След избора на мястото за засаждане на лозичка започва изкопаването на посадъчната дупка или ямка. С права лопата се изкопава дупка с размери най-често 50/50 см, с дълбочина също 50 см (лопата и половина). Подготвя се купчина от 1 кофа добре угнил оборски тор или компост, няколко шепи пясък и лопата дървесна пепел. Вички тези компоненти се размесват добре. В центъра на предварително изкопаната ямка, се оформя конусообразна дупка дълбока 40 см и широка 30 см, в която във вид на хълмче се насипва предварително подготвената торо-почвена смеска. Готовата ямка трябва да е с дълбочина около 30 см. Наливат се 1-2 кофи вода, като се внимава да не се развали формираното в средата хълмче, върху което свободно ще се разположат колените. Желателно е посадъчното място да се подготви по-рано, за да може земята по-добре да се затопли.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Решили сте да си засадите лозички, като сте избрали добро място за това. Сега основният въпрос е: как да изберете качествен посадъчен материал, на какво да обърнете внимание?  

Кога да купите лозичките: есента или пролетта?

С настъпване на есента от вкоренилищата на пепиниерските стопанства изваждат лозичките и започват да ги продават. За предпочитане е есенното купуване и засаждане на лозичките по ред причини. Първо, есента има по-голям избор на сортове, напролет много от сортовете вече са свършили. Второ, веднага след изваждането им от почвата лозичките са свежи и не са отслабени и изтощени от зимното съхранение.

Лозичките биват:

  • на собствен корен с открита коренова система;
  • присадени с открита коренова система.

Пролетта лозичките могат да бъдат и зелени (вегетиращи), със закрита коренова система - в контейнери.

Есенните лозички с открита коренова система могат да се изпращат по пощата и с куриер. Те са по-малко капризни от зелените, тъй като се намират в период на покой.

От това, как ще се отнесете към избора на млади лозички ще зависи техният растеж и най-вече, каква бъдеща реколта ще дават. Преди покупката проучете подробно информацията за сортовете, сроковете на зреене, дали избраните сортове ще узреят при вашите условия. Не купувайте каквото ви попадне, имайте представа за това, какви сортове искате да отглеждате и дали те са подходящи за вашия район.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 14 Февруари 2018 14:41

Корените се режат преди засаждане

Кореновата система на плодните дървета снабдява надземните органи с вода и разтворени в нея хранителни вещества. Корените закрепват растението в почвата и натрупват зимни запаси от хранителни вещества. Овощарите знаят, че повреждането на корените от студ, болести или неприятели се отразява на жизнеността на клоните, листата, големината и качеството на плодовата реколта. Корените са тази част от дървото, които най-малко са обект на резитба, само в определени случаи.

Резитба на корените се прави непосредствено преди засаждането на овощните дръвчета. Това се налага, защото при изваждането на присадените дръвчета от разсадника, колкото и да се внимава, голяма част от корените се разкъсват. Разкъсаните части по-трудно зарастват и стават лесно достъпни за навлизане на болести и неприятели. Затова раните на разкъсаните части задължително се опреснят преди засаждане на дръвчетата. За тази цел наранените по дължина корени се режат до здраво, а раните на здравите по дължината, но наранени в края корени се опресняват. Много важно е тази операция да се прави с остър инструмент, за да се получат гладки отрези, които зарастват по-бързо. Опресняването на корените има и стимулиращ ефект към образуване на нови корени, защото в мястото на отреза се насочват стимулиращи растежни вещества. При наличие на болни, пречупени или сухи корени при засаждане на млади дръвчета, те също се премахват с резитба до здрава и жизнена част.

В редки случаи, които все пак не са изключение, резитба на корените се прилага и при преместване на по-стари дървета от едно място на друго. Принципът на резитба е същият, както при корените на млади дръвчета преди засаждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често мястото за засаждане на зеленчукови растения се определя през пролетта, точно преди сеитбата. Междувременно, такъв план може да бъде скициран още през зимата.
А още по-правилно е този план да се направи през есента и преди изораване или прекопаване на градината да се направи основното торене необходимо за дадена култура. От това какви растения се планира да се отглеждат на дадена леха, може да зависи и дълбочината на обработката. Например за копър и магданоз не е необходима дълбока обработка на почвата. Дори картофите не се нуждаят от дълбока обработка: при тях по-голямата част от абсорбиращите корени се намират в горния слой на почвата и те растат главно хоризонтално. В същото време, повечето кореноплодни растения и за късно зреещите зеленчуци, дълбоката обработка е задължителна, тъй като кореновата им система обикновено заема голям обем почва.
Ако не сте направили план за сеитба и засаждане през есента, направете го през зимата. За успешното отглеждане на определена култура от голямо значение е предшественикът. Правилата за сеитбооборот трябва да се спазват дори и на малките парцели.
Важно е да сте запомнили на коя леха през изминалата година, каква култура сте отглеждали. Това е важно, защото някои болести се запазват дълго време в почвата. Например причинителят на болестта гуша (кила) по зелето се запазва в почвата 5 години.
. За зелеви зеленчуци, най-добрите предшественици са краставици, картофи, боб, домати.

. За семейство Solanaceae (домати, патладжан, пипер) най-добрите предшественици са зеле, краставици, тикви (включително тиквички), бобови растения.

. Лук – добре е да се засажда след картофи или домати. Чесън се препоръчва да засадите след домати, чушки, краставици.
. Краставиците – най-добрите им предшественици са зелеви зеленчуци, домати, картофи, цвекло, салати.
. Моркови и пащърнак се развиват най-добре на места, където през предходния сезон са отглеждани домати, патладжан, цвекло, пипер.

. Цвеклото добре се развива след краставици, тиквени култури, картофи и лук.
. Марулите след пащърнак, моркови, магданоз.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всеки от нас независимо от отглежданата култура се стреми да получи добра реколта. Картофите не са изключение. За да получите добра реколта, трябва да подготвите клубените за засаждане. Подготовката трябва да започне от есента, когато се прибира реколтата. През този период е необходимо да се подготви посадъчния материал. Ако за засаждане ще използвате картофи от собствената си реколта, семената трябва да бъдат правилно подбрани.

При избора е за предпочитане семето да се взема от здрави растения, които са без признаци на заболяване и без наличие на вредители. Формата на клубените трябва да съответства на сорта картофи, който ще засаждате.
Рано напролет трябва да се погрижите за подготовката на картофите за засаждане. Картофите се сортират, отстраняват се повредените и малки клубени. Не забравяйте да проверите посадъчният материал за болести. При сортирането на картофите се избират малки клубени от порядъка на 30-100 грама. За високи добиви е нужен висококачествен посадъчен материал. При подготовка на картофи за засаждане през пролетта най-малко 85% от общия материал трябва да бъде с високо качество. Много малките клубени не трябва да се използват за засаждане. Избраният висококачествен материал трябва да бъде разделен на следните групи по тегло:
1. 80 г и повече;
2. 50-80 г;
3. 30-50 г.

Втората група се използва за получаване на посадъчен материал. По принцип не се препоръчва смесването на семена от различни групи, тъй като растежът на растенията може да бъде неравномерен. Ако картофите не са сортирани преди засаждането, това ще доведе до затруднения в бъдеще – растения от по-едри клубени растат и се развиват по-бързо от дребните. Всичко това трябва да се има предвид при приготвянето на картофени клубени за засаждане. По-едри картофи не трябва да се засаждат, защото разходът за семе ще бъде прекалено голям.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Когато отглеждаме разсад, не трябва да забравяме факта, че за засаждане на открито място той се нуждае от достигне на определена възраст. И ако за краставиците са достатъчни 30-40 дни, то за патладжана - оптималната възраст е 80 дни.

 

Пипер, домати

 60-70 дни

Патладжан, целина

60-80 дни

Зеле

40-45 дни

Краставици

30-40 дни

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Закъснели сте и не сте успели да засадите лозичките. Това не е проблем, може и сега, само дневната температура да е 5-10 °С , а почвата да не е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

Какво да предпочетете - вкоренени лозички или резници?

С какви лозички да създавате ново лозе - вкоренени лозички или чрез вкореняване на резници препоръчваме ви:

. Ако наистина искате да отгледаге качествени сортове - винени или десертни, винаги прибягвайте до саденето на облагородени вкоренени лозички. Защото вкореняването на резници от директни сортове, които не се нападат от болести, не дава качествено грозде.

. Вкореняването пък на резници, взети от облагородени културни сортове пак не води до получаване на силни и жизнени растения на собствен корен. И резултатите също са незадоволителни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Зеленият лук се отглежда като предкултура на средно късните зеленчуци като домати, пипер, патладжан, зеле и др. Възможно е отглеждането му и за уплътняване на междуредията в млади овощни градини, стига това да не пречи на агротехниката на основното насаждение, както и на съобразяването с растителната защита

. Отглеждането на лук за зелено се осъществява с посадъчен материал от нестандартните (по-едри) главички на арпаджика, наречени попска или балучка. Те са с размери около 22 мм. Могат да се използват и тези под 10 мм, от които не може да се получи качествен лук за глави.

Обработката на почвата трябва да е доведена до градинско състояние, като предварително се разхвърлят минералните торове - фосфорни, калиеви или комбинирани NPK. При въможност преди основната обработка на почвата е добре да се разхвърли и добре угнил оборски тор.

Засаждането на луковичките става предзимно след 10-15 октомври, когато в почвата има достатъчно влага. То може да се извърши на етапи и да продължи до средата на ноември. Засаждането може да стане по различни начини - редово или ленточно.

Луковичките се засаждат на дълбочина 5-6 см, разстоянието между редовете или лентите е 10-12 см, а вътре в реда между отделните луковички - 6-7 см.

. До ранна пролет в насждението не се налагат по-специални грижи. Рано напролет посевът се подхранва с амониева селитра.

. Борбата с плевелите се води чрез едно или две прекопавания, което помага и за затопляне на почвата. При суха пролет и възможност за напояване една-две поливки се отразяват благоприятно.

. Лукът е готов за изваждане през април до средата на май. Правят се връзки от по 5 или 10 растения. От декар се получават от 5 до 10 хил. връзки.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Времето е подходящо за засаждане на нови дръвчета. За да сте сигурни, че сте направили всичко, каквото трябва, за да се прихванат успешно, спазвайте следните правила:

. Ако почвата ви е много камениста, пресейте пръстта и я размесете с добре угнил оборски тор, преди да я сложите на дъното на дупката.

. Ако районът в който садите дръвчетата е ветровит, след засаждане забийте колче до дървото откъм посоката на вятъра и го превържете към него без да стягате.

. Когато заравяте дръвчето с почва, около стъблото над корените поставете срязана надлъжно пластмасова бутилка. Така дръвчето ви няма да пострада от гризачи.

. След като засадите дървото, полейте обилно с около 20 л вода, за да изгоните въздуха от почвата около корените. При суха есен и топло време направете това още няколко пъти през 10-тина дни, за да има влага в почвата и корените да не изсъхнат.

. За да запазите влагата около корените, натрупайте в околостъблената чаша на дръвчето окосена трева или компост.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Мястото, което сме избрали трябва да е отцедливо, чисто от коренищни и кореноиздънкови плевели, добре огрято от слънце и защитено от вятър, с рохка и богата на хранителни вещества почва. Подготовката на почвата сме извършили веднага след прибиране на ранния предшественик. Ако не сме наторили може да разпръснем 3 - 4 тона на декар добре угнил оборски тор, а след това да култивираме или дискуваме. Удобна за засаждане на голями площи е лехобраздовата повърхност, затова оформяме лехи с ширина 1,2 – 1,5 м и разстояния между тях 60 см.

За посадъчен материал се използват всички сортове арпаджик. Избираме луковици по-голями от 2,2 см (попска) и нестандартен лук, отпаднал при производството на лук за глави, както и дребен арпаджик по-малък от 1 см.

Необходимият ни посадъчен материал зависи от едрината му. Ако използваме дребен арпаджик ни трябват от 60 до 80 кг/дка, а 250-300 кг/дка попска или 350-400 кг/дка нестандартни глави лук

Засаждането става в лехата на бразди, оформени ръчно с мотика, на разстояние 15-20 см с дълбочина 5-6 см. Нареждаме в тях на 4-5 см една от друга луковичките и ги зариваме с мотиката покривайки ги с 3 см почва така, че да отваряме следващата браздичка.

Рано напролет  подхранваме с 15-20 кг/дка амониева селитра и окопаваме.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта