Понеделник, 04 Май 2020 05:10

Мълчанието на тулупите

Той премиерът Бойко Борисов вероятно имаше предвид един съвсем конкретен тулуп, но някак си целокупният български народ се почувства като такъв. И няма начин да е иначе, след като премиерът лично съобщи народната квалификация от високата трибуна на Министерския съвет.

Мрежата гъмжи от шеги, но тулупите мъдро и целокупно си мълчат по много въпроси. Мълчанието е злато, казва народната мъдрост. Преклонената главица сабя не я сече – това пък е друга мъдрост, и тя е изстрадана през вековното мълчание тулупско.

Сигурно затова така мълчаливо се преструвахме близо два месеца, че спазваме карантината, но само коронавирусът знае колко е вярно това. Всяка сутрин едни национално-щабни тулупи прилежно ни рисуваха апокалипсис, а пък ние си знаехме, че тая работа изобщо няма как да е точно такава.

Той и вирусът у нас някак си тулуп излезе. Уж удари малко хора, но знае ли ги някой колко са всъщност, като още чакаме едни милиони тестове да дойдат от обединената Европа, че да ни изследват целокупно и да лъсне цялата работа – тулупска ли е или не е. Вместо това, сдобихме се с фурми.

Докато един виден, но самотен градинар победоносно обясняваше от същата тази висока трибуна на Министерския съвет какви благини е извоювал за своите колеги, те мълчаливо го гледаха и се питаха той кого точно представлява, ако на разговор в кабинета на премиера го е завел един баш тулуп патриот - дето всъщност не го е толкова еня за градинарите, а дали ще прескочи изборната бариера и ще влезе в следващото Народно събрание. Че чак и земеделският министър се включи в тая твърде явна и тулупска работа. Ама нейсе, пари щом ще дават още, да си замълчим и по този въпрос.

Какво от това, че първите два самолетни полета до великата Великобритания се оказаха от летище София, и то със сезонни български берачи на ягоди? Те така правят тулупите – предпочитат пари да изкарат, даже и с коронавирус да се върнат от Обединеното кралство.

А то пък нали градинарите и овощарите у нас собствен заместник-министър си издигнаха, но защо замълчаха тулупски, като му духнаха под опашката от земеделското ведомство? Или ялово е била зачената цялата тази работа, или това сме си ние, тулупите – по-добре да мълчим, щото мълчанието е злато, изпитана мъдрост е това, не е шега работа. Пък и протести по време на карантина кой ще ти прави? Само у лекарите български такава смелост може да се намери. Ние ще си протестираме в мрежата, там е по тулупски безопасно.

Най-мразените тулупи са зърнопроизводителите. Тях вируси не ги ловят, даже и небето май се смили, та дъжд им изпрати. Пак ще напълнят хамбарите със зърно, тяхното никога не се губи. А и онези тулупи в Брюксел едва ли скоро ще влязат в релси, та да им сложат тавани на парите. Макар че, след като пакетът „Мобилност“ си гласуваха, ей тъй насред световната пандемия, колко му е да изтъркалят и Зелената сделка. Тия тулупски завери така се правят – мълчаливо и бързо. Явно и в Европейската комисия ги разбират тези работи. Ама да видим кои тулупи ще излязат по-мощни – нашите или европейските?

У нас никой не разбра какъв беше смисълът от битката с търговските вериги, след като фермерските пазари си останаха все така пренебрежимо малко на брой. Твърдоглавите малки производители така и не проумяват, че още по-твърдоглавите и с малки финансови възможности потребители няма да търсят родна продукция в големия хипермаркет, а там ще търсят най-евтиното. Щото до тук ни докара всички мълчанието тулупско – да си броим стотинките и да смятаме промоциите.

А пък в малките животновъдни ферми колко агнета са спрели да плачат, един Господ знае. Статистиката казва, че мълчанието на агнетата било знак за добри продажби, но наесен ще видим колко овце ще заблеят в българските кошари. И колко стопани пак ще мълчат като тулупи, щото едни гласовити са се цанили за техни представителни говорители. Ама кое как е, иди че разбери какво се крие зад мълчанието тулупско – гняв или съгласие, не е ясно.

И понеже ни разхлабват положението извънредно, нека си признаем, че ние много не сме се били всъщност вкарали в него. Гледаме втренчено от дивана вкъщи накъде още има да полудява светът и мъдро си мислим наум: „Тулупи с тулупи, вие си пренареждайте играта, ние ще си я караме както си знаем“. То не е ли било винаги така? Промяната е голяма сила, но мълчанието тулупско е още по-голямо. Да живей!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпусна 30 млн. лв. за краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2020 г. От тях 5 млн. лв. се разпределят в помощ на  оранжерийното производство. 

Решението има за цел да подпомогне българските производители на плодове и зеленчуци. То е съобразено и с искането на Националната асоциация на оранжерийните производители за предприемане на мерки следствие на пандемията от коронавирус (COVID-19).

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които имат подадено и приключено заявление по схемите за обвързано производство на плодове и полски и/или оранжерийни зеленчуци за реколта 2020 г. Градинарите и овощарите трябва да са подавали заявление за подпомагане по същите схеми поне 3 години назад (за Кампания 2017, за Кампания 2018 и за Кампания 2019 г.).

Кредитите ще се предоставят при лихва в размер на 2 % и следва да бъдат погасени до 30 юни 2021 г.

Предстои ДФ „Земеделие“ да изготви указания съвместно с компетентните дирекции на МЗХГ, които  министъра на земеделието, храните и горите трябва да утвърди.

Публикувана в Бизнес

Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти

Под това мото във Франция бе открита национална платформа за набиране на работна ръка в помощ на селското стопанство. Над 200 000 доброволци и съкратени от работа откликнаха на призива

Към 31 март т.г. 200 000 французи са се записали в националната платформа с метафоричното мото „Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти“, за да помогнат на земеделците в отглеждането на култури и прибирането на реколтата. Този неочакван по мащабите си отклик изненада и дори стъписа земеделците, тъй като платформата бе създадена и открита от стартъпа WiziFarm само две седмици преди тази дата, в разгара на коронавирусната пандемия във Франция.

Призивът да се помогне на земеделците в брането на моркови, ягоди, салати, на различни сезонни зеленчуци и плодове бе отправен съвместно от френския министър на земеделието Дидие Гийом и националния земеделски синдикат FNSEA, който обединява 31 специализирани асоциации (зърнени, мляко, месо, плодове и зеленчуци) и обхваща 212 000 селски стопани. Селското стопанство на Франция тепърва ще изпитва остър недостиг на работна ръка след въвеждането на извънредното положение и закриване на границите вследствие на коронавируса, с което се лишава между 50 000 и 70 000 чуждестранни сезонни работници.

„Всички бяхме изненадани от скоростта на тази мобилизация“ – споделя Жан-Батист Верви, който ръководи WiziFarm. Той допълва, че земеделието е сектор, който трудно се попълва от местни хора, защото селскостопанските дейности се смятат трудоемки и изнурителни. 

Каруцата пред коня

Изненадващо е обаче и друго – за момента френските фермери не проявяват голям интерес към платформата. В нея са се записали само 3500 производители, депозирани са 648 оферти (всяка оферта е различна и търси различен брой работници). Причината е, че широкото популяризиране на призива – помогнете на полето, предизвика спонтанен прилив от доброволци и съкратени служители след затварянето на офиси, ресторанти, хотели, предприятия… В същото време обаче фермерите са предпазливи, те не могат да вземат веднага решение, тъй като се опасяват от несигурността от комерсиализирането на продуктите им.

Ето и два от многото примера.

В селцето Сен-Мартен-Льо-Бо, провинция Турен в Долината на Лоара, зеленчуково стопанство с площ 500 декара и 50 служители на пълно работно време се ръководи от кметицата Анжелика Делайе. Тя споделя, че е засипана от телефонни обаждания от кандидати за работа. „Но аз не мога да реша нищо в момента. Затова им казвам да ми пуснат CV-то си в пощенската кутия.“

 „Наистина са сложили каруцата пред коня – продължава кметицата Делайе. – Телефонните обаждания на кандидатите за работа са повече, отколкото тези на моите клиенти. Не мога да наема работници да прибират салатите ми, без да съм сигурна къде и на кого ще ги продавам. Да отправяш призив за работна ръка, като затваряш пазарите, не смятам, че е много удачно“ – заключава стопанката.

Студен душ за аспержите

В комуната Лонге, район Анжу в Долината на Лоара, производителят на аспержи Фредерик Пупар също е в изчаквателна позиция. Чувства се несигурен за пазара, още повече че завърналият се студ е спрял растежа на растенията му. „Имам много обаждания от хора, които искат да дойдат в Анжу, за да работят. Ако аспержите поникнат и ако ги продам, ще имам нужда от много хора след 15-ина дни. Но за момента не мога да взема никого“ – описва ситуацията производителят.

Пред този дисбаланс, стъртъпът WiziFarm се опитва да успокои топката. „Селското стопанство ще може да разполага с още 200 000 труженици. Но те ще могат да разчитат за работа в период от три месеца, не става въпрос за утре сутринта. Селскостопанската дейност зависи от метеорологичните условия, от периода на реколтите, от пазарите. Ние обясняваме на кандидатите, че могат да бъдат потърсени вероятно днес, или през следващата седмица, а може и идния месец“ – обяснява Жан-Батист Верви.

„А ето че на някои им потръгна – хвали се Верви. – В град Анже (департамент Мен е Лоар) работодателското сдружение Elioreso се записа в платформата и откри работните ръце, които му трябваха. Петима души, в частична безработица от търговската сфера, подписаха контракт за работа, ще излязат от изолацията си и ще се заемат с беритба на медицински растения.“

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари
Понеделник, 30 Март 2020 18:00

Вдигат карантината в Банско от утре

Защитната маска става задължителна за цялата страна, Светият синод с препоръки за Великденските празници

Със заповед на здравния министър Кирил Ананиев, от утре (31 март), 19 часа, се отменя 14-дневната карантина в град Банско.Отменя се и забраната за влизане и излизане от града. Противоепидемичните мерки, които важат за цялата страна, остават.

Защитната маска вече става задължителна за цялата страна. Всички лица са длъжни да носят защитна маска, когато се намират в закрити или на открити обществени места, пише в заповедта на здравния министър. Мярката ще се контролира от служителите на МВР и областните управители.

Новите мерки се предприемат с цел ограничаване разпространението на епидемията от COVID-19, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб. Последиците от несвоевременното прилагане и от всяко забавяне на изпълнението на противоепидемичните мерки ще бъдат причиняване на значителни или трудно поправими, включително и непоправими, вреди за живота и здравето на хората, пише в новата заповед министър Ананиев.

След среща със Светия синод, от Българската православна църква призовават хората да останат по домовете си по време на Великденските празници. „Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти). Миряните посещаващи храма да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние. Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит.

Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията. Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките. Св. Синод призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови. Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното", се казва в обръщението на Св. Синод на БПЦ-БП.

Публикувана в Агроновини

Болният и контактните с него се изолират, работата на полето може да продължи, уточнява главният здравен инспектор

Интервю на Анета Божидарова

- Д-р Кунчев, фермери ни затрупват с обаждания – какво се случва в едно стопанство, ако се окаже, че в него има заразен с Covid-19 – спира ли работата във фермата?

- Няма нужда да спира работата в стопанството. Прави се проучване на контактния кръг от лица и се определя кои от тях се налага да бъдат поставени под карантина. Без да обобщаваме, картината зависи от това с колко лица е бил контактен заразеният.

- Какви са вашите препоръки към фермерите?

- Да не допускат външни лица във фермите, работниците да спазват дистанция в работния процес, да бъдат осигурени обособени места за почивка, хранене, защитни средства и вода за редовно миене на ръцете, да има регулярно дезинфекциране на повърхностите и на кабините на селскостопанските машини. След края на работния ден, служителите във фермите да спазват указанията за изолация и да ограничат своите контакти.

- Най-големи са притесненията в сектор „Плодове и зеленчуци“, био и оранжерийните производители – там е необходим по-голям брой работна ръка, има повече ръчен труд – какви са вашите указания?

- Транспортирането на работниците да става с няколко курса, хората да са поне през седалка. Друг вариант е да се пътува с личен автомобил. Задължително е да има лични предпазни средства. Знаем, че е трудно, но не искаме и тотално да се пречи на бизнеса, даваме си сметка, че работният процес трябва да продължи. Призоваваме да се взимат необходимите мерки, за да се ограничи разпространението на заболяването.

- Появиха се публикации, че фирми във Великобритания и Германия набират работна ръка и осигуряват чартърни полети – как ще го коментирате?

- Не го препоръчвам на никого. Не се знае какви ще бъдат мерките спрямо работниците на място. Нямаме забрана за пътуване на български граждани, имаме обаче забрана за влизане на чужденци – не може да се гарантира, че ако българи отидат на сезонна работа в чужбина, ще могат да се върнат в страната при сегашните обстоятелства и при затруднените транспортни връзки. Най-малкото – ще бъдат поставени под задължителна карантина.

 Сн. https://dariknews.bg/

Публикувана в Бизнес

Няма съмнение, че в ситуация на извънредно положение се изисква гъвкаво мислене. От години у нас като мантра се повтаря азбучната истина, че всяко производство трябва да е ориентирано към пазара. Коронавирусът може би ще принуди българските производители да тръгнат в тази посока.

Лошата опция е да надделее байганьовският манталитет и всеки да тръгне да прави бързи пари на гърба на кризата. Спекулата в цените засега се наблюдава само в малките магазинчета, големите търговски вериги се държат повече от прилично. В социалните мрежи пък онлайн търговията вече се вихри с пълна пара. Знае ли се обаче кой и какво продава?

Ако в търговските вериги и в магазинната мрежа настъпи дефицит на определени стоки – поради затруднени доставки, логично е те да потърсят вътрешно производство, за да попълнят липсите. Едва ли обаче ще бъде направен компромис в правилата и в стандартите. В този смисъл кризата наистина е шанс за родните производители. Въпросът е да могат да отговорят на изискванията.

Тук е моментът и за единно действие, за кооперативно мислене. Ако си малък производител, сега е времето да се срещнеш с по-големия от теб, който е наясно с целия път до търговската верига /сортиране, заготовка, пакетиране/, но изпитва недостиг на суровина или свежа стока. Малките не могат без големите, както и големите не могат без малките. Може би коронавирусът ще ни убеди, че това не е изречение, изпразнено от съдържание.

Земеделското министерство се подчинява на указанията на националния кризисен щаб. Анализатори обаче смятат, че за аграрния сектор е добре да бъдат изработени специални правила – за да се гарантира, че няма да настъпи продоволствена криза. Това означава доставките на семена, торове и препарати да се пропускат с приоритет през границите, за да няма дефицит. Още повече, че изобщо не е ясно колко дълго ще продължи коронавирусната пандемия. Засега като че ли краят й не се вижда.

Специални указания вече са изработени по отношение на различните аграрни сектори – те са свързани със спазването на ограниченията и противоепидемичните мерки, за да се възпрепятства разпространението на коронавирусната зараза.

Какво обаче се случва, ако някой от работниците се окаже с положителна проба за COVID-19? Това ще затвори ли за работен режим цялата ферма? Мнозина производители с основание си задават този въпрос и нямат ясен отговор.

Основателни са притесненията в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Биологично производство“ – там се изисква голям брой работна ръка, транспортирането се превръща в проблем, рискът от разпространение на заразата с COVID-19 е голям, дори и да се взимат предпазни мерки. Това неминуемо ще отвори повече харчове на производителите – за да спазват наложените ограничения и санитарни изисквания. В тази посока също е добре да има специални указания към стопаните.

В подобна ситуация са и животновъдите. Ако ограниченията останат и за Великденските празници, логично е да се очаква свиване на потреблението. Не се знае дали ще останат непродадени агнета и какъв ще е техният брой. Засега не се наблюдава внос на животни от Румъния и Северна Македония, но до две седмици ситуацията може да се промени. Тук държавата също може да предприеме мерки.

Да се харчат пари за кампании за промотиране на българското е излишно. По-важно е да се осигурят работещи пазарни механизми в условията на извънредно положение. Видно е, че т. нар. зелени европейски коридори не са безпроблемни. Това може да наложи преструктуриране на вътрешния пазар. Той сам ще се отвори за гъвкаво мислещите и за онези, които произвеждат качествено.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Търсенето на пшеница ще расте, казва зърнопроизводителят от Плевенско

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Милев, очаквате ли срив на пазара на земеделска техника – заради коронавирусната пандемия?

- Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Сегашната ситуация няма да повлияе. Заради един вирус няма да се върнем към мотиката. Ако нямаш адекватни машини, днес не можеш да работиш. Щом субсидиите се изплащат регулярно, пазарът върви, ние сме на полето – какъв е проблемът. Дори като земеделци сме облагодетелствани спрямо други сектори, които са в доста затруднено положение – ресторантьорският бизнес, транспортът, различни услуги.

- Затрудняват ли ви наложените ограничения?

- Не, спазваме наложените изисквания, хората работят на нужното отстояние един от друг, ограничили сме максимално контактите между работниците, оборудвали сме ги със защитни средства, пропускателният режим е ясен. Единственото, което ни притеснява е, какви ще са мерките към едно стопанство, ако в него се появи човек с положителна проба за коронавирус – само той ли ще бъде изолиран или ще трябва да спре изобщо работата във фермата. Няма пълна яснота по този въпрос. Ако се наложи 14-дневна карантина на цяла фирма, тогава вече е проблем. Има дейности на полето, които не търпят отлагане.

- Как ще се повлияят зърнените пазари от кризата?

- Борсите няма да затворят. Ако има похарчени резерви заради пандемията – трябва да бъдат попълнени. Това означава раздвижване на пазарите. И е добра новина за нас. Търсенето на пшеница ще расте.

- Очаква ли се недостиг на торове, семена, препарати?

- Нормално е да има забавяне в доставките, предвид ограниченията. Убеден съм, че повечето колеги имат в наличност всичко, необходимо за сезонната работа. Може да има дефицит на препарати от някои фирми, зависи от тях самите как са организирали своята логистика. Ние имаме избор – като няма в наличност един препарат, ще намерим друг. Така че нямаме притеснения.

- Зимата се завърна, това сигурно е лошо за посевите?

- Проблем е. Не му беше сега времето на този сняг, който падна при нас, в Северна България. Житото е към края на братене, началото на вретенене. Ако снегът се стопи бързо, ще отмие всичко, с което сме наторили. Но това са процеси, върху които не можем да влияем, няма какво да се мрънка. Свикнали сме с тези рискове, те са част от бизнеса.  

Публикувана в Интервюта
В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес

Първите данни от изледванията на възстановяващата се икономика в Китай сочат, че селскостопанският сектор може да се окаже най-слабо засегнат от вируса. Правителството освободи милиони субсидии, за да помогне на фермерите да придобият машини и инструменти, за да гарантира, че могат да започнат да сеят и прибират реколтата възможно най-скоро. Например, земеделският производител на дронове XAG очаква приходите да нараснат четири пъти тази година. Очаква се обаче по-малките фермери да бъдат по-силно засегнати, което може да доведе до вълна на консолидация.

Другата добра новина идваща от Китай е, че консумацията на храна се възстановява бързо. Проучване на потребителите в провинция Дзянсу показа, че 90% от анкетираните имат за цел да наваксат да консумират това, което са пропуснали, тъй като бизнесът се връща към нормалното си състояние. Ресторантите, които се отвориха отново, отчитат скок в резервациите, като в един ресторант казват, че потребителите са поръчали цялото меню. Друг магазин за чай съобщи, че един потребител е поръчал 77 чаши чай.

От друга страна, спадът в цените на горивата ще помогне за по-ниски производствени разходи  за фермерите в целия свят, които тепърва започват да сеят

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта