От Женева до село Спатово с иновативна идея в главата Избрана

На 5 дка оранжерия с 3 тунела младият фермер Антон Тотев произвежда целогодишно толкова салати и подправки, колкото на 130 дка чрез конвенционално производство

Лили Мирчева

Българинът Антон Тотев бе номиниран за приза „Млад фермер на годината“ на Петия конгрес на младите стопани в Брюксел. „Надявам се, че добре представих България. Тази година не успях да победя, но догодина...“, смее 27 годишният младеж, който измина дългият път от столицата на Швейцария до санданското село Спатово, за да реализира своя иновативен проект.

IMG 20181109 141415 1

„Започнах преди 4 години, след като завърших „Управление на предприятия“ в Женева и след 12 години реших да се върна в България, за да създам тук мой бизнес, който да е устойчив, иновативен и може да е конкурентноспособен на нашия, и на чуждите пазари“, разказва Тотев за в. „Гласът на фермера“. Идеята била да инвестира в създаването на оранжерия за целогодишно отглеждане на зелени зеленчуци, салати и подправки по супермодерна технология.

„Иновациите обхващат целия процес – от засяването до брането. В оранжерията е осъществена кръгова икономика в действие“, разказва Антон. По думите му проектът нямало да се реализира без помощта на семейството му, което застава зад идеята и оказва ежедневна помощ във всички работни процеси – от планиране, работа в оранжерията, до контакт с търговските партньори.

„Производството е изцяло под един покрив - от семката, през разсада до голямото растение. По този начин ние успяваме да гарантираме постоянно качество и постоянни доставки в магазините“, обяснява още фермерът.

В оранжерията се използват термокамери за наблюдение на растенията. Работи с външни консултанти, които го насочват, но основната работа остава за Антон и семейството му. Със собствени инвестиции и с помощ от проект по Програмата за развитие на селското стопанство изграждат първата в България автоматизирана система за отглеждане на салати. Всички процеси в оранжерията се извършват или проследяват чрез дигитални технологии. Дори някой от тях могат да се наблюдават през мобилен телефон, което помага решенията да се вземат бързо в динамичната среда. „Оказва се, че колкото повече неща контролира човек, толкова повече грешки допуска и толкова повече поуки трябва да си вади“, споделя Антон.

Едва ли трябва да споменаваме , че климатът в оранжерията се контролира изцяло от компютри. Около 90% по-малко вода за напояване се използва, благодарение на рециклиращи и филтриращи системи. Без да говори високопарно за опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии в атмосферата, фермерът използва технология, която позволява

въглеродният двуокис от емисията на газ за отопление на оранжерията, изцяло да се рециклира и да се вкара обратно в оранжерията за стимулиране на фотосинтеза. Така хем си помага в производството, хем пази околната среда. На практика всичко се пречиства до максимум и се употребява отново по правилата на кръговата икономика.

„Моята оранжерия е на половин хектар в с. Спатово и чрез иновативни технологии произвеждаме там жива салата, подправки и бейби салати“, разказва Антон и добавя, че на 5 дка оранжерия с 3 тунела произвежда целогодишно толкова, колкото на 130 дка чрез конвенционално производство.

„Като технология хидропониката в България не е нещо ново, но това е първата оранжерия, в която тази технология се използва за салати. Ние използваме специално патентована система, която позволява наторяването и напояването на растенията да става точно толкова и точно когато трябва. Тук нищо не се предозира. Всичко се филтрира и няма отпадни химикали в околната среда“, допълва Тотев.

След покълването на семената, младите растения се оросяват и се оставят да пораснат. Когато разсадът стане готов, благодарение на новите технологии, двама работници всеки ден разсаждат по 10 хиляди растения.

„Уникалното за нашата система е, че е направена на принципа на поточната линия – растенията автоматично се придвижват от единия до другия край на линията, където са работниците. Освен технологичното оборудване за производството на салати, разполагаме също и с последните технологии за управление на климата. Тук с модерни компютри управляваме опазването на насажданията, отоплението през зимата, обогатяването с въглероден двуокис за по-добра фотосинтеза на растенията“, обяснява фермерът.

Основното преимущество на това производство е, че 365 дни в годината се произвеждат листни зеленчуци. Работният процес е непрекъснат - всеки ден се сади, всеки ден се разсажда, всеки ден се бере. Така на пазара винаги има максимално свежи продукти с чудесно качество.

Второто преимущество на иновативната оранжерия е, че не се използват абсолютно никакви пестициди, инсектициди и други препарати за растителна защита. „Всичко това успяваме да постигнем с ноу хау. Използваме високи технологии и внимателно наблюдение на растенията“, обяснява младият фермер.

Още в началото на процеса той фокусирал усилията си в производството на висококачествен продукт, чист от всякакви химикали. „Заради това обещание ние създадохме нашия бранд Мелиса, чрез който на крайни потребител предлагаме всеки път едно и също качество на продуктите, произведени по един и същ начин. Търгуваме с големите търговски вериги в цяла България. Всичко това е възможно благодарение на гласуваното ни доверие от нашите партньори и усилията на цялото ни семейство да спазим даденото обещание“, казва Тотев.

Споделя, че бъдещето на земеделието в България са инвестициите в иновативни и устойчиви проекти, които повишават качеството и производителността на всяко стопанство. Затова си обещава, че ще продължи да развива и надгражда своята идея.

За разлика от конвенционалното производство на салати и листни зеленчуци, които обикновено наводняват пазарите ни покрай Великден и Гергьовден, оранжерията изкарва в магазините ежедневно и целогодишно.

„Радваме се, че можем да осигурим безопасна и чиста работа за местните хора. Доскоро на българина като се каже работа в оранжерия, той мислеше, че това е гадна работа и трябваше да е много закъсал, за да се хване при нас. Но нещата вече са съвсем различни“, обяснява Тотев.

Сега в иновативната оранжерия се произвеждат подправки – босилек, мента, бейби салати и още един, нов продукт, който доскоро бе неизвестен в България и това т. нар. жива салата. „.Ние го внедрихме като технология и като производство. Живата салата е отгледана и се продава заедно с корените, и с хумусната тор. Това запазва витамините в растението. Има много полза да нас, като производители, но най-вече за крайните консуматори - запазват се хранителните вещества. Когато една маруля се отреже от корена, тя започва да вехне и да губи хранителните вещества, но когато си купите зелена салата с корена, там са запазени всички хранителни вещества. Тя е крехка и има дълготрайна свежест. Ако след 4-5 дни увехне, може да се полее и отново е свежа“, не без гордост споделя Антон.

Аз приветствам проекта, защото това е земеделието на бъдещето“, заяви д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие "Биоселена". Размечтавайки се той допусна, че може би тази технология ще започне да се прилага и при пшеница. „Такава трябва да е храната на хората в бъдеще – евтина, чиста и със сигурност без химикали“, допълни Апостолов. Той обясни, че

в биопроизводството хидропониката е забранена, защото растенията трябва да са засадени в почвата, но пък там има други предизвикателства. „Със сигурност много биопроизводители и в България ползват технологии на световно ниво. Там иновациите вече са в доста по-друга посока“, уточни той.

„Този проект вероятно ще се надгради, като след време се направи втори - трети - четвърти етаж в оранжерията. Тази тенденция е добре позната в Америка, където оранжериите за зеленчуци са многоетажни и растенията там се отглеждат при изкуствена светлина. Светът върви към такава дивергенция – все повече стават технологиите, които произвеждат по най-евтин начин чиста храна, с по-малко химикали. Храната трябва да е произведена но естествен начин“, коментира още д-р Апостолов и даде пример с голям български биопроизводител, който е изградил експериментална база в оранжериите си. „Там, в сътрудничество с университета в Пловдив, се разработват насекоми, които изяждат вредителите в оранжерията“, допълни докторът. По думите му иновациите могат да бъдат съвсем прости неща. „Не са само дигиталните технологии. Всяко нещо, което облекчава човешкия труд, е иновация. За съжаление мярката за иновации в тази Програма за развитие на селските райони остава пропусната възможността да се акцентира върху тях“, коментира председателят на "Биоселена".

Прочетена 2288 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта