Правителството на Руската федерация не възнамерява повече да възобновява практиката на въвеждане на такси върху износа на пшеница, заяви вицепремиерът на страната Аркадий Дворкович, цитиран от ТАСС. „Правителството се отказа завинаги от настоящата такса върху износа на пшеница. Убедени сме на 99%, че няма да се върнем към този вариант”, категоричен бе Дворкович.

Той определи въвеждането на таксата като "не най-доброто решение", но според него при тогавашното макроикономическо положение правителството не е имало друг изход.

Таксата бе въведена през лятото на 2015 г., когато заради обезценяването на рублата и желанието на производителите и износителите да получат срещу нея твърда валута възникна риск от оголване на вътрешния пазар. Това обаче понижи конкурентоспособността на руската пшеница на международните пазари.

След въвеждането на таксата  формулата, по която се изчислява, бе променяна няколко пъти, докато на 23 септември тази година бе въведена нулева ставка до 1 юли 2018 г.

Публикувана в Бизнес

През август износът на ечемик от Румъния е намалял рязко в сравнение с темпото на външните доставки през същия месец на миналия селскостопански сезон и със средния показател за месеца през последните 5 години, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Изнесените количества са се свили до 76,5 хил. тона при 217,3 хил. тона през август 2015 г. и 280,3 хил. тона средно за месеца през последните 5 години.

Според официалните статистически данни от началото на настоящия селскостопански сезон през юли румънските търговци са доставили на клиентите си от чужбина 537 хил. тона ечемик, или с 29% по-малко, отколкото за същия период на миналия сезон.

По данни на УкрАгроКонсалт основни купувачи на румънския ечемик през август са били Алжир с дял от 35% от целия износ, Либия с 19% и Саудитска Арабия със 17%. За пръв път Румъния е успяла да изнесе ечемик за Виетнам, като количеството представлява 14% от всички доставки за чужбина. За сметка на това през първите 2 месеца на сезона е намалял износът за държави като Йордания и Обединените арабски емирства.

Публикувана в Бизнес

Производителите на ябълки в Турция са разочаровани, след като заради санкциите, наложени върху вноса на селскостопански продукти от страната за Русия, и проблемите в Близкия Изток цените се понижиха с около 15 евроцента на килограм, съобщи вестник „Милийет”. Турция произвежда 3,8% от ябълките в света, като последните оценки за тазгодишната реколта се колебаят около 2,9 млн. тона.

Въпреки наличието на потенциал за разширяване на производството обаче то е ограничено от недостатъчното търсене, тъй като при средно производство от 2,6-2,7 млн. тона годишно „потреблението е едва 2,2 млн. тона”, заяви Шемсъ Байрактар, председател на Турския съюз на селскостопанските камари. „Изнасяме 142 хил. тона и около 300 хил. тона се изхвърлят”, уточни Байрактар.

Той изтъкна, че след налагането на санкциите от Русия цените са паднали до 10-20 евроцента за килограм от 25-40 евроцента през миналата година.

Русия внася по около 1,2 млн. тона ябълки ежегодно. „Ако делът на Турция в тях остане само 1%, както е в момента, тежкото ни положение ще се запази”, коментира Байрактар.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Изминалите седем дни (14-20.10.16 г.) бяха относително спокоен период в развитието на международните зърнени пазари. Подобрението на агрометеорологичните условияв Средния Запад повлия за намаление на спекулативната активности умерено (с 2-4 долара) понижение на експортните котировки в САЩ. На 19-20 октомври мека червена зимна пшеница (SRW) се предлагаше за износ от Щатите по $190FOB, а твърда червена зимна пшеница (HRW) – по $205FOB ($211/т и $217/т съответно към 21.10.15 г.).

Пазарът в Евросъюза изглеждаше по-твърд предвид влошените количествени и качествени показатели на новата реколта. Тези дни авторитетната европейска аналитична агенция Strategie Grains отново редуцира оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през 2016 г. Този път прогнозната летва беше свалена с 600 хил. тона – до 135,8 млн.т, а това е с 15,5 млн.т по-малко, в сравнени с 2015 г.

По-ниският добив логично води и до намаление на оценката за износа на пшеница от ЕС за трети страни - от 23,8 млн.т на – 23,4 млн.т, а това е с 28 на сто по-малко, в сравнение с експорта извършен предходния сезон. Най-драстично намаление експертите предвиждат за френския експортен потенциал – спад с 60% в сравнение с 2015/16 г. – до 4,9 млн.т само.

Въпреки относително слабото развитие в Чикаго, цената на декемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж в рамките на седмичния период се покачи с 1,25 евро – до EUR 162,50, а на експортния пазар френското мелничарско зърно поскъпна с 2-3 евро – до до EUR 169-170FOB Руан за товарене през октомври–ноември (EUR 171/т FOB Руан – 21.10.15 г.).

Специално трябва да отбележа необичайно рязката промяна на цената на по-качествената мелничарска пшеница на германския пазар – покачване с 4-6 евро – до EUR167/тСРТ Хамбург и EUR172-176/т FOB Балтийско море за пшеница качество „В” мин. 12 % протеин и 225 Hagberg (EUR178/т и EUR183-188съответно на 20.10.15 г.).

Търговците коментират, че за рязкото поскъпване на германското хлебно зърно повлия покупката на Саудитска Арабия на 610 хил. тона качествена мелничарска пшеница, в това число и значителни количества зърно от Германия и Полша.

Пазарът на царевицата в Европа през миналата седмица беше стабилен - EUR 162-164/т FOB Бордо (EUR156FOB Бордо – 20.10.15 г).

Борсата в Будапеща на 20 октомври затвори както следва: мелничарска пшеница м.XII - $147/т ($177/т - 21.10.15 г.); фуражна пшеница м.XII - $143/т ($1676т); царевица м.XI - $136/т ($170/т) и ечемик м.XII - $134/т ($169/т)

На 20 октомври държавната египетска компания GASC информира за покупката на нови 180 хил. тона руска мелничарска пшеница чрез международен търг по цена $179,70FOB за товарене 21-30 ноември 2016 г.

Поскъпването на алтернативните масла (соево, рапично и палмово) рефлектира за повишение на цените на суровото слънчогледово масло в Ротердам с 10-15 долара до $840/т за товарене през октомври-ноември ($920/т – 20.10.15 г.).

Публикувана в Бизнес

Стабилното експортно търсене обуслови плавно повишение на експортните котировки на руска пшеница през последните четири седмици. Според водещите руски аналитични компании  SovEcon и IKAR в момента цените на качествена мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) вече се движат около $175/т FOB Новоросийск и $154/т FOB Азов. 

За сравнение, през 21-24 октомври 2015 г. руска пшеница 3 клас се е предлагала за износ от Новоросийск по $200/т FOB, а на база   FOB Азов - по $185/т.        

В Департамента за стратегически маркетинг на най-големия руски превозвач «Русагротранс» са на мнение, че през ноември руският износ на зърно ще се засили и ще възлезе на 4 млн.т в сравнение с 3,8 млн.т през ноември 2015 г., когато за октомври са били очаквани 3,13 млн.т

От началото на маркетинговата 2016/17 г. до 19 октомври 2016 г. износът на зърнени храни от руските пристанища възлезе на 11,8 млн.т, в това число 9,7 млн.т пшеница. 

Украинският специализиран портал  «АПК-Информ» информира  за активизиране на износа на зърнени храни от Русия през последните седмици. През периода 17-23 октомври от руските пристанища бяха експортирани 556,5 млн.т зърно, в това число: 440,9 хил. т пшеница; 104,1 хил. т царевица и 5,6 хил. т ечемик.

Анализаторите отбелязват и засилване на темпото на украинския експот. Съгласно данните на ИА «АПК-Информ» през периода 17-23 октомври 2016 г. в украинските пристанища бяха натоварени за износ 1 млн.т зърнени храни (506 хил. тона зърно предходната седмица), в това число: 544 хил. тона пшеница; 320,1 хил. т царевица и 142,6 хил.т ечемик.

Средната цена на мелничарска пшеница 12,5% протеин в края на предишната седмица е била адекватна на руската котировка – около $175/т FOB Одеса/Николаев, пшеница 11,5% се предлагаше при средна цена около $170-172/т FOB, а царевица – по $169/т FOB.

Публикувана в Бизнес

Износът на пшеница от черноморския регион беше един от най-наблюдаваните и обсъждани моменти в развитието на зърнените пазари и този интерес определено не беше напразен. През първата половина на октомври най-големият вносител на пшеница в света – Египет, проведе серия мащабни международни търгове (180 – 240 хил. тона всеки) и до 13 октомври всичките бяха спечелени от доставчици на руско мелничарско зърно. Повишението на руските котировки изведе в печеливша позиция румънските оферти.

На 14 октомври държавната египетска компания GASC информира за покупката на нови 180 хил. тона мелничарска пшеница, в това число 120 хил. тона  от ”Ameropa” по цена $180,50 /т FOB  (при навло от  $6,50 /т - $187/т C&F) и 60 хил. тона руска пшеница от ”Louis Dreyfus по цена $177,94 /т FOB (при навло от $9,05 /т - $186,99/т C&F).

Интересно е да видим, по какви цени купуваше Египет хлебна пшеница през същия период на м.г. На 14.10.15 г. GASC беше напазарувал 240 хил. мелничарско зърно чрез международен търг, в това число: 180 хил. руска пшеница по $201,98/т-$204,0/т FOB (навло - $8,62-9,10/т) и 60 хил. тона румънска пшеница - по $203.65 /т FOB (навло - $9,08/т).

Търговците коментират, че втората позиция в последния египетски търг руснаците компенсират с голямата сделка със Сирия, сключена в края на предходната седмица. Департаментът за търговия и преработка на зърнени храни към правителството на Сирия (Hoboob) закупи чрез международен търг  1 млн. т хлебна пшеница от Русия по цена  EUR 150 за тон C&F.

В Департамента за стратегически маркетинг на най-големия руски превозвач «Русагротранс» са на мнение, че през октомври руският износ на зърно ще се засили и ще възлезе на 3,8-4,0 млн.т с 14 на сто повече в сравнение със същия период на 2015/16 г. Мониторингът на търговските фирми потвърждава тази теза.

През периода 10-16 октомври 2016 г. износът на зърнени храни от руските пристанища възлезе на 637,4 хил. тона, в  сравнение с 325,9 млн.т една седмица по-рано. Основното перо в износа през миналата седмица е била мелничарската пшеница – 526,8 хил.т, следвана от царевицата – 101,5 хил.т.

Публикувана в Бизнес

Втори пореден сезон България отстъпва от позициите си на пазара на царевицата. Докато Украйна, Русия и Румъния произвеждат все повече от тази култура, българските фермери са решили да не участват в надпреварата, пише Агенция Фокус.

На първо място след неуспешния минал земеделски сезон зърнопроизводителите в България са съкратили посевните площи на царевицата през 2016 г. с 9,5%, частично засявайки ги с пшеница. На второ място сухото време по време на опрашването на царевицата е снизило количеството реколта. По този начин общото количество събрана царевица в България е със седем процента по-ниско от миналогодишното, сочи агростатистиката.

Публикувана в Новини на часа

Холандия изнася 45% от млякото, което произвеждат 17 500-те ферми, извън пределите на Европейския съюз, съобщи Рулоф Йоостен, главен изпълнителен директор на FrieslandCampina, при откриването на Световната млечна конференция на Международната федерация за млякото, цитиран от електронното издание DairyNews.

„35% от произведеното мляко се продава в Холандия, 20% се изнася за държавите-членки на ЕС, а 45% се доставя в трети страни. Приносът на млечния бранш в икономиката на страната е около 9%”, посочи Йоостен. По негови данни в страната има 1,6 млн. крави и 62 млекопреработвателни завода.

Публикувана в Животновъдство

В износа на България за страните в ЕС през периода януари - юли 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст отбелязват секторите „Храни и живи животни” (22.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (32.9%), съобщават от Националния статистически институт (НСИ).

По данни на статистиката през периода януари - юли 2016 г. износът на България за ЕС нараства с 4.3% в сравнение със същия период на 2015 г. и е в размерна 17 496.6 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 64.7% от износа за държавите - членки на ЕС. През юли износът на нашата страна за ЕС се увеличава със 7,2% на годишна база до 2,8174 млрд. лева, при понижение на вноса с 4,3% до 2,9149 млрд. лева.

Повишение с 4,3% спрямо година по-рано бележи и износът на България към ЕС за първите седем месеца на годината, достигайки 17,4966 млрд. лева, като основните търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 64,7% от българския износ за Европейския съюз.

В същото време вносът от ЕС през периода януари - юли намалява на годишна база с 1% и достига 18,9664 млрд. лева, като най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Унгария.

Външното търговско салдо на България с ЕС за първите седем месеца на годината обаче остава отрицателно и в размер на 1,4698 млрд. лева, но спрямо дефицит за 2,3679 млрд. лева през периода от януари до юли 2015 година.

През август общият износ на нашата страна се повиши с 6,1% спрямо същия месец на 2015 година и възлиза на 3,9071 млрд. лева, докато общият внос от ЕС и трети страни нарасна с 16,4% до 4,4206 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо на България през август остава отрицателно и на стойност от 513,5 млн. лева спрямо дефицит за 115,6 млн. лева точно преди година.

За периода януари - август 2016 година общото външнотърговско салдо продължава да бъде на дефицит от 2,9403 млрд. лева спрямо отрицателно салдо в размер на 3,6681 млрд. лева за същия период година по-рано. През посочения период са изнесени стоки на обща стойност 29,691 млрд. лева, намалявайки с 2,0% спрямо същия период на предходната година, докато общият внос на стоки е на стойност 32,6313 млрд. лева, или с 3,9% по-малко от първите осем месеца на 2015 година.  

През август известно повишение отчита търговският стокообмен с трети страни, като износът на България се увеличава с 0,9% спрямо година по-рано до 1,2288 млн. лева, докато вносът от трети страни нараства с 14,3% до 1,6478 млрд. лева. Търговският дефицит с трети страни се разшири до 419 млн. лева спрямо дефицит в размер на 223,5 млн. лева през август 2015 година.

През периода януари - август 2016 година обаче, износът за трети страни намалява с 13,8% на годишна база до 9,5161 млрд. лева, като основни търговски партньори на България са Турция, бившата югославска република Македония, Сърбия, Китай, Руската федерация и САЩ, формиращи около 49,7% от българския износ за трети страни.

За същия период вносът от трети страни се понижава с 12,5% спрямо първите осем месеца на миналата година, достигайки 10,8921 млрд. лева, като най-голям е стойностният обем на стоки, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.

Външното търговското салдо на България с трети страни през периода януари - август е отрицателно и в размер на 1,376 млрд. лева спрямо дефицит за 1,4081 млрд. лева за същия период преди година.  

НСИ отчита поредно влошаване на търговския стокообмен с Руската федерация, но при намаляване на търговския дефицит, като през първите осем месеца на настоящата година дефицитът се свива до 2,5546 млрд. лева спрямо дефицит в размер на 3,6393 млрд. лева през същия период на 2015 година. За посочения период износът към Руската федерация се свива със 17,8% на годишна база до 442 млрд. лева, като в същото време руският внос за нашата страна се понижава с 28,3% до 2,9966 млрд. лева.

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2015-2016 г., приключил на 31 август, основните 6 страни-износителки са доставили в чужбина рекордните 128,7 млн. тона царевица, или с 16% повече в сравнение с предходния сезон, съобщи електронното издание АПК-Информ, без да посочва източник на информацията.

Само през август 6-те страни са увеличили износа на зърнената култура с 56% спрямо същия месец на 2015 г., като той е достигнал 12,8 млн. тона.

Лидер по доставките за чужбина през посочения месец са САЩ с 5,9 млн. тона при 3,99 млн. тона година по-рано, като резултатът остава малко под рекордния показател за юни от 6,1 млн. тона. Основните купувачи на американската царевица са били азиатските държави – за Япония са натоварени 1,36 млн. тона при 1 млн. тона през август 2015 г., за Южна Корея – 500 хил. тона при 530 хил. тона, а 430 хил. тона са заминали за Тайван при едва 70 хил. тона година по-рано. Износът за Мексико се е свил леко до 1,06 млн. тона от 1,09 млн. тона.

Износът от Аржентина и Бразилия общо е нараснал с над 70% до 6,6 млн. тона, като основните количества са заминали за Виетнам, Иран, Египет и Европейския съюз. Доставките за чужбина от Канада също бележат ръст до 120 хил. тона от 70 хил. тона през август 2015 г.

Същевременно износът от Украйна и Русия се е свил съответно до 140 хил. тона от 310 хил. тона и до 20 хил. тона от 30 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта