Министърът на околната среда на Индия Пракаш Джавадекар защити използването на генетично модифицирани култури. Според него, до настоящия момент няма никакви научни доказателства, които да доказват, че трансгенните култури са вредни за здравето или околната среда. „ГМ-културите, в частност царевицата, рапицата, соята и памука се култивират и използват от хората, а също и от животните в много страни от цял свят в качеството на храна, фураж и продукти за преработка“, подчертава министърът. Той също така добави, че индийският Комитет по генно инженерство скоро е одобрил полските изпитвания на дванадесет ГМ култури: памук, ориз, пшеница, царевица, боб, фъстъци, картофи, сорго, патладжан, горчица, захарна тръстика и нахут.

Интересното е, че по-рано именно Министерството на околната среда на страната препятстваше разпространението на тези култури. Така през август, 2014 г. то преустанови изпитването на петнадесет ГМ култури. Отглеждането на ГМ култури в Индия придоби политически подтекст в последните няколко години, когато на власт дойде ново правителство. Постоянното задържане за разглеждане и одобряване на полските изпитвания станаха норма.

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Reuters, Индия има намерения да се откаже от забраната за отглеждане на ГМ култури. Повод за това е отглеждането на рапица (предполага се, че е генномодифицирана) на територията на Научно изследователският институт по селско стопанство в Дели.

През 2010 година в Индия беше въведена забрана за отглеждане на ГМ патладжан, без да става дума за никакви други култури. Във връзка с растящата урбанизация, намаляване производителността в селското стопанство и растежът на населението, индийското правителство трябва да реши редица задачи, за да нахрани 1,5 млрд. човека.

Както съобщава Reuters, през август миналата година Министър председателят на Индия - Нарендра Моди, реши да разреши изпитванията на някой ГМ-култури. Министърът на околната среда Пракаш Явадекар заяви, че изследванията се провеждат с цел да се изясни влиянието на модифицираните растения върху околната среда. Наистина, отбелязва експерта, че за определяне безопасността (или безвредността) на ГМ-продуктите, ще мине още много време.

За отбелязване е, че Министър председателят на Индия вече над 10 години е за ГМО. През това време той беше управител на щата Гуджарат, а индийскиятГМ-памук се ползваше с голямо търсене по целия свят.

Публикувана в Растениевъдство

Френският президент Франсоа Оланд счита, че Франция трябва да продължи изследванията в областта на генетично модифицираните култури. Без оглед на това, че френските потребители са враждебно настроени към ГМО, президентът отбелязва, че изследователите в страната трябва спокойно да се занимават със своите задачи и да поддържат високо ниво на експертизата в областта на биотехнологиите.

В последно време френските изследователи са били принудени да се намират в отбранителна позиция и нееднократно да се оправдават за резултатите от своята работа пред обществото. Миналата година Френският национален институт по селскостопански изследвания INRA потвърди статусът на обществения изследователски орган, данните от който се използват за информирано вземане на решения. Институтът е дал публични пояснения по проблемите на ГМО на фона на обвиненията, постъпващи от лобистски групи за борба срещу ГМ-културите.

Полските опити на INRA неведнъж са унищожавани от активисти противници на ГМО с очевидна безнаказаност. През 2014 г., хората, осъдени за унищожаване на научно-изследователски материали на института, с които се изследвала устойчивастта на ГМ-лози към вируси, били оправдани от съда.

През март миналата година Франция забрани отглеждането на устойчива към вредители ГМ царевица MON810 от Monsanto. Месец по-късно Парламентът прие законопроект, забраняващ отглеждането на ГМ царевица въобще.

Публикувана в Растениевъдство

Площите, върху които се отглеждат генетично модифицирани култури, продължават да се увеличават. През 2014-та година в световен мащаб са отгледани  1 810 милиона декара. Намалели са единствено площите с генно модифицирана царевица.

Обработваемите земеделски земи с генетично модифицирани култури са продължили да нарастват. През 2014-та г. площта на земите се е увеличила с 3% на 1 810 милиона декара. В сравнение с 2013-та г., това е ръст от 60 милиона декара. Най-големи увеличения на площите има в САЩ и Бразилия. В останалите общо 28 страни, промените на площите с ГМ култури са незначителни. Ново допълнение е Бангладеш. Там, на малки по размер площи, земеделски производители отглеждат генетично модифициран патладжан, който е одобрен през 2013-та година. Спад има единствено при отглеждането на ГМО царевица. Ръст е отчетен при генетично изменените  соя, памук и рапица.

Както и през предходната година, в доклада на агенция Agro-Biotech-Agentur ISAAA са отбелязани единадесет страни, в които областите засети с ГМ култури надвишават 10 милиона декара. На първо място са САЩ със 731 млн. декара, следва Бразилия с 422 млн. декара, Аржентина 244 млн. декара, Индия 116 млн. декара, Канада 116 млн.  декара и Китай с 39 млн. декара. По-назад в класацията се нареждат Парагвай, Южна Африка, Пакистан, Уругвай и Боливия.

През изминалата година най-висок ръст беше отчетен в САЩ (+30 милиона декара). Главно в резултат на бума на соя в Бразилия, площите с ГМ култури там са се увеличили с 19 млн. декара. Увеличение на ГМ културите са регистрирани и в  Индия (памук), Канада (рапица) и Парагвай (соя).   

През 2014-та година в световен мащаб е отглеждана по-малко генно модифицирана царевица. Обемът на площите е намалял с 31 млн. декара, а дялът на световното производство на царевица е намаляло от 32 на 25%.

В Бангладеш, през 2014 г. някои земеделски производители са започнали да отглеждат генетично модифициран патладжан, които е защитен от вредители чрез протеина, които сам произвежда. По този начин е необходимо използването на много по-малко пестициди. Според доклада на ISAAA, отглеждането на патладжан ще се увеличи през следващите години.

Според ISAAA, в световен мащаб 18 милиона земеделски производители отглеждат генетично модифицирани растения. В Индия 7,7 млн. дребни фермери отглеждат ГМ памук, а в Китай са 7,1 млн. Във Филипините 415 000 фермери отглеждат ГМ царевица.

Източник: http://www.agrarheute.com/

Публикувана в Бизнес

През декември 2014 г , Съветът по органичните стандарти и сертифициране в Австралия (OISCC) отхвърли предложението на Министерството на земеделието и храните в Австралия (DAFWA) за увеличаване на допустимото ниво на генно модифицирани съставки в органични продукти. Това решение означава, че Австралия и в бъдеще ще продължи да се придържа към политика на "нулева толерантност" за съдържанието на ГМ примеси при сертифицирането на биологични продукти.

В австралийският национален стандарт за органични продукти се предвижда, че в случай на наличие на генетично модифицирани организми или техните странични продукти, стоката автоматично губи статута на органичен продукт. Националният стандарт забранява също така и отглеждането на генетично модифицирани култури, животни и селскостопанска продукция във фермата, където се произвеждат техните органични аналози.

В своето предложение DAFWA изтъкнало факта, че стандартите на Европейския съюз позволяват присъствието на ГМ-примеси в размер на 0,9%. Ведомството счита, че австралийските земеделски производители трябва да имат правото да избират различни системи на производство, защото по този начин те ще бъдат в състояние да отговорят на нуждите на различните потребители.

Публикувана в Растениевъдство

Европейският парламент одобри нов регламент, който позволява да се издават забрани на национално ниво за  генетично модифицирани растения. Ако Съветът на министрите на ЕС също одобри новите регламенти, те ще бъдат въведени в националното законодателство на отделните страни. Така, наред с други възможни ограничения, те ще направят възможно издаването на забрана за генетично модифицирана царевица 1507. Това е добра новина за представителите на екологичната организация Грийнпийс (Greenpeace).

В Германия например, към момента няма одобрени за отглеждане ГМ култури. Единственият генно модифициран вид царевица, одобрен от ЕС, а именно  MON810, е забранен от 2009-та година чрез националното законодателство на страната поради рисковете за околната среда. В Брюксел обаче, предстои одобряването за отглеждане на спорната генетично модифицирана царевица 1507. От началото на 2014-та година, страните – членки не могат да постигнат взаимно съгласие по този въпрос и затова решението трябва да се вземе от Европейската комисия.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

Сортовете пшеница, отглеждани у нас, не съдържат ГМО, твърди директорът на Добружанския земеделски институт в Генерал Тошево, доц. Иван Киряков в репортаж по БНТ 2. В рамките на кампанията “Купувам българско”, репортери от посочената медия решиха да проверят безвреден ли е хлябът, който ядем.

В най-големия български селскостопански институт, ръководен от доцент Киряков, селектират над 65% от сортовете пшеница в страната. Изследванията показват, че в тях няма ГМО. В института освен с изследователска работа се занимават с производство на качествени семена. По този начин съхраняват биоразнообразието на уникални за страната ни сортове. В Генерал Тошево се прави и единствената у нас селекция на слънчоглед, както и на бобови култури – фасул, леща, грах и нахут.

Доц. Киряков: “Българската царевица няма ГМО – по простата причина, че създаването на ГМО продукт изисква много стабилен финансов ресурс. При нас РИОКОЗ всяка година проверява дали това, което се сее на нашите полета съдържа ГМО или не. – И какво показават резултатите им? – При всички положения резултатите им показаха, че такова нещо няма!”

Доцент Киряков каза още, че преди 15 години все пак са правени научни опити в тази посока в Биологическия факултет в София: “Нормално – това беше една много интересна технология още от началото на 90-те години, нормално е науката да се поинтерсува от постиженията, които имаха другите страни! Но по-късно се появиха информации, че използването на ГМО може да оказва влияние върху човешкия организъм, поради което ЕС излезе с директива, която забрани вноса и използването на такива продукти.”

В момента ЕС либерализира законодателството по отношение на ГМО, като остави възможност всяка страна членка сама да взема решение дали да използва или не продукти, получени чрез генна модификация.

Въпреки уверенията на експертите, че у нас няма ГМО, както и строгото законодателство, няма гаранция, че отделни земеделски производители не ползват хибридни генно модифицирани семена.

Публикувана в Растениевъдство

40% от американските потребители са готови да приемат храна с ГМО, ако тя се окаже полезна или безопасна за здравето. За това се съобщава в резултати от изследване, проведено от учени от Университета Минесота и Държавния университет в Северна Каролина.

В изследването са взели участие 1117 граждани на САЩ. Резултатите от него били публикувани в списанието Journal of Agricultural Economics. На потребителите са били зададени редица въпроси, касаещи техните желания да използват храна, съдържаща ГМО или наноорганизми.

Както казва д-р Дженифър Кузма, хората са готови да плащат скъпо за храна, в която не се съдържат ГМО или наноорганизми. Освен това, темата за ГМО е предизвикала голямо недоволство у потребителите.

Участниците в изследването е трябвало да сравняват цените на различните видове храни. След това са ги питали, дали биха купили храна с ГМО или наноорганизми, ако тя е полезна, безопасна и екологично чиста.

Изследоваталите са установили, че питаните са се разделили на четири големи категории. 18% от тях отказали да купят храна със съдържание на ГМО или нанопродукти, независимо дали е полезна, още 19% биха купили такава само при условие, че е напълно безопасна, 19% потребители биха купили ГМО-продукция, ако тя е по-евтина от обикновената храна, а 40% биха я купили, ако тя е полезна.

Публикувана в Растениевъдство

Европейският парламент, Комисията и националните правителства постигнаха предварително споразумение в Брюксел за генетично модифицираните култури. Разрешение или забрана за отглеждане на територията на страната ще дават самите страни от Евросъюза.
Досега за тези решения са отговаряли производители на ГМО продукти, предимно мултинационални компании. И сега те могат чрез съд да получават достъп на своите продукти до пазарите на тези страни, съгласно правилата на световната търговия.
Критиците не са доволни от факта, че Европейската агенция за безопасност на храните не дава твърде строга оценка на щетите, причинени от генното инженерство на потребителите и околната среда.
Ако бъде одобрено на гласуването в Европейския парламент и в някои държави, споразумението ще влезе в сила през следващата пролет. Това означава, че страните от ЕС, които желаят да отглеждат например генетично модифицирана царевица ще прибират първата реколта през 2016 година.

Публикувана в Растениевъдство

Проучване проведено от изследователи от Университета на Калифорния (САЩ) показва, че продуктивността и здравето на селскостопанските животни, консумиращи генетично модифицирани (ГМ) фуражи са съпоставими с тези на селскостопанските животни, които не са получавали такива храни в дажбите си. Научната работа не показва разлики в състава на месото, млякото и други хранителни продукти, получени от животните хранени с ГМ фуражи.
ГМ култури се отглеждат в САЩ от 1996 година. Одобрени са всичко 19 големи ГМ земеделски култури (в това число и най-често използваните за храна на животни рапица, памук, соя, захарно цвекло, царевица и люцерна. Домашните животни консумират 70-90% от общия обем ГM фуражи. Само в САЩ 9 милиарда глави добитък или 95%, постоянно се хранят с този вид храна.
„Проучванията показват категорично, че млякото, месото и яйцата, получени от животни, които са консумирали ГM фуражи, не се различават от продуктите, получени от животни, които са били държани на „здравословна диета“, казва Алисън Ван Енен, ръководител на групата учени.
Учените също така обръщат внимание на новото поколение генно модифицирани култури, които са специално оптимизирани за хранене на животни. Налице е вече спешна необходимост от международно регулиране на нормативната рамка за тези продукти. „За да се избегнат проблемите в международната търговия е важно държавите вносители и износители да създадат нормативно-правни разпоредби в областта на ГМО“, подчертава Ван Енен.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта