Псевдоземеделски производители продават тонове прекупена продукция като земеделски производители

Агр. Петър Кръстев

Когато тръгнеш да пътуваш из страната ни, навсякъде продавачи-прекупвачи зад крайпътни сергии предлагат от пиле мляко, все представящи се като „земеделски производители“. Прави впечатление, че както в Северна, така и в Южна България предлаганите плодове и зеленчуци са едни и същи сортове – странно, така ли всички отглеждат едни и същи домати, ябълки и др., как са постигнали тази унификация?! Още от пръв поглед става ясно откъде е стоката – от борсите в Гърция и Турция.

Кой кого лъже или по-точно – докога ще ни лъжат?

Едва ли някой вярва на тези некоректни прекупвачи, че действително са производители! Но въпреки това те се възползват от законови облекчения и директно ни бъркат в джоба – веднъж с цената и кантара (който никой не проверява) и втори път, че не плащат данъци като търговци, защото нито са регистрирани като такива, нито имат касов апарат. Но пък зелени картончета на производители имат! Питаме чиновниците от МЗХГ – докога ще се допуска тази порочна, дори криминална практика да се осъществява из цялата страна.

Създават се нови дирекции в ресор „Растениевъдство“ в МЗХГ, какво точно правят тези експерти?! Къде са резултатите от работата им?! Дирекциите да свършат работа ли се създават или…да се намери работа на „наши“ хора!?

Тази продължаваща с десетилетия недомислена практика пречи на истинските земеделски производители да осъществяват своята дейност и да получават цената, която заслужават. Впрочем, по тези места, за които говоря – крайпътните сергии, едва ли ще срещнем реалните производители. Те са заети с отглеждане на културите си на полето и не са на сергиите, където изкупената на безценица тяхна продукция се продава 4-5 пъти по-скъпо. Този прекупвачески алъш-вериш обезсмисля труда им и вложените средства, защото производителите получават минимална стойност, която често не покрива разходите им. А печалбата отива в мнимите наши герои със зелените картончета.

Каква е цената на зеленото картонче?

Зам. -министър Чавдар Маринов обяви, че в МЗХГ се работи по регистър на търговците на плодове и зеленчуци, както е в цяла Европа. Създаването му ще позволява да се прави пълно проследяване на стоката – къде е произведена, откъде идва и т. н. Но кога ще е готов този регистър, той безкрайно много закъсня. И още един важен въпрос: кои са тези чиновници, дето безогледно раздават зелените картончета, без да се помръднат от бюрата си и да удостоверят дали ги дават на производител, или не? Видели ли са градината му, с какво я е доказал? Вероятно картончето си има цена… Дали тя е кеш или в натура?! Колко ли струва едно такова картонче, с което се продават стотици тонове плодове и зеленчуци (в т.ч. цитруси, банани и други екзотични плодове, които у нас не виреят) не само по пътищата, но и по всички общински пазари в страната?

То, ако се види и етническият състав на тези „земеделски производители“, ще излезе, че всички мургави братя са наследили пословичната в миналото слава на българите като зеленчукопроизводители! А някой да ги е видял по полето да произвеждат?! Изключение правят бостанджиите в Добруджа, които действително отглеждат дини и пъпеши там. А пипер, домати, картофи, грозде, ябълки и др., мнимите производители не знаят дори как изглеждат като растения. Но на пазара идват и вадят зелените картончета!

В Европа за търговците на плодове и зеленчуци е абсолютно задължително да имат регистрация като търговец в съответната община и касов апарат. За земеделските производители във всяка община има ден от седмицата и специално определено място за пазар, на който директно да предлагат продукцията си. А не както нашите търговци – отидат примерно в Солун, напълнят цял бус със стока и след това със зеленото картонче я продават като производители.

Питаме отговорните инстанции: докога ще позволяват да ни лъжат и на практика – да ни крадат?

Публикувана в Коментари

Зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов разказва за подготвяния регистър на търговците на плодове и зеленчуци и за предимствата от съюзяването на индивидуалните земеделски производители в общи структури

Интервю на Петър Кръстев

След 12-годишна пауза във Велинград бе възобновен Празникът на картофите. Възраждането на тази добра традиция бе съчетано и с делово събитие – Кръгла маса по актуални въпроси на картофопроизводителите, състояла се в зала „Велинград“ на Бизнес центъра в града. Възползвах се от участието на зам.-министъра по земеделието Чавдар Маринов, с ресор политиките в областта на растениевъдството и биологичното производство, който бе любезен да отговори на въпросите ми за в. „Гласът на земеделеца“.

  • Г-н Маринов, по време на Кръглата маса с картофопроизводителите обявихте, че започва анализ на стопаните, заявили участие в мярката за обвързана подкрепа, тъй като се е оказало, че 28 хил. декара са били на мними стопани.

  • Както вече знаете, риск-анализът беше увеличен от 5 на 20%, което даде своите резултати. Проверките са приключили, в момента резултатите се обобщават и след като имаме окончателно данни, ще се направи анализ колко точно ще бъдат „хванатите“ мними земеделски производители. В хода на проверките се установи, че има доста такива подадени декари с култури, които на практика не са засявани или засаждани.

  • Означава ли това, че за обвързаната подкрепа ще се получи по-високо заплащане за тази година. Говори се, че за картофопроизводството сумата ще е от 160 лева?

  • Все още не мога да дам конкретни данни за размера.

  • Ще защитите ли по-голяма обвързана подкрепа в новата ОСП?

  • Да, това е обща политика на МЗХГ, целим се в по-високи нива на обвързаното подпомагане. Очакваме поне да бъдат запазени, а не да бъдат намалявани, защото ще бъде трудно да обясним на земеделците защо има колебания в техните доходи по отношение на субсидиите. Така че считам, че вървим в правилната посока – обвързаната подкрепа е изключително важна за нашите земеделски производители.

До 3% от директните плащания могат да бъдат предоставяни на организациите на производители от всички 11-12 подотрасъла, от които се изготвят оперативни програми. Това е финансов инструмент за въвеждане на капиталови разходи за закупуване на необходими съоръжения, което ще подпомогне съюзяването и сближаването на индивидуални земеделски производители в общи структури.

  • Вие призовахте фермерите да се сдружават, по каква причина и защо?

  • Да, за да може, когато почука новата ОСП на нашата врата, ние да сме подготвени, а не тепърва да създаваме организации. Опита го имаме, имаме доста създадени организации на производители. Вратите на МЗХГ са отворени, и ако на някого нещо не му е ясно, да заповяда, експерти ще му отговорят на всички въпроси.

  • Казахте, че ще има нов бюлетин за аналитична информация и база данни, както и регистър на търговците на плодове и зеленчуци?

  • Да, това е наша инициатива и Бюлетинът за плодове и зеленчуци вече има две издания, които са на страницата на Министерството на земеделието. Това е начин за адекватна корективна връзка със земеделците. Хората не искат само таблици, искат и анализ. По отношение на регистъра на търговците на плодове и зеленчуци в министерството работим по инициатива за въвеждане на промяна в Закона на общата организация на пазарите за земеделски продукти в ЕС. Там ще бъде отразено, че ще има такава база данни и ще бъдат упоменати санкциите за търговците, които не са се вписали и не са в режим на регистрация.

  • Какъв ще е ефектът от този регистър?

  • Регистърът ще урегулира търговците на плодове и зеленцуци. Ще се знае всеки един откъде ги доставя и дали са спазени всички правила. Ако търговецът не е регистриран, той няма право да продава тази продукция, която според законодателната инициатива ще бъде конфискувана или унищожавана. Всеки един търговец трябва да знае, че е необходимо да има склад, пакетираща техника… и че не може да продължава по този начин. Българските земеделски производители трябва да имат място на нашите пазари. Не да отиде някой в Гърция, да мине границата с тон и половина продукция и след това да покаже картончето, че е земеделски производител. Много често освен домати и краставици се продават дори и банани от т.нар. земеделски производител.

  • Докъде стигна разработването на експортната стратегия и какво включва тя?

  • В момента сме изградили скелета за експортната стратегия. Според ангажимента, който сме поели, тя трябва да бъде финализирана до края на годината. Стратегията включва конкретни мерки, дейности и продукти, на които искаме да повишим износа. Всичко това ще бъде обсъдено със земеделския бранш. За повишаване обема на търговията на наши плодове и зеленчуци трябват няколко стъпки. Най-напред трябва да осигурим защита на земеделските производители от нелегален внос, да имат адекватно подпомагане и да промотираме нашите продукти на външни пазари. Това е целта на стратегията.

  • Има ли развитие в процедурата по създаване на браншовите стандарти?

  • Обмисляме и отново подканваме с писма всички браншови асоциации, ако имат предложения, да ги дадат, и се залавяме за работа. Заедно с Агенцията по храните да изработим такива стандарти, за да може българинът да знае, че като види определено лого, то му гарантира високо качество и сигурност, че ще консумира здравословни продукти.

  • Докъде стигна обратното начисляване на ДДС?

  • Ние сме подали акуратна информация към Министерството на финансите, разширили сме списъка и конкретно сме посочили кои продукти да влязат. Предстои да видим как ще се реши този проблем.

  • Създадохте дирекция „Биологично производство“, какви са нейните функции?

  • Новата дирекция включва два отдела. В „Политика и методология“ е предвидено да има 6 щатни бройки. Там ще се формират политиките и ще се изработват процедурите за работа. В дирекция „Делегиране контрол на надзора“ е предвиден числен състав от 14 експерти. Това е звеното, което ще извършва надзорните проверки на контролиращите лица и операторите.

  • Тези контролиращи лица са извън структурите на държавните органи?

  • Да, това са частни фирми, които кандидатстват по определена процедура, след което министърът на земеделието им делегира правото и им дава разрешение да упражняват този контрол.

  • Смятате ли, че тези фирми имат експертния капацитет да преценят доколко производството е биологично?

  • Да, те са компетентни. Разбира се, би следвало да имат достатъчно наличен персонал, за да могат да обхванат многото оператори, които вече са 6660, да имат необходимото оборудване и система на контрол, така че контролиращите лица работят в тази насока. Това е и целта на нашата надзорна дейност – ако има нещо некоректно, да бъде отстранено и да вървим в правилната посока. Нашата задача е да гарантираме тази верига на доверие между производител и потребител.

  • Кога ще бъде готова да заработи тази дирекция?

  • Тя е създадена, но сме задействали процедура за назначаване на нови кадри.

  • Какви професионалисти трябва да бъдат тези кадри?

  • Трябват ни агрономи, животновъди, икономисти и юристи, разбира се – одитори задължително. Просто проверките, които се извършват, са всеобхватни и е необходимо да имаме различни специалисти.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ ще одобрява заявления по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция", подадени през 2019 г., които надвишават разпределения бюджет от 3.6 млн. лв. за тази година. Средствата за тяхното обезпечаване ще бъдат осигурени в рамките на общия бюджет от 7.2 млн. лв., одобрен за 2019 и 2020 г. Тези заявления ще се разглеждат и одобряват в съответствие с указанията по схемата за 2019 г., като договорите по тях ще се изплащат от бюджета за 2020 г. Това реши на свое заседание УС на ДФЗ.

Припомняме, че схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет за периода, в който схемата ще се прилага, е до 7,2 млн. лева. С предходно решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, бяха разпределени за тази година.

УС на ДФЗ реши още заявленията по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко", подадени през текущата 2019 г., надвишаващи бюджета от 1 млн. лева, но в рамките на общия бюджет от 2 млн. лева, да се разглеждат и одобряват по условията на указанията за 2019 г. Плащанията по тях ще бъдат извършени също от бюджета за 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Публикувана в Бизнес

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Запазват се схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 в сектор „Плодове и зеленчуци“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя припомни, че в настоящия програмен период към днешна дата няма възможност за промяна на бюджетите по схемите. „Най-добрият и справедлив подход е да има убеденост в еднаквия подход към всички производители. До новия програмен период имаме две години работа по програмирането му. Първата стъпка беше представеният миналата седмица анализ на състоянието на селското стопанство, изготвен от Институт по аграрна икономика, който в момента се дебатира“, посочи още министър Танева. По думите й, България е страната от всички държави-членки в Европейския съюз, които прилагат обвързана подкрепа с толкова схеми и в такъв висок размер. „Във всички останали страни те са значително по-малко на брой“, каза още тя. 

Заместник –министърът на земеделието, храните и горите  Вергиния Кръстева припомни, че с цел ограничаване на нереалните заявители, е направена промяна в Наредба №3, така че заявената култура да съответства на начина на трайно ползване на физическия блок. „При анализ на всички площи, които са подадени в кампания 2018 г., с начин на трайно ползване на парцели в системата за идентификация, се установи разминаване в 4 780 парцела с близо 3 000 ха площ. Тези парцели ще бъдат проверени допълнително на място“, обясни Кръстева. Тя посочи, че другата стъпка са допълнителни проверки на място и завишен контрол, свързани с риск-анализ, който се изготвя в Държавен фонд „Земеделие“.  При обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци през миналата година проверките на място са били 5%, а през 2019 г. са завишени на 20%.

„Със заповед на министър Танева се извършиха и допълнителни проверки по отделни критерии. Един от тях е да се направи извадка на културите, при които има нарастване спрямо предходната година.  Друг критерий е за кандидати, които са отглеждали едни култури, след това се ориентират към друго производство. Целта на тази проверка е да се извърши контрол по отношение на реколтирането“, категорична бе Вергиния Кръстева. По думите й, с тези мерки  се покриват около 50% от заявителите. Проверява се също дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма изсъхнали дървета.

Зам.-министър Кръстева обобщи, че това са рискови критерии, и ако се установи, че няма реколтиране, съответно няма да има плащане по конкретното заявление.

По време на заседанието заместник-министър Чавдар Маринов представи анализ на разпределението на заявените площи с плодове. По думите му,  данните показват,че при всички заявени за подпомагане култури не се наблюдава сериозна динамика спрямо 2018 г. Общо заявената площ с плодове през 2019 г. е 33 474 ха, което е с 0,52% повече. С най-високи променливи разходи на декар при плодовете са ябълките, крушите и черешите, а с най-ниски – ягодите, десертното грозде и кайсиите.

„На база на изнесените показатели и направените изчисления при плодовете не се установяват големи разлики в делът на подпомагането по обвързаната подкрепа от разходите за производство и на нормата на рентабилност“, каза заместник-министърът. Той подчерта, че към момента няма икономически мотиви от промяна на досега съществуващите схеми. „Това твърдение се подкрепя и от факта, че въпреки, че при малините, ягодите и крушите се отчитат най-високи стойности на променливи разходи, при същите видове плодове се отчитат и най-високи нетни приходи и съответно най-висока рентабилност“, каза още той.

При зеленчуците общо заявените за подпомагане площи през 2019 г. са с 6,7% по-малко в сравнение с 2018 г. Значително намаляват заявените площи с картофи - 34% или почти 4 000 ха, моркови с около 400 ха и лук – 900 ха. Увеличават се площите с домати – полско производство  - 1 100 ха, краставици – полско производство – 1 000 ха, дини 850 ха и пипер – 242 ха. С най-високи променливи разходи на декар при полските зеленчуци са пипера, доматите и патладжана, а с най-ниски – дините, зелето и морковите.При оранжерийните зеленчуци има незначително увеличаване на заявените за подпомагане площи от 726 ха до 765 ха, основно при пипера – 23 ха.

„По настояване на представителите на бранша ще се засили контролът, упражняван от Държавен фонд „Земеделие“ при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора. Целта е подпомагане да получат само земеделските стопани, които са реални производители на плодове и зеленчуци и ги предлагат на пазара“, посочи още зам.-министър Маринов.

Друга обсъдена тема по време на срещата бе и липсата на работна ръка в овощарството и зеленчукопроизводството. През месец август предстои да бъде проведе експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема.

Публикувана в Растениевъдство

От следващата седмица започва провеждането на заседания на Областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци в страната. От началото на месец юли се провеждат и заседания на Областните консултативни съвети по животновъдство. Целта е да се осъществява оперативна връзка и по-добра комуникация между регионалните структури на Министерство на земеделието, храните и горите, животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци по места. Всеки производител, който има интерес по предложените теми, може да вземе участие.

По време на срещите се провежда дебат относно условията за допустимост по схемите за обвързано подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и зеленчуци оранжерийно производство.

Популяризират се добрите практики и възможностите за развитие. Експерти от Областните дирекции „Земеделие“ оказват съдействие при кандидатстването по различни схеми за държавни помощи, както и за текущи и предстоящи приеми по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

Дневният ред на заседанията включва и изслушване на земеделските стопани по възникнали проблеми на местно ниво и предприемане на мерки за решаването им.

Публикувана в Новини на часа

Първата десетдневка на юли е времето, когато в повечето любителски зеленчукови градина започват да зреят първите домати на открито. И тогава най-често стопаните виждат, че част от плодовете от първата цветна китка са с кафяво петно на върха. Тези плодове узряват първи, но повредата ги прави негодни за консумация.

Болест ли е това или не?

Върховото гниене по плодовете на доматите се отнася към заболяванията от комплексен, неинфекциозен характер.

В последно време изследователите на болести са стигнали до единното мнение, че върховото гниене по плодовете на доматите има непаразитно начало с последващ инфекционен стадий.

Върховото гниене като правило се проявява на зелените плодове на доматите по време на тяхното формиране и растеж, както в оранжериите, така и на открито. Болестта ускорява узряването на плодовете на доматите.

Силно се поразяват първите, най-ранни плодове

В началните етапи на развитие на болестта на върха на плода (в срещуположната на цветната дръжка страна) се появява воднисто петно, което бързо потъмнява. По-късно поразената тъкан обхваща все по-голяма площ и се деформира, в резултат на което върхът на плода става плосък и дори вдлъбнат.

При понижена влажност болните плодове имат твърда консистенция. В условия на повишена влажност на въздуха поразената тъкан потъмнява и се размеква. По-късно тези плодове загниват и опадват. На загниващите участъци на плодовете могат да се развият сапрофитни гъби, образуващи налеп с различен оттенък: черен кадифен – при гъби от род Alternaria; от бял до розов – при гъби от род Fusarium; светло-сив, зелено – сив - при гъбите от род Penicillium.

Заболяването може да бъде причинено от:

-  внасяне на повишени дози азотни торове до началото на плодообразуване;

-  дефицит на калций и фосфор в хранителния разтвор или почвата;

-  киселинност на почвата или хранителния разтвор (рН˂6);

-  излишък или недостиг на влага за растенията.

Силно подложени на поражение са домати отглеждани на леки песъчливи почви с ниска влагоемност, а също и на засолени почви.

Върхово гниене може да се появи на растения, отличаващи се с висока енергия на растеж, силна облистеност и едри плодове.

Съчетанието на високи температури и ниска влажност на въздуха в условия на защитни съоръжения също води до значително разпространение на болестта.

Мерки за борба

1. Редовно и равномерно поливане.

2. Създаване на оптимални условия за хранене на растенията: в случай на дефицит на калций внесянето му във вид на поливка или листно подхранване.

3. Внасяне на фосфорни торове намалява поражението на плодовете.

4. Киселинността на почвата или хранителния разтвор трябва да се доведат до оптималната стойност (рН 6,2).

5. Условията за растеж на доматите не трябва да създават прекомерно развитие на зелена маса. По време на формирането на растенията следва да се цели баланс между количеството листа и плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Неделя, 07 Юли 2019 11:51

Защо гният плодовете

Често наблюдавамe, че плодовете започват да гният на дървото. Това се дължи на болестта кафяво гниене по овощните дървета. Известни са ранно кафяво гниене и късно кафяво гниене.

Ранното кафяво гниене напада всички костилкови видове, ябълката и крушата. Болестта се появява от цъфтежа на дърветата до узряването и консумацията на плодовете. Най-рано болестта се проявява под формата на „опожаряване" на цветовете. По плодовете болестта започва като закръглено кафяво петно, което постепенно нараства, докато покрие цялата повърхност. При разрязване се вижда, че всички тъкани под петното са кафяви и изгнили Плодът окапва или остава по клоните, където засъхва и се мумифицира.

По нападнатите зрели плодове се образуват характерни туфи със спорите на гъбата. Гниенето на плодовете се проявява особено силно при сортове, чиито плодове имат по-тънка кора или са наранени от насекоми, градушка и др.

Късното кафяво гниене се развива по плодовете от започване на наедряването на завърза до консумирането им. Голяма част от рано нападнатите плодчета остават по клоните на дърветата, където засъхват и се мумифицират. С наедряването на плодовете повечето от загнилите окапват. Причинителят на късното кафяво гниене започва развитието си по-късно напролет при трайно повишаване на температурата. Гъбата заразява плодовете през рани. Топло и влажно време са най-благоприятни за болеста и обикновено започва от май и началото на юни и се развива до късна есен. Гниенето на плодовете често започва през повреди от градушка или насекоми.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци запазват нивата си на устойчивост през последните четири години. При зеленчуците (полско производство) се наблюдава значително увеличение за 2019 г. на площите с домати, пипер, краставици и зрелия чесън, които достигат съответно 4 961 ха, 2 915 ха, 1 425 ха и 466 ха. Увеличение има и при главестото зеле. Наблюдава се намаление при корнишоните за последните три години, като през 2019 г. заявените площи са 222 ха. Отчита се лек спад при картофите, морковите и зрелия лук.

Размерът на заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове през 2019 г. остават стабилни. Най-много са заявените площи с череши - 9 860 ха, следвани от ябълките - 3 227 ха, прасковите - 2 820 ха и вишните - 1241 ха. Ръст има при кайсиите и зарзалиите, а слабо намаление при малините и крушите.

По схемата за оранжерийно производство, заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер.

Заявени площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци през последните четири години:

Култура заявени площи
2016, ха
заявени площи
2017, ха
заявени площи
2018, ха
заявени площи
2019, ха
Домати 2 428 4 203 3 816 4 961
Пипер 2 634 2 846 2 673 2 915
Краставици 81 204 454 1 425
Корнишони 247 411 396 222
Кромид лук-зрял 1 282 2 195 3 697 2 788
Патладжан 319 427 403 361
Моркови 404 856 1 444 1 065
Чесън-зрял 162 338 377 466
Картофи 5 573 9 320 12 384 8 262
Дини 4 749 4 826 4 054 4 906
Пъпеши 1 447 2 654 2 555 2 458
Главесто зеле 1 807 1 268 1 244 1 513
Общо зеленчуци: 21 133 29 548 33 498 31 342
         
Ябълки 3 154 3 291 3 176 3 227
Круши 382 439 526 509
Кайсии/зарзали 2 317 2 559 2 539 2 874
Праскови/нектарини 2 730 2 767 2 833 2 820
Череши 8 055 9 359 9 952 9 860
Вишни 1 191 1 310 1 213 1 241
Ягоди 614 627 677 663
Малини 1 804 2 353 2 381 2 198
Сливи 5 754 6 775 8 316 8 306
Десертно грозде 1 620 1 727 1 734 1 779
Общо плодове: 27 621 31 207 33 346 33 475
         
домати - оранж. 355 369 387 405
краставици - оранж. 262 265 261 259
пипер - оранж. 67 64 78 101
Общо оранж. пр-во 684 698 725 765

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 32

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта