Здравейте,

След подробно разглеждане на вашия сайт fermera.bg не успях на намеря подходяща информация за стартиране на ферма - свободни кокошки или био ферма за кокошки. Започнал съм изграждането на оградна мрежа в моя парцел 3000 кв. м, намиращ се в Петрички район. Интересуваме информация за изискванията и необходимите документи за малко стопанство. Последващите ми въпроси са относно подходящи породи, храни и методи за производство на яйца.

Предварително благодаря за отделеното време, ако решите да ми помогнете в това ново за мен начало.

Поздрави :

Велизар Стоянов "

За отговор се обърнахме към Националната служба за съвети в земеделието. Ето и техния подробен и изчерпателен отговор.

Уважаеми господин Стоянов,

Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информираме, че към момента се

разработва Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020. В програмата са

предвидени редица мерки за подкрепа на земеделските стопанства, в частност и на

малките земеделски стопанства. В тази връзка в България ще се прилага Тематична подпрограма, специално насочена към подпомагане на малките земеделски стопанства.

Най-подходяща за Вас мярка (на база предоставената информация за състоянието към момента и бъдещите Ви намерения) е подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“

Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“

Помощта се предоставя на малки стопанства и е насочена към осигуряване на

тяхното устойчиво развитие и растеж. По мярката се подпомагат всички дейности,

които могат да гарантират това развитие, които са включени в бизнес плана. Това

включва инвестиции в малкото стопанство, свързани с неговото развитие и

модернизация, а също и текущи разходи, необходими за изпълнението на бизнес плана. Приоритет ще бъде даден на проекти на земеделски производители, които към момента на подаване на заявлението за подпомагане имат регистрирани

животновъдни обекти и отглеждат едри и дребни преживни животни, свине, зайци,

птици и пчели. Помощта по подмярката се предоставя като фиксирана сума, която може да се изразходва за инвестиции и текущи разходи, необходими за постигане на целите, определени в бизнесплана. Размерът на помощта по подмярка 6.3. се планира да е в размер на 15 000 евро за целия период на подпомагане. Плащанията се извършват на два транша, като първото плащане е в размер на 10 000 евро, а второто – на 5 000 евро.

На този етап в проекта на Тематичната подпрограма са записани следните

критерии за допустимост за желаещите да кандидатстват по подмярка 6.3:

1. Да са регистрирани като земеделски производители съгласно Закона за

подпомагане на земеделските производители

2. Икономически размер на земеделските им стопанства да е от 2000 до 7999

евро стандартен производствен обем (СПО)

3. Да са получили минимум 30% от общия доход за преходната година от

земеделски дейности.

Кандидатите трябва да представят бизнесплан, който да показва първоначалното състояние на земеделското стопанство, и сведения за дейностите (включително дейностите, свързани с екологичната устойчивост и ресурсната ефективност), които биха спомогнали за постигане на икономическа жизнеспособност, например инвестиции, обучение, сътрудничество.

СПО представлява условните, а не реалните приходите на стопанството и се

изчислява на базата на осреднени за България цени и добиви от отглежданите в

стопанството култури или животни, без да се включват данъците и преките плащания, т.е. две стопанства, отглеждащи две еднакви култури или животни с еднаква площ, ще имат и еднакъв икономически размер. СПО ще се изчислява с помощта на таблица, която вероятно ще е приложение към наредбите по прилагане на съответните мерки. На този етап таблицата е проект. Съгласно проекта на таблицата СПО за кокошки-носачки е 15 евро за брой. С други думи, за да може да кандидатствате по тази мярка, ще трябва да отглеждате най-малко 134 носачки и най-много 533. Вероятно за доизграждане и оборудване на фермата Ви за отглеждане на кокошки-носачки ще можете да кандидатствате и по операция 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства” на Мярка 4 „Инвестиции в материални активи”. На този етап се предвижда малките стопанства да получават консултантска и методическа помощ за кандидатстване по мерите от ПРСР, която да включва разработване на стратегия за развитие на стопанството и съответно бизнесплан, помощ при попълване на заявлението за подпомагане, както и съвети, свързани с изпълнение на стандартите на Общността. Тази консултантска помощ ще се предоставя на земеделските производители безплатно. Разбира се, има и други възможности за подпомагане, но за по подробна информация моля посетете териториален областен офис на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). НССЗ има офиси във всеки областен град на страната.

Относно технологичните елементи на производството на кокоши яйца и по-

специално подово отглеждане на кокошки-носачки, Ви информираме, че подробно този въпрос е регламентиран с Наредба  № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти и Наредба  № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки-носачки.

В помещенията, в които се отглеждат кокошки-носачки, подовете трябва да са

конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени

напред пръсти на всеки крак. Поставят се линейни или кръгли хранилки, като при

линейни хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 см за

кокошка, а при използване на кръгли хранилки –  най-малко 4 см за кокошка.

В помещенията се осигурява вода чрез една от следните системи за поене:

а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 см поилен фронт на

всяка кокошка;

б) кръгови поилки, които осигуряват 1 см поилен фронт на всяка кокошка;

в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша; когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши;

Сградите трябва да са снабдени с гнезда – за всеки седем кокошки най-малко

едно гнездо, а когато се използват групови гнезда, се осигурява най-малко 1 кв.м

гнездово пространство за максимум 120 кокошки.

В помещението се разполагат кацалки. Кацалките трябва да са без остри ръбове,

които осигуряват най-малко 15 см място за кацане на всяка кокошка. Не се допуска

кацалките да се поставят директно върху постелята. Хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 см, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената – най-малко 20 см; на всяка кокошка трябва да се осигури най-малко 250 кв. см подова повърхност с постеля, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.

Когато кокошките-носачки могат свободно да се движат между различните нива

в помещението, се спазват следните изисквания:

1. нивата не са повече от четири;

2. разстоянието между отделните нива е най-малко 45 см, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях;

3. всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.

Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1

кв.м използваема площ.

Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, трябва да имат

площ, съобразена с числеността на птичето стадо и характера на земята, с оглед да се предотврати всякакво контаминиране. Птиците трябва да разполагат с корита за поене и с подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници. Отворите, които осигуряват директен достъп на кокошките до дворовете, се изграждат с минимални височини 35 см и широчини 40 см и се разполагат по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1000 кокошки се осигурява отвор с обща големина 2 м.

Биологичното производство на кокоши яйца се подчинява на общите принципи

на биологично животновъдство, с някои особености. Стопанството е с биологично

производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за:

1. произход на животните – произходът на животните се удостоверява със сертификат за произход, издаден от развъдна асоциация, притежаваща разрешение

съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството;

2. животновъдни практики, условия на отглеждане, транспорт и идентификация на

животни и животински продукти – на животните са осигурени редовни упражнения, спазват се изискванията за хуманно отношение;

3. развъждане;

4. фуражи и хранене на животни – в стопанствата с биологично производство

животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин. При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.

5. профилактика на заболяванията, ветеринарно лечение и хуманно отношение към

животните;

6. почистване и дезинфекциране на сгради и съоръжения за отглеждане на

животните.

В стопанството се осигурява достъп на животните до райони, където да се

движат свободно на открито.Броят на животните трябва да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им, както и ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварването с оборски тор.

Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по

биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по

биологичен начин най-малко:

1. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени

за отглеждане преди да навършат три дни;

2. шест седмици при птиците, предназначени за производство на яйца.

При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид

приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и

устойчивостта им към заболявания. Предимство се дава на местни породи и родове. При формиране на стадо от определен вид животни, животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство. Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството,  които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие че животните преминат преходен период.

Земеделско стопанство преминава към биологично производство на земеделски

продукти, когато са изпълнени следните условия:

1. производителят има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено

от министъра на земеделието и храните контролиращо лице;

2. производителят е уведомил министъра на земеделието и храните в срок един

месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за преминаване към биологично производство.

Преходният период към биологично производство започва да тече от датата на

сключване на договора с контролиращото лице. Продължителността на преходния

период към биологично производство се определя от вида на отглежданите земеделски култури, животни и аквакултури.Преходният период за отглеждане на птици по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е:

1. десет седмици за птици за производство на месо, въведени в стопанството,

преди да навършат три дни;

2. шест седмици за птици, използвани за производство на яйца.

Относно подходящите породи за алтернативни системи и биологично

производство се залага най-вече на местни породи, които са аклиматизирани и

устойчиви на някои заболявания. Традиции в това отношение имат Хибриден център по птицевъдство към Земеделски институт Стара Загора и  Експерименталната база по птицевъдство на Института по животновъдни науки в Костинброд.

Главна дирекция «Съвети в земеделието»

Национална служба за съвети в земеделието

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Тел.: 02 / 810 09 71, 76, 77, 78, 79 и 91