Агробизнесът: Какво ни чака след карантината? Избрана

Има ли бъдеще прецизното земеделие в условия на криза

Ася Василева

Живеем в странни времена. Десетилетия наред Холивуд ни плашешe с катастрофални филми. Но те предимно залагаха на атаки от Космоса и нападения на зомбита. Дори американските военни служби имат разработен съвсем реален план CONOP 8888 за оцеляване в случай на нападение от зомбита от космоса. И въпреки предсказанията на много учени и на самия Бил Гейтс за това, че най-вероятният сценарий за заплаха срещу човечеството е от глобална пандемия, оказа се че функциониращ план за справянето с нея не съществува.

Засега е трудно да се предскаже как настоящата ситуация ще се отрази върху България като цяло и аграрния сектор в частност. След четири седмици карантина, обаче, може да се направят оптимистични и песимистични сценарии за развитие на събитията и за това как пандемията ще се отрази върху българското земеделие и по-точно върху сектора на прецизните технологии.

Първи ще пострадат всички решения, които земеделците не разбират и не оценяват

Да говорим за перспективи днес е трудно, най-вече защото не знаем кога ще свърши тази ситуация. Ако карантината се продължава отново и отново, или както прогнозират някои учени, има втора вълна, то положението ще се влоши. Но да разгледаме базовата версия, при която след няколко месеца ситуацията ще започне да се разрешава.

За агропазарът е присъща сезонността. Ще дойде есен и пазарът ще се оживи, земеделците ще започнат да продават каквото са отгледали и постепенно ще има връщане на позициите от преди кризата. Вече виждаме, че земеделският сектор е най-малко засегнат от кризата и един от малкото, които ще останат устойчиви. Това се отнася особено за растениевъдството. Да, може би цените ще паднат с около 10 на сто, но агробизнесът ще работи.

Интересно е да видим дали всички участници на пазара ще минат проверката на карантината и как настоящата ситуация ще ги промени

Когато дойде шокът от осъзнаването на нестабилността на баланса им, първата реакция на земеделците беше да не харчат пари за нищо! Това е което случва сега и ще бъде тренд докато ситуацията не се стабилизира – земеделците се отказват от всякакви разходи за проекти и решения. Първо се съкращават продуктите, които земеделците не разбират, ценността на които не чувстват и които не носят бързи печалби.

Какви продукти ще са интересни за земеделците?


Вероятно е сега парите да се насочват към тези решения, с които фермерите вече са работили, или с които е работил успешно някои от съседите им. Тук най-вероятни са три направления – контролиране на разходите, FarmManagement, картиране на площите.

Продукти, насочени към контрол на разходите: Това са GPS системи за техниката, датчици за контрол на горивото и т.н. Възможно някакви решения за прецизно земеделие – преоборудване на сеялките и пръскачките за прецизна работа. Това може да бъде дооборудване на вече наличната техника, внедряването на системи за контрол. Най-важното е тези решения да осигуряват икономия и да се изплащат бързо.


FarmManagement системи.Тези системи дават на земеделците чувство за контрол, понякога измамно, но в повечето случаи напълно реално. Те далеч не винаги променят бизнес процесите и дават очакваният от тях резултат, но правилно интегрираната FarmManagement система е мощен инструмент за вземането на управленски решения и оптимизиране на производството.

Системи за картиране на площите. Правителствата на различни страни се обединяват, за да подкрепят аграрния сектор. Вече е ясно, че глобалният пазар на земеделска продукция няма да прекрати съществуването си, поне не в обозримото бъдеще. А това означава, че за фермерите ще има утре, и това утре е същото, както и досега. И както и досега, всички свободни пари ще се насочват към покупката на земеделска земя. Земята е била и ще остане основният актив, в който ще се инвестира. Едва ли още тази година ще има някакви огромни инвестиции, но картиране и инвентаризация на площи и договори винаги ще е необходимо.

Перспективите на agtech компаниите в период на криза

В краткосрочна перспектива agtech сектора просто ще бъде забравен. За много земеделци IT-технологиите в земеделието са нещо неразбираемо, сложно за възприемане и употреба, а значи – незадължително. Компаниите, разполагащи с решения, които вече работят ще останат над водата. Но за стартъпите, които едва излизат на пазара, предстои тежко време.

Но колкото и да е парадоксално в средносрочна перспектива това е плюс за отрасъла. Кризата ще накара всички да си броят парите и земеделците, които преминат през тези трудности, ще се замислят сериозно за контрол на разходите. А мислейки за разходите, доходите, ефективността на управление, те еднозначно ще преминат към технологии, предназначени да ги направят по-ефективни. По време на карантината земеделците прекараха много време онлайн, което им даде възможност много да четат и да разберат. Така че след няколко години трендът на agtech технологиите ще се върне.

За производителите на решения това е отлично време, за да оптимизират продложенията си, да се избавят от ненужното. Важно е да се фокусират върху това, което реално носи пари на земеделците, създава добавена стойност, а от това, което не работи точно сега – да се откажат. Трябва да развиват продуктите си до края на периода на твърди икономии и след това да отидат при земеделците с готовите си решения. Компании, които създават реална полза за земеделците, могат да използват времето, за да направят продуктите си още по-прецизни. Но за да останеш в бизнеса и да продължиш работа е необходим някакъв запас от пари, какъвто начинаещите стартъпи нямат.


Вероятно ще изчезне за известно време нишата на агродроновете, тъй като днес те не дават очевиден ефект. Много земеделци все още не могат да трансформират информацията от заснемането на площите от дронове в конкретен резултат, което означава, че от тези разходи ще се откажат на първо място.

Ще продължат да се развиват технологиите на прецизното земеделие (диференцирана сеитба и торовнасяне, точно позициониране и т.н.), картирането – просто защото земеделците няма да имат друг избор, освен да пестят и управляват по-ефективно.

Ако трябва да обобщим всичко казано, то прогнозата за агросектора не е песимистична. През настоящата година, разбира се, ще има спад на пазара, но в следващите сезони той ще се възстанови като се фокусира в конкретни сегменти на развитието си. Ще има много посоки на agtech, които ще се развиват, тъй като те реално носят полза и към тях ще се насочи основната част от участниците на пазара.

Прочетена 3517 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта