Зелените политики – бъдеще с много неизвестни Избрана

С какво са свързани най-големите страхове на българските земеделци по отношение на зелената архитектура в бъдещата ОСП

Анета Божидарова

Бъдещата „Зелена архитектура“ на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година се очертава като най-голямото предизвикателство пред българските земеделци. Въпреки, че конкретните параметри по зелените политики, изобщо не са ясни, браншът вече прави опит за анализ.

На пръв поглед, схемите по директните плащания /Схема за единно плащане на площ/ остават непроменени и в бъдещата ОСП, което е относително успокояваща новина. Новата амбиция за „зелена архитектура“ обаче плаши с неяснотата какви и колко ще бъдат завишени изискванията по нея.

Екипно заложени зелени политики

От изключителна важност е в национален мащаб те да бъдат регламентирани екипно – от земеделския бранш и от администрацията. Земеделците трябва да покажат добри и работещи зелени практики, като заявят поемането на отговорност за тяхното прилагане. Всичко това – в контекста на изпълнението на бъдещите стратегически планове.

В новия регламент, който се отнася до изготвянето на националния стратегически план, на едногодишна база се дава голяма свобода на всяка европейска държава сама да определи своята политика в земеделието и да поеме отговорност – през задължителните условности и през доброволните ангажименти. Изпълнението на заложените земеделски политики ще се отчита по критерии и маркери, определени от Брюксел. Казано просто, това означава, че онова, за което сами сме поели ангажимент да изпълним, трябва да имаме готовност да можем да го отчетем. В противен случай ни очакват санкции. В това е и разковничето за една успешна ОСП на български терен след 2020 година – какво ще заложим и ще можем ли да го изпълним.

Зелено, зелено – до къде е възможно?

Малко са до момента европейските държави, които имат голям и сериозен опит в прилагането на т. нар. „зелени практики“. Най-напред в това отношение е Холандия, тя е и държавата, който най-остро поставя въпроса в Брюксел. Опазването на чистотата на въздуха и на почвата, управлението на водите, по-малката употреба на препарати за растителна защита – всички тези индикатори, свързани с прилагането на зелените политики, трябва да бъдат изработени така, че да не компрометират рентабилността на земеделските стопанства. Ако изискванията по тези параметри бъдат силно завишени, това може да обезсмисли кандидатстването по СЕПП, прогнозират от зърнения сектор у нас.

Диверсификация на посевите, протеинови и покривни култури, сеитбооборот, синори и група дървета – това са зелените практики, по които към момента работят българските земеделци. Повечето от тях са несъвместими с националните реалности, защото изискванията са въведени на принципа „Копи-пейст“ от Европа, показват анализите на бранша. В момента усилено се провеждат информационни срещи по повод бъдещата „зелена архитектура“ на ОСП след 2020 година – на национално и на европейско ниво - и това е полезно за всички. По-голяма яснота за зелените политики в националния стратегически план се очертава след оповестяването на swot-анализа „Околна среда и климат“, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Той ще бъде представен и дебатиран на 3 декември, тази година в Пловдив. Swot-анализът трябва да даде отговор на въпроса какви зелени политики са нужни, за да се подобрява екологичният климат в страната.

Реално постижими цели, съобразени с националните специфики

Зелената архитектура на бъдещата ОСП трябва да бъде построена с разум и с използването на квалифициран опит в нейното прилагане. Целите, заложени в политиките, трябва да бъдат реално постижими. Те обаче непременно трябва да бъдат поставени в контекста на устойчивост на земеделските стопанства. Ако не носят приходи, то поне не бива да образуват тежки разходи за фермерите. Каквито са в момента изискващите се 5% екологично насочени площи. При досега прилаганите правила, стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (ЕНП). Това включва земя, оставена под угар, площи с междинни култури или зелена покривка, както и азотфиксиращи култури. Тези 5% са чиста загуба за стопанствата, коментират от земеделския бранш.

При националните специфики на българското зърнопроизводство, което е силно комасирано, в изтичащия програмен период трудно приложими се оказаха зелените изисквания, свързани с поддържането на особености на ландшафта, на естествени водоеми, на ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Този опит също трябва да се вземе предвид. И зелените политики да бъдат съобразени, както с промените в климата и околната среда, така и със земеползването у нас.

Зелено, но на каква цена?

Другият важен момент е свързан с нужните инвестиции, които фермерите ще трябва да направят, за да могат да прилагат изискванията по зелените политики. Те са свързани с вложения в дълготрайни материални активи, в специфична земеделска техника, в изолация на земеделски площи. Колко от българските земеделци могат да си позволят подобни инвестиции? Как се изработва и залага 7-годишна програма за един терен, при условие, че няма устойчивост в земеползването, защото земята е наета, питат зърнопроизводители.

В тази връзка на дневен ред отново стои изработването на ново национално законодателство, свързано с поземлените отношения. То няма пряко отношение към прилагането на зелените политики, но е важен фактор за стабилността на сектора. Мнозина земеделци изразяват скептичност по отношение на бъдещите промени в мегазакона за земята. Очакванията са по-скоро това да бъде пореден кърпеж, а не радикална промяна на основния фундамент, върху който стъпват тези отношения. В тази посока още няма узряване, нека припомним, че до момента Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи е променян близо 90 пъти. Изцяло новият фундамент, върху който трябва да се изгради едно бъдещо законодателство е свързан с два основни фактора: пазарна ориентация и устойчиво управление на собствеността.

Удар по пазарната конкурентност

Вложенията, които ще се изискват по прилагането на т. нар. „Зелената архитектура“ в новата ОСП, неминуемо ще ударят българските земеделци и по отношение на реализацията на тяхната продукция на пазара. Торове, семена и препарати от години поскъпват. Рентите се вдигат, както и цената на земята. Държавите от Черноморския басейн, с които родните производители се конкурират, произвеждат на далеч по-ниска себестойност. През последните няколко години в Русия, Украйна и Казахстан, държавната подкрепа за местните производители мощно е нараснала. А това са преките конкуренти на България на азиатските пазари. Важният въпрос е до колко родните земеделци ще устоят на тази конкурентност, ако се наложи да правят сериозни инвестиции, свързани с прилагането на новите зелени политики?

Субсидиите отдавна не играят роля в тази посока, коментират от бранша. Те покриват една трета, а в Добруджа една четвърт само от рентните плащания. В новата ОСП не се очаква изравняване на субсидиите между България и останалите европейски държави, нивата на субсидиране по СЕПП вероятно ще останат същите. Те могат да нараснат единствено при намаляване на обработваемите земеделски площи, но такова не се очертава.

Въвеждането на тавани – последваща тема

Смятана за една от най-горещите, темата за въвеждането на тавани в подпомагането се оказва последваща за българските земеделци. По-важно е какви ще бъдат дефинициите, условията за достъп до подпомагане, задължителните условности. Всяка една държава сама ще може да определя въвеждането или не на тавани, както и при какви условия. Това дава известно спокойствие на родния бранш, макар че още не е ясно дали националните стратегически планове ще трябва да влязат в задължителна европейска рамка. Тази тема тепърва ще е предмет на дебати в Брюксел. Европейският регламент, свързан с правилата за изготвяне на националните стратегически планове, вероятно ще бъде готов едва в края на 2020 година. А отделните държави – членки ще разполагат с още една година, за да ги изработят. Това очертава буферен период от около 2 години, в който ще се запази досегашната Обща селскостопанска политика.

Важна е инициативата от страна на всички браншови организации в дебата за бъдещата ОСП. Не трябва да се чака какво ще каже Европа и какви правила ще бъдат зададени от земеделското министерство. Слабата активност от страна на браншовите организации в този разговор е камък в собствената градина на земеделския бранш. Колкото и типично по български той да е разделен и всеки да дърпа чергата към себе си, всеки бурен дебат е по-продуктивен от липсата на такъв.

Прочетена 865 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта