Шафранът – сееш злато, прибираш диаманти Избрана

До края на годината искаме да създадем 100 вида шафранови продукти

shafran

За стартиране на този проект са необходими 2 милиона евро, с които може да се осигури поминъка на 200 хил. български семейства. Това е единствената рецепта за демографската криза и обезлюдяваянето на селата, коментира Хасан Тахиров, председател на браншовата организация

-Г-н Тахиров, Вие неуморно отстояване идеята, че отглеждането на шафран в България е много добра алтернатива за дребните и средни фермери в България. Наскоро организирахте в Русе конференция на асоциацията на производителите на шафран. Каква бе целта на форума?

- Шафранът все още е непознат в България и нашата цел е да отчетем какво сме направили досега и какво предстои в бъдеще.

- Колко души членуват в Асоциацията на производителите на шафран в България?

- В нашата асоциация членуват към 3 800 стопани, но не всички отглеждат културата на големи площи. Има хора, които сеят само по няколко квадратни метра, половин или един декар, а други – до 50-60 декара.

  • Мнозина ви упрекват, че се грижите само за отглеждането на шафрана, но не и за пазара на продукцията. Къде могат да продават българските производители?

  • Пазар в България има, като 1 кг струва 10 хил. лв., но отсега нататък ние не искаме да продаваме шафран като суровина, а крайни продукти. Сключили сме договор за взаимно сътрудничество с БАН, с Българската агенция по безопасност на храните с цел създаване на шафранови продукти в България. Вече сме на финала на внедряване в производството на три вида шафранов чай и дори заедно с БАН създадохме шафранов екстракт, който може да се влага в хранителни продукти, спиртни напитки, лимонада, шафранова вода и др. До края на годината искаме да създадем 100 вида шафранови продукти, а до края на 2020 г. - 1000 продукти. Много важно е нашите производители да се обединят в търговска кооперация, за да участват в печалбата от продажбата на продуктите на европейския пазар.

  • Всички мислеха, че шафранът е голяма измислица в България, но всъщност все повече фермери го садят.

  • Аз запознах България с шафрана, защото съм завършил икономика – тук учих вътрешна търговия, а след това в Швеция завърших специалността „Световни икономически и политически инвестиции“. Искам да създам търговска верига за шафран, както работят хората в западноевропейските страни. Първо създадохме асоциация, в която хората участват доброволно. Обърнахме се към земеделското министерство с молба да ни помогнат да направим център за развитие на шафрана, както и опитно поле, което да е в средата на България - в Пазарджишко или Пловдивско. Надяваме се на добра връзка с администрацията за по-добро бъдещо развитие.

  • А как си представяте бъдещето на шрафрановата индустрия у нас, ако може така да я наречем? Търсите ли подкрепа от държавата?

  • Аз съм направил план – ако започнем със 100 млн. луковици, след 5 години ще имаме 150 млрд. луковици и 200 хил. семейства ще имат по 5 дка шафранова нива и производство на сух шафран от порядъка на 90-100 тона годишно в България. За стартиране на този проект са необходими 2 милиона евро. Като разделиш 2 млн. евро на 200 хил. семейства, излиза смешна сума, която трябва да се даде за поминъка на хората в планински и полупланински региони. Това е единствената рецепта за демографската криза и обезлюдяването на селата. 20% от нашите членове са младежи, които имат наследствени имоти в селата и искат да живеят там, да създадат семейства, но трябва да имат поминък.

  • В кои райони на страната фермерите сеят шафран, освен в Кърджалийско, където Вие убедихте стопани да експериментират с екзотичната култура?

  • Площите засети с шафранов минзухар в страната са хиляди. Най-големият производител и член на асоциацията е засял 80 дка в Кърджали и Силистра. В Плевенския регион, Русе, Вълчидол и Дулово също има членове на асоциацията със значителни площи.

  • Колко работна ръка се иска, за да се отгледа един декар шафран?

  • Един човек може да отглежда 2 дка шафран като извършва всички операции ръчно. Но вече е създадена машина за събиране на цветята, което е много трудоемко. Вече сме на финала на проекта, който разработваме съвместно с БАН.

  • Получават ли фермерите субсидии за шафрана?

  • Субсидии няма, но фермерите могат да използват подмерките 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ и 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“.

  • На каква площ е най-рентабилно да се отглежда лечебното растение?

  • Минимум половин до един декар площ е необходима, за да има рентабилност при производството на шафранов минзухар. При това значение има големината и качеството на луковиците. През първата година рентабилността е не повече от 50%, а в следващите години тя се увеличава. Важно е също какъв сорт луковици се ползват и какви грижи се полагат за тяхното отглеждане. Стопаните сами решават на каква плащ да сеят – може половин декар шафран, един декар картофи и нещо друго. Но хората не са информирани и не използват възможността да питат в областните дирекции на фонд „Земеделие“. Ние казваме на производителите първата година да се запознават с културата и да сеят максимум половин или един декар, защото една работа може идеално да пасне на някои, а на други – не.

  • Откъде намират луковици за посев фермерите?

  • Подходящи за начинаещи производители на шафранов минзухар са малките луковици. По правило при засаждане на шафран са необходими около 40 луковици на квадратен метър. Стойността на луковица от лицензиран производител е между 19 ст. за малките и 29 ст. за големите. Стойността на килограм лицензиран продукт е около 30 лв. Това са луковици на 2 години, които ако бъдат засадени сега, ще се размножат, а от следващата година ще има 5%-10% цъфтеж, допълни експертът. Шафрановата луковица трябва да бъде на около 3 годишна възраст, за да се размножава добре. Но на пазара за луковици шафранов минзухар се появиха много фалшиви търговци. Хората мислят, че колкото по-големи са луковиците, толкова по-добър добив ще имат, но не е така. За да има добра рентабилност, необходимо е луковиците да бъдат биологични и да са на 3 годишна възраст.

  • Какви почви обича шафранът и къде в България вирее най-добре?

  • Шафранът не е капризно растение и не избира почвената структура. Може да вирее в песъчлива и глинеста почва, както и на каменисти места. Вече 10 години заедно с български учени правим опити в различни региони на страната.

  • Иска ли напояване това растение?

  • Не. Абсолютно неполивно е, защото е зимно растение.

  • Но България е доста по-студена страна от Иран, където традиционно се отглежда шафран. Не се отразява зле на растенията нашата зима?

  • Това е един голям плюс, защото шафранът обича минусови температури. Със затоплянето на климата и повишаване на температурите, страните където традиционно се е отглеждал шафран, добивите намаляват, защото няма минусови температури.

  • Кога се сее шафранът?

  • Сее се от началото на юли до края на септември, но най-идеалното време е средата на август месец, без значение дали в планината или на полето.

  • Все още шафранът у нас е екзотична култура, на която мнозина гледат с пренебрежение. Свикнахте ли с недоверието на скептиците в България?

  • Когато през първите години в ходех в земеделското министерства, първо ме питаха какво е това нещо.Сега ми признават, че гад гърба ми са се смеели и никак не са вярвали, че тази култура има бъдеще у нас. Но ледовете започнаха да топят когато се обърнах към българската наука. Вече доста години работя с учени от БАН, Софийския университет, Селскостопанската академия и други научни институти.

Прочетена 25872 пъти
Оценете
(3 гласа)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    вихрен Четвъртък, 25 Октомври 2018 00:01

    продавам шафранови луковици с холандски сертификат цена 22-23 ст. споразумение за определени количества 0884762310

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта