През 2016 г. в Европейския Съюз е имало 10, 5 милиона земеделски стопанства. Една трета от тях  (32.7 %) са в Румъния.
 
Основната част от европейските ферми (96.0 % през 2016 г.) са фамилни стопанства. Болшинството са малки. Две трети от европейските земеделски стопанства са с площ под 5 ха. И въпреки, че средният размер на едно стопанство в ЕС е 16,6 ха през 2016 г., само около 15 % от фермите са били с такъв размер или по-големи.
 
От всичките 10,5 милиона земеделски стопанства в ЕС, 4 млн. имат доход под 2000 евро на година и произвеждат 1 % от агропродукцията на съюза.
 
Около 3 млн. стопанства имат доход между 2000 и 8000 евро за година. Заедно тези два вида стопанства са общо 67.6 % от всички стопанства в ЕС. 
 
За разлика от това 304 000 стопанства (2.9 % от всичките в ЕС) имат икономически приходи от 250 000 евро годишно и произвеждат 55, 6 % от цялата земеделска продукция. Две от всеки пет такива стопанства се притежават не от частни лица, а от икономически групировки. Най-много са те във Франция (16.9 %), Италия (14.2 %), Германия(13.5 %) и Испания (10.5 %) .
Въпреки, че в Румъния се намират една трета от земеделските стопанства в Европа, те произвеждат едва 3,3 % от агропродукцията на Евросъюза.
Публикувана в Бизнес

Не повече от 3 000 земеделски стопанства ще попаднат в обхвата на пробното преброяване, което започва на 1 септември и ще продължи до 11 октомври. От 1 до 10 –ти септември данните ще се въвеждат онлайн самостоятелно от земеделските стопани, а от 11 септември до 11 октомври за останалите стопанства сведенията ще се събират чрез интервю, проведено от анкетьори или от експерти по агростатистика от областните дирекции „Земеделие“.

Стопанствата, които ще бъдат преброени предварително ще са от населени места с различна големина във всяка една административна област, като от областта ще бъде включено поне едно населено място.

Заради разпространението на АЧС в инфектираните зони ще бъде приложен различен подход. В местата на обявена епидемия стопаните няма да бъдат посещавани на място за осъществяване на пробното преброяване директно в животновъдните стопанства.

Интервютата ще се провеждат извън санитарните зони, като възможен вариант е земеделските стопани или техни представители да бъдат поканени в областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ), общинските служби по земеделие (ОСЗ) или административна сграда в населеното място за попълване на данните.

Засега е определено в пробното преброяване да участват поне 28 анкетьори – по едни за всяка област. Те ще посещават различни по размер стопанства на място и ще се срещат със земеделците. Останалите анкети на включените в списъка обекти ще бъдат проведени от експертите по агростатистика от областните дирекции „Земеделие“.

Макар да няма все още окончателната сума при заплащането на проведена анкета, засега се предвижда за действащо голямо стопанство преброителите да получават около 10 лева, а за малки стопанства и стопанства с прекратена дейност сумата ще бъде по-малка. Финансирането на преброяването ще бъде осъществено основно с европейски средства. Европейските средства са до 75% от общия размер на разходите за преброяването.

ВАЖНО!
            По време на преброяването не се събира информация за доходите на земеделските производители и за финансовото състояние на стопанствата.
            Данните, получени от преброяването, служат само за статистически цели, обобщават се от статистиците и се предоставят само в обобщен вид на различните ползватели (държавна и местна власт, професионални организации, международни институции, научни институти и други).
            Данните, които земеделските стопанства предоставят на анкетьорите, не се разпространяват в индивидуален вид.
Публикувана в Новини на часа

Министерството на земеделието публикува актуалното ръководство за управление на стопанствата, където са включени и изисквания за кръстосано съответствие плюс стандартите за добро земеделско и екологично състояние на почвите и водите. Максималните норми на торене с азот на основните земеделски култури в страната не могат да надвишават определи стойности за количествата азот на декар, които зависят от вида на отглежданите култури и на съответните почви.

Леки и средни почви са карбонатените, типичният чернозем, а също светло сивата горска почва и оподзолената канелена почва. При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му.

Средни и тежки са сивата горска почва и излужената канелена почва. Тежки са само смолниците. Алувиалните и делувиални почви могат да са леки, средни и тежки. Хумусно-карбонатната почва е само средна. Кафявата горска почва е само лека.

Според най-новите изисквания максималната норма на торене с азот при пшеницата за тежките почви е 20,4 кг на дка, а за средните и леките – по 17 кг на дка. При ечемика съответно е 15,6 кг за тежките почви и по 13 кг – за леките и средни почви.

При царевицата за зърно максималните количества азотен тор при тежките почви е 14,4 кг, а за останалите – 12 кг, докато при царевицата за силаж – съответно е 20,4 кг за тежките почви и по 17 кг за останалите почви.

Слънчогледът се нуждае от по-малко азотен тор. При тежките почви максимално се тори с 12 кг за тежките почви и с по 10 кг на дка – при останалите почви.

За рапицата нормите са съответно 18 кг за декар при тежките почви и по 15 – при останалите.

За зеленчуците нормите на торене с азот са по-ниски. При доматитенапример таванът при тежките почви е 10,8 кг на дка и по 9 кг при останалите почви.

За пипера праговете са съответно 7,2 кг от дка за тежки почви и по 6 кг – за останалите.

При патладжаните максималният таван на азот при тежки почви е 8,4 кг, а за леките и средни почви – по 6 кг на дка.

За краставиците и корнишоните данните са съответно 7,2 кг на дка за тежките почви и по 6 кг – за останалите.

Зелето и картофите се нуждаят повече от азот. И при двата зеленчуци максималният праг на торене е 20,4 кг за тежки почви е по 17 кг – за останалите терени.

Максималните тавани за ябълките 16,8 кг при тежките почви и по 14 кг – за останалите. При крушите са съответно 18 и 15 кг. За прасковите са 21,6 кг за тежките почви и по 18 кг – за останалите. При кайсиите е съответно – 20,4 за тежките почви и по 17 кг – за леките и средни почви.

При винените лозя за тежките почви максималният азот е 14,4 кг на дка, а за останалите терени – по 12 кг.

При постоянните ливади максималните количества азотен тор, които могат да се внасят за тежките почви са 12 кг и по 10 кг – останалите почви.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 175 проекта, подадени от бенефициерите. Инвестиционните предложения са обявени чрез ИСУН. Процедурата, по която е извършена оценката, е за „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.По процедурата се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на предприятията.

На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка. Списъкът обхваща инвестиционните предложения, подадени по процедура с № BG06RDNP001-4.001.

ДФЗ - РА ще изпрати предложенията за отказ на кандидатите и чрез ИСУН. В едноседмичен срок след получаването им, кандидатите могат да подадат възраженията си пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

След приключване на процедурата по обжалване, допустимите кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори.

Публикувана в Бизнес

Над 200 000 земеделски стопанства у нас ще бъдат включени в обхвата на преброяването през 2020 година. Анкетирането ще започне на 1 септември и ще приключи на 18 декември 2020 г. Това е записано в Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. обнародван в брой 22 на „Държавен вестник“ от 15.03.2019 г.
От 1 до 18 септември 2020 г. се предвижда преброяването да се извършва в интернет чрез предоставяне на данни от земеделския стопанин с помощта на уеб-базирано приложение и попълване на електронен въпросник. В оставащия период до 18 декември 2020 г. данните ще бъдат събирани от анкетьор чрез интервю със стопанина или управителя на стопанството и попълване на въпросник на хартиен носител или чрез онлайн въвеждане с помощта на преносимо електронно устройство.
Преди официалното преброяване, от 1 септември до 11 октомври тази година, на територията на страната ще се проведе и пробно такова.
За да бъдат включени в списъка за преброяване, стопаните трябва да обработват най-малко 0,5 хектара използваема земеделска площ или  0,3 хектара обработваема земя. Ще бъдат анкетирани и фермерите, които имат животни.
Предвидени са задължителни обучения на анкетьорите и контрольорите, които ще участват в преброяването. Контролът за изчерпателност и точност на информацията ще завърши три месеца след края на анкетирането.

Публикувана в Бизнес

От 1000 до 2000 лева ще бъде глобата за хората, които не предоставят данни или излъжат анкетьорите по време на преброяването на земеделските стопанства през следващата година. Това предвижда специалния Закон за преброяване на земеделските стопанства, който вече постъпи в деловодството на Парламента. За юридическите лица или еднолични търговци санкцията за предоставяне на неверни данни, се наказва с глоба в размер от 3000 до 6000 лв.

В случай, че някои от 2500-те анкетьори не изпълни задълженията си по този закон – ще бъде глобен със сума от 500до 1 000 лева. До 6 000 пък е санкцията за лице, което има достъп до индивидуални данни и ги предостави или използва за други цели освен предвидените в закона.

Нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, храните и горите по предложение на директорите на областните дирекции „Земеделие“. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, гласи още законопроекта, който депутатите ще трябва да приемат.

Анкетирането на земеделските стопанства започва в 8 часа на 1 септември 2020 г. и приключва в 20 часа на 18 декември 2020 г.

Ето какво ще преброяват анкетьорите:

  1. Административни и географски данни за земеделското стопанство:

а) географско местоположение на стопанството от координатната мрежа на статистическите единици INSPIRE за общоевропейско ползване;

б) адрес за контакт и адрес на седалището на стопанството, електронен адрес и телефони за връзка;

в) единен граждански номер/личен номер на чужденец (ЕГН/ЛНЧ) на физически лица или единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – за юридически лица и еднолични търговци;

г) наименование на стопанството на юридическите лица и едноличните търговци и трите имена на стопанина за физическите лица;

д) юридически статут на стопанството;

е) способ на счетоводно записване;

ж) регистрационни номера на стопанството за регистрация в административни източници.

  1. Данни за управителя на земеделското стопанство:

а) година на раждане и пол;

б) селскостопанска квалификация и професионално обучение;

в) година на класифициране като управител.

  1. Използвана (стопанисвана) земеделска площ – вид на собствеността и начин на стопанисване.
  2. Биологично земеделие – по направления.
  3. Предназначение на продукцията на стопанството.
  4. Разпределение на площите по култури:

а) зърнено-житни култури;

б) зърнено-бобови и протеинови култури;

в) технически култури – маслодайни, влакнодайни, медицински и ароматни култури, подправки и други технически;

г) окопни фуражни култури;

д) фуражни култури;

е) картофи;

ж) пресни зеленчуци, дини, пъпеши и ягоди;

з) цветя и декоративни растения;

и) семена и посадъчен материал;

к) угари;

л) постоянно затревени площи, включително поддържани в добро земеделско и екологично състояние;

м) трайни насаждения по видове;

н) семейни градини;

о) общо използвана земеделска площ на открито.

  1. Използвана земеделска площ (ИЗП) под стъклено или високо достъпно покритие:

а) зеленчуци, включително дини, пъпеши и ягоди;

б) цветя и декоративни растения;

в) трайни насаждения;

г) други.

  1. Неизползвани земеделски земи, горски и други площи.
  2. Площи за отглеждане на култивирани гъби.
  3. Поливни площи.
  4. Селскостопански животни и птици в стопанството по категории:

а) говеда;

б) биволи;

в) еднокопитни;

г) овце;

д) кози;

е) свине;

ж) птици (бройлери, кокошки, пуйки, патици, гъски, щрауси и други);

з) зайци;

и) пчели;

к) буби;

л) животни, отглеждани за кожа;

м) други.

  1. Принос за развитието на селските райони – стопанства, които са се възползвали по видовете мерки за развитие на селските райони.
  2. Сгради за животни и управление на оборския тор:

а) животинска паша;

б) сгради за животни;

в) управление на оборския тор;

г) съоръжения за съхранение и обработка на оборския тор;

д) наторена ИЗП.

  1. Работна сила и други доходоносни дейности:

а) постоянно заети работници – семейна и несемейна работна ръка по пол;

б) работници – временно наети по пол;

в) изпълнители по договори;

г) мерки за безопасност на земеделското стопанство;

д) други доходоносни дейности, пряко свързани със земеделското стопанство;

е) други доходоносни дейности, несвързани пряко със земеделското стопанство.

  1. Застраховки и иновации.
Публикувана в Бизнес

Броят на земеделските стопанства в ЕС е намалял с повече от 25%, съобщават европейските медии, позовавайки се на данни на Евростат. Според тези данни, в годините 2005-2013 броят на земеделските стопанства в ЕС (с изключение на Хърватия) е намалял с 26,3%, което съответства на средно годишно намаление от 3,7%.
Значителен спад в броя на земделските стопанства, се отбелязва в Словакия – 12,5%, България – 8,9% и Полша – 6,6%.
Единствената страна в ЕС, в която е имало увеличение на броя на стопанствата е Ирландия, където през отчетния период е белязано нарастване на броя на земеделските стопанства средно на 0,6%/година, което се равнява на около 7000 нови стопанства.
Площта на земеделските земи в 28-те страни от ЕС в периода 2005-2013 година бе сравнително стабилен и възлиза на 174,6 млн. хектара.
Във Франция през 2013 г. тя е 15,9% от общата площ на земеделската земя в ЕС, Испания - 13,3%, Великобритания - 9,9%, Германия - 9,6%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В момента в Украйна работят 96 от общо повече от 460 държавни земеделски стопанства, регистрирани официално в списъка на Министерството на земеделието. Повечето предприятия са обявени в несъстоятелност поради лошо управление и са затворени. Това съобщи управителят на селскостопанския ресор в Киев.

Пред украинската информационна агенция RosBusinessConsulting, изпълнителният директор добави още, че всяко трето от съществуващите в момента предприятия има дългове. Всички те се нуждаят от професионално управление, за да продължат да функционират.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

Българските стопани са притиснати от евтиния внос, който понякога е на 50% от цените на родните селскостопански продукти. В същото време държавата слабо подпомага сектора, докато страните от ЕС имат постоянна и силна политика на субсидиране.

Друг проблем е трудното комасиране на земите, остарелите и неработещи напоителни системи, от които едва 2 на сто са изправни. Инвестициите в земя и селскостопанска продукция са големи и имат слаба възвращаемост. Това прави  нивите неатрактивни като капиталовложение и затова купувачите са малко. Продавачите са притиснати да свалят цените – някои парцели стартират от 300 лв. за 2,5 декара.

Фермери масово фалират и са принудени да продават земите си на безценица. През последните 3 г. броят на земеделските производители у нас е намалял с над 30%, сочат официалните данни.

Само през юни тази година частните съдебни изпълнители са обявили за продан над 80 парцела в цялата страна с площ хиляди декари. Голяма част от тях са собственост на земеделци, които не са в състояние да обработват земята си или са изправени пред фалит. Някои от стопаните са ипотекирали нивите като гаранция по банкови кредити, които не успяват да погасяват редовно заради ниската цена на продукцията им. Затова са решили да разпродават целия си бизнес, заедно със земеделските си земи. Според брокери на недвижими имоти обаче, пазарът на ниви става все по-неатрактивен.

Публикувана в Новини на часа
За 2013 година са определени следните размери на месечния осигурителен доход:
Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.
Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2013 г. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2011 год. (деклариран към 30.04.2012 год.), както следва:
• до 5400 лв. - 420 лв.
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.
• над 7500 лв. - 550 лв.
Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2011 година, както и на започналите дейност през 2012 г. или 2013 г. е 420 лв.
Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.
Задължението за осигуряване на всички самоосигуряващи се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества), се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.
Осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ако към 25-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност
и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане или отглеждане на малко дете.
Ако регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съпрузите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Месечна вноска за земеделските производители и тютюнопроизводители
за 2013 г. при минимален осигурителен доход – 240 лв.
За лица, осигурени за инвалидност, старост и смърт
родени след 31.12.1959 г.              родени преди 01.01.1960 г.
240 лв. x 12.8% = 30.72 лв. ДОО    240 лв. x 17.8% = 42.72 лв. ДОО
240 лв. x 5% = 12.00 лв. ДЗПО       240 лв. x 8% = 19.20 лв. ЗО
240 лв. x 8% = 19.20 лв.   ЗО     
Общо: 61.92 лв.                            Общо: 61.92 лв.
За лица, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица
родени след 31.12.1959 г.              родени преди 01.01.1960 г.
240 лв. x 16.3% = 39.12 лв. ДОО    240 лв. x 21.3% = 51.12 лв. ДОО
240 лв. x 5% = 12.00 лв. ДЗПО       240 лв. x 8% = 19.20 лв. ЗО
240 лв. x 8% = 19.20 лв. ЗО
Общо: 70.32 лв.                             Общо: 70.32 лв.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта