Вкусът на истинската Добруджа! Избрана

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Прочетена 2003 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта