Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари

Малките собственици на земя са защитени според сегашното законодателство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате изводите от доклада на Института за политики и развитие, в които се твърди, че практиката на отдаване под наем на т. нар. „бели петна“ ощетява с милиони малките собственици на земя?

- Твърденията в доклада показват абсолютно непознаване на българското законодателство, свързано с поземлените отношения. Някой иска да създаде хаос, а това за никого не е нужно. Новото законодателство, свързано със стопанисването и ползването на земеделските земи се отложи с една година, но и според сега действащото, твърденията в доклада, тиражирани от някои медии са неверни и манипулативни. Каква е целта на олелията, която се вдига – не знам. Знам обаче, че за да коментираш нещо, трябва добре да го познаваш. Нека тези хора от въпросния Институт за политики и развитие застанат пред земеделския бранш – с имената и със своите експертизи. Досега не са ни били известни, не сме работили с тях. 

- Как се разпределят т. нар. „бели петна“?

- „Белите петна“ са малки парцели , чиито собственици не се интересуват от тях. Тогава се обявяват като „бели петна“ и се разпределят от общинските земеделски служби – в периода на сключване на споразуменията за ползването на земята в едно землище. Ще дам пример, за да стане ясно. Ако аз съм заявил, че ще обработвам 5 хил. дка наета земя и в нейния обхват попадат 5 дка площи, обявени като„бели петна“, логично общинската служба ги разпределя на мен. Законът не ме задължава да ги обработвам, правя това по собствено желание. Но едва след като съм внесъл за тях наем в съответната община. И собственикът може да се получи рентата когато пожелае. 

- Как се определя рентата за „белите петна“, къде се внася и как собственикът може да я получи?

- Според сегашния закон, рентата върху „белите петна“ се определя на базата на 50% извадка от договорите, сключени през годината за дадено землище. Предложението на НАЗ е в новия закон това да става върху 100% - за да бъдем още по-коректни към собствениците на земя. Рентата се внася по сметка в общината и се съхранява там. Собственикът може по всяко време да я получи, дори и след години – тя му се изплаща накуп. Процедурата по получаването е проста – с лична карта, документа за собственост и подадено заявление. По наши данни, около 30% от собствениците си търсят и получават рентата от „белите петна“. 

- Вярно ли е, че рентата за „белите петна“ е с 50% по-ниска?

- Средното рентно плащане за „белите петна“ се прави за всяко землище. Подчертавам, че става дума за землище, а не община или област. Нали разбирате, че няма как рентата да е еднаква за област Варна, община Варна и за землищата, които са в предпланинския район и граничат с Добрич. Говорим за различни категории земи. Където земята е по-евтина, там рентата е по-ниска. Иначе е лесно да се обобщава на едро и да се правят погрешни внушения. Каквито има във въпросния доклад. Средното рентно плащане се определя от общинската земеделска служба. И много често то е по-високо от пазарното. 

- Каква е практиката в европейските страни – как се определя размерът на рентата?

- Във Франция и в други държави размерът на рентата е свързан с икономическите показатели. Рентата е израз на печалбата от производството на един стопанин. Приход, разход, данъци, печалба, наем на земята – това са показателите, такава е държавната политика в Европа. У нас не е така. През годините влязохме в дивия капитализъм, намесиха се фондове, големи играчи на пазара на земя. И те диктуват положението. Няма държавни регулации, както е в останалите европейски държави. Както казах вече, често средното рентно плащане е по-високо от пазарното. Така че няма как собствениците да са ощетени.

- Могат ли арендаторите да придобият собственост върху земя по давност, ако тя не бъде потърсена от собственика в рамките на 5 години?

- Няма такова нещо. Как си представяте вие да имате нотариален акт за земята, аз да ви я обработвам 5 години и ако вие не я потърсите, тя да стане моя. Ако това беше възможно, днес изобщо нямаше да има малки собственици на земя. Подобно твърдение говори за схемаджийскомислене. Тези неща се хвърлят в общественото пространство или с цел провокация или защото някой не познава законите, свързани с поземлените отношения.

---------------------------------------------------------------------

Извадка от Годишния аграрен доклад на МЗХГ за 2019 година

Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревените площи и семейните градини. През 2018 г. тя е в размер на 5 030 276 ха или 45% от територията на страната, без съществена промяна спрямо предходната година. В обработваемата земя се включват площите, при които се прилага сеитбооборот, временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. През 2018 г. тя намалява незначително (с 0,3%) спрямо предходната година, до 3 463 370 ха, което представлява 68,9% от използваната земеделска площ. Овощните насаждения през 2018 г. представляват 1,8% от ИЗП на страната, като площите, заети с тях са 88 829 ха или с 5,3% повече на годишна база. Лозя – чиста култура през 2018 г. има върху 53 787 ха, което е увеличение с около 1% спрямо 2017 г. Необработваните земи включват както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя, които не са използвани за земеделско производство повече от две години, но експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2018 г. необработваните земи са в размер на 195 918 ха и заемат около 1,8% от площта на страната.

1.6.1. Комасация (уедряване) на земеделските земи 

За стопанската 2018/2019 година са изготвени 3 545 броя споразумения или разпределения за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи, за имоти с начин на трайно ползване – „ниви”, които обхващат площ от 28 499 165 дка, с 2 342 992 дка повече от предходната стопанска година. За имоти с начин на трайно ползване – „пасища, мери и ливади” са сключени 610 броя споразумения или разпределения върху 301 922 дка, което е с 41 251 дка повече на годишна база. Наблюдава се повишен интерес на земеделските стопани към процедурите за комасирано ползване на регистрираните от тях с правно основание земеделски земи. В създадените масиви за комасирано ползване се увеличава размерът на площите на включени имоти, за които не са подадени декларации от собствениците и не са сключени договори за ползването им, т. нар. „бели петна“. Общо площите на „белите петна“ в масивите е в размер на 2 206 545 дка за ниви и 193 028 дка за пасища, мери и ливади.

--

Публикувана в Интервюта

Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 04 Февруари 2019 12:22

Закон за земята по български

Във фермерските западноевропейски държави, включително от Скандинавието, министърът на земеделието обикновено се назначава от влиятелните структури на селскостопанското общество. Тоест от самите земеделци, работещи собствена или арендована земя. И в повечето случаи министърът е един от тях. В буквалния смисъл на думата той е принуден да слезе от трактора или да напусне обора, за да се заеме с административни задължения. Но това не означава, че изоставя фермата си. Когато свърши срокът на новите му отговорности, че и по време на министерстването си, много често той отново облича работните дрехи. 

Има ли съмнение, че такъв човек познава отлично земеделския труд, нуждите и потребностите на своите колеги? Немислимо е да се предположи, че някой в тези държави ще дръзне да прави закон, който да не отразява мнението на земеделските организации и на самите фермери, не познава тънкостите на земеделието и още повече – дори да пречи на работата им. Та нали и на самия министър след изтичането на мандата ще му се наложи да работи според законовите постулати.

Припомням сиза всичко това, което съм видяла при нееднократните ми посещения в тези държави сега, когато в България се обсъжда новиятЗакон за земеделските земи. И нещо повече поставя се краен срок за неговото приемане.

Всички фермерски организации поставят с особено възмущение въпроса, че се работи върху документ, който е значително по-лош от съществуващия досега и за който под никаква форма не е поискано тяхното мнение.

Според Националната асоциация на зърнопроизводителите например, проектът трябва изцяло да бъде преработен. „Самата концепция на целия проектозакон ни притеснява. Искаме той да се преразгледа и да се направи нещо стойностно. Мога да кажа, че предният вариант на закона беше по-добър от този, който се предлага сега“, каза Костадин Костадинов, председател на асоциацията.

Асоциацията на земеделските производители в България заяви категорично, че „не подкрепя предложения проект, предварителната оценка на въздействието, както и начина на настоящия процес на обществено обсъждане, без провеждането на каквато и да било експертна дискусия със заинтересованите страни“. 

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи също настоява някои неща да останат, а други да бъдат променени. “Разбира се, че ще има различни мнения по темата, но точно заради това трябва да се съберем и да работим заедно. Само така накрая ще се постигне закон, който да е оптимален и да удовлетворява всички. Закон, който да работи за бранша, а не да ни пречи, казва Костадин Костадинов. Ние не искаме да се ограничаваме времево. Срокът, поставен от Народното събрание, няма как да бъде спазен. Няма как да се справим за месец, два или три. Просто за такъв основополагащ акт, с който искаме да работим 10-15 години, без да го пипаме и преправяме, трябва време, за да се изработи и да стане нещо наистина стойностно“, категоричен е той.

Представителите на всички браншови организации в земеделието са за задълбочено преразглеждане на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, което означава кардинално прекрояване на проекта, предложен от министерството на земеделието. Това становище е изразено от ръководствата на представителните съюзи и асоциации при срещата им в земеделското министерство в края на миналата седмица.

„Всички ние имаме сериозни забележки към този проект, който, ако бъде приет, би довел до сериозни нарушения, включително и до противоречие с член 17 от Конституцията, гарантиращ неприкосновеността на частната собственост“, посочи Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя.

Според хората от бранша сегашното законодателство, въпреки своите несъвършенства, е далеч по-приемливо за земеделските стопани от това, което предлага администрацията с новия закон. „Именно затова е важно да не се бърза, още повече че нямаме яснота и по бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г.", каза Стайков. И добави в случай че таваните на плащанията бъдат сериозно намалени, каквито са някои от очакванията, поземлените отношения в България би трябвало да претърпят и значително по-сериозни промени.

Сегашното положение устройва повече фермерите и администрацията, защото проблемите със Закона за арендата, с отчуждаването и белите петна са познати и при конкретни казуси биха могли бързо да се превъзмогнат. С новия закон ситуацията би станало толкова заплетена, че земеползването би предизвикало хаос в системата, предупреждават хората от бранша.

Според фермерите е редно да се изчакат европейските избори, за да има яснота по новото развитие на земеделието. Това е становището на зърнопроизводители, биофермери, градинари, малки и средни производители. 

Чудя се защо е това бързане. Отново ли ще бъде изработен документ, който на практика ще бъде неприложим? Спомням си, че след създаването на сегашния Закон за земята един от неговите автори самокритично ми сподели – този закон едва ли ще може да бъде приложен, тъй като в него има взаимноизключващи се и противоречащи си текстове. Но какво ли толкова се учудвам, след като никой от ръководствата на МЗХГ и ДФЗ не е и помирсвал земеделски труд. Чиновникът винаги е политическа креатура и единствено се интересува от партийните указания. Докога ли ще продължаваме така, не знам. Но едно е сигурно докато земеделци не оглавят органите, които се занимават със селското стопанство, едва ли ще се получи някакъв пробив.

Самият министър Румен Порожанов изрази притеснението си пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие, че „повечето от уважаваните от нас по-големи асоциации, искат да се разглежда по-подробно този закон“, който по думите му „едва ли е неработещ“. Обяснението на министъра е, че в него се преплитат много интереси - на собственици на земеделски земи, на ползватели, на арендатори и е много трудно да се намери баланс между тях. Както обясни министър Порожанов, засега приемането на Закона за земята се отлага.

В заключение само ще припомня, че най-добрите специалисти в България изработиха стратегии за развитие на земеделието, дори получиха хонорари за това, но всичко написано от тях си остана на книга и неприложено в практиката. Парадоксално е, но е факт – въпреки че някои от създатели на сега действащия Закон за земята не вярваха, че той може да проработи, българските земеделци успяваха да се приспособят към него дълги години. Така че и новият закон, който им подготвят сега, едва ли ще ги сплаши – те са свикнали да се справят с всичко...

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Новият закон ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, коментира икономистът Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

Г-н Христов, вече няколко години усилено се работи за подготовка на проект за Кодекс за поземлените отношения. Какво наложи Законът за земята да бъде толкова пъти доработван?

  • От септември 2017 г. работата по закона се ускори и след обществено обсъждане през юли и август 2018 г., в началото на октомври, проектът беше внесен в парламента. На 10 октомври Комисията по земеделие го обсъди и реши той да бъде доработен. На 12 октомври миналата година, по предложение на Десислава Тaнева, проектът бе върнат отново и срокът за доработка и внасяне в Народното събрание се удължи до 28 февруари 2019 г. Основните мотиви за връщането бяха, че са засегнати недостатъчно въпросите за собствеността на земята, арендните отношения, опазване на земята и земеделското имущество, и как да се избегне наказателната процедура срещу България, предприета от ЕК поради забраната чужденци да купуват земя. МЗХГ се зае с изпълнение на тези указания и на 17 декември 2018 г. бе обявено обществено обсъждане на допълнения проект с краен срок 17 януари 2019 г. Наименованието на новия документ е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Проектът е придружен с мотиви за внасяне и цялостна предварителна оценка на въздействието. В проекта са направени значителни промени и допълнения, целящи подобрението на законодателния документ. Извършена е огромна по своите мащаби работа. Качеството на закона е несравнимо по-добро от предложения в началото на 2017 г. закон от адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", по който имаше над 300 забележки, но бяха платени авансово 100 хил. лв. и в края на краищата отиде да отлежава в прокуратурата.

  • Какво, според Вас, липсва в законопроекта и и трябва да се добави в текста на документа, регулиращ собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи?

  • Аз имам съвсем конкретни предложения. Смятам, че трябва да се вземе под внимание резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г., отнасяща се до актуалната концентрация на земеделска земя в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя беше подмината и при разискванията в НС на 19 септември 2017 г. За приемането на тази резолюция са изложени над 40 мотива, превърнати в 42 регламента. Когато човек я прочете, остава с впечатление, че тя се отнася за нас. Това е така, защото сме в групата от няколко страни, където концентрацията на земя като собственост и ползване е взела застрашителни размери. ЕП се тревожи, че едва 3,1% от земеделските стопанства в ЕС през 2013 г. са контролирали 52,2% от земеделската земя в Европа, а 76,2% от стопанствата са ползвали едва 11,2% от земеделската земя. Посочва се, че тази тенденция върви в разрез с устойчивия многоотраслов европейски модел на земеделие, който се основава на семейните земеделски стопанства. При нас тези проценти са съответно 2,4% и 80% при едрите и 91% и 7% - при дребните. Системата за земеделска счетоводна информация за 2015 г., която обхваща 114 410 стопанства, отчита, че 1,1% от стопанствата (1310) са произвели повече от половината от брутната продукция от земеделието. За 29 г. след промените не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим европейския модел на едно цветущо земеделие. Явно е, че не желаем.

  • Каква е причината у нас картината да е толкова крайна?        

  • Фундаментът на поземлените отношения са размерът на собствеността и използваната земя. Тези показатели при нас са взели застрашителни размери. Имаме вече собственици на десетки и стотици хиляди декара земя. Същото е положението и с ползваната земя. В България има арендатори, ползващи целите землища на населени места. Други са се разпрострели на земя в няколко общини, трети - в няколко области. Това е една от причините за обезлюдяване на много селища и райони. Няма защо да се чудим, че през 2017 г. 64 милионери са получили 135,52 млн. лв. субсидии, средно по над 2 млн. лв. Най-крупният ползвател на земя е получил повече от 24 млн. лв. субсидии. Разликата между дребните и средните ползватели на земя, от една стана, и едрите ползватели е зашеметяваща.

  • Значително място в проектозакона е отделено на арендните отношения. Смятате ли, че те са регулирани добре?

  • Нашето земеделие е арендаторско. Около 80% от обработваемата земя се арендува. При затревените площи, които са предимно държавни и общински, този процент е още по-голям. Много пъти е поставян въпросът да се ограничи размерът на арендуваната земя. Това беше направено в Закона за арендата в земеделието от 1996 г., но беше отменено през 1999 г. и тогава се отприщи стихията на крупното арендаторство. 

  • Предвижда ли се ограничаване на размера на арендата и доколко?

  • Прекомерно обтекаеми са сроковете за арендуване на земята - от 5 до 10 г., а за наемане - от 1 до 4 г. Във Франция срокът за арендуване е 9 години и нищо повече. Сегашната практика е арендаторът да подготвя и предлага договора с всички негови клаузи, а арендодателят е принуден "доброволно" да го подпише. Разумно е предложението в закона да има типов договор, който да се конкретизира в частта за размера на рентата от областните дирекции и общинските служби.

  • Ще доведе ли новият закон до намаляване на земята на крупните арендатори?

  • Предвидена е възможността за преарендуване на земята. Това дава възможност на крупните арендатори, когато са застрашени от намаление на субсидиите, да прехвърлят част от арендуваната земя на фирми, свързани с тях. Тази възможност трябва да отпадне, както това е направено за държавните и общинските земи, отдавани под аренда. Изключително е усложнена процедурата по регистрирането на арендните договори.

  • Как са регламентирани поземлените отношения при търговията със земеделска земя?

  • Това не е засегнато в предлагания закон. Търговията е оставена на пазарната стихия. Всеки, който желае, купува - арендатори, фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации, чужденци (някои с поставени лица) и др. Не се поучихме от опита на много европейски страни, които добре регулират този процес. Германският Конституционен съд още на 12 януари 1967 г. е постановил, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки друг капитал. В предлагания закон трябва да се оформи раздел или глава "Търговия със земеделска земя" и как държавата да я регулира.

  • Европейският парламент призовава страните членки да създадат подходящи институции с държавно участие и публичен надзор за управление на земята. Защо у нас това се прави при доста неясни правила, създадени от земеделското министерство?

  • Този въпрос е обсъждан много пъти, но досега не е намерил решение. Във Франция през 1960 г. са създадени т.нар. Дружества за земеделско настаняване и комасация (САФЕР). Те са много подходящи за нас, когато ни предстои да възраждаме села чрез настаняване на нови земеделски стопани и намаляване размера на крупните ползватели на земя. В Унгария имат Министерство на поземлените отношения. В предлагания закон е добре да се регламентира създаване на подходяща институция по примера на Франция.

  • В резолюцията на ЕП е отделено сериозно внимание на малките земеделски стопанства с цел привличане на млади хора и жени в агросектора. Предвиждат ли се конкретни механизми в това отношение в законопроекта за земята?

  • Илюзия и мираж е записаното в чл.172, че с предоставянето без търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на лица до 40 г., ще се постигне голям ефект. Такива земи почти няма, тъй като вече са заграбени или са останали малко и на неподходящи места. Ако искаме да привлечем млади хора и възродим селата, погледите и действията трябва да бъдат насочени в друга посока - към едрите ползватели на земя и тези, които са се разпрострели на землищата на цели села, в няколко села, общини и области.

  • Какво определя законопроектът относно покупката на земя от чужденци?

  • Успокояващо звучи записаното в чл.4 (ал.5): "Граждани и юридически лица от държави членки на ЕС и на държавите по Споразумението за европейско икономическо сътрудничество могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон." Надеждата е, че с тази разпоредба ще избегнем предприетата към нас наказателна процедура, което сигурно ще стане. Но при положение, че със закона не ограничаваме размера на собствеността на българските граждани, това не можем да направим и за тази категория чужденци. Тогава ще излязат на светло собственици като Марк Жирардели, които вече са купили земя с подставени лица. Ще се появят нови купувачи, а фондовете за недвижими имоти и крупни собственици това и чакат. Едните ще се сдобият със сравнително евтина земя, а продавачите ще спечелят някой и друг милион. Търговията на земя ще се засили, тъй като ще бъде подпомогната от комасацията на земя на едрите собственици. Двигатели на този процес са фондовете за недвижими имоти и фирми, които закупиха и продължават да купуват на безценица дребни парчета земя. Искат комасация, за да продават скъпо.

  • Досега Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, приет през 1991 г., е променян 67 пъти. С новия закон се правят още промени. Може ли да се получи някакво объркване в правната материя?

  • Много често има съвпадения и повторения на цели раздели в текста, което не трябва да се допуска.

  • Как регулира законът наследяването на земя?

  • В закона не се взема отношение към продължаващото раздробяване на земята при наследяване. Това е една от причините за незавършената реституция, където наследниците са много. Оттук произтичат и много конфликти при арендуването, наемането на земя и изплащането на рентата. Много европейски страни със закон са стопирали този процес. Нужно е това да стане и у нас и то тъкмо с този законопроект.

  • Проектът на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е на финалната права. Очаквате ли още обществени дебати?

  • Предстои да бъде внесен в Народното събрание, но не очаквам да има много участници при неговото обсъждане, както нямаше и при обсъждането през август и септември миналата година. Ако има, те ще са едри собственици и ползватели на земя. Имам усещането, че се бърза и се прави всичко възможно той да бъде приет в предложения вид. Така подготвеният закон ще изпълни замислите на управляващите, обявени преди 3 г. при сключването на договорите с адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". Но той ще постигне и една друга важна, скрита и опасна цел.

  • Каква е тази цел?

  • Да се бетонира статуквото в българското земеделие. Нещо повече, той ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, ще спъват желаещите да се занимават със земеделие. Младите ще напуснат страната, селата ще продължават да опустяват и изчезват. Земеделието ще продължава да бъде монокултурно - производство главно на зърно и маслодайни семена, с най-малко брутна продукция от декар, равняваща се на 80 евро. Ще изнасяме суровини и внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност. Ще продължаваме да изнасяме още работна ръка за земеделието в Европа. Тези въпроси не се третират в мотивите и цялостната предварителна оценка на въздействието на закона.

  • Какво предлагате Вие?

  • Позволявам си да направя следното предложение - преди да започне обсъждането на закона в парламента, той да бъде предмет на дискусия на най-висок форум с участието на лидерите на парламентарно представените партии, както и някои извънпарламентарни, на омбудсмана и българските евродепутати. На този форум да се търси решение на проблемите, поставени в резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 г., които да залегнат в подготвения закон.

Публикувана в Бизнес

При хаотичния пазар земята днес служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.нар. рентиерство от времето на пещерният капитализъм, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра

Лили Мирчева

Каква е съдбата на Кодекса на земята, който трябва да начертае новото българско законодателство? Това е един от основните въпроси, който ще бъде обсъждан по време на семинара на Земеделските кооперации от Североизточна България, който ще се проведе в дните от 16 до 18 януари в хотел ”Интернационал” край Варна. Според обещанията, на него ще присъства и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Представителите на кооперациите вече са подготвили въпросите си към него и разчитат на сериозен и откровен разговор за Ахилесовата пета на нашето земеделие – собствеността и ползването на земята.

„Новият Закон за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи донякъде ще регулира досегашните пропуски, но генезисът на тези сложни поземлени отношения може би 1000 години ще мутира в различни варианти. Това се породи от погрешната поземлена реформа с възстановяването на земята в нови реални граници и с ликвидацията на селскостопанския капитал, вместо да беше възстановена като акционерен капитал. Така имуществото днес нямаше да има нужда от възникването на тези сложни поземлени отношения и постоянното, да не кажем непрекъснато раздробяване на земята по наследници“, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра. Той поставя въпроса: “Докога у нас ще говорим за комасирано земеползване, а не комасиране на собствеността на земята?“

В изложение, което ще бъде представено на семинара, Кирил Боянов коментира, че българската земя е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс. „Време е да се спре този порочен либерален пазар на земята чрез изграждане на Агенцията за земята. Днес земята, при този хаотичен пазар, служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.н. рентиерство от времето на пещерният капитализъм. В тази празнота, в пазара на земята се намесиха частни фирми като „Агрион”, които правят безплатни услуги, ипотекират земята срещу кредит, а това е в дълбочина алгоритъм чрез който да изкупят земята впоследствие“, допълва Боянов и задава поредния въпрос: Ще има ли ограничения за закупуване на българска земя от чужденци?

„Досегашното отчуждаване на земеделски земи се извършва по доста стари цени, несъобразени с днешната ценова конюнктура на пазара. Може би това удължава срокът за отчуждаване чрез водене на съдебни дела, особено при строеж на магистрали, водни съоражения и други строителни обекти”, допълва председателят на Общото събрание. По думите му всички искат млади хора да се върнат на село, да се занимават със земеделие, но откъде млад човек ще вземе 2000 лева, за да си купи земя и да прави земеделие. Затова предлага на управляващите да приемат закон, който ще позволи на млади хора и на безимотните да се оземляват, да им се отпускат безлихвени кредити, така както го е правил цар Борис III.

„Крайно време е да се въведе поземлен данък върху земята. Не може отделни физически лица, нотариуси, депутати да притежават стотици и хиляди декари собствена земя и да не плащат данък, а бедният селянин с 0.500 кв.м. в урбанизирана територия да плаща данък. Стига с тези лобистки закони! Навремето АПК ”Дръстър” Силистра внасяше 12 лева рентен данък в бюджета за 1.5 млн. дка“, обяснява Боянов.

„В проекта на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е предвидено комасация на собствеността да става по искане на собственика, притежаващ минимум 25% от земята в дадено землище“, добавя Боянов и отново пита това не е ли лобистко предложение за тези, които изкупиха българската земя?

„У нас над 2.8 млн. дка е изкупена от чужденци. В Румъния над 500000 дка е изкупена от Обединените арабски емирства, а към нашата земя афинитет имат Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ. Как тогава се съхранява това национално богатство? Вярно е, че има директива на ЕС за движение на хора, стоки и капитали, а за Унгария и страните от Вишеградската четворка не важи ли тази директива?“

Според Кирил Боянов досегашните субсидии по СЕПП, които трябва да са насочени към инвестиции и иновации, и въпреки че са около 60% от европейската помощ за земеделието у нас, икономическият им ефект е минимален. Коментарът му е, че тези субсидии се използват потребителски за ежегодно увеличаване размера на рентите. „Време е да се въведе икономически регулатор по-отношение тяхното ефективно целево използване и размера на рентата“, предлага Кирил Боянов. В подкрепа на тезата си той представя сравнителни данни от статистиката. Според тях производителността на труда на един зает човек в земеделието е 2800 лв. Брутна добавена стойност (БДС), в индустрията е 7800 лв., а при услугите - 7600 лв.

По данни от статистиката на земеделието се дължат 4-5 % от БДС в държавния бюджет, на индустрията - 30-32 %, а услугите добавят цели 64 процента. Това е един от най-явните признаци, че схемите на подпомагане в агросектора не работят както трябва.

„Потребността от арендуването на земя расте и ще расте, защото по мярка 121 нашите земеделски кооперации и арендаторите се оборудваха с нова енерго-

наситена техника. В резултат земята, която обработват, не е достатъчна за пълната заетост и натоварване на тази скъпо струваща техника, а тя ще започне да дефектира и ще увеличава себестойността на продукцията. На този етап структурата на машинния парк в земеделието е в диспропорция със структурата на културите“, казва още Боянов. По думите му нарушено е съотношението на мощностите, които обработват съответните декари земя. И дава пример: не може един комбайн, който струва 600 хил. лв. да се използва само 10 дена в година и да има икономическа възвращаемост.

Според председателя на Общото събрание арендаторите със законни и незаконни прийоми и средства правят всичко възможно, за да превземат съществуващите кооперации.

„Има ли Национална стратегия на земеделието у нас, съобразена с приоритетите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз“, пита още Боянов. Задава и следващ въпрос: Кога ще имаме Закон за браншовите организации, който да легитимира браншовите съюзи и тяхното участие в международната браншова организация „КОПА-КОДЖЕКА” в преговорите за бъдещето на ОСП в Европа?

„Земеделските кооперации, като икономическа, социална и организационна производствена структура на този етап задържат до известна степен демографския срив и имунната система на живот в селата. Според мен правителство или партия, която успее да съхрани селото и българската земя, ще съхрани и България“, прогнозира Боян Кирилов и дава пример с работата на ЗК ”Нива-93” в село Професор Иширково, област Силистра.

Темата на тазгодишния Национален семинар с председатели и счетоводители на земеделски кооперации и „Оптимизиране на разходите - условие за нарастване ефективността на зърнопроизводството“. Форумът ще бъде съпътстван с изложба, където водещи компании в семепроизвдството, почообработката, растителната защита и модерните технологии в земеделието ще представят своите последни продукти и услуги.

Очерта се семинарът да стане арена на горещи спорове и ползотворен диалог за българското земеделие.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО НОВАТА ОСП-2021/2027 г.

1. Да се обмисли добре трябва ли да се налага таван на субсидиите за земеделските кооперации

2. Да се предвиди мярка „Изграждане на поливни площи и иригационни съоръжения с локални кладенци”

3. Освен данък градушка да се въведе и данък мелиорации

4. Субсидиите по СЕПП и обвързаното подпомагане да се диференцират според размера на обработваемата земя

5. Да се помисли дали е по-добре субсидията да бъде на база реализирана продукция или на площ

  1. Да се предвидят субсидии за пчелно семейство, с оглед опрашването на културите

  2. Субсидията за биоземеделие да се дава за реализирана продукция

Публикувана в Бизнес

Законите у нас непрекъснато се допълват и често служат за административни и лобистки цели. Селскостопанското производство на България е на нивото от 1940-та година, когато са напоявани над 370 хил. дка земеделски земи, а сега те са около 340 хил. дка, коментира проф. Методи Теохаров, председател на Българското почвоведско дружество

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Теохаров, Европейският парламент и Европейската комисия тревожно поставят въпроса за отговорно стопанисване на почвите, за опазването на агрохимичните норми и стандарти от страна на фермерите. Защо остана скрита за обществеността у нас Резолюцията на ЕП от миналата година и доклада на ЕК, където нашата страна се нарежда на последните места в Европа, заедно с Румъния и още две страни, по отношения на спазването на европейското законодателство за почвите?

  • Питайте депутатите и политиците, аз не мога да кажа. България е единствената страна в ЕС, която не провежда агрохимически мониторинг, наречен още мониторинг на плодородието. Такъв у нас съществуваше и се провеждаше на площ от 48 млн. дка, но бе прекъснат през 1993 г. Последните три цикъла изследвания включваха и данни за тежките метали. Но държавните институции, които работеха за устойчиво управление на почвите, не бяха правилно оценени и заради това последователно бяха закрити ДСО „Агрохимическо обслужване“, Управление за почвени агрохимически изследвания и поделенията му в страната. Закрити бяха и единствените научни секции „Агрохимия и минерално торене“, чиито основи са поставени преди 117 г. от основоположника на българското почвознание Никола Пушкаров. В условията на интензивно земеделие тези проучвания са още по-необходими, защото се нарушава агроекологичния базис в системата: почва – земя – климат – вода – хранителен режим на селскостопанските култури. Рано или късно обществото ще потърси отговорност за тези прибързани решения. Крайно време е да се включи текст в закона, налагащ задължително провеждане на агрохимически мониторинг на почвите и задължителна ротация на културите от страна на фермерите.

  • В доклада за законодателството в поземлените отношения в България, изнесен пред научната общност на Световния ден на почвите, Вие цитирате цифри за закупената от чужденци българска земеделска земя. Откъде имате тези данни?

  • Тези данни се укриват от земеделското министерство, както и колко дела се водят от земеделски производители и собственици на земя. По този повод има доклад от времето на министър Нихат Кабил, който също тъне в неизвестност. Той единствен изнесе данните, че има официално 340 хил. дела за земята в България. А бившият конституционен съдия Георги Марков отчете, че те са към 500 хиляди. Аз в момента съм преподавател в университет и нямам информация по тези теми.

  • В същия доклад Вие съобщавате и други смущаващи цифри, че 2.4% от всички фермери в България обработват 81.4% от земята. Какво може да се направи срещу окончателното превръщане на страната ни в латифундия?

  • Ако веднага се наложи таван на размера на субсидиите, въпросът ще се реши. Когато аз бях народен представител в парламента, осъществих със студенти и специалисти по оценка на земята няколко анкети за мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци. Тогава 78% от анкетираните заявиха, че земята не трябва да се продава свободно. Аз изнесох тези данни в парламента и ГЕРБ гласува също за мораториума. Така мораториумът бе удължен, но нямаше смелчаци, които да поправят законите и да съборят т. нар. корпоративни фермери. Не може един човек да има 1 милион декара земя. На практика законодателната уредба у нас непрекъснато се допълва от множество подзаконови актове на Министерския съвет, които често служат за административни и лобистки цели.

  • Кое доведе до хаоса в поземлените отношения в България, в резултат на които се водят толкова съдебни битки?

  • Траен негативен отпечатък върху поземлените отношения дадоха четири повратни законодателни и управленски решения - земята в реални граници, управлението на земеделието чрез ликвидационни съвети и освобождаването на лимита върху размера на земята и получаваните субсидии. Доказателство за това са постоянните изменения и допълнения на най-важните закони.

  • Кои са те поименно?

  • Ще кажа само, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е променян и допълван 70 пъти, а Законът за опазването на земеделските земи е променян 30 пъти досега. Има и неприлагани клаузи в практиката според Закона за водите, по-специално за почвената покривка и в Закона за сдруженията за напояване. Влошените поземлени отношения станаха причина селскостопанското производство да премине към неполивно земеделие и да се върнем на нивото от 1940-та година, когато са напоявани над 370 хил. дка земеделски земи, а сега те са около 340 хил. дка.

  • Но ще отречете ли факта, че нараства усвояването на средства от фермерите в рамките на ПРСР, на директни плащания и от национални програми?

  • Така е. Отчита се също, че пазарът на земеделски земи се капитализира като активен и атрактивен, за да достигне до 2,8 млн. дка закупена земя от български чернозем, само от чужденци. Според размера и обработката на земята, стопанствата у нас се разпределят както следва: над 1000 дка са 5901 стопанства и те обработват 30 млн. дка, от 100 до 1000 дка са 16 360 стопанства и те обработват 5.6 млн. дка, под 100 дка са 222 232 стопанства и те обработват около 2 млн. дка. Данните показват, че малко на брой едри фермери – 2.4% обработват 81.4% от земеделските земи, а същевременно много на брой стопанства 90.9% обработват 4% от земеделските земи. Стопанствата до 100 дка заемат 80% от всичките, висок е и процентът на малоимотните собственици с до 10 дка земя.

  • Кои са причините да тези диспропорции?

  • Поземлените отношения се определят главно от значителната разлика в съотношението между собствената и наетата земя, която се ползва от едно стопанство, от дуализма в структурата и ползването на земеделските земи, свръхконцентрация и свръхраздробеност. Така 80% от субсидиите се дават на 6% от производителите, без да се обвързва с произведената продукция, поне досега.

  • Кое доведе до хаоса в поземлените отношения в България, в резултат на които се водят толкова съдебни битки?

  • Траен негативен отпечатък върху поземлените отношения дадоха няколко повратни законодателни и управленски решения - земята в реални граници, управлението на земеделието чрез ликвидационни съвети и освобождаването на лимита върху размера на земята при получаването на субсидии. Доказателство за това са постоянните изменения и допълнения на най-важните закони.

  • Кои са те поименно?

  • Ще кажа само, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е променян и допълван 70 пъти, а Законът за опазването на земеделските земи е променян 30 пъти досега. Има и неприлагани клаузи в практиката според Закона за водите, по-специално за почвената покривка и в Закона за сдруженията за напояване. Влошените поземлени отношения станаха причина селскостопанското производство да премине към неполивно земеделие и да се върнем на нивото от 1940-та година, когато са напоявани над 370 хил. дка земеделски земи, а сега те са около 340 хил. дка.

  • Но ще отречете ли факта, че нараства усвояването на средства от фермерите в рамките на ПРСР, на директни плащания и от национални програми?

  • Отчитаме, че пазарът на земеделски земи се капитализира като активен и атрактивен, за да достигне до 2,8 млн. дка закупена земя - български чернозем, само от чужденци. Според размера и обработката на земята, стопанствата у нас се разпределят както следва: над 1000 дка са 5901 стопанства и те обработват 30 млн. дка, от 100 до 1000 дка са 16 360 стопанства и те обработват 5.6 млн. дка, под 100 дка са 222 232 стопанства и те обработват около 2 млн. дка. Данните показват, че малко на брой едри фермери – 2.4% обработват 81.4% от земеделските земи, а същевременно много на брой стопанства - 90.9% обработват 4% от земеделските земи. Стопанствата до 100 дка заемат 80% от всичките, висок е и процентът на малоимотните собственици с до 10 дка земя.

  • Кои са причините да тези диспропорции?

  • Поземлените отношения се определят главно от значителната разлика в съотношението между собствената и наетата земя, която се ползва от едно стопанство, от дуализма в структурата и ползването на земеделските земи, свръхконцентрация и свръхраздробеност. Така 80% от субсидиите се дават на 6% от производителите, без да се обвързва с произведената продукция, поне досега.

  • Кои са законите, диктуващи управлението на почвите и земята у нас?

  • Има няколко закона, без които управлението на почвите и поземлените ресурси е невъзможно. На първо място това е Законът за почвите, приет през 2007 г. Климатичните промени и екстремните прояви на времето налагат промени в текстовете за опазване на устойчиво състояние на почвите. Трябва да се формулира нова точка за наводнения, затлачвания и заблатявания, което е в съзвучие с европейска директива от 2007 г. относно оценката и управлението на риска при наводнения. Известни са вредите, които се нанасят всяка година върху почвите и земята от тези процеси. Преди 11 години като депутат в Народното събрание предложих тези промени да се вкарат в закон, но Петър Берон и Яне Янев решиха да ги отложат. Сега на практика виждаме какво става в Кресненското дефиле или на магистрала Люлин, където вървят безкрайни ремонти заради свлачища.

  • Кой е отговорен за поддържането на почвите у нас?

  • Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите, се осъществява от министрите на околната среда и водите, земеделското министерство, на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството. В МОСВ се разработва Национална програма за опазването на почвите, в МЗХГ се организират дейностите, в МЗ се прави оценка за здравния риск и се разработват мерки за ограничаването му, а МРРБ организира мониторинг и геозащита на свлачищните райони. Отделно областните управители и кметове на общини разработват мерки, съобразени с националната програма. Заключението е, че много институции се грижат за почвите, но резултатите не са достатъчни.

  • Къде се крият причините за неудачните решения на управляващите в това отношение?

  • Голяма част от причините за пропуските са в законодателната уредба. Според постановление 188 на МС от 2011 г. Законът за почвите възложи сериозни задачи на Изпълнителната агенция по почвени ресурси, които след закриването й бяха прехвърлени на Института по почвознание „Никола Пушкаров“. Но при постоянното закриване на научни звена и съкращения на научни кадри, изграждани с десетилетия, задачите трудно ще се изпълнят. Според друго постановление на правителството почвената наука е длъжна да осигурява на собствениците и ползвателите на земеделска земя официална информация за продуктивните, технологичните, екологичните и икономически фактори на земите, в това число на техните базисни цени. Тази задача не е възможно да се изпълнява пълноценно, тъй като технологичните научни секции и направления поетапно бяха закрити.

  • А как се следи процесът на ерозия в земеделските земи?

  • Потенциалните рискове от ерозия, замърсяване, засоляване, окисляване и заблатяване, се оценяват още по-трудно заради закриването на фундаментални технологични секции и направления като химия, физика, микробиологигия на почвите, които пряко корелират със Закона за опазване на почвите от замърсяване и Закона за опазване на земеделските земи. Селскостопанската академия има отговорности по отношение на Закона за опазване на почвите, които могат да се изпълняват само от почвената наука, защото касаят състава, свойствата и качествата на замърсените почви, както и стандартните правила за опазването на здравето на хората, растенията и животните. Същият този закон поставя под санитарна охрана почвата в населените, курортните и излетните места, както и в районите на водохващания за питейни нужди. Там трябва да се правят постоянни и специални изследвания, а всъщност такива не се правят.

  • Кой на практика поддържа информационната система за земеделските почвени ресурси у нас?

  • Почвената наука, но трябва да отбележим, че отговорни структури продължават да поверяват проекти на непрофесионални организации за разработване на национални стандарти за качество на почвите, които нямат необходимата компетентност и почвено-генетична база данни. Само на базата на строго методологична информация може да се надгражда системата и да се разработват анализи, прогнози и стандарти.

  • Какво включва информационната система за почвите, която се разработва в института „Н. Пушкаров“?

  • Тя включва няколко задачи. Първо – инвентаризация на почвените ресурси в страната. Второ – събиране на данни за състоянието на почвите чрез използването на наземни дистанционни методи с цел съставяне на карти, базирани на географско-информационна система. Трето – данни за основни характеристики и свойства на почвите. Четвърто – определяне на пространственото разпределение, т.е. определяне географията на почвите и продуктивния потенциал на почвените ресурси на основата на единна систематика на почвите за земеделски ползване. Пето – данни и оценки за задължителните ограничения при ползването на почвите и шесто – информация за устойчивото ползване на почвите.

  • Ще бъде ли достъпна информацията от електронния регистър на почвите за земеделските производители?

  • Според закона информацията е публична и безплатна. По-точно казано – за научните информации и за труда на учените, не са предвидени парична оценка и възнаграждение.

  • Кой извършва сега категоризацията на земеделските земи?

  • Почвената наука изпълнява и Наредбата за категоризиране на земеделските земи, приета през 1996 г. и допълнена през 2011 г. Както казахме вече, задачите на Изпълнителната агенция по почвените ресурси се прехвърлиха на института по почвознание „Н. Пушкаров“, като експертизата за категорията на земеделските земи се извършва от института, но актът от служебната експертиза се одобрява от министъра и заместник министъра на земеделието.

  • Какви са европейските изисквания, които страната ни е нарушила, за да се получи тази картина?

  • Европейският парламент прие резолюция относно актуалното състояние на концентрация на земеделските земи в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. В точка 23 от тази резолюция се казва, че Националните съдебни системи трябва да защитават правата на всички страни на договорите за аренда, както и че националните органи трябва да отстранят пропуските в действащото законодателство, позволяващи злоупотреби с договорите. В друга точка на същата наредба се отбелязва, че на земеделската земя трябва да се осигури специална защита, която да позволи на държавите-членки, в координация с местните органи на властта и организациите на фермерите, да регулират продажбата, използването и отдаването на земеделска земя с цел да се гарантира продоволствената сигурност на населението. Посочва се още, че управлението на земята е отговорност на всяка държава членка на ЕС и се призовават страните в своите политики за земеползване да приложат по-големи грижи за опазването и управлението на земеделска земя и търговията с нея.

  • Какво е направено досега в нормативната уредба за поземлените отношения?

  • Имаме разработена концепция за управление на поземлените отношения, в която се прави анализ на състоянието, подхода за усъвършенстването им и за въвеждането на поземленото банкиране. Разработена е и национална стратегия за развитие на земеделието в България, стратегия за управление и развитие на поземлената собственост и нормативната регулация на обществените отношения в земеползването. Имаме Национален стратегически план за развитие на селските райони и последно – Кодекс за поземлените отношения. Въпреки всичко, най-важният закон за арендата, който регулира поземлените отношения, не се актуализира по същество и продължава да има принос за демографската криза и задълбочаването на конфликта собственик – арендатор. В България около 80% от обработваемата земя се арендува. Като се прибавят и арендуваните пасища, ливади и мери, площите достигат до 40 млн. дка, а собствениците на земеделска земя са над 1,5 милиона души. В Закона за арендата се защитава арендаторът, няма равнопоставеност със собствениците и това още повече влошава поземлените отношения. Но най-лошото е, че в него никъде не се споменават думите почва и земя. Те са заменени с безличното „обект“, т.е. арендаторът е длъжен да спазва екологичните норми, да не уврежда „обекта“ по договор. А ние, учените, ще изследваме свойствата, качествата, характеристиките на някакъв неизвестен „обект“.

  • Какво трябва да направи законодателната власт?

  • Законодателството у нас е в дълг към управлението на почвите, поземлените ресурси и опазването на околната среда. Пропуснати са важни законодателни и административни ползи във времето, което се отразява зле при вземането на последователни и правилни решения за прилагането на агроекологичните и юридическите закони, осигуряващи правилното ползване и опазване на земята, както и устойчивото развитие на поземлените отношения. Те имат пряко отношение към процесите, протичащи в българското село и демографската криза. Време е да се проучат и приложат в практиката разпоредбите в доклада на Европейската комисия по земеделие и селските райони и резолюцията на Европейския парламент, съобразно всички заложени там въпроси, за да се спестят в бъдеще дейности, водещи до вреди на националното и вековно богатство – почвите и земята, за да не се влошават още процесите за поземлените отношения. Задължително е да се осъвремени законодателната уредба, за да придобие по-ясен юридически и правен характер, така че да е в полза на практиката и хората. Не на последно място ще кажа, че провеждането на административни реформи в почвената наука, без да се познават законите, е във вреда на аграрната наука, българското земеделие и аграрната икономика.

Публикувана в Бизнес

Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило обществената поръчка, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени, коментира доц. Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, необходимо ли е да се прави изцяло ново законодателство за земята?

  • Категорично – да. Ние имаме закон, приет 1991 г., който третира земеделската земя и нейното използване (ЗСПЗЗ). С неговото приемане се възстанови изконното право на собственост. Досега той е изменян и допълван повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла, в която трудно могат да се оправят и юристи. С неговото приемане се увеличи броят на дребните собственици. Ето и числата: до 1944 г. собствениците (главно фамилни) бяха 880 хиляди. В края на 50-те години при завършване на кооперирането те стигнаха 1.3 млн. поради това, че при влизането в ТКЗС родителите предоставяха земя на синове и дъщери, с която те ставаха членове на стопанствата. В случая земята не се разделяше, а се включваше в кооперативните блокове.
    Със ЗСПЗЗ те станаха повече от 2 млн., а парчетата от 12 млн. на 20 млн., като техният размер намаля още повече. Работата по възстановяване на собствеността не е довършена. Законът позволява по-нататъшно раздробяване. Много от собствениците са в чужбина. Оплакванията до различни инстанции са многобройни.

  • От земеделското министерство обявиха, че канят три адвокатски кантори да се явят на търг за обществена поръчка за съставяне на Кодекс за земята. Това ли е правилната посока към нов закон?

  • Добре съм запознат с процеса. С Решение № 52-28 от 8 август т.г. министър Десислава Танева обяви процедура за изготвяне на проект на нормативен акт "Кодекс за поземлените отношения" чрез обществена поръчка. За участие в изпълнението са поканени три адвокатски дружества. Прогнозната стойност на проекта е до 400 хил. лева без ДДС, а срокът за изпълнение 15 ноември 2016 г. С решението е одобрена и Техническа спецификация или задание, по което да бъде извършена услугата. Там е посочена правната рамка, въз основа на която да се разработи проектът на Кодекса - кои закони, отнасящи се за земеделието, да включва.

  • Има ли какво още да се желае от нея?

  • Трудно може да се добави още нещо. Когато човек чете Техническата спецификация, добива впечатление, че в нея добре е обоснована необходимостта от подобен нормативен документ и какви цели се поставят с неговото разработване. Написана е от хора, добре запознати със съществуващите закони за поземлените отношения, а също така и с пропуските, и противоречията, които съществуват в тях. За това, естествено, са спомогнали и много оплаквания на собственици и ползватели на земеделска земя.

  • Всъщност изготвянето на Кодекс за земята не е нова идея.

  • Да, идеята за изготвяне на Кодекса има двегодишна история. Тя е на Румен Христов - председател на комисията по земеделие и храни в 43-то НС и на министър Танева. Споделям необходимостта от подобен нормативен документ, какъвто е Кодексът, но в същото у мен възникват няколко въпроса.

  • Кои са те?

  • Защо Министерството на земеделието и храните възлага подготовката на проекта на Кодекса за поземлените отношения на адвокатско дружество. То може да е много добро, но едва ли е запознато в дълбочина със съществуващите закони и наредби, отнасящи се до поземлените отношения, противоречията между тях и още по-малко възникналите проблеми от приложението им, както и многото оплаквания от собственици и арендодатели.

  • Не смятате ли, че юристи най-добре ще се справят с подобна материя?

  • В земеделското министерство има юристи и други подготвени специалисти – в Дирекция "Поземлени отношения и комасация” (ПОК), както и в Държавен фонд "Земеделие". Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило поръчката, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени. Такива случаи изобилстват у нас, а и Законът за обществените поръчки го позволява. Питам защо министър Танева не издаде заповед, а не решение, с която проектът да се разработи от държавни служители в министерството, главно от специализираната дирекция? Те са оставени да правят заданието, да контролират, консултират разработващите, да одобряват разработеното и какво ли още не.

  • Вероятно така щяха да бъдат спестени на данъкоплатците 500 хил. лева, колкото струва обществената поръчка с ДДС, но пък агрочиновниците ще получат по-малко възнаграждение?

  • Изглежда е по-лесно да се похарчат пари на данъкоплатците и да се имитира дейност. Ако тези държавни служители имат съвест и достойнство, трябва да се обидят, че други ще им вършат работата. Учудващо е, че в Техническата спецификация като място за изпълнение на задачата е посочено МЗХ. Дали първоначално се е мислело, че дирекция "Поземлени отношения и комасация” ще изпълни проекта или сега адвокатското дружество ще работи в МЗХ? Загадка.

  • Не е ли прекалено кратък срокът за изпълнение на обществената поръчка – 15 ноември тази година?

  • Не мога да си представя, че такъв документ като Кодекс за поземлените отношения, обхващащ няколко закона и много подзаконови наредби, може да се подготви за 2-3 месеца. Едно огромно законодателство и наредби, творени, изменяни и допълвани в продължение на повече от 25 години, може да бъде осмислено и подредено за такъв кратък срок. Мисля, че Кодексът не трябва да реши само такива задачи като синхронизиране, унифициране и кодифициране на съществуващото законодателство, като се премахне или прибави някой член, алинея или точка. Подходи ли се по този начин, няма да се решат не само поземлените отношения, а и многото цели, които са поставени в Техническата спецификация.

  • България е на едно от последните места в Европа по общ доход на декар земеделска земя. Поставен ли е този въпрос в Кодекса и търси ли се решение?

  • В заданието този въпрос е поставен, като се говори за създаване на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени направления като производство на зеленчуци, плодове, месо, мляко и други. Окрупнени стопанства по използване на земята имаме - тези, които обработват над 1000 дка, стопанисват над 78% от обработваемата земя, но имат само 5-6 животновъдни единици, но 1000 дка срещу 50-60 за техните европейски колеги.

  • Сега сме в сезона на пожарите, които нанасят огромни щети в цялата страна. Както стана ясно, повечето са причинени от фермери, които палят храсти за пасища или пък изорани ниви.

  • Това са неизпасаните треви заради липса или недостатъчно тревопасни животни - овце, кози, говеда и биволи. В миналото заедно с тях по ливадите, мерите и пасищата бяха и десетки хиляди пастири, а сега обикновено търсим неизвестен извършител (понякога го намираме) и срещу огъня изправяме пожарникарите, войници и граждани.

  • Както се казва – имаме прекрасни закони, но никой не ги спазва. Няма ли да се случи това и с новия Кодекс за земята?

  • В Техническата спецификация се говори за изграждане на административен капацитет за прилагане и контрол на законодателството. Терминът "липса или недостатъчен административен капацитет" доби гражданственост. Аз още не съм разбрал неговото съдържание, но в българския език има по-точно и разбираемо определение за него. Явно е, че той е недостатъчен на национално равнище, а въобще липсва на областно, общинско и кметско равнище. Колегите от Добричката селска община ми подсказаха, че тя обхваща повече от 60 села, но за земеделието никой не отговаря. Град София има 7 заместник председатели и повече от 450 хил. дка земеделска земя, но за земеделието и тук никой не се грижи. Така е в цялата страна. Всичко е концентрирано в земеделското министерство.

  • Имате ли представа как ще се извършва търговията със земеделска земя според новия Кодекс?

  • Държавата не ръководи, не направлява и не контролира търговията със земеделска земя. Тук опасността идва от факта, че голям брой физически, юридически лица, чужденци и фондове за недвижими имоти са закупили десетки и стотици хиляди декари. Дори се появиха и собственици на милион декари. Такава безконтролна търговия със земя в Европа няма. Основателен е въпросът защо държавата не изкупува земеделска земя, а фондове за недвижими имоти са изкупили около 2 млн. декара. Сега държавата започна да изкупува горски площи, но не и земеделски.

  • Ще има ли структура, която да се занимава с комасацията?

  • Сега с нея се занимават частни фирми, но както протича процесът и 100 години няма да ни стигнат. Ние на юруш раздробихме и възстановихме собствениците на земята, а сега се чудим и мъчим как да оправим положението.

  • Остават ли много неясноти около бъдещото законодателство?

  • Не става ясно от Техническата спецификация ще бъдат ли решени редица важни проблеми, нетретирани от сегашното законодателство или предизвикани от него. Ще продължи ли по-нататъшното раздробяване на земеделската земя, ако се спре, как ще бъдат обезщетени наследниците, неполучаващи земя? Ще се ограничи ли размерът на собствеността? Известно е до какви размери достигна тя. Ще имаме ли нови закони за арендата, за земеделските кооперации, за кооперативите на земеделските производители? Как ще се регулира пазарът на земеделската земя? Известно е, че у нас той се направлява от богатия и силния. Това са все въпроси с повишена трудност, които аз не виждам, че ще бъдат решени с Кодекса, още повече, че те не са ясно и категорично поставени в заданието.

  • Означава ли това, че сте песимист по отношение на новото законодателство и реалното му действие в поземлените отношения?

  • Представям си как ще протече тази сага. Изпълнителят ще направи проекта, възложителят (МЗХ) ще назначи комисия, която да го приеме. Сигурно ще има поправки.  Ще последва "обсъждане" от тези, които са облагодетелствани от тези закони (знаят се кои са), те ще го приемат. Пътят по-нататък е ясен – Министерския съвет и Народното събрание. Резултатът е предизвестен. Затова се бърза. Ще се намерят ли партийни лидери, държавници, депутати и други влиятелни лица, които да разберат замисъла и спрат процедурата или недопуснат приемането на Кодекса в този вид. Имам лошо и тягостно предчувствие, че с разработвания проект на Кодекс за земята ще се препотвърди и бетонира статуквото на сегашното законодателство. Акцентира се на неговата унификация и кодификация, а не на неговата промяна и нови закони, от които има огромна нужда.

Публикувана в Бизнес
До 31 юли 2013 г., лично или чрез упълномощено лице, в общинските служби по земеделие и храни, по местонахождение на имотите, собствениците на земи могат да подадат декларация по образец във връзка с предстоящото сключване на споразумения за ползване на земеделска земя за стопанската 2013 - 2014 г.
 
 Собствениците трябва да посочат в декларациите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки един от имотите. Тези, които не желаят имотите им да бъдат включени в споразумение, изрично посочват това обстоятелство в декларацията.
Декларацията може да се подаде от всеки един от съсобствениците и е валидна за всички останали собственици. Срокът за подаване на декларации и заявления за ползване на земеделски земи изтича на 31 юли.
 
 
Заявления за участие в споразумение лично или чрез пълномощник ще подават ползвателите на земеделски земи, които желаят да участват в споразумение. Те ще трябва да посочат в заявлението имотите и правното основание за ползването им, съгласно регистрираните в общинските служби по земеделие договори. При ситуации, в които ползвателят на земеделски земи не подаде заявление се счита, че той ще обработва ползваните от него имоти в реални граници.
 
Споразумението за ползване е от значение за ползвателите, защото то се явява правно основание при заявяване за подпомагане на единица площ.
От интернет страницата на МЗХ - www.mzh.government.bg, секция "Поземлени отношения и комасация" или от електронните страници на Областни дирекции „Земеделие" могат да се изтеглят електронни образци на заявления и декларации. Те могат да бъдат изпратени и по пощата до съответната общинска служба по земеделие, като пощенското клеймо не трябва да е с дата, по-късна от 31 юли 2013 г. За допълнителни разяснения на разположение са служителите от общинските служби по земеделие.
 
 
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта