Чрез метода CRISPR – редактиране на гени, стартира първият петгодишен проект за получаване на пшеница с ниско ниво на аминокиселината аспаргин

Европейската комисия провежда консултации със заинтересовани страни, които да дадат първоначална оценка на въздействието и пътната карта на политиката за бъдещото законодателство, отнасящо се за растенията, произведени по нови генетични методи. Отзиви и предложения за законодателната инициатива в ЕК ще бъдат приемани до 22 октомври 2021 г.
Ако документът бъде одобрен, ще се предприеме стъпка, която да позволи производството на селскостопански продукти, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза. Целта е да се поддържа високо ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда, да се въведат иновации в агро-хранителната система и да се допринесе за постигане на целите на Европейското зелено споразумение и стратегията „От фермата до трапезата“.
За по-нататъшното развитие и усъвършенстване на инициативата ще се отчита и обратната връзка. Комисията ще обобщи получените становища в доклад, в който ще обясни защо някои предложения ще бъдат приети, а други отхвърлени. Получените отзиви ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и следователно трябва да отговарят на правилата за обратна връзка.
Междувременно миналата седмица стана известно, че Rothamsted Research в Хартфордшир, Англия, е получил разрешение да проведе серия полски тестове върху пшеница, чийто геном е редактиран. Експериментите в Хартфордшир ще отбележат първите полски опити на пшеница, третирана с CRISPR, както във Великобритания, така и в Европа.
Пшеницата е редактирана, за да се намали нивото на естествено срещащата се аминокиселина аспаргин, която се превръща в канцерогенен акриламид, когато хлябът се пече или препича. Крайната цел на проекта е да произвежда не-ГМО (генетично модифицирана) пшеница, с ултраниско ниво на аспаргин, обяснява ръководителят на проекта проф. Найджъл Халфорд.
„Акриламидът се превърна в много сериозен проблем за производителите на храни след откриването му в храните през 2002 г. Той причинява рак при гризачи и се счита за "вероятен канцероген при хората“, казва проф. Халфорд и допълва: – Ние вярваме, че нивото на аспаргин в пшеницата може да бъде значително намалено, без да се компрометира качеството на зърното. Това би било от полза за потребителите, като намали експозицията на акриламид в диетата им, както и за хранително-вкусовата промишленост, като я стимулира да спазва разпоредбите относно наличието на акриламид в нейните продукти.“
Проектът е планиран за пет години с финал през 2026 г.. Семената ще се сеят през септември-октомври всяка година и реколтата ще се прибира през следващата година.
Използвайки метода CRISPR, учените ще направят малки промени в желания ген – в този случай, за да го премахнат. Първоначално процесът включва генетична модификация за въвеждане на гени в растението, необходими за процеса CRISPR. След извършване на промените ГМ-частта може да бъде отстранена от растенията чрез конвенционални методи за размножаване в продължение на няколко поколения.
Не всички европейски страни обаче са готови да направят дори частични отстъпки по отношение на селскостопанска ГМО продукция. Така например миналата седмица Швейцарският национален съвет удължи мораториума върху отглеждането на генетично модифицирани растения в селското стопанство с още четири години – до 2025 г. Длъжностните лица дори не са разрешили да освободят от мораториума научни изследвания, свързани с т. нар. редактиране на генома (CRISPR) без включване на чужд генетичен материал. Мораториумът върху използването на генното инженерство е въведен в Швейцария от 2005 г. Генетично модифицирани животни и растения там могат да се отглеждат само за научни цели.
Agriland

Новият премиер на Великобритания Борис Джонсън обещава да освободи сектор биологични науки във Великобритания от анти-ГМО правилата за разработка на устойчиви към болести земеделски култури

Борис Джонсън е заявил, че Великобритания има сили да създаде „устойчиви на болести култури, които ще хранят света“.

Към този момент само две ГМ-култури са одобрени за отглеждане в ЕС, където действат строги норми и правила по отношение на ГМО.

Във Великобритания в момента не се отглеждат генетично модифицирани култури, въпреки че учени и земеделци в много страни по света все по-често се обръщат към нови сортове селскостопански култури,за да противостоят на неприятелите, болестите и екстремните природни условия без химично вмешателство.

Производителите на земеделски култури с радост възприемат изявленито за поддръжката на новия премиер на Великобритания за дерегулиране на ГМО и по-прагматичния подход за оценка на риска при ГМ-културите.

Професор Ахим Доберман, директор на авторитетния британски научно-изследователски център Rothamsted Research, коментира изказването на Борис Джонсън: „Тъй като пред света стои задачата да нахрани повече хора от ограничени площи и при спазване защитата на околната среда, на нас ни е необходим всеки възможен инструмент за подобряване на производството на селскостопански култури, а също така и храната да бъде по-питателна. Конкретно във Великобритания ни е нужен по-опростен процес на регулиране на генно-инженерните култури, отговарящ на най- високите стандарти за безопасност, например въз основа характеристика на признаците, а не общо правило за всички генни технологии“.

Във Великобритания вече са провеждани полски изпитвания на ГМ-картофи, ГМ-пшеница и ГМ-ръж.

Въпреки бързото възприемане на ГМ-технологииите от фермерите, противниците на генетично модифицирани култури по-принцип никак не са малко. Във Великобритания безпокойство от изявлението на Борис Джонсън са изразили екоорганизации като „Гринпийс“, „Приятели на земята“ и Асоциацията на почвите.

Петър Кръстев

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Първите реколти от картофи ГМО ще бъдат доставени в магазините на Аржентина тази година. Трансгенният сорт е устойчив на Y-вируса по картофите, на който местните генетици са посветили 20 години.
Картофите Spunta TICAR са разработени от Technoplant, дъщерно дружество на групата Sidus. Това е първата трансгенна култура, получена в страната. През август 2018 г. сортът е получил всички необходими фитосанитарни разрешителни, които се изискват от аржентинското законодателство.
Според експерти годишните продажби на картофи ГМО само на аржентинския пазар могат да достигнат 45 милиона долара.
Отглеждането на генетично модифицираната култура ще помогне да се избегнат загуби до 70% от реколтата на картофи. В допълнение, такива растения изискват по-малко третиране с продукти за растителна защита, отколкото традиционните сортове.

Петър Кръстев

Китай дава дългоочаквано одобрение на ГМ културите на фона на търговските преговори със САЩ

Китай одобри пет генетичномодифицирани култури за внос, което беше първата стъпка през последните 18 месеца, която може да увеличи обема на изкупуването на зърно от чужбина, особено от САЩ.
Съединените щати са най-големият световен производител на ГМ култури, докато Китай е най-големият вносител на ГМ соя и рапица. 
Американските фермери и световните компании за семена отдавна се оплакват от бавния и непредвидим процес в Пекин за одобряване на ГМ култури за внос, което усложни търговските отношения между двете най-големи икономики в света.
Одобрениятабяха публикувани на уебсайта на китайското министерство на земеделието, докато течеше срещата на американската търговска делегация с колегите им в Пекин . "Това е жест на добра воля за решаване на търговски проблем", каза представител на Китайската асоциация на земеделската промишленост в Китай.

Петър Кръстев

Модификацията Bt в царевицата не вреди на работата на ендофитите. До такъв извод са стигнали изследователите от Северозападния университет (NWU) в Почефструм, ЮАР.

Царевицата Bt е една от най-популярните генномодифицирани култури в света, поради което учени решили да изследват нейното потенциално въздействие на екосистемните функции.

Генетично модифицираната царевица Bt съдържа токсин, продуциращ ген на почвената бактерия Bacillus thuringiensis (Bt), който осигурява устойчивостта на културата към насекомните вредители. Научният сътрудник от NWU, Аснат Машиан, съвместно с колеги е направила изследване за относителното влияния на генетичните модификации на нецелеви микроорганизми като ендофитни бактерии, способстващи растежа на растенията.

Бактериалните ендофити,на два етапа от развитието както на царевицата Bt, така и на нейните изогенни родителски линии, били подложени на скрининг с възможност да участват в защитата на растенията, мобилизацията на хранителни вещества, а така също и в производството на хормона на растежа на растенията. Интересен е факта, че именно стадият растеж, а не генетичната модификация е оказал значително влияние на ендофитите и техните функции.

Научните сътрудници сравнили влиянието на генетичномодифицираната царевица Bt върху функциите на бактериалните ендофити, с изогенни родителски линии на немодифицирана царевица на два стадия на развитие. Бактериалните изолати били получени от трансгенна (Bt) и не трансгенна (не-Bt) царевица в стадии на развитие 50 и 90 дни. Затова изолираните бактериални ендофити били подложени на скрининг, за проверка на тяхната възможност за солюбилизация (колоиден процес на проникване) на фосфати, фиксация на азот, продуциране на противогъбни метаболити и получаване на индолил-оцетна киселина. В резултат, функционалните признаци и разнообразие на изолираните ендофити на двата стадия на развитиене не са се отличавали съществено помежду си. Освен това, стадиите на растеж на растенията са повлияли съществено на функционалните признаци. Ендофитите на по-младите растения Bt и не-Bt царевица ефективно произвеждали индолил-оцетна киселина, но практически не могли да фиксират азот и не били способни към солюбилизация на фосфатите и противогъбните активности. Изводите от тези резултати са, че модификацията Bt в царевицата не влияе на функционалните признаци на бактериалните ендофити.

Петър Кръстев

Европейската комисия разреши употребата на 4 сорта ГМО царевица за хора и животни. Става въпрос за сортовете MON 87427 x MON 89034 x NK603 и 1507 x 59122 x MON 810 x NK603. Подновени са и разрешителните на три сорта, които вече са на европейския пазар и това са DAS-59122-7, GA21 и захарното цвекло H7-1. Разрешителните важат за 10 години и се отнасят само за вноса и разпространението в ЕС, но не и за отглеждане, съобщи topagrar.com.

До решението се стигна, след като страните членки не можаха да съберат нужното мнозинство в Постоянния комитет за безопасност на храните, който отговаря за пускането на храни на европейския пазар. Причината е че повечето държавни експерти, които членуват в него, гласуват традиционно „въздържал се“. Така искането нито бива отхвърлено, нито одобрено. Съгласно процедурата, ако експертите не се произнесат, въпросът отива в Европейската комисия, която има последната дума.

Еврокомисията е издала общо 28 разрешителни за ГМО царевица и 1 вид цвекло.

Министерството на селското стопанство в САЩ (USDA) е взелао окончателно решение, че растенията, чийто геноми са изменени с използването на технологии за редактиране на гени (CRISPR/Cas), не попадат под законите за регулиране на ГМО, тъй като не са ГМО.
Както се казва в изявлението на ведомството, най-новите методи за редактиране на геномите разширяват традиционните инструменти на селекция на растенията. Те могат бързо и точно да внедряват нови признаци на растенията, които ще спестят години или дори десетилетия, за въвеждането на нови сортове.
Иновациите в областта на селекцията на растенията имат големи перспективи за защита на културите от суша и болести, както и за подобряване на хранителната стойност и изключването на алергени, съобщи американското министерство на земеделието.
В Европа съдбата на CRISPR/Cas все още е на разглеждане в Европейския съд. Очаква се решението да бъде обявено в средата на тази година. Китай също трябва да вземе решение. Ако Европа и Китай не се съгласят със Съединените щати, това ще се отрази на търговията и вноса на семена, получени в резултат на CRISPR.

Петър Кръстев