По данни на Bayer Crop Science от Обединеното кралство, изследванията направени за ефиктивността на Serenade ASO - биологичен фунгицид на Bayer, съдържащ Bacillus subtilis QST 713, дава добри резултати при производството на картофи.

Въпреки че в почви, където има по-високо натрупване на патогенни микроорганизми, биофунгицидът работи по-добре в комбинация с традиционните химични обработки, при условия на по-ниско нападение е достатъчно той да се използва самостоятелно като отделно третиране.

Извършените досега тестове показват, че ефективността на биологичния продукт на различни места е различна, но винаги има положителен ефект върху добива на картофи: 10 от 13 проучвания във Великобритания и Европа показват увеличение на добива средно със 1,9 т/ха.
Използването на биофунгицида е довело до по-добри търговски сделки поради по-еднаквия размер на клубените.
„ На производителността често влият външните фактори като типа на почвата, влажност, температура и нападение от болести. Като се има предвид, че биофунгицидът е жив организъм, който ще взаимодейства с физическите и биологичните характеристики на културите и почвата, ние смятаме, че продуктът е многообещаващ”, казва Тим Лейси, мениджър на кампанията Bayer.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Отделни популации колорадски бръмбар са развили резистентност към приблизително 56 инсектицида, но не всичко е загубено.
Колорадският бръмбар притежава изключителната способност да развива бърза резистентност към обикновените инсектициди, благодарение на множество природни механизми, включително засилен метаболизъм, повишена екскреция (елиминиране на токсините) и по-слабо въздействие на инсектицидите, споделят ентомолозите Марк Миленски и Мануел Кампос от компанията BioSafe Systems.
Миленски и Кампос твърдят, че много традиционни инсектициди са показали бързо падане на ефективността, при различни популации колорадски бръмбар. В различни географски региони популациите са развили и продължават да развиват известна устойчивост към приблизително 56 инсектицида.
Например, тази група включва карбамати, органофосфати, синтетични пиретроиди/пиретрини и неоникотиноиди. Съществуват доказателства, че колорадските бръмбари развиват поведенческа резистентност, което означава, че ларвите и/или възрастните мигрират извън третираните зони, където са получили устойчивост към инсектициди.
В момента, въпреки че няма ефективен инсектицид или реална програма за 100% потискане на каолорадския бръмбар, учените се стремят да намерят нови стратегии, за да се отърват от неприятеля по картофите.
Някои от тези нови инструменти показват обещаващи резултати, когато са включени в интегрирани програми за борба с вредителите.
Продуктите, които са получили добра оценка в борбата с колорадския бръмбар се наричат ​​микроинсектициди, съдържащи гъби от род Beauveria bassiana, и ботанически регулатори на растежа на насекоми, направени от екстракти от растения, такива като азадирахтин.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В ново изследване учените от британския Институт Джеймс Хътън определиха генетичната молекула, която регулира образуването на антоцианин, естествен пигмент, който от своя страна влияе върху цвета на кората на картофените клубени.
Учените също така са открили неизвестни досега инхибитори за производството на антоцианин, което дава възможност на селекционерите на картофи да използват тези гени в нови селекционни програми за създаване на цветни комбинации. Смята се, че цветът на кората на картофите е един от основните признаци за потребителите, който често е решаващ при избора и закупуването.
„Модулите на микро РНК контролират много гени на картофите и могат да определят признаци, включително резистентност към заболявания или клубенообразуване. Първо, ние идентифицирахме специфичната микро РНК на картофите, тясно свързана с лилавия цвят на кората и сърцевината. Използвайки методите на молекулярната биология охарактеризирахме тази микро РНК и открихме наличието на друга кратка молекула РНК в картофите, която не е била описана по-рано", споделят учените от екипа.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:32

Торене на картофите

Като типична калиеволюбива култура картофите се нуждаят от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. Той е елементът, който в най-голяма степен отговаря за качеството на клубените. При недостиг на калий растенията остават дребни с бледозелени листа.

За осигуряването на 1000 кг клубени с високо качество са необходими средно 6 кг N, 2 кг P2O5, 9 кг K2O и 3 кг MgO. Картофите са чувствителни към употребата на калиев хлорид, поради което се препоръчва използването на сулфатната форма на калия (може да се замени и с растителна пепел).

Картофите реагират добре на торенето с оборски тор (4-6 т/дка), но в никакъв случай той не трябва да е пресен. Пресният оборски тор може да се приложи само на предшестващата култура, на втората година след която да се засадят картофи. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове (фосфор, калий и магнезий), чиито количества се определят чрез предварително направен агрохимичен анализ на площите.

Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка. При добре балансирано основно торене, добри резултати дава и листното подхранване с подходящи торове във фазите преди цъфтеж, по време на цъфтеж и след цъфтеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ увеличи с 350 лева за хектар максималния размер на подпомагането по схемата “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)” за 2019 г. Така финансовата подкрепа нараства от до 500 лв./ха - на до 850 лв./ха.
       На свое заседание, проведено на 22.02.2019 г., УС на ДФЗ утвърди по схемата финансов ресурс от 1 600 000 лв., с размер на подпомагането до 500 лв./ха и прие указанията за прилагане на помощта през 2019 г.
        Предложеният първоначално размер на подпомагане беше определен на база средната усвояемост през последните три години за продукти за растителна защита, утвърдени в Програмата, който възлиза приблизително на не повече от 500 лв./ха.
        В нотифицираната схема е заложена ставка от до 850 лв. на хектар. Тя е базирана на стойността на разходите на хектар за разрешените продукти за растителна защита при нейното изготвяне. 
   Увеличението на ставката се прави с оглед да не се ощетят земеделските стопани, които считат някои по-скъпи продукти за растителна защита за по-ефикасни в борбата с вредителите по картофите. За прилагането на схемата за подпомагане УС на ДФЗ прие и изменение на указанията.
     Важно е кандидатите по схемата да знаят, че за подпомагане се приемат разходи за продукти за растителна защита, които са извършени след подаване на заявлението за кандидатстване в ДФЗ, преди дейността по контрол на вредителите да е започнала.
       Производителите на картофи кандидатстват за помощта от 11 март до 15 май 2019 г. Заявления по схемата се приемат в областните дирекции на ДФЗ. До 31 май земеделските стопани трябва да представят отчетни документи за извършените дейности по третиране на картофените насаждения. Крайният срок за изплащане на субсидиите е 21 юни 2019 г.

Публикувана в Растениевъдство

След като ЕС въведе мораториум на препарати с фипронил, подозирайки че това вещество има отрицателно въздействие върху популацията на пчелите, производителите на картофи се сблъскват с проблема телени червеи. Финансираният от ЕС проект INBIOSOIL разработи нов, екологичен метод за контролиране на телените червеи при картофи, който може да се използва при конвенционално и органично отглеждане.

С новия метод в борбата с вредителите се предлага да се използват специални капсули, съдържащи щам на ентомопатогенна гъба, която заразява определени насекомни вредители и може частично да замести синтетичните пестициди при отглеждането на картофи.

Компанията BIOCARE се намира в Долна Саксония, Германия. „Затрупани сме от въпроси на земеделските производители, които желаят да използват продукта на своите полета, така че възнамеряваме да разширим производството”, казва професор д-р Стефан Видал, координатор на проекта INBIOSOIL.
„Очакваме биокапсулите да се превърнат в стандартна стратегия за контрол както за биологичните, така и за традиционните фермери. Те съдържат съединения, които не са синтетични”, добавя той.

Разработването на тези капсули през 2016 г. в Германия се дължи на факта, че за земеделските производители са били практически недостъпни химични средства срещу телените червеи.В миналото, те са използвали фипронил, но Европейската комисия постави забранана продукта.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Над 150 картофопроизводители се събраха в Белчин баня на отчетно събрание. По време на него те имаха възможността да обсъдят досегашната си дейност и да направят планове за настоящата година. Картофопроизводителите приеха искания, които ще поставят пред Министерството на земеделието, за да върви работата им гладко и да не се стига до абсурди като през миналата година, когато имаше свръхпроизводство на български картофи, а в същото време внасяхме. На събранието взеха участие и представители на търговски фирми за семена, препарати и земеделска техника, които представиха своите предложения в помощ на картофопроизводителите. 

Публикувана в Бизнес

От днес започва прием на заявления по схемата за държавната „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)“.

Заявления по схемата ще се приемат до 15 май в областните дирекции на ДФЗ. До 31 май земеделските стопани трябва да представят отчетни документи за извършените дейности по третиране на картофените насаждения. Крайният срок за изплащане на субсидиите е 21 юни 2019 г.

УС на фонда утвърди финансов ресурс от 1,6 млн. лева за 2019 г. по тази схема за държавна помощ. От подкрепата могат да се възползват малки и средни предприятия – земеделски стопани, които отглеждат картофи на площи с размер над 1 дка. По схемата се компенсират само разходите, направени за препарати, които са разрешени в нашата страна.

Чрез мярката се компенсират част от разходите на стопаните, направени за продукти за растителна защита. Картофопроизводителите сами избират продукта за растителна защита. Ще се подпомагат до 100 % от стойността му, но не повече от размера на държавното подпомагане на хектар по продукти и не повече от 500 лв./ха, с включен ДДС.

За подпомагане се приемат разходи за продукти за растителна защита, които са извършени след подаване на заявлението за кандидатстване в ДФЗ, преди дейността по контрол на вредителите да е започнала, съобщават от пресцентъра на Държавен фонд „Замеделие“.

Публикувана в Растениевъдство

От въвеждането си през 2015 г. методът за редактиране на гени CRISPR-Cas 9 завладя научния свят. Редактирането на гена позволява на селекционерите на картофи да решават основни производствени проблеми, като податливостта на културата към суша и болести, както и увеличаване на добива.
Юнг Сонг е специалист по болести по растенията в изследователския център на AgriLife в Далас. Заедно със своя екип от учени той пробва по-сложен начин за редактиране на гени при картофите.
Докато по-голямата част от изследванията, проведени в областта на редактирането на гени, изключват гени, Сонг използва по-сложен подход на вмъкване на гени. Сонг обяснява, че този начин на въвеждане предполага нова система, която увеличава съществуващите защитни реакции на растенията, когато те влизат в контакт с патогени.
В миналото учените са се опитвали да контролират болестта чрез прекомерно изразяване на определени гени. Но това често води до неблагоприятни последици, включително по-ниски добиви и качество.
„Така че идеята, която прилагаме, е първо да определим главния регулатор“, казва Сонг. След това определяме регулиращия елемент, който отговаря на патогенните микроорганизми и накрая свързваме тези два елемента и използваме този елемент, за да изразим мнението на главния регулатор. По този начин реакцията на втория регулатор ще бъде повишена, когато бъде инфектирана с патоген.
Сонг и екипът му работят и по друг проект - увеличаване на добива от картофи. Учеуният смята, че проектът за увеличаване на добивите е много по-лесен, благодарение на редактирането на гените, отколкото задачата картофите да станат устойчиви на болести. Според него е възможно да се постигне увеличение на добивите с 10-20%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На среща в Кюстендил председателят на Асоциацията на картофопроизводителите Тодор Джиков запозна гилдията с повдигнатите пред МЗХ нерешени въпроси и ги информира за постигнатото

Агр. Петър Кръстев

Кюстендил

Асоциацията на картофопроизводителите в България е създадена през 2008 година. От 2018-а неин председател е Тодор Джиков, който обработва 6 хил. декара земя в Ихтиман, на 1000 декара от които отглежда картофи. Младият енергичен и предприемчив икономист е твърдо решен да се заеме с нерешените проблеми в този пренебрегван от държавата сектор и заедно с колегите си от бранша вече е предприел конкретни стъки.

Оказва се, че както в много други сектори в земеделието, така и при картофите съществуват очевидни парадокси, но държавните органи, които трябва първи да реагират, си затварят очите. Или по точно, според думите на г-н Джиков - четат законите като дявола евангелието. Картофопроизводството е строго регламентирано с нормативни документи на ЕС, както и в Закона за защита на растенията у нас. Всеки картофопроизводител е длъжен освен като земеделски производител да подаде заявление за регистрация и в регионалната структура на БАБХ, като предостави всички необходими документи. Въпреки това в тази процедура цари пълен хаос, който в крайна сметка ощетява реалните производители на тази основна продоволствена култура. Но незавимо от това, че нямат необходимата регистрация в БАБХ, миналата година средства за обвързана подкрепа са получени за 125 хил. декара картофи, а редовните и регистрираните по всички правила, да ги наречем, земеделци, са били за 35 хил. декара. В същото време изниква въпросът –къде е продукцията от това производство (за което са получени пари), като вносът на тази стока от Европа и трети страни не е намалял, а е останал същият като предшестващата година – 150 хил. тона. Оказва се, че сме изяли два пъти повече картофи, без да имаме двоен прираст на населението, констатира с недоумение г-н Джиков.

„Правим всичко възможно, за да можем да подобрим отглеждането на картофи в страната. От много години се говори само за проблеми в сектор плодове и зеленчуци, но не и за катофопроизводство, което е оставено на самотек“, споделя болката си икономистът.

Именно това е амбицирало ръководството на УС на Асоциацията на картофопроизовдителите да вземе решение да започне борба за защита интересите на бранша с цел запазване бюджета за обвързаната подкрепа. Това е единственият приход за картофопроизводството от ЕС, който е различен от СЕПП, но според г-н Джиков в години като миналата, мними картофопроизводители са източили от този бюджет около11 млн. лв. Т. е. картофите станаха новите тикви, защото някой не си е свършил работата по справедливо разпределение на бюджета за обвързаната подкрепа, обобщи пред картофопроизводителите в Кюстендил председателят на браншовата асоциация.

Конкретните стъпки на Асоциацията: постигнато е съгласие с държавните органи за 100% проверка на площите за очертаване на картофи за 2019 година. Работи се усилено и за регистриране и пререгистриране на картофопроизводителите и тяхното контролиране. И трето, но не на последно място по важност – успели са да извадят картофите, лука и чесъна в отделна група 3, за обвързаното подпомагане. По този начин тази група ще разполага със 17 млн. лв. Ако се вземат за база декарите при тези култури от миналата година – 125 хил. декара картофи, 20 хил. декара лук и 5 хил. декара чесън, това означава, че производителите ще стартират с около 106 лв/дка при разходна норма, определена от МЗХ - 1000 лв/дка. Това означава, че обвързаната подкрепа ще покрие едва 10% от себестойността. Според картофопроизводителите, ако се спазват законите в държавата, реалните картофопроизводствени площи ще бъдат не повече от 50 хил. декара, което значително ще повиши средствата по обвързаната подкрепа и те могат да стигнат до 240 лв./дка. Но и тук се прокрадват (и не без основание) съмнения, че има опасност от появата на нови „схемаджии“ в културата лук. Защото за нея се изисква добив едва от 1 т/дка, което според картофопроизводителите не е реално, при среден добив от 7-8 т/дка при лук от семе. Това дава повод за подозрения в лобизъм. А при картофите изискванията за добив са повишени на 2 т/дка. Това според производителите е много висок и непостижим добив, като се има предвид, че културата се отглежда в планински и полупланински райони, където структурата и качеството на почвата, както и големината на парцелите, не могат да се сравняват с тези в равнината.

Затова председателят на Асоциацията на картофопроизводителите в България смята, че обвързаната подкрепа в необлагодетелстваните райони е фактор номер 1, който може да подобри социалният статус на населението и то да е мотивирано да работи. Затова членовете на Асоциацията ще отстояват до край интересите на реалните производители на тази трудна култура с всички позволени от закона средства, включително и с протестни действия. Повече разисквания по тези въпроси ще има на събранието на Асоциация на картофопроизводителите, което ще се проведе на 14 март 2019 година, обеща Тодор Джиков.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта