Септември е най-доброто време за подготовка и засаждане на френското и цариградско грозде. какво трябва да се стори:

. Да се почистят тънките, засъхнали, стари, заплетени, а също и наведените към земята клонки.

. Да се подхрани със суперфосфат и калиев тор.

. Да се внесе оборски тор и да се окопае. Тези мероприятия, ако сте много заети, може да се отложат и за октомври.

. През септември приключва работата по засаждане на ягоди, тъй като ако не успеят да се вкоренят добре, при евентуални ниски температури, ще измръзнат.

. При плододаващите ягоди премахнете появилите се мустаци, почистете плевелите и разрохкайте почвата.

. При лозята прибирайте в зависимост от сорта и момента на узряване на гроздето. По късно окопайте почвата, а при ранните сортове може да съберете калеми за вкореняване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 28 Септември 2017 11:19

Засаждане на овощни дръвчета

Преди засаждане се почистват болните, засъхналите и наранените корени, а здравите се опресняват с остри ножици, като се избягва силното им съкращаване. Често допускана грешка е късото отрязване на корените или извършване на резитбата доста време преди засаждането. По този начин отрезите засъхват и прихващането е по-трудно. За успешно прихващане на дръвчетата се препоръчва да се приложи потапяне на корените в каша от пресен говежди тор и глина в съотношение 1:3.

Особено важно е да се контролира дълбочината на засаждане. Тя трябва да бъде такава, каквато е била в разсадника – присадката да е на 5–6 cm над почвената повърхност. Дръвчето се държи в центъра на посадъчната ямка, която се допълва с почва при периодично стръскване. Притъпква се от периферията към центъра. След засаждането всяко дръвче се полива с около 20 л. вода. Това поливане допринася както за навлажняване на почвата около корените, така и да се осигури по-добър допир и прилепване на пръста към корените. Около всяко засадено дръвче се прави околостъблен кръг, който се допълва с оборска тор или почва, за да се намали изпаряването на водата, и да се поеме повече влага от дъждовете. За предпазване от гризачи новозасадените дръвчета се обвиват с хартия или друг подходящ материал.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Мероприятията по засаждането започват с маркиране мястото на дръвчетата в редовете и изкопаване на посадъчните дупки с размери 60х60х60 cm. Най-добри резултати при нашите климатични условия се получават при есенно засаждане на дръвчетата преди трайното застудяване на времето (ноември до средата на декември). Условията тогава са благоприятни, защото почвата се сляга добре около корените, а раните по тях калусират (заздравяват) по-бързо.Създават се възможности за използването от кореновата система на дърветата на влагата в почвата от валежите през есенно-зимния период. Прирастът на своевременно засадените през есента дървета през първата година е много добър. Ако мястото не е наторено предварително, това може да се извършви при засаждането в посадъчните ямки. На дъното се слагат 120-200 г троен суперфосфат и 80-120 г калиев сулфат. Пространството над дъното до около 25 см под почвената повърхност се запълва със смес от горния почвен слой (0-30 см) и 10-15 кг угнил оборски тор. Не трябва да се тори с азотен тор в ямките.

Корените трябва да бъдат запазени напълно свежи до засаждането, защото са чувствителни на засъхване. Не е желателно кореновата система да се оставя незаровена и продължително време на въздух и слънце. Ако корените са подсъхнали преди засаждането, прихващането е по-трудно и част от дръвчетата пропадат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Формите на засаждане в практиката са различни и се реализират според възможностите на терена, който имаме. Те са много вожни Използват се квадратна, правоъгълна, триъгълна или шахматна и контурна форма, която се извършва при наклонени терени без да се спазват геометрични фигури.

За малката градина в двора или на вилата най-подходяща е триъгълната или шахматна форма, тъй като с нея се постига най-добър светлинен режим и на единица площ се засаждат най-много бройки дръвчета – с около 15% повече от другите форми.

  • Шахматната форма е подходяща за равни места или със слаб наклон. При тази форма дръвчетата се засаждат в ъглите на равнобедрен триъгълник, като дръвчетата от всеки следващ ред се засаждат между две дръвчета от предшестващия ред.

  • Ако мястото ви е с голям наклон тогава най-подходяща е контурната форма, която се извършва по хоризонталите на наклона и редовете най-често не са прави и успоредни, т.е. не се спазват геометрични фигури, а се съобразяваме с възможностите, които ни предлага терена.

  • Ако пък мястото ни е достатъчно голямо и равно, тогава можем да реализираме квадратната или правоъгълна форма на засаждане по избор. При тях дръвчетата се засаждат в ъглите на избрана форма – квадрат или правоъгълник, на избраните от нас разстояния.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 15 Септември 2017 11:40

Засаждане на ягоди през септември

Подходящото време за засаждане на ягоди е септември. Колкото по навреме се засадят толкова по-добре се развиват растенията до зимата, а и презимуват по-добре, което гарантира висок добив още първата година. Засаждането на ягоди в края на септември носи 1/5 от добива на тези които са засадени през юли. Затова засаждане в края на септември не се препоръчва.

Растенията се засаждат в редове с равномерно разстояние между тях от 60 до 90 см. Гъстото засаждане в редовете на 12-20 см повишава добива от уплътняване на площта и облекчава борбата с плевелите. Най-висок добив от площта през първата година се получава чрез ранно и гъсто засаждане.

След засаждането се прави подравняване на почвата, полива се, може и чрез дъждуване.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първото нещо което трябва да планирате предварително преди да пристъпите към осъществяването на овощна градина в двора или на вилата е избора на място за засаждане на дръвчетата. Тук разбира се възможностите не са големи, тъй като мястото ви е даденост и трябва да се съобразявате с него. Но изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото, като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др.

От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира от човека. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на места с по-мека зима и без възвратни пролетни студове.

Повечето овощни видове се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до минус 28-30 градуса.

Ако теренът ви е с равнинно разположение и с възможност за поливане е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако пък теренът ви е с по-голям наклон, където и влагата по-трудно се задържа, и без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозите могат да се засаждат, както през есента, така и през пролетта, но за предпочитане е есенното засаждане.

За тази цел мястото Ви трябва да е риголвано още през лятото, за да има време почвата да се слегне. Есенното засаждане гарантира по-добро прихващане на младите лозички и по-ранно встъпване в плододаване. Ако все пак не сте успели, това може да стане и през пролетта в края на март и началото на април, като по-ранното засаждане е за предпочитане.Но и при есенното и пролетното засаждане трябва да се избягва саденето на лозички при температура под 0˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-важните условия за засаждането на луковици - лалета, нарциси, зюмбюли, минзухари, и много други е подготовката на почвата.

На първо място, почвата трябва да има време да улегне след прекопаването, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

На второ място са торовете. В почвата преди засаждане е добре да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внесе и фосфор и калий (обща доза -. 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм. Дълбочината на засаждане зависи от размера на самата луковицата: обикновено това са две или три собствени дължини.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани, за механични повреди, повреди на дънцето. Профилактично е добре луковиците да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат или който и да е фунгицид.

Сериозната грешка, която се прави, е едновременното засаждане на всички луковици наведнъж. Препоръчва се е поетапно засаждане.

В края на август - началото на септември се зесаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на лукови растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви , луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.

Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. Правилата и за тях са същите. Само зюмбюлите се нуждаят от по-плодородна почва и поради това количеството органично вещество се увеличава до 10-15 кг/ м².

През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Ако есента е суха, тогава засадените луковици трябва да се поливат. Луковиците на нарцисите, засадени след сухо съхранение (без корени), е добре да се мулчират с опаднали листа (дебелина на слоя да не е по-малко от 10 см), по-нататък, не се изисква тази операция (нарцисите могат да останат на едно място 5-7 години).

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината (хабитуса) на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може и да загине. След засаждането растенията се поливат обилно. Ако времето е много топло добре е те да се покрият, за да се защитят от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 10 Август 2017 12:18

Изберете правилно мястото за ягодите

Най-доброто време за засаждане на ягодите е август. Засадените през това време растения успешно се вкореняват и залагат плод за следващата година. В години с високи температури и със засушавания, каквото е това лято, най-добре е да се изчака до началото на септември. Вкореняването на дъщерните розетки на ягодите в топло и сухо време е трудно и разсадът дълго време остава слаб. Най-доброто време за засаждане на расада е в хладно време.

Смята се, че най-добри за посадъчен материал са първите розетки, които се намират най-близо до растението-майка. По принцип не е толкова важно какъв е редът и къде точно се намира розетката. По-важно е тя да е добре развита. Колкото по-добре е развита, толкова по-бързо ще започне да залага цветни пъпки и добива през първата година на плододаване ще бъде по-висок. Понякога поради неблагоприятни условия на развитие първите формирани розетки са значително по-слаби, от следващите. В такъв случай е най-добре да се предпочетат последните формирани розетки.

Идеални за засаждане може да се смятат растения с диаметър на кореновата шийка 1-1,2 см (за сортове, които формират обилни, но слаби дъщерни розетки - 0,8-1 см), 3-4 добре развити листа и мощна коренова система, съизмерима с дължината на надземната част.

Не се препоръчва засаждане на ягоди след плодни и ягодоплодни!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане да се засаждат на почви с по-рохкави и с добра аерация, и с рН от 4,5 до 7,5.

Най-подходящи за засаждане на ягоди са терени с източно и западно изложение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта