Децата на земеделците са особена порода. Веднага ще ги разпознаете. Те имат спокоен поглед, трезва преценка и не се плашат от работа. От малки са на полето, сред животните, в хамбара със зърно. И цял живот пазят грижливо в паметта си докосването до истински важните неща в живота.

Модерното и работещо земеделие започва от образованието на най-малките. Неслучайно в редица европейски държави има специално разработени програми, които възпитават у децата любов към земята и уважение към труда на земеделците.

У нас такива програми няма. Професионалните земеделски училища от година на година западат. Днес не е модерно да се учи в тях. Т. нар. дуално обучение сработва единствено на добра воля – ако въоръжени с търпение управителни на аграрни фирми са готови да се преборят с цялата законодателна неуредица в тази посока. Учениците, които трябва да бъдат наемани за практическа работа, са третирани от сегашното трудово законодателство като редовна работна ръка. Което, меко казано, е абсурдно. И трудно би се намерил работодател, който да плаща ученическата ваканция като годишен отпуск, например.

В Полша още от най-ранна училищна възраст децата имат специални часове, посветени на фермерството. Така се възпитава любов към земята и уважение към земеделския труд. Във Франция трудът на фермерите е на изключителна почит. И това се внушава от крехка детска възраст – чрез политики на национално ниво.

У нас това е привилегия единствено на децата на фермерите. Независимо от размера на едно стопанство, българското земеделие смело може да бъде наречено семейно. Болшинството от устойчивите ферми у нас вече отглеждат второ и трето поколение земеделци. Тези млади хора учат модерна агрономия, често в чужбина, за да се завърнат един ден в бащиния дом и да продължат семейния бизнес.

Затова децата на земеделците са особена, специална порода. Те сами ще се борят и ще се трудят за успеха на своето семейно стопанство. От това ще спечели държавната хазна и българската икономика. Би било хубаво и държавата да ги подкрепя в това. Да бъде гостоприемен дом за децата на земеделците. Защото никой не е по-голям от хляба.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 12 Май 2020 11:36

Урокът на Covid – 19

Колкото и българите да сме прочути със своето твърдоглавие, казано възпитано – със своя индивидуализъм, време е да се вгледаме в урокът на Covid – 19.

Светът никога повече няма да бъде същият. Колкото и да не ни се вярва, животът от тук насетне тръгва в друга посока. Какви са плюсовете и минусите за аграрния сектор?

Ако приемем, че един невидим вирус успя да парализира света, за да му напомни, че преяжда във всяко отношение, какви са опциите за един по-различен живот и за един нов обществен договор между хората?

Големите и едрите земеделци ще бъдат принудени да свият мащаба. Световната търговия ще бъде изместена от идеята всяка държава първо да работи за собствената си продоволствена сигурност. Това означава производителите на суровина да започнат да мислят за преработване. И да произвеждат по-висока добавена стойност.

Европейският комисар по земеделието, полякът Януш Войчеховски казва: „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“.

В контекста на казаното от Войчеховски, усилията на българското земеделско министерство да „натисне“ търговските вериги да продават повече родна продукция изглеждат оправдани. Тази мярка обаче сработи само за устойчивите стопанства – за онези, които работят по утвърдени стандарти и могат да предложат количество и качество на търговските вериги. Малките останаха извън играта. Ревнаха за подкрепа, защото

всички така правят – искат, искат, искат

И което и правителство да е на власт – дава. Толкова, колкото да си купи спокойствие.

Не ви ли се повръща вече, като чуете „обвързана подкрепа“, „чувствителни сектори“ и т. н. ? Няма какво да се заблуждаваме – докато се работи по документи, схемаджиите трудно ще бъдат преборени. И перманентно ще гръмват скандали за поредните порочни практики в земеделието. Дали ще са тикви, къщи за гости или нещо друго, няма значение.

Промяната трябва да тръгне от долу на горе. А не да се пишат час по час писма до земеделския министър с най-различни молби и прошения. Това е знак за

липса на единомислие в земеделския бранш

В него няма дори негласно подписан обществен договор – който същностно да защитава земеделския труд. Независимо от размера на стопанството. И големият, и малкият все се трудят. Тази битка всъщност е ужасно изморителна и ужасно измислена.

Борбата между малки и големи фермери винаги е била преекспонирана. Няма такава битка. И не за друго, а защото те просто никъде не се срещат по пътя си – най-малкото като бизнес. Крайно време е да го направят.

Защото могат да си бъдат полезни един на друг. Твърдоглавие, гордост, погрешни представи, предубеждения – всичко това от години стои като невидим вирус между отделните браншове, между малките и големите. И вгорчава живота на всички.

От години слушаме как се карат пчелари със зърнопроизводители, животновъди с млеко- и месопреработватели, плодовете и зеленчуците с консервните предприятия. И така нататък, и така нататък.

Covid – 19 ни казва нещо важно: природата може и без вас, но вие не можете без вода и храна. Ако тази проста на пръв поглед истина бъде осмислена по същество, може би това ще е първата крачка към промяна на модела на агрохранителната верига.

Първо, разбира се, на национално ниво. Сушите през последните години не искат ли да подскажат на сектор „Зърно“, че трябва да се обърне към онези български сортове, които от хиляди години виреят по нашите земи и вероятно най-лесно могат да се адаптират към климатичните промени. Трудно се доверявам на пророчества, но като писнат зърнопроизводителите, че сушата пак ги мори, все се сещам за едни думи на Ванга: „Един ден камили ще пият вода от Дунав“.

Ако за 30 години разрушихме всичко, свързано с напояването, трябва ли непременно то да бъде възстановено през Програмата за развитие на селските райони? Особено като се знаем колко сме добри в „усвояването“ на европейски средства.

Не звучи добре, но българските стопани май е по-добре да не разчитат толкова на държавата. Вече са й сърбали попарата. За да бъде променен моделът на земеделие у нас, трябва да се тръгне от диалога. От разговор между малките, средните и големите. Водещата мисъл в него трябва да бъде една – пазар, пазар, пазар.

Малките свободно могат да продават през социалните мрежи

Бързо поглед ще ни убеди, че предприемчивите отдавна го правят и то във всички сфери – от разсади, плодове и зеленчуци, през млечни и месни продукти, та чак до консервирани храни. И този безкраен пазарен терен все още не се контролира стриктно от държавните власти. Което е нож с две остриета, трябва дебело да се подчертае. Всяка храна, която се продава през интернет, принципно крие риск – за онзи, който я купува. Добрата новина е, че малките български фермери очевидно са почтени хора и до момента няма инциденти в тази посока.

Това означава, че никак не е лошо да се мисли как да бъде развит по-добре този сегмент – да се създадат малки платформи за онлайн търговия с фермерска храна. Все повече градски хора ще търсят и предпочитат този начин пред пазаруването в големите търговски вериги. Световни анализатори сочат, че Covid – 19 е променил нагласите на човека към храната. И сега е моментът българските производители да се възползват от това.

Пътят обаче минава през реалното сдружаване. Не правете организации на производители, за да получите едни пари от държавата или от Европа. Направете го няколко човека,

с малки стъпки, с малък капитал, но с железни вътрешни правила

Тествайте как работи. Вижте си кривиците, оправете ги. Не гледайте в паницата на другия. Направете си обща такава. Възможно е. На това в модерните европейски държави му казват коопериране. И междувпрочем са го учили едно време от нас.

Може и да звучи наивно, но си представете няколко села с двайсетина малки фермери, обединени в кооператив. Той става популярен в социалните мрежи и продава през интернет. Всяка работа си иска майстор, казва народната мъдрост. Ясно е, че земеделецът трябва да е на полето. Децата му обаче със сигурност ще знаят езици, ще разбират от счетоводство или ще са просто добри организатори.

Просто хората трябва да си повярват и взаимно да се увлекат в едно такова общо начинание. Без да търсят непременно подкрепа от държавата. Междувпрочем, има добри примери за подобни сдружения у нас, предимно от млади хора. Задачата на медиите е да ги популяризира. За да се превърнат и те в част от един нов обществен договор. Основан на солидарност и подкрепа. Едно специално общество, което гледа в една посока и мисли за общото благо.

Честно казано, почти не вярвам, че бихме успели да го постигнем. Но си струва да се опита, нали? Защото това ни казва урокът на Covid – 19: природата може и без вас, хората. Но вие не можете без храна и вода. Храната е в ръцете на земеделците. Важно е с каква морална идея тя се произвежда. Печалбата е важна, но по-важен е животът.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Земеделците все повече се стремят да намалят налягането върху почвата и в този сегмент на пазара вече се е оформило солидно търсене и предлагане

Agrartechnik
Намаляването на налягането върху почвата е само едно от многото предимства на верижното задвижване. Действително, когато е оборудван с вериги, теглото на трактора се разпределя върху голяма опорна площ, вследствие на което намалява налягането върху почвата. Внимателното отношение върху почвената повърхност се отразява благоприятно върху плодородието й и добивите от земеделските култури. Освен това – на преовлажнени площи няма опасност от затъване на машината. Гумените вериги имат и по-добро сцепление с повърхността и по този начин върху почвата може да бъде предаден по-голям въртящ момент, което увеличава теглителната сила и скоростта на движение, намалява разхода на гориво. Особено значение този фактор придобива при работа с мощни трактори и тежък инвентар: при собствено голямо тегло на техниката се осигурява ефективно предаване на мощността от двигателя към инвентара.
При оборудването на трактора с широки или сдвоени гуми невинаги е възможно да се влезе в максимално допустимите в ЕС размери от 3,5 м и в този случай верижното задвижване е удобна алтернатива.
Такива аргументи в полза на веригите са способствали за растежа през последните години на продажбите на тежки трактори и прибиращи машини именно с такъв ходови апарат. Но на търсене се радват и трактори с гумени вериги и с по-ниска мощност, например при обработването на окопни култури. Днес все по-често се водят дискусии за преимуществата на работата с постоянни технологични колеи – Controlled Trafic Farming.  В тяхната рамка се обсъжда и използването на техника с верижна ходова част, тъй като именно веригите позволяват да се постигне максимално тясна ширина на колеята от 3 м.
Werigi8 2На наред с преимуществата веригите имат и недостатъци. Именно те задържат някои потенциални купувачи от инвестициите в такава техника. И да поговорим по въпроса са цената... Ако поставим зърноприбиращ комбайн на вериги, то неговата цена веднага ще нарасне до петцифрена сума в евро. Освен това верижните механизми, особено ако машината има само две вериги, на полосата за обръщане повреждат горния слой на почвата с растенията на него. И не на последно място трябва да се спомене, че техниката на колела има по-висока скорост на движение.
Колело или верига? Често изборът се прави с оглед на индивидуалните условия и нуждите на клиента. Затова списание Agrartechnik е направило проучване сред представители на различни компании за ситуацията на пазара на земеделски машини с гумени вериги и неговите тенденции.
Производителите на вериги, участващи в анкетата, предлагат широк спектър от решения за селскостопанска техника. Много от тях си сътрудничат с известни производители на земеделска техника и едновременно продават своята продукция на крайните клиенти чрез дилърски мрежи.
Всички участници в допитването отбелязват непрекъснат ръст на интереса към верижните ходови апарати, и според тях причините са променящата структура на икономиката на отрасъла, както и непредсказуемият климат. Особено търсене се отбелязва през последните години в Източна Европа. Делът на зърноприбиращите комбайни с гумени вериги стремително се увеличава и съвсем скоро те ще бъдат от 30 до 60 на сто от всички работещи на полето машини. Това е особено валидно за мощните машини. Трендът е характерен и за пазара на трактори. Предлагането на трактори на гумени вериги се разширява, а с излизането на пазара на нови модели от водещи световни производители, показани на изложението Агритехника 2019 в Хановер, тази тенденция най-вероятно ще се запази. Друга причина е, че земеделските стопанства по света все повече се окрупняват, а прозорците за кампаниите стават все по-къси.
НИШАТА НА СМЕНЯЕМИТЕ СИСТЕМИ
Werigi8 3Интересът към сменяемите системи засега е доста скромен и се определя от географските особености. В районите с прекомерна влага решението в полза на верижното задвижване се взема практически веднага. В местата с променлив климат има смисъл използването именно на сменяеми ходови апарати. Експертите казват, че пазарът на сменяемите ходови апарати расте. Сменяемите вериги се закупуват в комплект към новата машина, понякога за да бъдат използвани и на две машини, например на трактор и на комбайн. При наличието на необходимите инструменти смяната може да се направи и за два часа. Но други експерти посочват, че много земеделци след поставянето на вериги никога повече не се връщат към колелата.
ВЕРИГИ ЗА ПРИКАЧНИЯ ИНВЕНТАР
Производството на верижни ходови части непрекъснато се развива. Освен оптимизирането на отделни системи и технологии се разработват варианти за трактори с ниска мощност и прикачна техника. В Европа се сформира пазар TTS (Trailled-Track-System), в който и тракторът, и инвентарът са оборудвани с вериги. Все по-често те се наблюдават в претоварващите ремаркета за зърното.
CASE IH
Решенията на компанията в тази посока са тракторите от серии Magnum Rowtrac, Quadtrac и комбайните Axial Flow. Отбелязва се нарастващ интерес към независимите вериги при тракторите с мощност над 400 к.с. Ръст в търсенето на верижни комбайни е регистриран при всички модели, започвайки от мощност 300 к.с. (Axial Flow 5140). Това се обяснява с факта, че земеделските стопанства се опитват да създадат собствен машинен парк с щадящо въздействие върху почвата. Най-голям потенциал представителите на CASE IH виждат при мощните комбайни. Компанията оборудва своите машини с вериги още от завода, а доокомплектовка на колесните машини с вериги не е възможна.
CLAAS
Представителите на компания CLAAS отбелязват, че има голямо търсене на зърноприбиращи комбайни с верижно задвижване преди всичко в горния мощностен диапазон. Днес повече от половината продавани комбайни LEXION са във вариант TerraTrac. Отчасти популярността на това решение се дължи на работата по прибирането на царевица, тоест в период, когато преовлажняването на почвата е нещо обичайно. Поради това, че шасито на машината на верижно задвижване е подложено на по-високо натоварване и поради това, че по-голямата контактна площ има по-високо усилие при движение на полосата за обръщане, при моделите LEXION TerraTrac са подсилени оста и долната част на комбайна.
Werigi8 4Силажокомбайните с верижно задвижване като Jaguar 960 TerraTrac, запазвайки своята компактност, демонстрират предимствата си при работа на склонове. Този модел е фаворит сред фермерите поради щадящото си въздействие върху почвата. Машината с ширина на гумените вериги от 635 мм се допуска за движение по пътя със скорост от 40 км/ч, тъй като ширината й не превишава 3 м. Предлагането на техника на CLAAS с технология TerraTrac през последните години съществено се увеличи.
Fendt
От щабквартирата на Fendt отбелязват целесъобразността на използването на верижни ходови апарати на всякакви трактори. Съотношението на разходите и предимствата (основните са внимателно отношение към почвата и предаване на теглителното усилие към инвентара) в пълна степен се проявяват едва при мощност на техниката от 360 к.с., когато собственото тегло на машината е голямо. Отглеждането на окопни култури и Controlled Trafic Farming с технологична колея от 3 м – това са областите на използването на класическите верижни трактори, където могат да се извлекат всички предимства на технологията в пълна степен. Точно тук е необходимо максимално теглително усилие при едновременно тесни транспортни вериги (ширина под 18 дюйма, около 45 см).
Fendt отбелязва нарастващото търсене на своите мощни верижни трактори, произвеждани серийно от 2017 г. Освен това компанията вече отдавна предлага верижни ходови апарати за своите зърноприбиращи комбайни. Например мощният Fendt Ideal. В предходните модели на комбайните Fendt във високите мощности делът на машините на вериги е около 30 на сто. Във високия мощностен клас всички комбайни се оборудват с вериги.
Наред с увеличаващото се тегло на машините и увеличаването на размерите на бункера за зърно голяма роля играят ширината на машината и високата транспортна скорост. Fendt предлага вериги с максимална опорна повърхност и минимална външна ширина. За тях разрешената скорост на движение е 40 км/ч.
John Deere
Werigi8 5John Deere предлага широк асортимент трактори с верижно задвижване. При тракторите от високия мощностен клас има варианти както с 4, така и с 2 вериги. С две вериги са оборудвани тракторите от серии 8RT. Те са по-подходящи за движение по права колея и осигуряват най-ефективно предаване на мощността от двигателя към почвата, освен това могат да обръщат на място. Шарнирно-съчленените модели от серии 9RX имат по 4 вериги. Тези модели имат предимства при завиването под натоварване, в следването на колеята на наклони и при работа на влажна почва. При движение по полето те образуват по-малко неравности в сравнение с моделите на две вериги. Отличителната им особеност е голямата опорна площ.
За комбайните John Deere също предлага широк асортимент от гумени вериги.
Изводи
Въпреки по-високата цена, използването на вериги в земеделската техника става все по-популярно. Тенденцията е характерна предимно за пазара на комбайни и мощните трактори, но не е подминала и по-малките машини. Верижното задвижване позволява да се намали налягането върху почвата, увеличава теглителната сила, удължава срока на провеждане на полските работи и запазва компактността на машините.

Публикувана в Агротехника

Който се опитва да всява смут в такива времена, прави пир по време на чума

Анета Божидарова

В ситуация на извънредно положение, агробизнесът работи. И всеки вой за специални мерки към сектора е лицемерие. Какви специални инструкции очакват фермерите от земеделското министерство, след като в страната вече е гласуван съответен Закон за мерки, въведени в период на извънредно положение и той важи за всички български граждани? Аграрният министър нещо специално ли трябва да съчини? Това просто не е състоятелно.

Бърз поглед към всички стопански сектори показва, че световната пандемия, обявена заради коронавирсуната зараза, слабо засяга земеделието. Неслучайно това е и най-бързо възстановяващия се сектор в Китай, след като пикът на заразата там премина и след 2 месеца ситуацията изглежда овладяна.

Зърнопроизводителите у нас не са притеснени. „Спазваме въведените ограничения, комуникираме от разстояние с работниците, раздали сме предпазни средства, дезинфекцираме регулярно“, казва Георги Милев, зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Режимът на движение в страната е повече от ясен

– декларацията, която се изисква по образец от МВР и Регистрация по наредба 3 /анкетна карта или зелено картонче/. Каква е драмата?

По отношение на пазарите, зърнопроизводителите също не са притеснени. Даже напротив. След като за няма и три месеца Китай е изразходил част от вътрешния си резерв, това означава, че може да се очаква раздвижване на световните борси. Което крие шансове за нашите земеделци.

През каквито и кризи да преминава светът, хората трябва да се хранят

лаконичен е Милев. По отношение на някои искания за удължаване на срока за кандидатстване в Кампания 2020, от НАЗ припомнят, че това означава отлагане и на плащанията във времето.

Проблемът с очертаването всъщност няма нищо общо с извънредното положение. От години неговият генезис е един и същ. Типично по български, всички чакат да наближи края на обявения срок и тогава хукват да се очертават. Вероятно и сега ще е така. Областните и общинските земеделски служби всъщност са в работен режим, макар и с въведен график за прием. Повече от ясно е, че близките контакти изобщо не са желателни, предвид риска от разпространение на заразата. Затова и от Държавен фонд „Земеделие“ призовават фермерите да се регистрират в Системата за електронно управление /СЕУ/ и да работят дистанционно, по електронен път. Едва 20-30% обаче от стопаните имат профили в СЕУ.

Големите ферми, със собствено счетоводство, няма да имат проблем да се очертаят, по-трудно ще бъде това за малките и средните зърнопроизводители, които са около 30-40 хил. души. Сега е моментът да тестват системата, интернет гъмжи от обучителни клипове в тази посока, нито един служител няма да откаже помощ по телефона, а и колеги, които са минали през СЕУ, също могат да помагат.

Спокойна е и картината в сектор животновъдство. Агнилната кампания почти е приключила, стопаните чакат да си продадат стоката и да започнат да доят.

Очертава се добър пазар за агнета

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български.

Сега ще лъсне колко и какво произвеждаме

коментират те. Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

В сектор „Плодове и зеленчуци“ грижите в момента повече са свързани с лошото време, което вече съсипа голяма част от градините на дунавските овощари. Ако и месец април поднесе изненади, браншът ще претърпи още загуби. Черешопроизводители от Кюстендилско са притеснени, че спре ли износът към Италия, родният пазар ще се наводни и това ще свали цената на българската череша. Подобни са тревогите на производителите на ягоди и малини.

Коронавирусът ще излекува пазара

категоричен е в своята оценка председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. „В момента само белият бизнес е на пазара, за тарикатите няма място“, казва той. Да, има проблем с логистиката, на места стоката върви със закъснение, но това не означава, че ще има недостиг или дефицити, а и хората хукнаха да се презапасяват, коментира още Иванов. Спекула при цените няма, ако има такава, тя е в дребната търговия, показват анализите. „Чест прави на големите фирми – доставчици на основни храни, че нито една от тях не си позволи пир по време на чума. Тези хора заслужават да бъдат поздравени. Не така се случиха нещата в Австрия, например, която има претенции да е с перфидни правила в търговията. Малка България удари всички в земята“, казва шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По повод притесненията на производителите на плодове и зеленчуци, Владимир Иванов напомня, че ако фермерите действат единно, като организация на производители, тогава могат да търсят по-добра цена. „Пазар има – и вътрешен, и външен. Просто трябва да се работи по стандарти и по правила. Със селска хитрост не става, пазарът не може да бъде излъган“, категоричен е Иванов.

Всички са съгласни в едно – кризата с коронавируса показа, че

Обединена Европа е израз, изпразнен от съдържание

Вместо да вземе конкретни мерки, Брюксел просто „разреши“ на националните правителства да преструктурират харчовете на едни вече разпределени европейски пари. Вместо да действа адекватно, ЕК продължава да разтяга дъвката „Зелена сделка“ – абсолютно неуместно на фона на задаващата се световна рецесия.

В толкова голяма по мащаб криза всеки ще научи своя урок. И всеки ще плати своята цена. Въпросът е кой ще съумее да запази здрав разум, да предприеме адекватни мерки, да прояви гъвкавост и далновидност. Защото е повече от ясно: човечеството няма да загине от един вирус. Дали ще бъде подготвено обаче да живее със следващия?

Публикувана в Бизнес
В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 19 Март 2020 18:24

Земеделецът заслужава подражание

Той не скръства ръце пред трудности и изпитания и независимо от капризите на природата – суша, киша, градушки и бури, проявява отговорност, дисциплина и желязно търпение

Агр. Петър Кръстев

Българският земеделец се слави със своя пословичен оптимизъм. Нашите производителите, въпреки тревогите, които преживяха от миналата есен до първите месец-два на 2020 година, в момента имат повод за оптимизъм. Те и без друго никога не губят надежда! Пролетта, характерна с възраждането на живота, настъпи с покълналите надежди на земеделците. По-голямата част от есенниците със зимни житни култури в страната вече са в много добро състояние и пораждат очаквания за берекет.

А каква беше картината само преди месец… Отчайваща, някои я определяха дори като трагична, без искрица надежда – слаборазвити, масово небратили, недобре гарнирани, жълтеещи посеви с пшеница и ечемик. Но ето че с идването на пролетта картината драстично се промени и то във възможно най-благоприятна светлина. Да, светлина, която земеделците чакаха и не спираха да се надяват, че ще дойде! И тя просветна на хоризонта! Грижите и усилията, положени още от есента, не останаха напразни. Реколта ще има и дори се очертава да е доста добра!
Така е и в живота – надеждата никога не трябва да ни напуска.

Земеделският оптимизъм е необходим на всички българи

Точно този земеделски оптимизъм искам да посоча като пример за поведение на всички наши сънародници, които преживяват извънредната ситуация в момента с коронавируса! Сега всички ние имаме нужда да сме оптимисти, да вярваме, че сполетялата ни пандемия ще отмине. А това е повече от сигурно. Но за да победим безпощадния COVID-19, нека да следваме принципите на земеделците, които винаги постъпват отговорно. Независимо от това какво ще им сервира природата – суша, киша, градушки и бури, те винаги правят всичко, което трябва и както трябва. Не спират да обработват земята, да я торят, да търсят най-добрите семена, да полагат най-добрите грижи за посевите и усилията им се възнаграждават. Е, разбира се, че невинаги получават най-добрия добив, който са планирали и биха желали, но винаги достатъчно, за да имат сили и средства да продължат следващия сезон.

Точно това трябва да правим всички ние в сполетялата ни трудна житейска ситуация – да бъдем отговорни и дисциплинирани, да спазваме правилата, за да запазим здравето –нашето, на близките ни, на приятелите ни, на всички съграждани!

Реколтата от зърнено-житните есенни култури се очертава да е доста добра

С всеки изминал ден все по-приятна става гледката в полето – повечето от посевите с есенници са в много добро състояние. Това личи от плътните посеви и интензивнозеления цвят на пшениците. Дори най-изостаналите в развитието си посеви успяха да влязат в оптимална фаза, формираха достатъчно листна маса и са в края на фаза братене. Затова им помогнаха падналите валежи, последвани от благоприятни температури. Подхранването с азотни торове също въздейства положително за възобновяване на пролетната вегетация. Дори редуването на периоди от топло със студено време напоследък оказа своеобразно регулаторно действие на растежните процеси. Климатичните колебания не позволиха прерастване на растенията и оптимизираха времетраенето на фазите. Това е много важно условие, за да може процесът на залагане на репродуктивните органи да протича с бавна скорост, а не в галоп. Някои земеделци с висок професионализъм детайлизираха дозите на торене и в момента правят второ подхранване, което още повече ще подобри състоянието на житните култури.

Падналите около 30 литра на кв. м валежи в Добруджа дадоха добър пролетен старт на посевите и спомогнаха за оптимално усвояване на азота. Това количество дъжд беше достатъчно и за нормално провеждане на пролетните обработки, които почти навсякъде са направени и то много качествено. Друг е въпросът, че тази влага няма да е достатъчна за по-късни периоди както за есенниците, така и за пролетните култури, ако не паднат още валежи. Но времето е пред нас. А ние всички да се поучим от земеделците – да не скръстваме ръце пред трудности и изпитания и да гледаме с оптимизъм напред!

Публикувана в Бизнес

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 17 Март 2020 12:39

Пренареждане

В условията на пандемия от коронавирус, за аграрния сектор картината изглежда без съществена промяна. Работата на полето не чака отлагане, стопаните единствено се молят за още дъжд.

Сривът в цените на горивата и стагнацията на зърнения пазар по-скоро са моментни, казват експерти. На по-късен етап, поради огромно търсене, цените вероятно ще тръгнат нагоре. Въпреки, че Европа затваря граници, търговията не е спряла. Ако се случи, това би превърнало картината в апокалипсис.

Бърз поглед в социалните мрежи показва, че он лайн търговията набира скорост. Заради ограничителните мерки и страхът от заразата, хората започват да пазаруват през интернет. Контрол върху тази търговия обаче няма. Затова е нужна бдителност. Винаги се намират недобросъвестни хора, които търсят бърза печалба на гърба на ситуацията. Внимавайте – става дума за храна.

Пренареждане има и в ежедневието. Изумителни са възгласите на ентусиазирани майки, които благодарят на Бога, че са приготвили храна за децата си. Извинявайте, досега гладни ли ги държахте? Ако в едно семейство липсва изконната българска традиция вечер всички да седнат на масата, може би наистина трябва да сме благодарни на един вирус, който ще ни върне към някаква нормалност в отношенията.

Сега е моментът хората да си спомнят за запустелите селски къщи. Изолацията на открито място се понася по-леко от тази в затвореното панелно пространство. Мнозина ще запалят колите и ще се захванат да разчистват запустелите селски дворове. Сега е моментът да боднете няколко зеленчука – лук, чесън, репички и салати, подправки, картофи. Като зарови човек ръце в пръстта, това е повече от добра терапия.

Мерките за подкрепа, които взима държавата към бизнеса, са повече от предпазливи. Фалитите ще се броят след няколко месеца. Рано е за прогнози, казват анализаторите. Паниката е лош съветник, психолози предричат зачестяване на домашното насилие – животът, изваден от своя обичаен ритъм, подлудява хората. Представете си натъпкано 4-членно семейство в една двустайна панелка седмици наред.

Междувпрочем, нямаше ли да излезе по-евтино на държавата да изолира българските пенсионери в няколко курорта, където да им осигури всички необходими грижи, а за останалите, които вероятно ще изкарат коронавируса на крак, животът да продължи в работен режим? Като затворихме учебните заведения, къде изпратихме децата? При бабите и дядовците.

Един по-широк хоризонт пред погледа изглежда спасителен. И този път земята може да се превърне в най-сигурната опорна точка. Защото и след пренареждането животът трябва да продължи. Няма значение по какъв нов ред. Важното е да останем нормални.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Освен с високи температури, отиващата си зима беше и с оскъдни валежи, което остави почвата без зимно влагозапасяване

Агр. Петър Кръстев

Меките и топли зими, които станаха все по-често природно явление, влияят значително на добивите от селскостопанските култури и доходността на аграрния бизнес. И това влияние далеч невинагие положително. Селскостопанският сезон 2019/2020 може да е окаже такъв.

Отсътствието на силни студове в почти всички райони на страната даде възможност за добро презимуване на зимните култури. В резултат на това повечето от тях се намират в добро състояние, тъй като успяха да наваксат изоставането в развитието си от късното есенно поникване и влязоха във фаза братене.

Влага, храна и студ

Повечето аграрнис пециалисти са доста внимателни и се въздържат в коментари относно състоянието и предстоящото развитие на есенниците. Известно е, че топлата зима отслабваи изнежва зимните култури, което се отразява негативно на добива. Положителните температури, често над биологичния минимум от 5°С, и липсата на сняг не позволиха напшеницата и ечемика да претърпят необходимият им дълбок покой. По тази причина голяма част от тях продължиха активно да изразходват запасите си от захари и ще влязат в пролетта изтощени. Такива посеви изискват специални грижи – допълнително минерално подхранванес малки дози на няколко пъти и ще възобновяват вегетацията си за по-дълъг период от нормалното.

Известно е, че при температура плюс 4-5°С зимните култури започват да изразходват енергия за поддържане на жизнената си дейност. Когато топлите дни се задържат в продължение на 5 дни, растенията започват да излизат от състояние на биологичен покой, както е в момента. Дори слаб замръз без сняг в такъв период е опасен и може до доведе до гибел на културите. Затова в момента е много трудно да се направи обективна оценка за състоянието на посевите и да се прогнозира тяхното развитие и впоследствие добиви. Това може да стане на по-късен етап след пълното възобновяване на вегетацията.

Активизиране на неприятелите и причинителите на болести

Топлата зима носи след себе си още едно негативно последствие – безпроблемно презимуване на неприятелите и възможност за по-ранното им активиране. Отсъствието на сняг и високите температури създадоха благоприятни условия заоцеляване на популациите на зимуващите форми на неприятелите. Затова земеделските производители трябва много внимателно да наблюдават и да следят за появата и плътността на листни въшки, житен бегач, цикади, а по-късно и житната пиявица, и житната дървеница и др.

Неприятните последици от топлатаи суха зимане свършат дотук. Очаква се увеличаване числеността на мишевидните гризачи с основен представител обикновената полска мишка – полевката. При студена и влажна зима тези гризачи се нападат от болести, които значително редуцират числеността им.

Агрономите също така са сигурни, че топлата зима ще благоприятства и по-ранното активизиране и развитието на болестите по земеделските култури, които също отлично презимуваха и могат реално да застрашат бъдещата реколта. Това се отнася преди всичко за болести като брашнеста мана, септориоза, кореново гниене, видовете ръжди и др.

Плевелите също ще създадат по-голям проблем от обичайното. Условията за тях бяха повече от добри, особено за ефемерните плевели. Те се развиха много по-рано, добре вкоренени са и вече представляват сериозна конкуренция на житните култури и рапицат за хранителни вещества и влага. Поради напредналата им фаза контролът над тях ще бъде доста труден, още повече че някой видове (великденце, видовете мъртва коприва и др.) са с овласинени листа и по принцип са по-слабо чувствителни към някой от използваните хербициди.

Предвид всички тези фактори, земеделските производители имат сериозно основание за тревога от топлата и безснежна зима. Повечето от тях вече планират и договарят закупуването или вече са купили препаратите за растителна защита и торове за подхранване на зимните житни култури. Метеоролозите вече изразяват мнение, че земеделците трябва да свикват с променените климатични условия, които стават все по-трайни и да търсят адекватни начини за намаляване на негативното им въздействие върху селскостопанското проиводство.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта