Българският агробизнес работи! Избрана

Който се опитва да всява смут в такива времена, прави пир по време на чума

Анета Божидарова

В ситуация на извънредно положение, агробизнесът работи. И всеки вой за специални мерки към сектора е лицемерие. Какви специални инструкции очакват фермерите от земеделското министерство, след като в страната вече е гласуван съответен Закон за мерки, въведени в период на извънредно положение и той важи за всички български граждани? Аграрният министър нещо специално ли трябва да съчини? Това просто не е състоятелно.

Бърз поглед към всички стопански сектори показва, че световната пандемия, обявена заради коронавирсуната зараза, слабо засяга земеделието. Неслучайно това е и най-бързо възстановяващия се сектор в Китай, след като пикът на заразата там премина и след 2 месеца ситуацията изглежда овладяна.

Зърнопроизводителите у нас не са притеснени. „Спазваме въведените ограничения, комуникираме от разстояние с работниците, раздали сме предпазни средства, дезинфекцираме регулярно“, казва Георги Милев, зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Режимът на движение в страната е повече от ясен

– декларацията, която се изисква по образец от МВР и Регистрация по наредба 3 /анкетна карта или зелено картонче/. Каква е драмата?

По отношение на пазарите, зърнопроизводителите също не са притеснени. Даже напротив. След като за няма и три месеца Китай е изразходил част от вътрешния си резерв, това означава, че може да се очаква раздвижване на световните борси. Което крие шансове за нашите земеделци.

През каквито и кризи да преминава светът, хората трябва да се хранят

лаконичен е Милев. По отношение на някои искания за удължаване на срока за кандидатстване в Кампания 2020, от НАЗ припомнят, че това означава отлагане и на плащанията във времето.

Проблемът с очертаването всъщност няма нищо общо с извънредното положение. От години неговият генезис е един и същ. Типично по български, всички чакат да наближи края на обявения срок и тогава хукват да се очертават. Вероятно и сега ще е така. Областните и общинските земеделски служби всъщност са в работен режим, макар и с въведен график за прием. Повече от ясно е, че близките контакти изобщо не са желателни, предвид риска от разпространение на заразата. Затова и от Държавен фонд „Земеделие“ призовават фермерите да се регистрират в Системата за електронно управление /СЕУ/ и да работят дистанционно, по електронен път. Едва 20-30% обаче от стопаните имат профили в СЕУ.

Големите ферми, със собствено счетоводство, няма да имат проблем да се очертаят, по-трудно ще бъде това за малките и средните зърнопроизводители, които са около 30-40 хил. души. Сега е моментът да тестват системата, интернет гъмжи от обучителни клипове в тази посока, нито един служител няма да откаже помощ по телефона, а и колеги, които са минали през СЕУ, също могат да помагат.

Спокойна е и картината в сектор животновъдство. Агнилната кампания почти е приключила, стопаните чакат да си продадат стоката и да започнат да доят.

Очертава се добър пазар за агнета

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български.

Сега ще лъсне колко и какво произвеждаме

коментират те. Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

В сектор „Плодове и зеленчуци“ грижите в момента повече са свързани с лошото време, което вече съсипа голяма част от градините на дунавските овощари. Ако и месец април поднесе изненади, браншът ще претърпи още загуби. Черешопроизводители от Кюстендилско са притеснени, че спре ли износът към Италия, родният пазар ще се наводни и това ще свали цената на българската череша. Подобни са тревогите на производителите на ягоди и малини.

Коронавирусът ще излекува пазара

категоричен е в своята оценка председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. „В момента само белият бизнес е на пазара, за тарикатите няма място“, казва той. Да, има проблем с логистиката, на места стоката върви със закъснение, но това не означава, че ще има недостиг или дефицити, а и хората хукнаха да се презапасяват, коментира още Иванов. Спекула при цените няма, ако има такава, тя е в дребната търговия, показват анализите. „Чест прави на големите фирми – доставчици на основни храни, че нито една от тях не си позволи пир по време на чума. Тези хора заслужават да бъдат поздравени. Не така се случиха нещата в Австрия, например, която има претенции да е с перфидни правила в търговията. Малка България удари всички в земята“, казва шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По повод притесненията на производителите на плодове и зеленчуци, Владимир Иванов напомня, че ако фермерите действат единно, като организация на производители, тогава могат да търсят по-добра цена. „Пазар има – и вътрешен, и външен. Просто трябва да се работи по стандарти и по правила. Със селска хитрост не става, пазарът не може да бъде излъган“, категоричен е Иванов.

Всички са съгласни в едно – кризата с коронавируса показа, че

Обединена Европа е израз, изпразнен от съдържание

Вместо да вземе конкретни мерки, Брюксел просто „разреши“ на националните правителства да преструктурират харчовете на едни вече разпределени европейски пари. Вместо да действа адекватно, ЕК продължава да разтяга дъвката „Зелена сделка“ – абсолютно неуместно на фона на задаващата се световна рецесия.

В толкова голяма по мащаб криза всеки ще научи своя урок. И всеки ще плати своята цена. Въпросът е кой ще съумее да запази здрав разум, да предприеме адекватни мерки, да прояви гъвкавост и далновидност. Защото е повече от ясно: човечеството няма да загине от един вирус. Дали ще бъде подготвено обаче да живее със следващия?

Прочетена 3942 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта