Най-често културата не достига до потенциалния си добив поради неспазване на агротехническите изисквания

Агр. Петър Кръстев

При използване на съвременнихибриди и спазване на агротехническите изисквания при отглеждането на зимна маслодайна рапица могат да се достигнат добиви от 700 кг/дка. Въпреки това на практикастопанстватаприбират значително по-малко. Вина за това имат климатичните условия, вредителите, болестите и пропуски, коитофермерите, волно или неволно, допускат. В помощ на земеделците и като превенция предвид предстоящата сеитба на рапица, ще посочим седемте най-често срещани грешки.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите сатрудно и лошо поникване,както и неравномерно развитие на растенията. На полето едновременно има както прерастнали, така и недоразвити растения. Съществува голям риск отизмръзване на части от посева през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата следприбиране на зърнените култури и лошото й заравяне. Това причинява формирането на въздушникухини в почвата. Лошият контакт на семената с почвата води до трудно покълване и поникване на семената, което по-нататък предизвиква изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са по-слаби, което е предпоставка за голяма вероятност от загиване.

3. При лошо обработенаслама семената поникват неравномерно и пониците са неизравнени. Микроорганизмите, участващи в разлагането на сламата, поглъщат азот от почвата, необходим за начално хранене на рапичните растения. Това налага да се направят допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотниторове (средно10 кг/дка амониева селитра във физическо тегло).

4. Прекалено дълбоката сеитба води до продължително прорастване на пониците на зимната рапица, докато поникнат. Те се появяват на повърхността на почвата доста отслабени, което увелича вероятността от тяхното измръзване.

5. При повишена сеитбената норма растенията формират сгъстени посеви. В тях те се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Не се развиват добре, изтеглят се и лошо зимуват. Стъблата стават тънки, което води до значително полягане на посевите.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При ранни срокове растенията в посевите прерастват, а при късни са недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата е дебела по-малко от 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишно азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи. Лошо зимуват и са уязвими на болести.

Високи и стабилни добиви от зимна рапица обикновено се получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата трябва да заема до 20 – 25%), максимално наситен със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията с бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборота на предишното полеслед 4-5 години позволява оздравяване на почвата, съществено намаляване инфекциозния фон от причинителите на болести.

Публикувана в Растениевъдство

Разораха част от рапицата в Добричка област, едва 10 % от пшеницата е в добро състояние

Габриела Събева

Пролетната кампания в Добруджа започна и на много места в района вече приключва сеитбата на слънчоглед. Земеделските стопани подготвят площите за царевица. Тревогите на всички обаче са свързани с продължителното засушаване. Фермерите се опасяват, че ще се повтори ситуацията с есенната сеитба, когато семената от пшеница и рапица останаха в почвата без да поникнат.

Влагата в почвата е със 120 до 180 литра на кв.м. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Виновник за това е не само продължителната липса на валежи в края на лятото и през цялата есен на 2018 г., но и липсата на снежна покривка. Зърнено-житните култури в Добруджа не поникнаха дружно през есента, на места дори не братиха. Едва сега пшениците възобновиха развитието си.

Rapitsa Dobrich mart

Наблюденията на Радостина Жекова показват, че културата е започнала да се възстановява и да брати след стресовите засушавания през есента и зимата. През декември м.г. фермерите дори се опасяваха, че ще се наложи разораване на площи с жито.

„Условията за сеитба са добри, но в почвата липса влага, а това е най-важното. Виждате, че и пшениците не вървят както трябва. Заради сушата развитието им е забавено”, коментира Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.

В момента експертите от ОД „Земеделие” и учените от Добруджанския земеделски институт дават след обследване оценка „среден” на 48 % от пшениците. Други 40 на сто са в добро състояние, а едва 10 % - в много добро. Общо 1 млн. 300хил.дка са площите със зърнено-житни култури в Добричка област. Фермерите се опасяват, че през новия стопански сезон реколтата от пшеница ще бъде по-слаба. Според учените 15 – 20 % от добива при пшеницата се залага през есента.

„Пшениците, които са поникнали едва сега, нямат нужната коренова система и изглеждат зле”, обобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. „Между 50 и 60 % от площите вече пожълтяват. Трябва дъжд”, категоричен е ученият и подчерта, че толкова силно изразено зимно засушаване не е наблюдавал.

Добивите от пшеница през 2019 г. ще бъдат редуцирани. „Имахме една суха есен и мека зима, но без сняг. В момента влагозапасяването е много зле почти в цялата страна”, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Голяма част от рапиците се реколтират и ще се презасеят с друга култура, поясни браншовикът. „Картината не е добра. В момента не можем да определим точно какви ще са икономическите загуби, защото ако евентуално падне дъжд сега, ще има някакво възстановяване”, допълни Костадинов. Той е категоричен, че реално се очаква редукция на добивите спрямо миналата година.

Близо 50 000 дка с рапица са пропаднали заради продължителното засушаване в Добричка област. За тези площи са постъпили заявления в ОД „Земеделие” в Добрич и предстои да се съставят протоколи. Още в началото на зимата много земеделски стопани разораха блокове от по 500 и 1000 дка, тъй като културата не поникна. Общо 189 000 дка с рапица са заложени през есента в Добруджа. Основната причина за предстоящото разораване на по-малко от една трета от посевите са лошите условия по време на сеитба, когато рапичните растения не можаха да покълнат в продължение на месец-два. Към това се прибави безснежната зима и липсата на достатъчно запаси от почвена влага.

Прогнозите на експертите от семенарските компании сочат, че през пролетната кампания върху разораните рапични полета ще се засее повече слънчоглед. Тази култура става по-атрактивна, особено при високоолеиновия сегмент. При царевицата очакванията са да се заложат по-малко площи, тъй като липсата на почвена влага може да компрометира културата.

Публикувана в Бизнес

Обезщетенията за пораженията от суша ще получат и фермерите от  област Перник. Това стана ясно от нова заповед министърът на земеделието Румен Порожанов.  Документът увеличава компенсациите за пропадналите площи през 2018 г., за които министерството ще отпуска обезщетения. Самата заповед беше подписана на 16 ноември 2018 г., но с днешните промени в заповедта е решено към обезщетенията за пораженията от суша да се добави и област Перник.

Промени има и за вида култури, поразени от сушата. Към деветте култури, обявени през миналата година, се добавя и рапицата. Ще припомним, че доказаните поражения от суша бяха за слънчоглед, грах, нахут, лайка, кориандър, резене, копър, арония и касис.

Валежите тогава поразиха площи с пшеница, ечемик, ръж, овес, рапица, слънчоглед, грах, зелен фасул, нахут, полски фасул, картофи, моркови и звездан.

В 17 от областите на страната – Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Монтана, Пловдив, Силистра, София-област, Стара Загора, Сливен, Шумен, Хасково и Ямбол, са 100% са унищожени площи от пшеница, лимец, тритикале, ечемик, ориз, рапица, слънчоглед, царевица за фураж и сладка царевица, нахут, соя, грах за зърно, лук, пипер, домати, дини, пъпеши, череши, ябълки, сливи, праскови, орехи, винени и десертни лозя, кориандър, лавандула и тютюн.

Публикувана в Бизнес

Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове (COCERAL) прогнозира 3,7 на сто спад в производството на слънчогледово семе в ЕС през 2019 г. в сравнение с 2018 г., достигайки 9,44 млн.т. Според европейските анализатори редуцирането на европейския добив е главно вследствие на влошената перспектива за производството на маслодайната култура в страните от черноморския регион – Румъния и България.

Слънчогледовата реколта в Румъния съгласно разчетите на COCERAL ще възлезе на 2,59 млн.т, а в България – 1,67 млн.т, като намалението е съответно с 11% и 16% спрямо високия резултат от предходния сезон. Експертите акцентират, че в Румъния основният фактор за спада на производството е почти двойното редуциране на засетите площи - от 600 хил. хектара през 2018 г. на 310 хил. хектара за реколта 2019 г.

В рамките на Съюза негативният ефект от слабите реколти в Румъния и България частично се компенсира от разширението на площите и по-високите добиви във Франция, като френското производство на слънчоглед през 2019 г. ще нарасне с 25,1% - до 1,56 млн.т.

Производство на слънчогледово семе в ЕС -28 в хил. тона

2013

2014

2015 г.

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

8911

9065

7818

8309

9636

9783

9422

в това число:

Румъния

2009

2044

1804

1948

2573

2888

2588

България

1925

2010

1714

1710

1872

1979

1665

Унгария

1473

1647

1588

1894

1888

1836

1845

Франция

1627

1579

1242

1188

1620

1249

1563

Испания

981

958

920

712

858

906

796

Перспективата за реколтата от рапица в ЕС през 2019 г. е неблагоприятна - 18,5 млн.т, с 6,3 на сто по-малко спрямо предходния сезон и 16 на сто под нивото на 2017 г. 

Производство на рапично семе в ЕС -28  в хил. тона                           

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

20758

24099

21803

21555

21944

19710

18475

в това число:

Германия

5832

6264

5023

5180

4280

3651

3132

Франция

4315

5516

5265

5405

5379

4911

4573

Полша

2557

3204

2669

2508

2699

2200

2504

Великобритания

2152

2507

2547

2146

2164

1993

1919

Чехия

1411

1533

1266

1376

1143

1384

1307

Румъния

715

1102

1091

1120

1950

1482

910

Експертите коментират, че сухите и горещи  лято и есен попречиха на фермерите да засеят всички набелязани  площи и според разчетите на COCERAL засетите за реколта 2019 г. масиви бележат спад с 15% спрямо 2018 г. Драстично са намалени  площите в страните, основни производителки на рапица в ЕС, – Франция (-17%) и Германия (-29%), но най-големият спад е в северната ни съседка Румъния – от 600 хил. хектара до 350 хил. хектара. И в трите държави се прогнозират по-високи средни добиви от рапица от хектар, но това не може да компенсира рязкото намаление на засетите с тази култура площи.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Януари 2019 13:56

Разорават площите с рапица в Добруджа

Земеделските стопани са притеснени за състоянието на пшеницата

Масово не поникнаха посевите с рапица в крайморските общини Каварна и Шабла. На 100 % има провалени площи, коментира Ивайло Цанев, агроном в земеделската фирма ЕТ „НАВА” със седалище в с.Захари Стояново. Като причина за това младият земеделец посочи липсата на дъжд в продължение на два месеца след сеитбата на рапица. Условията са се утежнили и заради продължителната суша през лятото на 2018 г. В стопанството на фирмата се обработват 25 000 дка земя. „От 5-6 години не сеем рапица, но тази стопанска година решихме да опитаме отново и заложихме малко площи. Нито едно растение не поникна през есента”, коментира още Ивайло Цанев. Тези посеви напролет ще бъдат разорани и върху тях ще се сее слънчоглед. Общо 189 000 дка са площите с рапица в Добричка област, сериозна част от които са компрометирани от климатичните условия. „Близо два месеца след сеитбата в Добруджа имаше полета без поникнала рапица. В момента също има такива. Там, където рапичните растения успяха да се развият, сега едва оцеляват”, допълва картината Ивайло Цанев.

Ivailo Canev 1

Рапицата е атрактивна, но специфична култура, интересът към която е на приливи и отливи в Добруджа. През годините площите са достигали от30 000 до 330 000 дка. Преди шест години над 90 % от маслодайната култура в Добричка област се провали заради измръзване и изтегляне. Последва разораване на посевите. Така климатичните условия изиграха ролята на естествен регулатор и през последните години на Североизток се сеят от 160 000 до 190 000 дка с рапица.

Иван Балабанов е сред земеделските производители, които са претърпели сериозни загуби от рапицата през годините. През настоящия стопански сезон фермерът е заложил 2700 дка от маслодайната култура. От тях вечее развалил 500 дка, предстои разораването на още 200 дка. „При останалите 2000 дка развитието засега е сравнително добро. Какво ще се случи оттук нататък с рапицата обаче, зависи от главния агроном”, коментира Иван Балабанов. Той припомня ситуацията през миналата стопанска година, когато в края на март паднаха обилни снегове и рязко застудя. Това се е отразило на растенията и съответно е свалило добивите.

rapitsa 1

Според земеделския производител в момента по-притеснително е състоянието на пшеницата. Той отглежда 7500 дка с житни култури, които представляват половината от обработваемите площи в стопанството му, базирано в добруджанското село Изворово. „Днес обикалях полетата. Някои сортове изобщо не са добре, има дори непоникнали. Видях пшеници западна селекция, които едва сега се показват, едва сега никнат”, не крие притесненията си фермерът и допълва: ”Оттук насетне дали сортовете ще оцелеят, дали ще направят коренова система, дали ще преодолеят закъснението, е твърде сложно за прогнозиране”. По думите на Иван Балабанов най-малко 14 % от добива при пшеницата се залага през есента. „Това означава, че сега влизаме в годината с 14 % по-ниски добиви в сравнение с 2018 г. Това ще рече с 200 кг/ дка по-малко зърно”, изчислява земеделецът. Според него остава да се разчита на пролетното развитие на пшеницата. Ако обаче сега падне студ без сняг, при прословутите добруджански ветрове и ниски температури, няма да има нужда дори от прогнози за добиви. Иван Балабанов смята, че някои от сортовете ще успеят да компенсират изоставането в развитието си, породено от невъзможността да поникнат и да братят навреме. Това обаче зависи от характеристиките и качествата на дадената селекция. „Подобна беше 2001 г.”, спомня си Иван Балабанов, „тогава прибрахме по 300-400 кг пшеница от декар”. Фермерът се е захванал със земеделие през 1992 г., когато е основана семейната фирма. В нея са ангажирани две поколения от фамилия Балабанови – баща му и брат му.

Различна е картината при пшеницата в стопанството на Ивайло Цанев в община Шабла. „Наблюдаваме подобрение спрямо ситуацията месец назад. Вече 90 % от житните посеви се гарнираха и подредиха”, споделя още фермерът. Той уточнява, че високите януарски температури са изиграли положителна роля. Все още обаче притесненията остават, тъй като културата трябва да навакса в развитието си. „Два месеца след сеитбата установихме, че пшениците са поникнали на 60 %, което е изключително слаб резултат. Неизравнените посеви станаха предпоставка за загуби, които ще бъдат налице без значение какви ще бъдат условията оттук нататък”, уточнява Ивайло Цанев. Дългата, суха и гореща есен става причина за заболявания по пшеницата и за нападения от неприятели. „Третиранията срещу тях допълнително оскъпиха една може би с 10 % по-слаба реколта”, пресмята още фермерът. Той е категоричен, че условията през първите месеци на тази стопанска година определено вече са редуцирали бъдещия добив.

„Като агроном съм учил, че най-важното за един посев със слята повърхност е дружното поникване и дружното развитие на самия посев. Тогава той е конкурентен на условията на средата”, допълва Ивайло Цанев.

Близо 1,300 млн.дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Дали ще останат толкова, ще стане ясно най-рано след месец-месец и половина, когато тръгне активната вегетация на пшеницата. Остава открит въпросът какви ще бъдат добивите.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Балансът на рапичното семе в света през маркетинговата 2018/19 г. изглежда все по-напрегнат.Това показват оповестените тези дни актуализирани прогнозни данни за добива от рапица в световен мащаб. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA ) наскоро намали с 1,1 млн.т прогнозата си за световната рапична реколта – до 72,9 млн.т, а това е с 3,1 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

Основната причина за поредната низходяща корекция са по-слаби от очакваните само преди един месец добиви в Австралия и Китай – съответно 2,60 млн.т и 12,85 млн.т в сравнение с 2,90 млн.т и 13,95 млн.т, набелязани през октомври и 3,67 млн.т и 13,27 млн.т, ожънати през 2017/18 г.

Вниманието в повечето аналитични доклади се насочва върху напрегнатия баланс в Евросъюза. Съгласно ноемврийските данни на FAS USDA заради неблагоприятните агрометеорологични условия (сухо и горещо време) и редуцирането на площите през 2018/19 г. се очертава спад на добива от рапица в ЕС с драстичните 12 на сто (2,6 млн.т) – до 19,5 млн.т (22,15 млн.т – 2017/18 г. ).

Тази песимистична перспектива виждаме и в ноемврийския доклад на най-авторитетната в бранша аналитична германска агенция Oil World. Водещите експерти оценяват новата европейска реколта от рапица на 19,59 млн.т, в това число Франция на 4,9 милиона тона (-7% спрямо 2017/18 г.), Германия - 3,67 млн.т (-14,2%), в Полша - 2,09 млн.т (-21%), в Румъния - 1.61 млн.т (-13%).

Всъщност с по-добра в сравнение с миналогодишната реколта сред страните големи производителки е само Чехия – 1,38 млн.т, с 20 на сто повече в сравнение с 2017/18 г. Слабата реколта ще благоприятства за стопяването на преходните запаси и за намаление на преработката - до 23,88 млн.т спрямо 24,11 млн.т през предходния сезон. Най-големият спад в преработката на рапица се очаква през четвъртото тримесечие на 2018 г. и поради логистични проблеми в ЕС, причинени от ниските водни нива в ключовите водни артерии на Евросъюза.

Засилване на преработката се очертава през януари до юни 2019 г., когато ще се активизира и вносът на маслодайната суровина. Според актуализираните прогнозни данни вносът на рапично семе в ЕС през 2018/19 г. ще нарасне с 200-400 хил.тона в сравнение с предходния сезон – до 4,34-4,50 млн. т.

Търговците коментират, че спадът в производството на рапично семе в глобален мащаб и в Евросъюза определено поставя в печеливша позиция износителите на маслодайната суровина, а също така и на рапичното масло и шрота. От по-благоприятната конюнктура вероятно най-много ще спечелят Русия и Украйна.

За разлика от западноевропейските държави добивите от рапица в Украйна и Русия са много добри – 2,7 млн.т и 2 млн.т, в сравнение с 2,2 млн.т и 1,5 млн.т - 2017/18 г. Износът на рапичен шрот от Русия през 2018/19 г. се очаква да нарасне двойно в сравнение с предходния сезон – до 310 хил. тона. През септември Русия натовари за износ и рекордното месечно количество рапично семе – 50,4 хил.т, като целият този обем беше с дестинации за държавите от Евросъюза.

(По данни на FAS USDA, Oil World, Reuters, Dow Jones)

Публикувана в Бизнес

В Германия официално встъпи законът, забраняващ от този месец три неоникотиноида - имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин.
От 19 декември, пестицидите, съдържащи горните три активни вещества, не могат да се използват за работа на полета и при медоносни растения. През април тази година министрите на земеделието на страните от ЕС решиха да разрешат използването им само в оранжерии.
Неоникотиноидите са най-широко използваният клас инсектициди в света. След като беше доказано, че смъртта на пчелите в Европа е свързана с използването на неоникотиноиди за защита на рапицата, Европейската комисия ограничи използването им. Земеделските производители преминаха на други, не толкова ефективни инсектициди . Някои фермери напълно се отказаха от отглеждането на рапица.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Площите, засети с рапица във Франция, ще се свият с 30-35%, прогнозират от Френската федерация на производителите на маслодайни и зърнени култури, цитирани от „Ройтерс”. Сухото време не позволи на френските фермери да засеят всички планирани площи с рапица, поради което през 2019 г. те няма да надхвърлят 1-1,1 млн. хектара, твърдят от федерацията.

Оценката е доста по-ниска от тази на групата производители на маслодайни култури Terres Univia, според която догодина фермерите ще прибират реколта от 1,5 млн. хектара.

Франция е най-големият производител на рапица в Европейския съюз, като по данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL през тази година местните фермери са прибрали 4,6 млн. тона от маслодайната култура.

Публикувана в Бизнес

Какви мерки срещу плевели да вземем и кога да прилагаме хербицидите

Агр. Петър Кръстев

Заплевелеността на посевите с рапица влияе негативно на продуктивността на растенията. В резултат на това се понижава полската кълняемост на културата, намалява формирането на вегетативна маса и количеството на продуктивните разклонения, шушулки и семена.

Хербициди за рапица

100 плевела на декар от посочените видове водят до следните загуби на добив: 30% – от врабчови чревца (Stellaria media); 8% – от полска лисича опашка; 5% – от лайка; 3% – от видовете коприва и полска теменуга.

Плевелите с мощна коренова система (лобода, щир, лисича опашка, дължината на чиито корени достига 2 м; лайка, кокоше просо, повитица – 5 м, полски кострец – 9 м, полски хвощ – 10 м) поглъщат огромно количество вода. А такива като овсига, синап, лайка, щир, лепка и др. в отделни периоди от вегетацията използват наличната влага от 1,5 – 2 пъти повече, отколкото културните растения.

В резултат на заплевелените полета влажността на почвата в коренообитаемия слой намалява на 2 – 5%. А наличието на лайка в посевите с рапица причинява появата на горчив привкус в рапичното масло, което прави нейните семена негодни за преработка. Този плевел затруднява прибирането на реколтата и повишава влажността на семената.

Лепката има повишена способност към усвояване на азота и значително се конкурира с културата за хранителни вещества, особено в периода, когато растежът на листата на рапицата се прекратява. Плевелът израства по-високо от културата и активно улавя слънчевата енергия. Благодарение на интензивната фотосинтеза лепката силно се разраства, което води до засенчване и угнетяване на рапичните растения. Освен това културата не улавя слънчевата енергия, необходима й за процеса фотосинтеза, поради засенчването й от плевелите. Съответно интензивността на фотосинтезата на рапицата намалява, а следователно намалява и добивът и се влошава качеството на семената. Плевелите предизвикват още полягане на посевите, значително затрудняват прибирането на реколтата и повишават влагата на растителната маса. Освен това намалява производителността на зърноприбиращите комбайни, значително се влошава качеството на реколтата поради съдържанието на голямо количество семена от лепка, които трудно се отделят по време на почистването. Наличието само на 1 раст./м2 лайка намалява добива с 15 – 20 кг/дка. Икономическият праг на вредност на лепката в посевите с рапица е 0,1 брой/м2.

Дивата ряпа използва хранителните вещества няколко пъти по-интензивно, отколкото културните растения. Тя не само че черпи хранителни вещества от почвата, но замърсява и рапичното зърно, от което трудно се отделя, защото почти не се различава по размери.

Прилагането на химични мерки за контрол на плевелната растителност остава важна част от комплексната интегрирана система за защита на културата и запазване на нейния добивен потенциал. Ограничаването на плевелите с помощта на химични средства зависи от правилния избор на хербицид, внасянето му при спазване препоръките на фирмата производител за максимално въздействие върху вредоносните обекти и минимално върху околната среда.

За ограничаване числеността на видовете плевели се прилагат хербициди с тотално действие, базирани на активното вещество глифозат. Рационално се използват също и резервоарни смеси на основата на хербициди с различни активни вещества. Например глифозат в съчетание с препарати на база феноксиоцетна киселина. Препаратите с тотално действия на база глифозат се прилагат за унищожаване на комплекс от плевели две-три седмици до обработка на почвата.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Специалист откри причината и посъветва да не забравяме и пренебрегваме най-простите неща

Уейд – собственик на ферма в Саскачеван, Канада, отглежда рапица, пшеница и ечемик на 10 000 акра. Миналата година той се е обърнал към агронома Саманта Марчино – специалист в компания Пионер, с молба да разследва случай за лош растеж на рапица.

Третирайки рапичен посев с хербициди през юни, Уeйд забелязал, че рапицата расте много неизравнена и си помислил, че става въпрос за вредители – земни бълхи и гъсеници.

Уейд ме помоли да му помогна в диагностицирането на проблема, разказва Саманта. – Когато пристигнах във фермата, ние отидохме на полето и там видях, че плътността на растенията беше ниска само на един участък. Освен това растенията бяха много по-малки, отколкото в другите части на полето. Създаваха впечатление, че те току-що са се появили на светло. В останалата част от посева рапицата изглеждаше силна и здрава.“

Уейд е споделил съмненията си със Саманта, че щетата може би е причинена от вредители. Гъсениците на нощенките причиняват повреди по листата във вид на дупки и нагризвания. Освен това те подгризват стъблата ниско в участъка около и малко под повърхността на почвата, поради което растенията падат на земята като покосени. Изследвайки повредения участък, Саманта Марчино не е намерила никакви следи от хранене на гъсеници, нито пък наличието на такива. Не е намерила и признаци от земни бълхи.

Възможни са пригори от присеитбено торене

Имайки предвид сушата през пролетта на миналата година, разгледахме въпроса за пригори от торене. Като цяло производителите трябва да бъдат внимателни при използване на торове по време на сеитба, защото семената на рапицата се отличават с повишена чувствителност. Прекалено висока норма на торене може да причини пригори и да намали скоростта на поникване, обяснява специалистката“.

Ако семената са пострадали от пригор, те не биха могли да поникнат. В този случай торовете не могат да бъдат виновни.

Въпреки това при преглеждане на семената в почвата аз открих истинската причина, казва Саманта. – Да, семената са поникнали, но те са били засети на дълбочина повече от 5 сантиметра – прекалено дълбоко за рапицата. В почвата намерих много покълнали семена, но пониците не са имали достатъчно сили, за да се доберат до повърхността на почвата и да дадат жизнеспособни растения. Очевидно тук сеялката е била неизправна. Възможно е нейната настройка да се е отключила, когато фермерът се е местил от поле на поле.“

Тъй като Уейд не е открил проблема до началото на юни, неравномерното поникване е усложнило обработката с хербициди и фунгициди, защото е имало изоставане в развитието на част от растенията от основната маса на посева.

Изводи и препоръки на специалиста

Оптималната дълбочина на заравяне семената рапица е от 1,3 до 3 см, което осигурява най-висок процент на поникване и позволява да се получи равномерен посев от дружно поникнали растения.

Крайно важно е правилно да се направи настройката на сеялката и тя да се проверява през цялото време, за да се гарантира зададената дълбочина на сеитба. Ако това се е случило с едри семена на зърнени култури, това не би било проблем. Но при сеитбата на рапица дълбочината има значение, защото семената са толкова малки, че имат ограничен запас сили и енергия, за да изнесат растението над почвата.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта