Под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане Избрана

Ще наложат на земеделците да обработват около 5 хил. декара земя. Повярвайте ми, ако работиш само толкова, не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Лили Мирчева

В момента в Европа се обсъжда дали таванът на директните плащания за земеделците да е 60 хил. евро или да стигне до 100 хил. евро. Това означава един зърнопроизводител да обработва около 5 хиляди декара земя. Повярвайте ми, с 5 хил. дка не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко в неформален разговор по време на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в София. На срещата представители на фермерите от България, Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария подробно разясниха позициите на техните организации по Общата селскостопанска политика след 2020 г., като специален акцент бе поставен на таваните на директните плащания, срещу който фермерите от Централна и Източна Европа протестират.

Ангел Вукодинов припомни, че когато навремето в България бе наложен таван на субсидиите до 150 хил. евро, трябвало „да ликвидира 7-8 хил. дка“ и не е успял да си купи добър комбайн. Затова сега прогнозира, че намаляването на директните плащания и налагането на по-нисък таван, вещае масови фалити на търговците на агротехника.

„Чуват се различни мнения – че таванът ще е около 50 хил. евро до 60 хил. евро. Първо предложиха да има 60 хиляди, после се заговори за 80 хиляди, но това е популизъм, защото малките и средни земеделци вярват, че така ще се получи равновесие. Аз самият съм представител на средните фермери, но истината е, че

под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане“

категоричен е Вукодинов. Той попита как сега да обвинява колегите си, които са направили огромни стопанства по времето, когато е нямало правила. Сега мнозина фермери смятат, ако е трябвало да се поставят тавани на плащанията, то е трябвало да стане преди десетилетия, още с присъединяването на България към ЕС и старта на европейското субсидиране на земеделието.

„А сега какво правят – делят си стопанствата“, коментира Вукодинов, който се занимава със земеделие от 25 години. За този период успява да изгради успешно земеделско производство, което с времето се превръща в основен негов бизнес. Стопанството му се намира в гр. Съединение, където обработва 17 000 дка. Стопанството е модернизирано и от много години работи със съвременни инвентари в комбинация с GPS системи за управление. Пример за такъв инвентар са двете торачки Kverneland, които той притежава в стопанството си. Първият инвентар е модел Exacta HL, а след няколко години стопанството се сдобива и с по-модерна тороразпръскваща машина, отново с марката Kverneland – модел Exacta CL EW, която разполага с кантар и ISOBUS съвместимост за по-лесна връзка с дисплей за навигация.

Всичко това е

закупил благодарение на европейските субсидии и подкрепа

Вукодинов ръководи Дружество с ограничена отговорност (ООД), учредено от пет съдружници и не би разделил фирмата, защото тя има дялов капитал на кооперация. Ако се направи разделение заради тавана на плащанията, ще има много проблеми в счетоводството и организацията на работата.

„Ако Европа и България са толкова глупави, че да наложат по-ниски тавани на преките плащания, ще се освободя от ненужната земя и ще си оставя собствената, но няма да нося никаква принадена стойност за обществото. Аз няма да съм по-зле, повярвайте ми“, коментира зърнопроизводителят, който съвсем не се сравнява с Октопод. Споделя, че е обикалял по света в търсене на успешен модел за земеделие и е наблюдавал, че навсякъде има концентрация на земя.

Личното му мнение е, че

не трябва да има стопанства с над 100 хил. дка земя

Друг е въпросът кой е виновен за латифундиите, които характеризират нашето земеделие. „Какво е виновен този, който е изпълнявал законите (ако е имало такива), че е направил такова стопанство? Нека го каже властта! Ние не можем да упрекваме никой и да говорим по схемата ЕЖК - „Една жена каза“. Несериозно е“, коментира зърнопроизводителят.

„Проблемите на българското земеделие се коренят в процесите от 50-те години на миналия век. Около 1950 г. почти всички селски семейства имаха по 4-5, а по-старите и по 7-8 деца, защото им трябваше работна ръка. Като направиха ТКЗС-та, хубави или лоши, нека ни обясняват политиците, какво стана? Най-бедните селяни влязоха с радост в кооперативите. Дядо ми е бил със 120 дка земя и дълго отказвал да влезе сам, докато са го принудили. Става член на ТКЗС-то насила и знае, че там няма да се работи както трябва. Виждал е как некадърници, мързеливци, пияници и разни други, нищо не правят и пак стават началници. Станало му ясно, че тази работа няма да просъществува дълго.

Не може човек, който няма кал по обувките, да отиде да прави земеделие, но за съжаление и сега е така

казва Вукодинов. Така българинът е отчуждил децата си от земята, а сред народа тръгва крилатата фраза: „Учи, мама, да не работиш“.

Освен изгубването на корените и същината на земеделския труд и друг проблем тежи върху агросектора в България. Все още са малцинство хората, които вярват, че само интензивно земеделие може да изхрани човечеството. А такова земеделие изисква обработването на сравнително голям обем площи от едно стопанство, за да се произвежда за все повече и повече суровини.

„Светът иска да се храни евтино, да си харчи парите за нови технологии“

коментира фермерът. Сега всеки иска да носи телефон по 1000 лв. в джоба си, да кара все по-големи коли, да пътува по целия свят. С една дума – да потребява все повече стоки и услуги. А в това време цените на селскостопанската продукция намаляват. „Слънчогледът преди 10 години струваше 2 пъти повече от сега. Беше 1 лев, а сега е 50 стотинки“, изчислява Вукодинов. По думите му механизацията в българското земеделие също започва през 50-те години на 20 век, защото само жени са останали да работят на село. „Майка ми беше в ТКЗС-то, а сестра й живееше в панелка в града, но беше щастлива, че има вътре тоалетна“, разказва той. Така

с обезлюдяването на българските села се ражда интензивното земеделие, което изисква и съответната агротехника

Ако сега стопанствата отново се раздробят заради налагането на тавани на директните плащания, това би ни върнало във времето преди 2000-та година, когато земите масово пустееха, предупреждават фермерите.

„Моето село от 1851 човека и 500 къщи, в момента има 100 къщи и 270 човек, но и те с всеки ден намаляват прогресивно. И в Германия проблемите са същите. За САЩ няма да говоря. Вземете световната статистика и ще видите, че концентрацията се извършва непрекъснато и то по икономически причини“, коментира Вукодинов и подчертава, че за българските земеделци е по-добре да няма субсидии.

„Ако ще сме в един съюз с чеха, с немеца, французина - искаме да сме равни

Не може да получават по 350 кг пшеница от декар и да твърдят, че са на печалба. Тях просто ги субсидират много повече“, недоволства фермерът. Той подчерта, че в Испания средно стопанство обработва около 15 хил. дка, а в Източна Германия почти няма дребно стопанство. Но е забелязал, че в Западна Европа започва друг процес - примерно двама братя гледат по 3500 дка земя, но и на двамата не им излизат сметките. Затова

съчетават животновъдство със зърнопроизводство и преструктурират бизнеса си

Сега единият гледа 7 хил. дка земя, а другият прави модерна свинеферма. В тази посока трябва да върви агросекторът и в България, а не в раздробяване на стопанствата заради субсидиите.

Според Вукодинов необходима е огромна промяна в отношението към фермерите, които са сред най-големите данъкоплатци в България. По думите му българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата.

„Преходната национална помощ е измама и половина, особено в тютюна

Защо съществува тази схема за подпомагане, да не би тютюнопроизводителите да са извън държавата“, пита зърнопроизводителят. Той настоява обвързаната подкрепа да е придружена с данъчна декларация. „То не бяха тикви, не бяха орехи и черупкови, не бяха картофи... Нека има обвързана подкрепа, но каквото и да произвеждаш - от чорапи и дрехи, до суровини, ако не произвеждаш качествено и в необходимото количество, няма да успееш. Ако искаш да произвеждаш био, моите уважения, но пазарът ще го поеме ако заплатите станат по 5 хил. лв. Тогава ще консумираме биохрани и който иска да яде био яйце, ще плаща по левче“, коментира Вукодинов.„Винаги съм го казвал – всеки един от нас, в това число и земеделците, независимо къде работят и живеят,

трябва първо да показват данъчната декларация и тогава да искат подпомагане“

категоричен е фермерът.

Според Вукодинов икономическата логика налага поне 20 млн. дка у нас да са заети със зърнопроизводство. „Имаме около 36 млн. дка земя. Над 3 млн. дка са пасища, 2-3 млн. са заети с трайни насаждения, на 1-2 млн. дка се отглеждат зеленчуци. Нали разбирате, че ако засеем 10 млн. дка с домати, килограмът ще струва по 1 стотинка и няма на кого да ги продаваме. Винаги ще остават между 22 млн. дка и 25 млн. дка за зърно. От тях 10 млн. да ги насеем с какво ли не, но винаги ще има нужда от 10 млн. дка пшеница, 2-3 млн. дка ръж и ечемик, 4-5 млн. дка слънчоглед, 3-4 млн. дка царевица и някакви протеинови култури“, изчислява стопанинът.

Сега министър Румен Порожанов

залага големи надежда на т. нар. SWOT анализ

който би трябвало да обрисува българското земеделие и най-вече да разкрие къде са проблемите му, наравно с миграцията, повсеместната липса на работна ръка и сриващата се демографска картина. Но пък никой не пита управляващите защо няма SWOT анализ за предишния програмен период на ОСП от 2007 до 2013 г., който също би помогнал много за разкриване на проблемите в агросектора. Няма ли да повторим грешките в България или пък да отворим път за нови, и през новия програмен период на селскостопанската политика на раздираната от проблеми европейска общност?

Прочетена 3993 пъти
Оценете
(2 гласа)

2 Responses Found

  • Връзка на коментара
    Лллл Четвъртък, 21 Март 2019 22:20

    Почна големия рев на зърнарите за тавана на субсидиите!
    Таваните трябва да ограничават земеделски стопанства до 2-3 хил. Декара, за да може повече хора да се занимават със земеделие и да не запустяват селата!

  • Връзка на коментара
    Rayko Четвъртък, 21 Март 2019 06:20

    Horata stopanisvat po blizo 100 dka. Ovoshki i edvam svarzvat dvata kraia toi mi govori za negovite novi traktori i kombaini za milioni i 50 000€ vi e visok tavan....

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта