 – 1,400 кг, кланичният рандеман е 60 – 90%.

Кравите Шароле се изхранват предимно с трева, адаптират се към всяка среда и всеки климат, поради което тази порода се отглежда в над в 70 страни по света.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 25 Февруари 2020 13:38

Добрият пример на Франция

Гордите и елегантни французи с основание считат страната си за витрина на европейското земеделие. Международното селскостопанско изложение СИА е с 57-годишна традиция. И французите обичат този форум. Най-впечатляващо е, че повечето семейства водят своите деца на изложението. А Франция възпитава децата в любов към земеделието още от ранна детска възраст.

Decata na foruma 2

Всяко френско дете има елементарните умения как да нареже хляб, сирене камембер, както и кой вид хляб с кое сирене си подхожда. Дори и да стане земеделец, детето вече е възпитано във вкус към естествените неща в живота, към френската традиция. То се е докоснало до различни селскостопански животни, нацапало е краката си с оборска тор, вдъхнало е специфичния мирис на фермата. И вече знае, че да си фермер във Франция е престижна работа.

Decata na foruma

Начините децата да бъдат привлечени към здравословния начин на живот са многообразни. В това отношение французите са повече от изобретателни. В социалните мрежи хит е кратък клип, в който президентът Еманюел Макрон утешава малък малчуган, който плаче и търси своята майка, докато замесва хляб с предучилищната група. На висок глас Макрон търси майката на разстроеното момченце и така с един куршум отстрелва няколко заека.

Франция първо се грижи за семейството, после за семейния бизнес и винаги иска да е с едни гърди напред пред европейските държави. Как да не си горд, че си французин!

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

2. Органично мляко

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

3. Сеното се скаладира в 4 камери

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

4. Прибавяне на боя в сирената

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 41

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта