Само качественият тютюн се продава на висока цена, предупреждават от НАТ-2010

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Филев, тази година отчитате ръст в изкупните цени на тютюна – какви са числата?

Цените за реколта 2019 наистина са по-високи в сравнение с тези от миналата година. При едролистните сортове тютюн „Бърлей“ и „Виржиния“ скокът е с 10%. Ако през 2018 г. „Бърлей“ се изкупуваше на 3.05 лева, тази година цената е между 3.30 и 3.40 лева за килограм. При ориенталските сортове ръстът в изкупните цени е по-голям – между 20 и 30% на килограм. Миналата година „Басми“ и по-конкретно „Гръцка басма“ се изкупуваше между 6.50 и 7.10 лева. В настоящата кампания цената се движи между 8.80 и 9.50 лева. При сорта „Кабакулак“ също има ръст – отделни партиди тютюн се продават от 5.80 лева до 6.30 лева за килограм. През 2018 година той се търгуваше между 4.80 и 5.30 лева.

Този ръст в изкупните цени означава, че е произведен тютюн с екстра качество. Какви количества са прибрани?

Климатичните условия тази година бяха оптимални за тютюнопроизводителите и затова реколтата е с толкова високо качество. По наши предварителни разчети, през 2019 г. в България ще бъдат произведени около 5 хил. тона ориенталски тютюн от сортовите групи „Басми“ и „Кабакулак“, и до 4 хил. тона от едролистните групи „Бърлей“ и „Виржиния“. Това прави общо производство от около 9 хил. тона.

Нека припомним каква е процедурата по сключването на договори между тютюнопроизводителите и търговските фирми – за какво трябва да внимават стопаните?

По силата на последните промени в Закона за тютюна от 2016 година, са въведени два регистъра, които се поддържат от земеделското министерство. В единия регистър се вписват фирмите /търговци и преработватели/, които имат издадено разрешение от МЗХГ за изкупуване на тютюнева суровина. В края на изкупната кампания те имат задължението да отчетат изкупените количества тютюн. Във вторият регистър, който се актуализира всяка година, се вписват тютюнопроизводителите. През 2019 година стопаните са над 5 хиляди. И двата регистъра са публични и така се постига пълна прозрачност в сектора. Искам пак да припомня, че тютюнът не е обикновена суровина. Тя служи за производството на акцизни стоки. Само през 2018 г. от облагането на цигарите и тютюневите изделия, в държавната хазна са влезли над 2, 5 млрд. лева. Затова ние сме против свръхрегулациите в един сектор, който е доказано рентабилен за българската икономика. Радвам се, че Народното събрание прояви разум и не позволи драстичното вдигане на минималния осигурителен праг, каквито бяха намеренията. От 400 той скочи на 420 лева, което е поносимо за тютюнопроизводителите. Драстичното вдигане щеше да изпрати малките фермери в сивия сектор.

Как става вписването на тютюнопроизводителите в регистъра на земеделското министерство?

За да бъде допуснат до системата за регистрация, тютюнопроизводителят трябва да притежава 3 документа. Първият е сключен договор с търговски оператор /който задължително трябва да има издадено разрешение за дейност от МЗХГ/ за съответната стопанска година. Документът се представя в местната земеделска служба. Вторият документ е правно основание за ползването на земеделските площи, предвидени за отглеждането на тютюн – нотариален акт, договор за наем или договор за аренда. Третият документ е Предавателно-приемателен протокол, който дава яснота за произведените и реализирани количества тютюн през изтеклата стопанска година. Този документ отпада като изискване, ако земеделският производител тепърва ще засажда площи с тютюн.

Има ли защитен механизъм по отношение на тютюнопроизводителите и как работи той?

Тютюнопроизводителите трябва да си отварят очите, когато сключват договори с търговските фирми. Стриктно трябва да проследят дали фирмата, която е отишла на място, за да сключи с тях договор, фигурира в публичния регистър на земеделското министерство и има издадено разрешение за изкупуване на тютюнева суровина. Не е достатъчно просто да се подпише един договор, трябва внимателно да се прочетат всички клаузи в него, както се казва – да се чете и между редовете. Изключително важно е стопаните да имат заложена клауза в договора за изплащането от страна на фирмата на изкупената продукция. Законовият срок е 30 дни след предаването на тютюневата суровина в съответния пункт. Ако след 30-дневен срок стопаните не си получат парите, могат да си търсят правата по съдебен път. Законът е на тяхна страна и ги защитава.

Коя е пряката конкуренция на българския тютюн и каква е пазарната конюнктура?

Конкурираме се с Турция, Гърция и Македония. Те също произвеждат висококачествен тютюн, който се изкупува от мултинационални компании, с които търгува и България. Над 70% от нашия тютюн се изнася. С количество от около 9 хил. тона можем да бъдем конкурентни единствено с високо качество - на Турция, който произвежда около 62 хил. тона от най-качествения сорт тютюн в света „Самсун“, на Гърция – с 22 хил. тона „Катерини“, на Македония – с 24-25 хил. тона тютюн от сорта „Прилеп“.

Времената на плановата икономика свършиха. В момента всички работим в условията на пазарна среда. Това означава, че цените зависят от моментната пазарна конюнктура. Количество, качество и договорености между две страни – на тази основа се определя цената на тютюна. Само най-високото качество тютюн може да постигне максимално висока изкупна цена. Ако възникнат арбитражи по отношение на окачествяването на тютюна, ние, като браншова организация, бихме защитили онези производители, които произвеждат тютюн екстра качество. Онези, които гледат тютюн между другото, няма как да очакват да постигнат висока цена за него. Това не е пазарно мислене. Затова нашите производители трябва да залагат на качеството – за да продължат за отглеждат тютюн и да изхранват своите семейства.

Публикувана в Интервюта

- Г-н Филев, в проекто-бюджета за 2020 година е заложено вдигане на осигурителния праг за земеделските производители от 400 на 610 лева – какъв е вашият коментар?

- Рязкото и драстично вдигане на осигурителния праг ще изпрати голяма част от малките производители в сивия сектор. Мнозина ще се откажат изобщо от регистрация, а от това не печели никой – нито фермерите, нито държавата. Ясни са аргументите на правителството за тази стъпка, но това трябва да става поетапно. Очаквам остра реакция от страна на бранша – в годините назад няколко пъти сме били в подобна ситуация. В този смисъл не очаквам толкова рязко повишаване на осигурителния праг, каквото е заложено в проекто-бюджета. По-разумно е това да се случва плавно.

- Въпреки, че още няма никаква яснота по бъдещата ОСП, продължават ли вашите битки за тютюна – на национално и на европейско ниво?

- Още нямаме реално конструирана Европейска комисия, още няма реален тристранен диалог в Брюксел, още не е ясно на каква точно цена ще се случи Брекзит и как излизането на Великобритания от ЕС ще повлияе на Общата финансова рамка и от там - върху бюджета за ОСП. По отношение на нашите битки, ние продължаваме да се борим за равнопоставеност на сектор „Тютюн“ с останалите земеделски браншове. По сегашната ОСП за тютюнопроизводителите финансиране няма. А тютюнът е законно отглеждана култура - като всяка друга. И българските тютюнопроизводители заслужават да получат подкрепа.

- Поляк за европейски агрокомисар – това добър избор ли е?

- Ще бъда лаконичен – по-добре е от ирландец.

Интервю на Анета Божидарова

Сн: Личен архив

Публикувана в Интервюта

Цветан Филев, председател на НАТ-2010, зам.-президент на УНИТАБ:

Искаме финансова равнопоставеност за сектор „Тютюн“

Приходите в държавната хазна за 2018 г. от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Филев, продължава ли битката на сектор „Тютюн“ за равнопоставеност и за европейско финансиране?

- Абсолютно. Този път в преговорите по конструирането на бъдещата Обща селскостопанска политика, сектор „Тютюн“ не е наблюдател, а активен участник. Включени сме в една от работните групи към земеделското министерство, които ще работят по националния стратегически план. Крайно време е тютюневият бранш да бъде изваден от състоянието на дискриминация, в което се намира – по отношение на европейското субсидиране. Водим битка за това от години. Ще настояваме в новата ОСП да се спазва принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя своите политики в земеделието. Убедени сме, че националното подпомагане на сектор „Тютюн“ – през националния бюджет, трябва да бъде продължено, ако за пореден път бъдем изключени от европейско финансиране в новата ОСП.  

- С какви аргументи ще искате финансиране – и на национално, и на европейско ниво за производителите на тютюн?

- Тютюнопроизводството се развива в най—специфичните за страната региони – планински и полупланински. Те са с плитки и нископродуктивни почви, с наклонен терен, върху който най-подходящата за отглеждане култура е тютюнът. Земеделските производители от тези региони са дребни и малоимотни – с 5-6 до 10 дка земя. Въпреки това, те успяват с една интензивна култура, каквато е тютюнът, да изхранват своите семейства. Тютюнът е и фактор за спиране на процеса на обезлюдяване на планинските и полупланинските региони. Извън този анализ, вече са ясни данните за 2018 година – приходите в държавната хазна от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева. Затова настояваме и смятаме, че заслужаваме равнопоставеност във финансирането за производството на тютюн.

- Какъв процент от българския суров тютюн се изнася?

- Близо 70% от суровината е предназначена за експорт. Ние нямаме проблем с реализацията. Нашата тютюнева суровина е конвертируема стока, търсена е на външния пазар и държавата печели от това. Законодателството казва, че нито един тютюнев лист не може да бъде изнесен, без да е преработен в България. Така че и добавената стойност от преработката на тютюна остава в страната. Мисля, че повече аргументи не са нужни.

- Отчитате ли спад в площите с тютюн и какви са причините за това?

- Всяка година отчитаме спад в площите с тютюн. Респективно намаляват количествата, както и броят на тютюнопроизводителите. Причините са много. Една от основните е свързана с липсата на приемственост между поколенията в семействата, които отглеждат тютюн. Младите хора не желаят да се занимават с толкова трудоемка дейност, каквато е тютюнопроизводството. Те предпочитат да живеят в големия град или да емигрират. Но това е тенденция в целия селскостопански сектор у нас, не се отнася само за тютюна. Друга причина е свързана с климатичните аномалии и загубите, които търпят производителите. Подобно на други растениевъдства, и тютюнопроизводството е завод без покрив, и ние зависим от капризите на времето. През 2017 и 2018 година лошите климатични фактори опропастиха 30% от реколтата и много хора се отказаха да гледат тютюн. Надяваме се тази година да е добра – засега времето е в наша полза. Очакаваме между 10 и 11 хил. тона суров тютюн от четирите сортови групи – „Виржиния“, „Бърлей“, „Кабакулак“ и „Басми“.

- Все още се прилагат т. нар. Референтни плащания в сектора. Това демотивира ли новорегистрираните тютюнопроизводители?

Това е порочна и парадоксална схема, която трябва да бъде променена през следващия програмен период. Тя е абсолютно несправедлива към новорегистрираните тютюнопроизводители, които не получават средства за произведеното от тях количество суров тютюн към съответната стопанска година, а получават върху референтен период на производство от 2007, 2008 и 2009 г. По схемата получават средства и онези, които вече не гледат тютюн, но са декларирали площи през тези 3 години. Това няма как да не демотивира. Затова схемата трябва да спре да се прилага по този начин. Ако искаме да привличаме нови хора в сектора, подпомагането в новата ОСП трябва да бъде насочено към реалните производители. Такава е и позицията на НАТ-2010 пред българските институции – правителството и земеделското министерство. Защитаваме я на всяко заседание на Консултативния съвет по тютюна. Искаме реално подпомагане за реалните стопани в сектор „Тютюн“.

 

Публикувана в Бизнес

Първата беритба при тютюна приключи, заяви за „Гласът на земеделеца“ Цветан Филев, председател на НАТ-2010, зам.-президент на УНИТАБ. „Времето до момента е благоприятно за развитието на културата – стопаните окопават тютюневите полета, третират със съответните препарати за болести и за паразити, наторяват. В дните без валежи, прибирането на суровината от първия беритбен пояс върви гладко и тютюнът от едролистните сортове „Виржиния“ и „Бърлей“ на 100% е прибран“, обясни Филев. На места започва и втората беритба на ориенталския тютюн от двете сортови групи „Басми“ и „Кабакулак“, уточни председателят на НАТ-2010.

„Като всички останали растениевъдни сектори, и тютюнът е завод на открито. Интензивни за бранша са месеците юли и август, тогава се прибира около 60% от годишната реколта. Едва след септември може да бъде направена оценка на цялостната картина“, каза в заключение Цветан Филев.

За битката на сектор „Тютюн“ да бъде равнопоставен на европейско и на национално ниво с останалите земеделски браншове – четете в следващия брой на в. „Гласът на земеделеца“.

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта