Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ: Въртим се 20 години в омагьосан кръг Избрана

Г-н Костадинов, защо НАЗ призовава за ефективно опазване на земеделската продукция? Хроничен и тежък ли е проблемът в тази посока?

Законът за опазването на земеделската продукция е част от пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. В момента този пакет от закони е в работен режим на обсъждане. Във версията, в която той беше внесен и срещна нашата съпротива, ефективната защита на земеделската продукция по-скоро беше във вариант „с пожелателен характер“. А проблемите в тази посока са дълбоки и от години чакат решение. Земеделският производител

няма никаква защита на полето от кражбите

на продукция. В момента всеки се спасява поединично и както може. Ние обикновено плащаме на охранителни фирми, но не навсякъде това е възможно. Постоянно имаме случаи на организирани кражби от хора от определен етнос и не можем да реагираме, защото няма законов регламент, според който да го направим. Последният случай от Пловдивско илюстрира дълбочината на проблема. Затова настояваме защитата на земеделската продукция да бъде регламентирана ясно в един нов закон. В момента всичко е безконтролно – кметовете на населени места издават заповеди, но не е ясно дали се спазват и кой и кога контролира тяхното изпълнение. Ще ви дам и още по-фрапиращ пример. След прибиране на царевицата, например, крадците палят полето и после на тараш обират онова, което е останало. Палят, за да го видят по-лесно. Но за това поле отговорност носи земеделският производител. Как ще докаже, че не е извършил това деяние? Кой ще му повярва? Каква е възможната развръзка? Тръгва и се води следствие срещу неизвестен извършител, то се точи 1-2 години и през цялото това време производителят е „наказан“. Затова е крайно време нещата да се сложат в ред.

Какви контретни промени предлагате от НАЗ в Закона за опазването на земеделската продукция?

Ние плащаме на общините достатъчно такси. И е логично да очакваме адекватна грижа от страна на държавата. Има общинска полиция, която може да поеме ангажимент за опазването на земеделската продукция. Може да бъде обособена група от полски стражари, полска охрана, както е имало едно време. Сега всичко е оставено на самотек. Какво бихте направили, ако сте сам на полето и хванете 5 човека да ви крадат продукцията? Нивата не е частен дом и дори нямате право да се защитите. А те могат да ви пребият и после трябва да ги съдите, и да се влачите по дела с години. Затова промените в закона не търпят отглагане.

На какъв етап е работата по изготвянето на Стратегическия национален план за земеделие, който е заложен като изискване в новата ОСП?

В този театър сме в ролята на стабилното дърво в българското земеделие, което обаче само може да поклаща клони. Ще обясня конкретно. Сформират се работни групи. Но НАЗ не е поканена да участва в тях. Засега сме със статут „право на мнение, но без право на глас“.

Къде е регламентирано това?

Ясен и конкретен регламент още няма. Но този факт показва колко дълбок у нас е проблемът с представителството в земеделския бранш. Давам ви пример: двама души, които са семейство, имат по-голям шанс да бъдат включени в една работна група, отколкото ние, зърнопроизводителите. Просто правилата в момента са такива. Защо се бави приемането на Закон за браншовите организации – защото ще лъсне реалната картина. Защо не беше прието нашето предложение тези, които претендират, че представляват определен бранш, да могат да докажат, че представляват поне 1% от регистрираните по СЕПП? И на този 1 % не се съгласиха колегите. Затова 20 години се лъжем и се дебнем. Крайно време е

да се въведат единни национални критерии за представителство

Който покрива тези критерии – участва в разговора за бъдещето на българското земеделие, който не ги покрива – не участва. В момента само в Закона за кооперациите има ясен регламент за национално представителство – 7 регионални сдружения с най-малко по 7 члена. И това е минимумът. Но това касае само кооперациите. В другите сектори картината е известна: няколко пчеларски организации, няколко градинарски и т. н. Случвало се е да водим разговори по конкретен проблем с някои от тях и после при нас идва някой друг, който претендира, че той е национално представителен и оспорва договореното с предишния негов колега. И ние се чудим как да реагираме на това разминаване. Ако има ясни критерии за представителност, подобни ситуации няма как да се случат. Дори и създаването на Камара не е решение. Едни ще влязат в нея, но други може да не поискат. Затова първо трябва да си подредим собствената къщичка. И на тази основа да решаваме проблемите. Иначе ще се въртим в омагьосан кръг. Както го правим вече 20 години.

Има нов земеделски министър, който всъщност не е нов за сектора. Какви са настроенията сред зърнопроизводителите?

Има много натрупана работа, която трябва да се свърши. В момента участваме в работните групи по пакетното законодателство, свързано със земята и поземлените отношения. Но всичко трябва да се подготвя бавно и премислено, за да не се налагат нови промени. Много от проблемите трябва да се решават генерално, с изрязване до кокал на досегашните погрешни практики. Иначе изпадаме в риск отново да останем в същия омагьосан кръг.

Още сме в сезона на градушките. И този закон е в режим на изчакване. От НАЗ реагирахте остро на последния проект на закона.

И тук трябва да се започне отначало. Въпросите са много: Дали да бъде променена наредбата, свързана с обезщетенията за пропаднали площи, какво точно означава определението 100% пропаднали площи? Да има ли задължителна застраховка, което ни вкарва в болната тема за липсата на доверие между земеделските производители и застрахователите.

Защо само 7% от земеделските площи в страната са застраховани?

Защото липсва доверие и това е натрупано в годините. Отношенията тепърва трябва да се поставят на друга основа – на взаимни компромиси и на реална оценка на риска. Ние искаме да застраховаме, но когато възникне щета и след това казусът обикновено трябва да се решава по съдебен път, ние се отказваме да застраховаме. Защото няма смисъл. Излиза, че се самобичуваме и самонаказваме, като застраховаме. Застраховката първо е доверие и сигурност. Днес това доверие е изгубено. И трудно ще бъде възстановено. Затова не трябва да бързаме. 20 години бързаме и не постигаме нищо. Това, което сме изградили, не е работещо. Работещите закони искат време, взаимни компромиси и постигането на истинско съгласие.  

И по Закона за градушките още няма съгласие. На каква фаза е работата по него?

Всеки иска да бъде защитен. Но в последния вариант, който ни беше предложен – земеделският производител да плаща по 75 ст. на декар, няма как да се случат нещата. Как да обясня на всички земеделци – от Варна до Плевен, например, че те ще бъдат защитени не от ракетен, а от самолетен способ, който не познават? Има райони, в които не е падала градушка от 3-4 години – тези хора по същия начин ли трябва да плащат? Говори се за една споделена отговорност, но споделената отговорност е термин от застраховането и означава реално обезщетение. А таксата, която ни се предлага да плащаме в последния вариант на закона е такса „превенция“. Това не е споделена отговорност. Това е едностранна отговорност, единствено за наша сметка. И ако се превърне в задължителен елемент, ще изкриви смисъла на закона. Както се случва с всяко нещо, което се прилага задължително.

И по отношение на тол таксите правилата са неясни. Зърнопроизводителите ли ще бъдат най-големите потърпевши, ако се въведе системата в последно известния вариант – за цялата пътна мрежа?

В другите европейски държави тол системата обикновено обхваща магистралите и първокласната пътна мрежа. Предлагат се и алтернативни маршрути за движение, които са извън системата. У нас обаче обхватът е по-голям и това не звучи добре. На всичкото отгоре, ние още не сме видели реалните цифри, които стоят заложени в тази тол система. Ако тя тръгне по този начин и то през август, в разгара на кампанията за нас, вероятно ще стане страшно. Затова продължаваме да настояваме за яснота. Но засега такава няма. Проект на наредба за тол системата още не сме видели.

След всичко казано дотук, как българският земеделец да се модернизира и да е конкурентен на пазара? На тазгодишното изложение БАТА АГРО стопани заговориха за целево подпомагане за техника. Възможно ли е да бъде извоювано такова, да се заложи в Стратегическия план за новия програмен период?

Като гледам какви са настроенията, по-скоро съм скептичен. А и не е ясно каква Европа ни чака. Ние, българските зърнопроизводители, продължаваме сами да се борим. Както сме го правили досега.

Интервю на Анета Божидарова

 

 

Прочетена 2061 пъти Последно променена в Понеделник, 10 Юни 2019 11:49
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта