Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

Като цяло стойността на износа на череши (без вишни) е нараснала средно с 44,1% за всички страни износители от 2012 г. насам, когато доставките на череши са оценени на 1,6 млрд. долара. На годишна база (спрямо 2015 г.) износът на череши през миналата година е скочил с 34.6 на сто, сочат данните на специализирания сайт worldstopexports.com, подкрепян от Световната търговска организация (СТО).

По континенти, страните от Латинска Америка (с изключение на Мексико) и Карибските острови отчитат най-голям ръст на износа на череши през 2016 г., оценен на 819,6 млн. долара и с дял от 34,5% от световния износ. На второ място са азиатските износители с дял от 25.9%, докато 21.7% от износа на череши по света се пада на Северна Америка. Следват Европа (13,9%), Океания най-вече Нова Зеландия и Австралия (3,8%) и Африка (0,3%).

Топ 15 на строните-износителки на череши:

1. Чили: 802.5 млн. долара (33.8% от oбщия износ на череши);

2. САЩ: 455.5 млн. долара (19.2%);

3. Хонконг: 347.6 млн. долара (14.6%);

4. Турция: 182.5 млн. долара (7.7%);

5. Австрия: 97.3 млн. добара (4.1%);

6. Испания: 66.5 млн. долара (2.8%);

7. Канада: 59.1 млн. долара (2.5%);

8. Узбекистан: 51.6 млн. долара (2.2%);

9. Нова Зеландия: 47.6 млн. долара (2%);

10. Австралия: 42.3 млн. долара (1.8%);

11. Гърция: 34.8 млн. добара (1.5%);

12. Германия: 24.7 млн. долара (1.04%);

13. Азербайджан: 22.9 млн. долара (0.97%);

14. Италия: 22.6 млн. долара (0.95%);

15. Холандия: 18.3 млн. долара (0.8%).

На посочените по-горе 15 държави се пада 95,8% от световния износ на череши през 2016 г. в стойностно изражение. От 2012 година насам най-бързо нараства износът от Узбекистан (с 405.3%), Хонконг (251.7%), Нова Зеландия (226.7%) и Азербайджан (138.6%).

Държавите, при които се отчита спад в експорта, са Италия (понижение с 52,2%), Холандия (-20,2%), САЩ (-13,1%), Испания (-7,7%), Австрия (-7.4%).

Публикувана в Бизнес

През периода януари - ноември 2017 г.износът на България за ЕС се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 31 979.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС.

През ноември 2017 г. износът за ЕС нараства с 15.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 210.6 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (25.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.3%)  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.7%).

Вносът на България отЕС през периода януари - ноември 2017 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 34 436.6 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През ноември 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 15.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 597.9 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (45.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (3.9%).

Външнотърговското салдо(износ FOB - внос CIF) на България сЕС за периода януари - ноември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 456.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 349.0 млн. лева.

 
 
Публикувана в Бизнес

Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Египет, които формират 51.6% от износа за трети страни. През 2017г. износът на България за трети страни се увеличава с 10.7% в сравнение с предходната година и е на стойност 17 744.6 млн. лева. 

През декември 2017 г. износът на България за трети страни намалява с 6.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 596.5 млн. лева.

През 2017 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с 2016 г. е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (42.1%) и „Разнообразни готови продукти“ (23.2%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Храни и живи животни“ (16.7%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (11.9%).

Вносът на България от трети страни през 2017 г. се увеличава с 24.1% в сравнение с предходната година и е на стойност 21 368.3 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия (табл. 3 от приложението).

През декември2017 г.вносът на България от трети страни нараства с 29.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 045.8 млн. лeвa.

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2017 г. спрямо 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (42.3%) и„Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40.1%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през 2017 г. е отрицателно и е в размер на 3 623.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 2 115.6 млн. лева.

През декември 2017 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 449.3 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През 2017 г. от България саизнесени стоки общо на стойност 52 233.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година износът се увеличава с 10.7%.

През декември 2017 г. общият износ възлиза на 4 105.0 млн. лв. и намалява с 0.9% спрямо същия месец на предходната година.

През 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 59 085.4 млн. лв. (по цени CIF), или с 15.4% повече спрямо 2016 година.

През декември 2017 г. общият внос се увеличава с 14.7% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 326.3 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2017 г. и е на стойност 6 852.4 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през 2017 г. също е отрицателно и е в размер на 3 072.5 млн. лева.

През декември 2017 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 1 221.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 911.8 млн. лева.

 
Публикувана в Бизнес

С въведените нови условия търговските компании ще заплащат само първите 12 дни от извънредния престой на корабите в египетските пристанища по 12 хил. долара дневно

На поредния търг за покупка на пшеница, организиран в петък от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бе договорена доставката на нови 180 хил. тона от зърнената култура, произведена само в Русия, при това на доста по-високи цени от предишната тръжна процедура, проведена на 16 януари, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на удовлетворените оферти достигна 219,45 долара за тон C&F при едва 211,93 долара за тон C&F на миналия търг, когато бяха закупени 295 хил. тона пшеница.

Ето и победителите в тръжната процедура, които предложиха еднакви транспортни разходи от 15,48 долара на тон за партиди от по 60 хил. тона и решаващият фактор за класирането бе цената за тон FOB. Най-ниска бе офертата на GTCS – 202,70 долара за тон FOB и съответно 218,18 долара за тон C&F. Компанията AOS предложи 204,40 долара за тон франко борда и 219,88 с тарнспортните разходи по море, а офертата на Daewoo бе за 204,80 долара за тон FOB и съответно 220,28 долара за тон C&F. Пшеницата трябва да бъде доставена в периода 5-15 март.

В опит да разширят географията на доставките и по този начин да увеличат конкуренцията между търговските компании, откъдето да се стигне и до понижаване на офертите за пшеницата, от GASC променят условията за допустимост на зърнената култура до търговете, понижавайки изискването за съдържанието на протеина в нея с по 0,5% за основните доставчици, и ограничават таксите за извънреден престой на корабите до първите 12 дни след просрочието, съобщи „Ройтерс”.

Минималното съдържание на протеина за пшеницата с произход от Румъния, Русия и Украйна се понижава до 11,5% от 12%, за Франция – до 11 от 11,5%, за меката пшеница от САЩ – също до 11% от 11,5%, а за червената твърда пшеница от САЩ – до 12% от 12,5%.

Случаите на извънреден престой на корабите, доставящи пшеница в Египет, зачестиха напоследък заради прекалено усърдните и често неоснователни проверки на внасяните партиди зърно от държавната Карантинна служба, но това само кара търговците да се застраховат срещу тази вероятност, повишавайки офертите на търговете над цените на международните пазари, или да се откажат от участие. С въведените нови условия търговските компании ще заплащат само първите 12 дни от извънредния престой на корабите в египетските пристанища по 12 хил. долара дневно, докато досега се заплащаше пълният извънреден престой. За застраховка срещу некоректни доставчици обаче Египет повишава цената за пресяване на зърното при откриване на вредни примеси над заложените стандарти до 3 хил. долара на тон от досегашните 2 хил. долара.

Според търговците новите условия с фиксирана сума за извънреден престой им позволяват да планират по-добре разходите и да залагат по-прецизни премии за евентуалните рискове.

Публикувана в Бизнес

След претърпяната криза в зеленчукопроизводството в Турция през 2016 г. заради пречките пред търговията и спада в цените, през 2017 г. се отчита рекорд в износа на плодове и зеленчуци на стойност от 1,4 млрд.долара. Износът към България се нарежда в топ 10, съобщава САРА.

В началото на януари, 2018 г. цените на дребно на зеленчуци в Турция се покачват при някои с 3-4 пъти в сравнение с обичайните за това време. Обяснението е лошото време и обилните снеговалежи. Цените на пипера започват от 3 лв/кг и стигат 6 лв/кг. Производителите обаче се оплакват, че това увеличение е спекулативно, а изкупните цени са наполовина от цените на дребно. 
Цените на едро на домати в края на януари, 2018 г. в Полша и другите Централно европейски страни са 1,3 евро/кг, 1,1 евро/кг за краставици и 1,7 евро/кг за червени чушки. Средните цени в ЕС при доматите през февруари се очаква да паднат до 1,1 евро/кг. 
Очакванията за световните цени при доматите тази година са за по-ниски цени в сравнение с 2017 г. Причината е непрекъснатият ръст в световното производство. През 2016 г. производството общо достига 177 млн.т., нараствайки за 10 години с 30%. ЕС произвежда 18 млн.т, от които около 7 млн.т. са за прясна консумация. Очаква се Европа да намали производството и да се насочи към коктейлни и други сортове, за да повиши стойността на продукцията.
Публикувана в Новини на часа

За първи път през тази година се очаква, Русия да заема второ място в световния износ на зърно, изпреварвайки Украйна, според Световния съвет по зърно. На първо място ще бъде САЩ с 80,3 млн.т, от които 47,7 млн.т царевица, на второ Русия – 43,9 млн.т (38 млн.т – пшеница) и Украйна ще е трета с 41 млн.т, с 20,5 млн.т царевица. • По данни на ЕК от началото на реколтната 2017/18 год. вносът на царевица в ЕС е нараснал с 54% в сравнение с предходната година. Над 50% от този внос е от Бразилия (4,7 млн.т.) и Украйна – 3,1 млн.т. Украйна се възползва от безмитната квота за внос на зърнени в ЕС от 1,03 млн.т. Световното потреблението расте по-бързо от очакваното, но за сега това не се отразява на пазарите. На Чикагската Международна търговия (FOB цени) 11.2017 12.2017 % изменение годишна база Пшеница , евро/тон (Мексикански залив) 153,25 155,54 16% Ечемик, евро/тон (Цена на място, Канада) 122,05 124,10 +2% Царевица, евро/тон (Мексикански залив) 126,83 125,87 -13% Слънчогледово олио, евро/тон (Мексикански залив) 678,06 665,21 -17% - Липсва информация Източник: ЕК Източник: http://www.indexmundi.com/commodities/ Райони с опасни климатични условия 1 декември, 2017 г. - 27 януари, 2018 г. сега това не се отразява на пазарите. На Чикагската борса фючърсната цена е около 138 US$/т. • Неблагоприятната година при слънчогледа и олиото по отношение на цените се дължи, не толкова на голямото световно производство, колкото на обилната реколта, на първо място при палмовото масло. Производството по данни на USDA e 69 млн.т при средно около 60 млн.т. В момента цената на палмовото масло е 620 US$/т. • При тези износни цени на слънчогледовото олио (750 US$/т от Русия и Украйна) много вертикално неинтегрирани производители ще фалират. Извличането на олио в Централна Русия възлиза на 670 US$/т (при 300 US$/т за слънчогледово семе), транспортни разходи – 35 US$/т, пристанищни разходи 20 US$/т, комисионни – 10 US$/т. Ако долара продължи да пада, цените на слънчогледовото олио и семе или ще се повишат или фалитите на преработватели и производители ще станат още по-масови.

Публикувана в Бизнес

През октомври за първи път от началото на настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 август, износът на слънчоглед от държавите-членки на Европейския съюз за трети страни нарасна спрямо същия месец на миналия сезон, достигайки 95 хил. тона при 53 хил. тона година по-рано, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ.

От компанията уточняват, че ръстът е постигнат благодарение на увеличеното търсене на маслодайната култура от Пакистан и Сърбия, надхвърлило значително спада на доставките за Турция. Износът за Пакистан е нараснал до 41 хил. тона от 30 хил. тона през октомври 2016 г., докато в Сърбия, която през същия месец на миналата година не бе внасяла слънчоглед от ЕС, сега са доставени 33 хил. тона, след като местната реколта през тази година се оказа с 13% по-слаба от миналогодишната.

Въпреки благоприятното развитие през октомври през първото тримесечие на настоящия селскостопански сезон износът на слънчоглед от ЕС се е свил с 11% спрямо периода август-октомври от миналия до 130 хил. тона. В най-голяма степен са намалели доставките за Пакистан (до 41 хил. тона от 102 хил. тона) и Турция (до 10 хил. тона от 15 хил. тона), докато тези за СЪрбия са скочили до 51 хил. тона от едва хиляда тона година по-рано.

Очакванията на експертите на компанията са търсенето на слънчоглед от ЕС да нарасне през следващите месеци благодарение на рекордната реколта в общността и съответно по-ниските от миналогодишните цени.

Публикувана в Бизнес

Турция е най-големият продавач на брашно в света през последните пет години, осигурявайки една трета от световния експорт с 3.6 милиона тона за $1.1 млрд. през 2017 г. Казахстан и Германия са заедно с Турция в топ 3 на големите износители на брашно, показват данните на изследователски център към Масачузетският технологичен институт в Бостън (MIT). 

Световният износ на брашно се очаква да достигне рекорден връх от близо 17 милиона тона за 2017-2018 (до новата реколта), показват данните на International Grains Council. Това е с 200 хиляди тона повече от предходната година.

"Износът на брашно в Турция нараства бързо през последните 13-14 години, а най-силно през последните 5 години", казва Ерен Улушой, председател на Федерацията на турските браншови индустриалци (TUSAF), цитиран от Анадолската агенция.

Той подчерта, че около 70% от износа на брашно е предназначен за Ирак, Судан и Сирия, както и за Ангола, Бенин и Сомалия. През последното десетилетие страната е експортирала брашно в 160 страни, включително САЩ, Китай, Япония и Русия, добави той.

Целите на Турция през 2018 година са да засили своя пазар, да увеличи производствения капацитет и да изнесе четири милиона тона брашно на стойност 1.25 милиарда долара. Страната изнася много разновидности на брашното - ръжено, трици, паста и др.

"Средногодишно в Турция се произвеждат 21 милиона тона пшеница, но се потребяват около 19 милиона. Свръхпроизводството се използва за износ на брашно", каза Юлуси.

Турция е произвела 22.5 милиона тона пшеница през 2015 г. и 20.5 милиона тона през 2016 г.

За сравнение реколтата от пшеница в България за 2017 достигна исторически връх от близо 6 милиона тона, а през 2016 година беше 5.66 млн. тона. По-голямата част от произведеното зърно се изнася, тъй като вътрешното потребление у нас е около 1.9 млн. тона. Българско брашно се изнася предимно за Гърция и Румъния.

Ако иска да запази позицията си на най-голям търговец на брашно, ще се наложи Турция да внася пшеница, казва Улусой.

За 2017 г. експортът на Турция, 16-атата икономика в света, достигна $157.1 милиарда - вторият такъв пик в историята на републиката.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта