Пшеница, която устоява на брашнеста мана, ябълки със запазена свежест и цвят поради неутрализиран ген – тези видове са създадени с прилагането на най-новата техника за селекция CRISPR. На фона на ожесточени дебати за и против тази хирургия на геномите се очаква решение на Европейската комисия

Алекс Петров

След високите постижения в ГМО (генетично модифицирани организми) вече се появиха и Новите техники за селекция –NBT (NewBreedingTechnique), към които проявяват подчертан интерес лабораториите за агрономични изследвания. Но тези техники предизвикват горещи дебати – пише в посветена на темата статия френското специализирано издание FranceAgricole.

Датата е 20 май, действието се развива в департамента Дром в региона Рона-Алпи – седалището на френската водеща фирма за семена Vilmorin-Limagrain е окупирано от представители на Конфедерацията на селскостопански производители. Активистите изразиха твърдата си воля да разобличат тези нови методи, които възприемат като „скрити ГМО”. Тяхното желание е семената, получени чрез NBT или Новата техника за селекция, да попаднат под ударите на Европейската директива 2001/18, отнасяща се за мутационните растения, което чисто и просто означава да бъдат забранени в Европа. Тази опция, закономерно, се отхвърля анблок от семепроизводителите. В действителност, могъщи компании инвестират в новите методи, които са стратегически за тях. „Когато не знаеш към каква нормативна рамка да се придържаме, положението е неясно и комплицирано”, преценява Рафаел Дюмен, отговорен за научноизследователските и опитноконструкторски дейности при Bayer CropScience.

Целта на настоящия материал е да се представят в най-достъпен вид

предимствата и опасенията при внедряването на NBT

До неотдавна в генното инженерство се използваше единствено способът ГМО, представляващ директен пренос на гени от един жив организъм на друг, с цел да се подобрят възможностите за предаване на полезни признаци, най-често между видове, не подлежащи на кръстоска помежду им. Днес съществуват далече по-ефективни методи за „редактиране на гена”– от по-старите, които са и по-скъпи, ще споменем т.нар. Цинков пръст и Talen, използван за създаване на пшеница, устойчива на брашнестата мана. Но най-нашумелият метод, който датира едва от 2012 година, безспорно е Crispr-Cas9. Отличава се със следните качества: прецизен, ефективен, относително евтин и лесен за използване, притежава най-производителната досега техника за редактиране на генома, поради което някои учени отсега предричат, че той ще направи революция в медицината, но също така в растителната селекция.

Хирургия на геномите

Хирургическата намеса в геномите е техника, която няма нищо общо с всички познати досега практики” – обобщава Кристиан Юиг, зам.- директор на INRA – водещ институт за агрономични изследвания в Европа Мнението му се споделя от много негови колеги. За Давид Гуаш, който се занимава със сравнителните биотехнологии в престижния Институт по растениевъдство Arvalis, пшеницата е видът, който може да се възползва най-много от тези технологии поради сложната си биология: на практика тя притежава три генома, което е пречка за нейното подобряване. Но тази спирачка може да бъде вдигната благодарение на „ретушната” генетична техника.

Китайските учени създадоха споменатата по-горе пшеница, устойчива на одиума (брашнеста мана), която бе комерсиализирана от американската компания Calyxt. И това е пример какво може да ни очаква в бъдеще. От своя страна, Дюпон обяви наскоро намерението си да пусне на пазара първите семена на восъчна царевица, която ще се получава по технологията CRISPR-Cas през следващите пет години. Появиха се и ябълки, наречени ArticApple: вътрешността им въобще не покафенява, поради неутрализирането на ген, отговорен за полифенол-оксидазата.

Новаторският потенциал, който се съдържа в т.нар. редактиращ ген, е настина много широк: резистентност на биоагресори, по-добро усвояване на азота, повишаване на количеството и качеството на реколтата. С помощта на CRISPR и „генетичния нож” (или генетични ножици) учените се надяват да открият растения, които да могат да устоят на суша, на бури и на промените в климата. И да открият чудо – оръжието против глада по света. В същото време стремежът е да се произведат по-здравословни продукти: картофените чипсове да съдържат по-малко от вредния акриламид, а пшеницата – по-малко глутен; доматите да зреят на определена дата за по-лесната им беритба и транспортиране. За разлика от ГМО растения, в които могат да се открият чужди ДНК, то при новата техника културите, създадени с помощта на „генетическите ножици”, чужди ДНК са изключени.

Следващият етап е вмъкване на отсъстваща в природата мутация, с цел да се предадат нови свойства на културите: устойчивост против вируси, повишаване ефективността на ензимите за увеличение на продукцията. Интересното е, че с CRISPR ще се намесят и в генома на животните: вече се работи за намаляване на изхвърления метан от червата или за премахване на миризмата на нереза, за да се избегне кастрацията. Вече се вкарва флуоресцентен протеин в хромозомите на половите клетки на кокошките за елиминиране на мъжките пиленца в стадий на яйце.

Учените планират да създадат геном „идеал”

вмъквайки от 50 до 100 благоприятни мутации в пределите на вида. „Но още не е известно как това би могло да се осъществи технически, липсват достатъчно познания за генома и взаимодействието между гените, които могат да бъдат поразени в резултат на въведените мутации”, разсъждава Лоран Шиблер от Allice (Национален съюз на селскостопанските кооперативи за животновъдство и изкуствено осеменяване). `

Етични проблеми

Битката около редактиращите техники на генома се очертава да бъде гореща” – прогнозира Давид Гуаш. Еколозите не приемат без резерви значимите достижения в биотехнологиите. За производителите на екопродукция един неконтролируем допуск на CRISPER продукти е „абсолютно недопустим”, обявяват от Асоциацията за биологични храни. От друга страна, критиците на генната хирургия се опасяват, че „колелото” на патентните посевни семена ще се завърти на още по-бързи обороти, отколкото в настоящия момент. „Ще бъде жалко да се забранят тези перспективни методи, преди да се знае какво точно би могло да се измени и докъде може да се достигне в изследванията”, опровергава противниците си Кристиан Юиг. Според него Европейската комисия трябва да „бърза бавно”, когато разглежда легализирането на тази техника. Защото ако се действа прибързано, тези нови технологии могат директно да попаднат под ударите на правилата 2001/18. Тази директива бе написана в контекст, когато селскостопанските потребности се различаваха напълно от тези в настоящия момент. „И ако така се третират новите техники, защо трябва да се правят открития?” – пита риторично Кристиан Юиг. Семепроизводителите желаят оценките да се извършват за всеки конкретен случай на произведения краен продукт, а не въз основа на използвания метод. Към края на годината Брюксел трябва да даде своето юридическо тълкувание за Новите техники за селекция и да дефинира границата, понякога неясна, между ГМО и NBT.

БОКС

СRISPR-Cas9, швейцарският нож в генетиката

Насочен от механизъм, използващ бактерии за борба срещу вирусите, CRISPR-Cas9 e нов мощен инструмент в молекулярната биология, открит през 2012 г. CRISPR, което е абревиатура от английското Clustered regularly interspaced short palindromic repeats, е повтаряща се поредица от ДНК, която трябва да се имплантира на определено място в желан геном, подлежащ на модификация и селекция. Той се закрепва към създаден протеин Cas9, който е ензим, специализиран да пренася части от ДНК, да открива мястото за присъединяване, да реже специфичната, къса последователност, да отстранява или не частици и да замени в точно определения момент нужния генетичен продукт.

Целта на тази техника е да модифицира проявата на гена или да го замени с нов. Това представлява екстремално насочена и прецизна мутация. CRISPR-Cas9 се явява най-ефективният метод за „редактиране на гена” и поради прецизността си е наречен „швейцарският нож в генетиката”.

Публикувана в Растениевъдство

В края на юни Държавната дума на Руската федерация прие законопроект, забраняващ да се отглеждат и развъждат генно модифицирани (ГМО) растения и животни на територията на страната. Правителството може и да забрани вноса в Русия на ГМО-продукция, ако се установи нейното отрицателно въздействие върху човека и околната среда, пише Руски дневник.

От 1 януари 2017 г. генното инженерство ще се прилага само за експертизи и научно-изследователски работи. Ако нарушат закона, длъжностните лица ще трябва да платят $150-750, а юридическите лица са застрашени от глоба от $1500-7500.

По-рано в Русия действаше мораториум върху отглеждането на ГМО, но той не предвиждаше наказание при нарушение.

Фермери срещу биолози

Собствениците на руски органични ферми посрещнаха радостно закона – техният бизнес значително нарасна през последното десетилетие.

„ГМО е прекрасен инструмент, за да се окаже световният пазар на хранителни продукти под контрола на големите корпорации като американския биохимически гигант Monsanto, който произвежда днес почти 50% от ГМО-семената“, коментира Борис Акимов, основател на фермерския кооператив LavkaLavka.

Срещу фермерите е руската научна общност, според която забраната може да доведе до изоставане на страната в сферата на биотехнологиите. „Законът заплашва да спре създаването на родни ГМО-култури и конкурентоспособно растениевъдство“, посочва Александър Гапоненко, главен научен сътрудник на Института по биология на развитието към Руската академия на науките (РАН). По думите му подобен закон е бил приет през 1948 година, когато правителството на СССР забранило генетиката и селското стопанство на страната „изоставаше с десетилетия от целия свят“.

Учените се опасяват, че забраната на ГМО в селското стопанство ще се отрази на научните изследвания: те просто няма да бъдат необходими. „Всички прогресивни учени-генетици просто ще заминат на Запад“, коментира молекулярният генетик Станислав Полозов.

Обикновените руснаци обаче предпочитат натуралните продукти: според допитване на Всеруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ), почти 80% от населението на страната се отнася отрицателно към използването на ГМО.

Вредно или не?

Вредата от ГМО досега не е доказана. „Изглежда, няма начин да се изследват всички възможни последици за дълъг период от време, което би било достатъчно, за да има абсолютна сигурност по този въпрос“, казва Анастасия Белостоцка, анализатор по въпросите на земеделието в Московското училище по мениджмънт СКОЛКОВО.„Това прави този въпрос един от най-противоречивите и парливи в национален и глобален план“, допълва тя.

През 2009 г. руският биолог Ирина Ермакова изследвала влиянието на ГМО върху репродуктивната функция на плъховете. „При възрастните животни, в чиято храна добавяхме ГМО соя, се наблюдаваше силна патология на черния дроб, недоразвити полови органи, нарушение на хормоналния баланс“, разказва Ермакова. „При моите опити над половината от плъхчетата умираха, защото бяха нежизнеспособни. А 40% от оцелелите бяха недоразвити – тоест много по-малки от връстниците си по размер и тегло. И всички оцелели бяха безплодни“.

Ермакова, между другото, бе разкритикувана от учени от РАН заради нарушения в организацията на експеримента и некоректна обработка на получените данни.

Икономически перспективи

Със забраната да се внасят и отглеждат ГМО руските експерти свързват два сценария за развитието на селското стопанство. Положителният е, че Русия може да стане един от най-големите световни производители на органична храна. А отрицателния е, че в сферата на биотехнологиите страната може да изостане от световните лидери. 

„Ако говорим за Русия и по-специално за това да станем световен лидер в органичните храни, то забраната върху ГМО като отделна стъпка има доста малко практическо изражение“, посочва Анастасия Белостоцка. „Просто, защото все още няма подходяща регулация и ясен механизъм, чрез който органичните продукти да бъдат сертифицирани на национално равнище“, коментира тя.

Много страни използват ГМО пряко за отглеждане на сортове и хибриди, които са устойчиви на суша, болести, хербициди, насекоми, вредители и неблагоприятни природни условия. „Днес 95% от соята и царевицата в Бразилия и Аржентина са генно модифицирани“, казва Гапоненко. По неговите думи в момента в Русия подобни устойчиви сортове и хибриди на практика не се създават. С други думи, при лоша реколта страната може да се изправи пред проблема с глада.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 27 Юни 2016 15:20

Русия забрани отглеждането на ГМО

Русия забрани със закон, гласуван в Думата, засаждането на растения с генетично променена структура, предава Agra Europe. Нарушението на забраната може да донесе на нарушителите до 500 000 рубли или 6 900 евро. Въпреки това в сила е изключение от отглеждането на генно модифицирани животни за научни цели. Остават разрешени вносът и употребата на ГМО растения.

Законът не се приема без противоречия. Учените посочват предимствата от генното инженерство, което е смятано за „най-подходящият и ефективен метод за промяна на генетичния материал на култури с цел увеличаване на добивите и подобряване на вкуса и хранителната стойност на продуктите и устойчивост на вредители“. Според тях ренесансът на производството руски семена може да се случи само със знанието и техниките на генното инженерство. Русия в момента разчита основно на вноса на семена и посадъчен материал.

В Думата, сред привържениците на новоприетата забрана, най-силен бе гласът на депутата Андрей Туманов, който наблегна на риска за производството на храни в страната. Този проблем засяга всички работещи клонове на селското стопанство и градинарството; освен бяха семена за пшеница и някои други зърнени храни. През последните две десетилетия бе промишленост семена на Русия е била „почти разрушен“ земеделските политици. Работата по развъждане подлежи на 95% от земята, особено по отношение на отглеждането на картофи. Обща спря Руската развъждане науката и техники преди примера, в САЩ и Холандия далеч зад себе си.

Публикувана в Бизнес

България има традиции в производството на соя, има български сортове и това е потенциал, който трябва да гоним, казва в интервю за БТА Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации и съорганизатор на Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." .

Тя допълва, че Асоциация "Дунавска соя" е създадена, за да поощри контролирано качество на генетично немодифициран сорт в рамките на ЕС, и то в района на Дунав, заради климатичните и агрономични условия и да задоволи нуждите не само на фуражната, но и на хранителната индустрия.

Третото издание на традиционната ежегодна инициатива, посветена на соята, ще се състои утре, 24 юни, отново в Кнежа. По традиция тя е инициирана от земеделски стопанин ЕТ "ПРИС-Борислав Горанов", Институтът за агростратегии и иновации и Асоциация "Дунавска соя". Тази година в рамките на събитието ще бъдат представени 29 сорта соя, подбрани като най-подходящи за отглеждане на територията на Северна България. 13 от сортовете в демонстрационното поле се отглеждат за първи път в България.

Идеята на организаторите е да се види развитието на соята в по-ранна фаза, като чрез изведени от опита и практиката препоръки се даде възможност за своевременното отстраняване на допуснатите грешки при отглеждането й. Крайната цел е минимизиране на икономическите загуби от неправилното отглеждане на това важно за сеитбообръщението бобово растение.

В Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." традиционните за инициативата партньори от "БАСФ България, отдел Растителна защита" ще представят пред участниците портфолиото на компанията за растителна защита в соя. По време на открития ден ще бъдат представени сортове соя, предлагани на българския пазар от "Лидер Консултинг", "Еуралис Семена", "Пиргос Агро" и Опитна станция по соята - гр. Павликени, торове от "Екофол", както и земеделска техника от "Тайтън Машинъри".

Сред темите в семинарната част на събитието ще бъдат тенденциите, които се наблюдават при обработваемите площи със соя в България и другите държави-членки с представители в Асоциация "Дунавска соя", възможностите за подкрепа, които се предоставят на производителите на соя по линия на Общата селскостопанска политика, както и решаващото значение на качеството на сертифицираните семена.

"Големият интерес от страна на производителите и включването на нови партньори, предлагащи иновативни решения при отглеждането на соя е доказателство, че демоплатформата е полезна инициатива, в която си сътрудничат конкурентни компании за обмяна на опит и представяне на технологии в полза на българския земеделски производител", подчерта Светлана Боянова.

Публикувана в Бизнес

Компаниите, отглеждащи генномодифицирани растения и животни в Русия, ще бъдат привличани към наказателна отговорност и административна отговорност. Това предвижда Закон, който днес беше окончателно приет от руската Дума. Глабите, предвидени в закона, започват от 100 000 рубли или около 3000 лв. Разрешава се само отглеждането и развъждането на ГМО организми за научни цели.

Ако се установи негативно въздействие на генномодифицирана продукция върху човешкото здраве и околна среда, правителството ще забранява вноса и в страната. 

 

Публикувана в Растениевъдство

Около 80% от соята и 10% от царевицата в Украйна се отглеждат от генетично променени семена, твърдят от министерството на селското стопанство на САЩ, като се позовават на анализатори от частни компании, съобщи електронното издание Agrimoney.

От ведомството обясняват отчасти повишението на първоначалната си оценка за производството на соя в Украйна до 5 млн. тона и за изравняване на рекордния добив от 2,17 тона от хектар през тази година с подобреното качество на засетите семена. „Макар че сеитбата на генетично променени семена е официално забранена, оценки на анализатори от частни компании сочат, че около 80% от украинската соя е ГМО”, изтъкват от американското министерство.

Това не е първо изявление на ведомството и на анализатори на пазара за отглеждането на генетично променени зърнени и маслодайни култури в Украйна, но досегашните оценки за техния дял се колебаеха около 30%. Конкуренцията между украинските фермери за повишаване на добивите се провежда на фона на „нарастващото търсене” за соята, както за износ, така и от страна на украинските птицевъди. Смята се, че семената Roundup Ready на американската компания Monsanto са най-разпространените ГМО в Украйна.

От министерството на селското стопанство на САЩ обявиха също, че „приблизително 10%” от отглежданата в Украйна царевица през тази година също е ГМО. Оттам подчертават изрично ролята на хибридните сортове за подобряване на перспективите пред украинските производители при тази зърнена култура. Макар че вносът на хибридни семена намаля през миналата година „и е на път да намалее и през тази”, ръстът при произведените в страната семена ще компенсира само отчасти този спад, убедени са от американското ведомство. Оттам очакват производството на царевица в Украйна през тази година да нарасне с 2,7 млн. тона спрямо миналата, когато реколтата пострада от сухото време, и да достигне 26 млн. тона, основавайки се на предвиждането, че добивите ще надхвърлят средните за последните 5 години с 5%.

Украйна е голям износител на царевица за Китай, където контролът върху генетично променените култури е изключително строг. Данни от понеделник сочат, че от 1,16 млн. тона царевица, внесена в Китай през април, 1,01 млн. тона са пристигнали от Украйна. Част от коментаторите са на мнение, че украинската царевица успява да избегне китайските санкции или защото не се вземат проби, или защото генетично променените сортове, които отглеждат украинските фермери, са от разрешените за внос в Китай.

От министерството на селското стопанство на САЩ разкриват и ролята на хибридните семена за корекцията в прогнозата си за рекордната реколта от 12 млн. тона слънчоглед в Украйна през тази година, отбелязвайки възстановяването на нивото на вносни сортове след спада през последните 2 селскостопански сезона, макар да не се ангажират с конкретни цифри за дела им в общото производство. „Вносът от октомври 2015 г. до февруари 2016 г. достигна рекордно ниво и предполага, че общия внос на хибридни сортове слънчоглед за сеитбата през 2016 г. ще нарасне”, изтъкват от ведомството.

Перспективите пред производството в Украйна на засаждани през пролетта култури като царевицата, соята и слънчогледа бяха подобрени и от допълнително засетите площи след изключително сухата есен, потиснала сеитбата на есенниците. „Площите, засети с есенници през миналата есен, намаляха с около 1,2 млн. хектара, което в значителна степен увеличи масивите, които могат да бъдат засети с пролетни култури”, отбелязват от американското министерство.

Оттам повишиха и оценката си за реколтата от пшеница в Украйна до 24 млн. тона – с 3,3 млн. тона под най-силния резултат от 25 години, постигнат през миналата година, но доста над предвижданията преди 2 месеца. „Условията се подобриха съществено от момента, когато есенниците напълно възстановиха вегетацията си”, отбелязват от ведомството. Оценките за добивите от пшеница през тази година са за 3,75 тона от хектар, или с 8,3% над средния резултат за последните 5 години, макар и малко по-слаби от миналогодишния резултат.

Публикувана в Бизнес

Всяка втора храна е свързана със соята, която може да е трансгенна. Камуфлажът на Европа е, че тя внася соя, плаща на американците, а не я одобрява. Другият камуфлаж е, че животните, които ядат шрот от соя, трансгенна храна, няма да се етикетират. Получава се така, че консумираш, ядеш, плащаш на американците, а в същото време си против ГМО-тата. Това обясни пред Фрог нюз академик Атанас Атанасов, директор на Геномен център към Софийския университет “Св. Климент Охридски” .

 

Бразилия и Аржентина са основни производителки на соя. Дългосрочните им планове са да насочат все повече соя към производството на биодизел. Пред тях стои въпросът защо да изнасят шрот, като могат да увеличат броя на прасетата, кравите и да изнасят месо, което е по-печелившо.   

Новосъздадените сортове в Бразилия и Аржентина се одобряват за 2 години, а в Европа за 5-6 години. Има разминаване между старите сортове и новите. В Америка започват от новите, които не са одобрени от Европа. В един момент може да се окажем без соя, тъй като няма да имаме алтернатива. Ако се получи това, ще започне Китай да купува. Китай има 22% недостиг на соя и купува от тези държави. Китай обаче е голям производител на нетрансгенна соя и ще започне да изнася нетрансгенната с 30-40% по-скъпо и ще внася трансгенна. При това положение животновъдството в Европа може да се окаже в колапс, защото цените на млякото и месото ще скочат много, прогнозира академик Атанасов.

Твърденията, че ГМО-тата са много опасни са крайни, както и твърденията, че са абсолютно безопасни. ГМО-то в определени насоки може да се окаже, че има значение за човека, посочва ученият.   

Публикувана в Бизнес

Независимо от държавните ограничения за производство на биотехнологични продукти, за година Иран е внесъл генетично модифицирани селскостопански култури на стойност 5 млрд. долара, съобщиха на 18 януари т. г. местните средства за масова информация.

Поради липсата на ясни правила, Министерството на селското стопанство на Иран отново е одобрило внос на ГМ-култури, като ориз, соя ирапица,съобщава представителятна ведомството Бехзад Кареязи. Странатавнася тази продукцияосновно от Бразилия, Аргентина, Канада и САЩ,тъй като тези страни не декларират в своите товари ГМ-продукти, с което нарушават Картагенския протокол“ за защита и развитие на околната страна.

"Отказът на иранските чиновникци да идентифицират ГМ-продукти сред вноса води към обществено заблуждение и за невъзможност на национално ниво те да бъдат открити. Освен това, без оглед на продължаващия продоволствен внос на подобни продукти, Министерството на селското стопанство в действителност служи като стимул за чужденците, което противоречи на националните интереси“заявява представителят на ведомството.

За разлика от Европа и САЩ ГМ-продуктите в Иран не са предмет на обществена дискусия, но чиновниците вече са се разделили на два лагера по отношение на биотехнологичните култури. Привържениците заявяват, че ГМО дават добри резултати и помагат да се намали употребата на пестициди, но противниците се опасяват от рискове за околната среда.

През 2006 година Иран клонираовца. Година по-раночиновниците одобриха ирански генетично модифициран ориз, който и до този момент се отглежда с търговска цел за храна на човека. През май 2015 година пък на национален биотехнологичен конгрес е бил представен първият образец на ирански генетично модифициранпамук.

Публикувана в Растениевъдство

Екип учени от швейцарски университет е разработил генетично модифицирана пшеница, устойчива на брашнеста мана. Съществуват известен брой гени с резистентност (R), които придават устойчивост към патогена, но в повечето случаи, защитата не е с дълъг срок. Изследователите искат да установят, дали може да се постигне ефективно удължаване на живота на гена (R) при неговото изменение и последващата трансформация.
Разработени са четири независими трансгенни линии на пшеница с хиперекспресивни алели Pm3b и ген на пшеница с устойчивост към брашниста мана (R), PM3. Резултати от оранжерийни и полски тестове показват, че всички линии са с повишена устойчивост към инфекции.

Изследванията показват, че успешното използване на трансгенния ген (R) се дължи почти изцяло на постигане на оптимално ниво на трансгенната експресия и възможността за въвеждането му в тъканта по определен начин, отбелязват учените.

Публикувана в Растениевъдство

Вчера в Европейския парламент е бил отхвърлен трудно постигнатият компромис всяка страна да решава сама дали да внася или да не внася генно модифицирани организми за употреба за хранителни цели и фураж за животните, съобщава euractiv.com.

Комисията по околна среда на ЕП e отхвърлила предложението на Комисията, но причините са технически, а не са притеснения, свързани със здравето и безопасността – от години пречка за достигане до обща позиция в Общността. От ЕП са посочили, че евродепутатите изразяват притеснения, че предложението може да бъде неработещо и да доведе до въвеждане на граничен контрол между държави, разрешили вноса на ГМО продукти, и такива, които не са.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта