При топла и влажна есен плевелите бързо поникват и започват да конкурират културата за хранителни вещества, вода и светлина. Доказано е, че при нормално поникване наесен, рапицата формира 30% от потенциала за добив. Отделно при поникване на плевелите през есента, те силно конкурират и подтискат културата, която изостава в развитието си и трудно достига оптималната фаза за презимуване – розетка.

Практиката и времето доказаха, че е задължително използването на хербицид при отглеждане на маслодайна рапица, но борбата с част от плевелите е изключително трудна и е препоръчително борбата с тях да бъде изведена в ранни фази.

Плюсовете на есенното хербицидно третиране са:

- Борбата с плевели се води в ранни стадии, което води до пълното им унищожение

- Избягва се ранната конкуренция между рапицата и плевелите, като по този начин младите растения получват всички хранителни елементи, вода и светлина, от които имат нужда, което е гаранция за нормалното развитието на културата

- Рапицата се развива при оптимални условия и по този начин безпроблемно достига до фаза розетка, при която културата е най-устойчива на измръзване при ниски зимни температури

- при липса на заплевеляване се намалява и нападението от вредители

- не на последно място третиране с хербицид наесен е организационно по-лесно, предвид слабото натоварване на техниката в този сезон

За да се изведе правилно есенната борба с плевелите при рапица, трябва да се избере и точният хербицид. Перфектна работа ще ви свърши най-широкоспектърният вегетационен хербицид срещу широколистни плевели в конвенционална рапица – Галера™ Супер.

Галера™ Супер е базиран на три активни вещества от три химични групи, които имат комплиментарно действие. Може да бъде прилаган от втори лист до девет и повече оформени междувъзлия ВВСН 12-39, като може да се прилага както напролет, така и наесен при наличие на плевели. За оптимална защита е небходима температура от 8°С – 10°С.

Приложен в доза 25 мл/дка с количество работен разтвор 10-40 л/дка, Галера™ Супер дава отличен контрол срещу синя метличина, лайка, паламида, подрумче, пача трева, щир, бяла лобода, черно куче грозде, звездица, мъртва коприва, див мак, лепка, великденче, виола, овчарска торбичка, самосевка слънчоглед и др. Благодарение на допълнителното почвено действие Галера™ Супер се справя с късно поникващите и вторично поникващите плевели.

В случай на пропадане на културата, третирана с Галера™ Супер поради каквато и да е причина -    увреждане на културата поради замръзване на почвата, слана, болести, неприятели, на същото място могат да се засеят най-малко 1 месец след приложението и след извършване на предсеитбена обработка (оран) пролетна маслодайна рапица, синап, зеле от разсад, пшеница или царевица.

Практическите предимства, които открояват Галера™ Супер са:

  • Абсорбира се едновременно от листата и корените, като се транслоцира в цялото плевелно растение
  • Допълнително почвено действие
  • Широк прозорец на приложение
  • Ефикасен срещу самосевка слънчоглед и грах
  • Трикомпонентен с активни вещества от три различни химични групи
  • Селективен вегетационен системен хербицид
  • Много бързо абсорбиране от плевелите - до 1 час
  • Ефектът е видимо по-бърз при влажни и топли условия
  • Лесно приложима течна формулация - разтворим концентрат (СЛ)
  • Може да се прилага както наесен, така и напролет
  • Различен механизъм на действие на активните вещества и взаимно допълващо се действие
Публикувана в Растениевъдство

Английски и германски производители търсят алтернативни методи за ускоряване на равномерното зреене на културата, без използване на десиканти

Сред критериите, на които трябва да отговарят хибридите рапица, е възможността за лесно прибиране. За тази цел най-важните качества, които те трябва да притежават, са дружното зреене и неразпукването на шушулките. Важно е също и зреенето на сламата, за да може културата да се жъне без загуба. Дори най-високодобивните хибриди не могат да достигнат потенциала си, ако голяма част от продукцията се разпилее и остане на полето по време на жътвената операция. Фермерите от Германия и Англия са осъзнали този факт и се съобразяват с него, когато избират кой хибрид рапица да засеят. За да заострим вниманието на българските производители на рапица, предлагаме настоящия материал от британското аграрно сп. Farmers Weekly – в него са изложени основните показатели, с които се съобразяват немските и английските им колеги, за да постигнат максимално лесна жътва. (Бел. ред.)

Производителите на рапица трябва да знаят, че подборът на хибрид е особено важен за добрата и лесна жътва. Той може да се превърне в един от съществените фактори, както и управлението на самата жътва. Заплахата за бъдещето на глифозата в Европейския съюз и вероятността от по-големи рестрикции за употребата на преджътвени десиканти означава, че производителите вече търсят алтернативни методи да ускорят равномерното зреене на рапичните посеви преди жътва. За тази цел те се обръщат към селекционерите за решение, тъй като някои специалисти вече изследват лесната жътва на растенията като характеристика, която може да бъде измервана и класирана. Тя зависи сериозно от количеството биомаса и зрелостта на сламата, както и от редица други фактора. Очаква се тази характеристика на лесната жътва да става все по-важна в бъдеще.

Количество биомаса и зрялост на сламата

Нека разгледаме биомасата: сортовете рапица с по-ниско стъбло са по-лесни за прибиране, просто защото през комбайна преминава по-малко материал и съответно почистването е по-лесно. Що се отнася до зрелостта на самата слама, знае се, че по-зелената и влажна слама по-трудно преминава през машината. В този случай има и по-голяма загуба на зърно, а и почистването на семената в последствие става по-трудно. Макар че национални изследвания в Германия класират късното стареене на сламата, резултатите са противоречиви. Това е така, защото колкото по-добър и здрав е сортът, толкова по-зелено е самото стъбло през лятото. Но това не е непременно лошо, когато става дума за реколта.

Разпукване и устойчивост на полягане

В момента текат и дебати около устойчивостта към разпукване на шушулките, тъй като се счита, че колкото разпукването е по-високо, толкова по-отрицателен ефект има върху жътвата, съответно и върху добива. Естествено, лесната жътва зависи тясно от устойчивостта на полягане. Силно полегналите посеви са най-трудни за жътва, докато неполегналите са най-лесни. Селекционерите очакват, че ранното зреене ще става все по-важно, ако глифозатът бъде забранен в ЕС. В Германия само в 10-15% от посевите се внася десикант, така че ранните сортове са много по-популярни, отколкото например в Англия.

Растителна популация (гъстота)

Германският опит също показва, че ниската популация на посевите създава проблеми, тъй като растенията са по-трудни за прибиране. Отделните растения са много гъсти, защото се разклоняват прекалено много и не съзряват равномерно, докато високата гъстота на посева от 30 – 45 растения на кв. м улеснява значително процеса на жътва. Сортовете джуджета също помагат според специалистите и в момента започват да си проправят път. Структурата на растенията от тези сортове определено ги правят по-лесни за прибиране. Височината на рапицата може да не е проблем, ако се жъне с големи комбайни с широка вършачна повърхност. Глифозатът невинаги е най-доброто решение през някои от сезоните, тъй като може да действа твърде бавно върху рапицата. По тази причина селекционерите смятат, че трябва да се фокусират върху сортове, които узряват по естествен път.

Фактори, които влияят върху лесната жътва:

*Биомаса

*Стареене на сламата

*Ранно зреене

*Устойчивост на полягане

*Устойчивост на разпукване

*Растителна популация

Надвисналата опасност от забраната на глифозата бе една от причините, които накараха английския производител Ричард Сътън в Линкъншир да остави 36 ха рапица да узрее по естествен път миналата година. Освен това земеделецът бе узнал от изследване в Германия през 2015 г., че там е стандартна практика да не се внасят десиканти. „В Германия се смята, че употребата на такива средства преди жътва може да има негативен ефект жърху добива“, споделя г-н Сътън. След жътвата се установява, че нетретираното поле има подобрение в добива от 0,5 т/ха. Полето е ожънато седмица след тези, в които е бил внесен десикант. Единствената разлика е, че е използван химичен препарат, потискащ разпукването на шушулките. Не е сигурно обаче дали има ефект от тези препарати при сортове, които притежават устойчивост към разпукване. Фермерът планува да увеличи площта с посев, на който да не се прилага десикант, през следващата година.

Публикувана в Растениевъдство

Синергия на две активни вещества гарантираща отлична дълготрайна защита на културата. 

Рапицата е една от важните култури, отглеждани у нас. Дългият период на растеж и неблагоприятните атмосферни условия, често правят това растение особено чувствително към плевелите. За постигане на оптимален ефект и гарантиране на чист старт за развитие на културата, третирането с хербициди трябва да се извършва преди или след сеитба на рапицата, още през есента. Третиранията през пролетта са като цяло по-слабо ефективни и трябва да се извеждат по-скоро с коригираща цел. 


Адекватната борбата с плевелите е един от основните фактори, които определят равнището на добива при рапицата, тъй като плевелите имат конкуриращо влияние по отношение на жизнено важните фактори за развитието й и предизвикват силно понижение на биологичния й потенциал. Правилното отглеждане трябва да започне още с подготовката на полето и да премине през избора на подходящ хербицид, който отговаря на най-новите тенденции в растителна защита при тази култура.

Nero Untreated

Нетретирана контрола

Вредата от плевелите е комплексна и е най-силно изразена в ранните фенофази от развитието на рапицата през есента -  месеците октомври и ноември, като силното ранно заплевеляване може да доведе до значителни загуби на добив.


НЕРО™ ЕК е патентована комбинация от две активни вещества с различен начин на действие – петоксамид и кломазон. Взаимодействието на тези активни вещества гарантира отлична дълготрайна защита на културата. 

Nero Effect

Ефект на Неро ЕК

Петоксамид е ново активно вещество в рапицата от групата на хлорацетамидите.  Поема се от кореновата система и листата на поникващите плевели и спира образуването на мастни киселини и клетъчното делене в плевелните растения.


Кломазон се абсорбира от корените и кълновете на плевелните растения и потиска синтеза на хлорофил и каротеноиди, необходими при фотосинтезата.


НЕРО™ ЕК се прилага в доза 300 мл/дка след сеитба, преди поникване на култура. За да се постигне добър ефект от приложението на продукта се препоръчва третиранията да се извършват при достатъчна почвена влага. Влажната почва допринася за ускоряване на ефекта от приложение, а внасянето в суха почва може да доведе до забавена ефикасност.


Синергизмът в действието на петоксамид и кломазон разширява спектъра на действие на продукта и повишава ефикасността при контрол на ключови плевели при маслодайната рапица.


НЕРО™ ЕК отлично контролира обикновена ветрушка (Apera spica-venti), видове райграс (Lolium sp.), просо (Panicumtex anum), едногодишна метлица (Poa annua) от житните плевели, както и голям брой широколистни плеви като подрумче (Anthemis arvensis), здравец (Aphanes arvensis), обикновена овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), поветицовидно фасулче (Fallopia convolvulus), лепка (Galium aparine), видове мъртва коприва (Lamium spp.), видове лайка (Matricaria spp.),видове великденче (Veronicaspp.), както и много други. /на снимките по-долу - нетретирана контрола; ефект на Неро™ ЕК/


След третиране на маслодайната рапица с НЕРО™ ЕК могат да се отглеждат всякакви култури в рамките на обичайния сеитбооборот. 
Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени производителите на рапица при борбата с плевелите и все по-голямото значение на качеството на добива върху себестойността на продукцията, НЕРО™ ЕК се появява точно на време като един високоефективен инструмент за борба с ключовите плевели при маслодайна рапица.  


Използвайки НЕРО™ ЕК  земеделските производители получават едно надеждно решение за контрол на плевелите и сигурност за постигане на добри резултати. 

   


Публикувана в Растениевъдство

При използване на съвременните хибриди и спазване на агротехническите условия при отглеждане, добивите от зимна маслодайна рапица могат да достигнат до над 700 кг/дка. Въпреки това, стопанствата прибират значително по-малко. Това се дължи на климатичните условия, болести и неприятели, и типични грешки, които допускат земеделците.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите са лошо поникване и неравномерно развити растения. На един и същ посев има прерасли и недоразвити растения, съществува голям риск от измръзване през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата след прибиране на зърнените култури и лошото й заравяне в почвата. Това води до запълване на почвата с въздушни кухини. Лошият контакт на семената с почвата води до лошото им покълване, което по-късно води до изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са слаби, което повишава риска от тяхното загиване през зимата.

3. При лошо раздробяване и заравяне на сламата от предшественика пониците биват изкривени и неравномерни. Микроорганизмите, участващив разлагането на сламата, поглъщат от почвата азот, необходим за началното хранене на растенията на рапицата.Това води до допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотни торове (средно по 10 кг/дка във физическо вещество амониева селитра).

4. Прекаленодълбоката сеитба води до продължително поникване на растенията. Те поникват слаби и изтощени, което увеличава вероятността от измръзване.

5. При завишенасеитбена норма, растенията в гъстите посеви се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Те се развиват лошо, изтеглят се и лошо презимуват. Стъблата им са тънки и изнежени, което води до значително полягане на посева.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При раннасеитба растенията прерастват, при късна остават недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата остава под 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишек на азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи.

8. Високи и стабилнидобиви от зимна рапица обикновеносе получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата да заема до 20-25%) с максимално насищане със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията от бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборотане по-рано след 4-5 години на същото поле позволява оздравяване на почвата и значително намаляване на инфекционния фон на причинители на болести в нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик за зимна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20—25% от общата площ на стопанството, като тя може да идва след себе си след спазване на 4—6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето схема на 5и 6-полен сеитбооборот, който е подходящ да се прилага в стопанства, където се отглежда рапица:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни културицаревица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемикь. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Практиката е доказала, че рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4-5 години. Разбира се пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на кръстоцветни култури и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход към избора на площ и предшественик при рапицата (в резултат на нисък добив или разораване на пропаднали при различни обстоятелства посеви от други култури), тази ценна за селското стопанство култура се компрометира. Не на последно място от това произтичат и колебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17-34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1-1,5 т/дка хумус. Тя може да се върне след себе си на предишното поле в сеитбооборота не по-рано след 4-5 години, затова площта й в едно стопанство не бива да надвишава 20-25%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 29 Юли 2019 16:32

След кои култури да сеем рапицата?

Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда. Затова предшествениците заемат особено място в сеитбооборота при маслодайната култура. От тях до голяма степен зависи добива и качеството на рапицата, както и фитосанитарното й състояние.

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици за рапица забавят нейната сеитба, е необходимо да се предвиди внасянето на 3-4 кг/дка азот в активно вещество.

Рапицата не трябва да се сее след кръстоцветни култури. Нежелателно е отглеждането близо един до друг семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада, и насекомите-опрашители са по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията, като некроза по шийката. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта е способна да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Рапицата е много отзивчива на органично торене, но за да се избегне заплевеляването на почвата по-добре е органичните торове  да се внасят при предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевиторове е по-добре да се внесат есента, преди последната обработка на почвата, а при Strip-till No-till заедно със сеитбата. Азотните торове се внасятпролетта, във вид на подхранване на културата. Рапицата е отзивчива и на внасянето на микроелементи, особено на бор, при внасянето на който (в доза 200 г/дка активно вещество) протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Петър Кръстев

Борнитеторове могат да се прилагат съвместно с азотните или с предсеитбената обработка на почвата. Ефикасно е и двукратното внасяне на листни торове, съдържащи микроелемента бор през вегетацията на културата. 

Петър Кръстев

 

 

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Оптимистичните прогнози не бяха разколебани дори от лошото поникване на културата в Германия и Франция

Експертите от Европейската служба за мониторинг на селскостопанските ресурси (MARS) констатират, че добивът от маслодайна рапица в ЕС тази година ще бъде над средния в сравнение с 2018 година. Те очакват средно 3,19 тона от хектар (319 кг/дка), което е с 12% повече от миналата година.

Вземайки под внимание посевните площи в ЕС, очакваното производство от рапица е около 19,92 млн. тона, което е с 20 000 тона или 0,1% повече от миналогодишните показатели.

За рапичната реколта в Германия тази година MARS очаква ръст на добива с 18% до 3,54 т/ха (354 кг/дка), което ще доведе до производство от 4 млн. тона след последните оценки на посевните площи.

Във Франция, другия голям производител на рапица в ЕС, MARS прогнозира увеличение на средния добив с 9,2% до 3,34 т/ха (334 кг/дка). Планираният общ добив съответно е на ниво 4,49 млн. тона рапица, което е по-малко от миналогодишните показатели, когато френските фермери са прибрали общо 4,95 млн. тона рапица.

В Румъния поради драстично намаляване на посевните площи производството на рапица се оценява едва на 1,21 млн. тона при среден добив от 2,48 т/ха (248 кг/дка). В Чехия фермерите вероятно ще приберат с 50 000 тона рапица по-малко, а реколтата общо ще е около 1,31 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта