СЕПП-политиката доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“ Избрана

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Прочетена 3158 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта