Агр. Петър Кръстев

Овощарите, които се грижат добре за овощните градини, могат да разчитат на богата реколта. Началото на пролетта за тях означава и начало на новата вегетация на овошките. Това е и времето, когато дръвчетата са най-уязвими към факторите на околната среда, на причинителите на болести и на интервенцията от презимувалите поколения на неприятелите.

Някои пролетни работи вече не могат да се отлагат

Сега е времето, когато може да се предотврати появата на болести по дърветата, за да се гарантира тяхното нормално развитие. Започва важен период за овощарите, които подготвят овощните си градини и трябва да извършват определени сезонни дейности, необходими не само за увеличаване на плододаването, но и за получаване на висококачествени плодове.

За закъснелите овощари, началото на април е последният срок за резитба на дръвчетата. Последен срок тече за костилковите видове, които са по-чувствителни на студ. Това важи за сливи, череши, вишни и за праскови. Тези, които не са направили резитбата на ябълките, все още могат да го направят и сега, особено в северната част на страната. Но във всички случаи това трябва да стане преди цъфтежа на дръвчетата.

Резитбите са различни видове

Важно е да знаете, че техниките за резитба се различават в зависимост от вида и сортовете на овощните дървета, от тяхната възраст, както и от целта, която овощарят си е поставил.

Резитбите биват:
. за формиране – на дръвчета от 1-3 (5) години;

. за плододаване – след 3-та-5-та година, в зависимост от вида;

. за подмладяване – на стари дървета, преминали интензивния си период на плододаване;

. фитосанитарна резитба – за отстраняване на болни, сухи и счупени части от дърветата.

Независимо какъв вид е резитбата, тя включва едни и същи резитбени операции, основни от които са съкращаване и просветляване.

Фитосанитарните процедури в началото на вегетацията са особено важни

Пръскането на дърветата рано напролет е една от най-важните практики, за да има здрава и плододаваща овощна градина. Болестите и неприятелите могат да намалят не само количеството на реколтата, но също така и нейното качество. Поради това е добре да се предприемат ранни мерки за предотвратяване на заразяване и развитие на патогени.

За акарите, в случай, че температурите на въздуха вече са над 10-12°С се третира с РЗ масло - парафиново масло. Това пръскане се прави самостоятелно, поради спецификата на продукта.

Когато температурите се задържат трайно около и над 15°С, всички овощни видове могат да се напръскат профилактично с продукти на медна основа. Към тях се прибавя и инсектицид за едновременна борба с неприятелите.

Варосването през пролетта не е безусловно необходимо, но в никакъв случай не е излишно. Варта като дезинфектант, предпазва кората от някой проблеми. Чрез варосването механично се унищожават яйцата на насекомите, които са в пукнатините в кората.

Също така напролет е необходимо разрохкване на почвата под короната на дръвчетата и да се внесат торове, които да допълнят хранителните вещества в почвата.

Практики, изпълнявани ръчно от хора, ще бъдат заменени от високоскоростни и съвършено точни системи

Независимо от ограниченията и предизвикателствата, свързани с короновируса и сушата, изминалата година беше изпълнена с нови технически и технологични решения. Тези решения ще променят аграрния бизнес в най-близко време. Ще ви запознаем с някои от тези иновации.
ОПРЕДЕЛЯНЕ КАЧЕСТВЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПШЕНИЦАТА
След прибиране на реколтата, преди да отиде в мелничните комбинати, пшеницата се съхранява в големи зърнохранилища. За да се определи цената на тази пшеница, първо е необходимо да се анализира проба, която да определи нейните хлебопекарни качества, наличието на токсични вещества и др.
В практиката съществуват различни стандартни процедури за измерване съдържанието на глутен в пшеницата, съдържанието на влага, за да се определи присъствието на токсични вещества, продуцирани от гъби. Стандартният метод за анализ на пшеницата за тези показатели обаче се извършва от лабораторни техници, които вземат пробите ръчно с помощта на сонди.
Инженерите от факултета по машиностроене в Техническия университет Илменау в Германия са разработили автоматизирана система за машинно вземане на пробите, която автоматично изпълнява анализа, като значително увеличава размера на пробите пшеница и получава резултатите бързо и с голяма статистическа достоверност.
Системата анализира 23 показателя, в т. ч. висококачествена пшеница или ръж, начупена пшеница, прораснала пшеница, семена от плевели, камъни и други примеси. Пропусквателната способност на системата е 50 г в минута. При това съставът на анализираната проба зърно може да се изрази графично. Освен това теглото на всяка проба, теглото на качествената пшеница, а също така и на числовата и графичната статистика на анализираната проба могат да бъдат съхранени в база данни.
ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ЗЪРНОТО НА ОРИЗА
Японската компания Kett Electric Laboratory, занимаваща се с изследвания, разработка и продажба на селскостопански измервателни прибори, е създала автоматизирана система за проверка на зърното на ориза в сътрудничество с LINX Corpоration. До този момент според японското законодателство тестове за качеството на ориза са били извършвани от инспектор. След внасянето на промени в законодателството компания Kett е разработила и внедрила система за автоматичен контрол.
Първите резултати от действието на системата показва, че тя превъзхожда работата, извършвана от човек, не само по скорост, но и по качество на оценката. Следващите версии на системата са станали по-бързи и точни. Сега системата отнема 16 секунди на едно изображение, примерно толкова време е необходимо и на опитен инспектор. Но машината прави много по-малко грешки, отколкото човекът. И за нея е достатъчно да бъде „обучена“ веднъж, след което софтуерът, сензорът, машинното зрение и дисплеят ще работят гладко и точно без почивки за обяд, без отпуск. Това дава голямо предимство на автоматизираната система за контрол пред човека-инспектор, за професионалната подготовка на когото трябва не по-малко от година.
ПРИБИРАНЕ НА РЕКОЛТАТА В ОРАНЖЕРИИТЕ
Изследователския университет Вагенинген (WUR) в Нидерландия е разработил робот за прибиране на реколтата в оранжерии. Роботът различава готовите за бране зеленчуци въз основа на формата и цвета.
В рамките на европейския изследователски проект „Умни роботи за селскостопанските култури“ (CROPS), а след това и на проекта „Sweet Pepper Robot“, WUR е разработил робот-берач. Действащият прототип се състои от приспособления за улавяне и отрязване на чушки, комбиниран с цветна и 3D камера, компютър, който е монтиран на платформа, позволяваща самостоятелно преместване на робота във и около оранжерията. След като системата от камери открие узрял пипер, роботизирано рамо се насочва към стъблото със зрелия плод. След това ръката поднася вибриращ нож към плода и го отрязва.
Според конструкторите главната задача е била роботът „да се обучи“ да разпознава зрелите плодове от незрелите. Това е станало възможно с използването на камера RGB-D, която едновременно предава информация за цвят и дълбочина. Роботът също така осветява растението с LED светкавица отдалеч и отблизо. След това специален алгоритъм сканира всяко получено изображение, сравнява го с характеристиките на зрелия плод. За да бъдат избегнати грешки, роботът-берач е научен да разчита допълнителни параметри на зеленчука.
Създателите на робота-берач са категорични, че в близко време изобретението им ще замени човека при прибиране на реколтата в оранжериите.
СОРТИРАНЕ НА РАЗСАДА ОТ ДОМАТИ
Още една разработка на университета Вагенинген е създадена също за оранжерийните стопанство. Ежегодно в целия свят се произвеждат над 150 милиона тона домати. Ако вземем предвид, че средно едно растение-разсад от домати струва 0,25 евро, растениевъдите искат да са сигурни в качеството му. Изследователският център Вагенинген предлага система за контрол на качеството на разсада от домати, която заменя 27 работници на тази операция. За 1 час системата проверява 18 000 растения. Казано просто, системата осъществява бързо снимане на растението от различни точки, прави високоскоростно изчисляване на изображението и точна класификация. Когато всяка саксия влезе в зрителната станция, оптичният превключвател се активира и 10 различни изображения на растенията се заснемат от различни ъгли. Системата създава 3D визуализация на растението, изчислява биомасата и други данни, използвани за автоматично сортиране на всяко растение.
Системата за оценка на разсадите е създадена след 20-годишна разработка на приложения за машинно зрение в агропродоволствените отрасли. Производителите са оценявали визуално характеристики като форма и цвят, докато създаденото програмно осигуряване може да създава триизмерен модел и да изчислява биомасата на разсада за 25 милисекунди. При това растенията се подразделят на четири категории в зависимост от обема, т.е. биомасата на разсада. Агрономите в оранжериите могат да настроят параметрите на всяка категория, например първа, втора и трета категория и брак. Сканираните по този начин растения постъпват на конкретния конвейер в зависимост от резултата от класификацията. В компанията WPK, създала тази система, уверяват, че инвестициите в това решение се възвръщат за четири години.
Future Fаrming

Последните валежи стигнаха и до най-жадните кътчета на страната

Агр. Петър Кръстев
Доскоро високият дял на есенниците в недобро състояние даваше повод за безпокойство и очакванията бяха за по-слаба реколта догодина. Но както много пъти се е случвало, така и сега сме свидетели на категорични обрати както в поведението на времето, така и в развитието на културите. Разбира се, че за категорични изводи и прогнози е твърде рано, защото ситуацията може както да се подобри, така и да се влоши. Но валежите от сняг и дъжд в първата десетдневка на декември значително подобриха влагозапасите в почвата почти в цялата страна.
ЗЕМЯТА В ДОБРУДЖА НАЙ-ПОСЛЕ ДОЧАКА ВЛАГА
Развитието на есенниците все още е различно, като е в пряка зависимост от най-важния фактор – влагата. Тя е определяща дотолкова, че в един и същи район, дори в рамките на едно землище, състоянието на зимните житни култури в едно и също стопанство може съществено да се различава. Все още има отделни места, където влагата в почвата е недостатъчна и в случай на рязко застудяване, в съчетание с отсъствие на снежна покривка, има риск за неукрепналите и незакалените късно поникнали посеви с житни култури и рапица. Най-после землищата в Причерноморска Добруджа – Шабла, Каварна и Балчик, бяха пощадени и там паднаха значителни количества валежи – само през последните дни имаше валежи от сняг, равняващи се на 10 литра и около 35 литра дъжд на кв. м. Преди това, от началото на ноември, сборът от валежите е стигнал 54 л/кв.м. Земеделците от района споделят, че половината от посевите им с есенници вече е в добро състояние, другата половина е в незадоволително. Добрата новина е, че макар и със закъснение, всички посеви са поникнали, но са назад в развитието си за сезона. Масовата фаза на растенията в тях е 2-ри–3-ти лист, братили посеви почти няма. Има и такива, които сега поникват. Значително по-добра е картината във вътрешността на Добруджа. Пшеницата и ечемикът там се развиват добре и сега са във фаза трети лист, начало на братене. Опасения има при рапицата, която в Добруджа не е популярна култура и заема сравнително малко площи. Поради сушата културата там поникна късно и се разви слабо. Засега пропаднали площи няма, на места влагата е достатъчна и има условия за наваксване на изостаналото развитие, защото температурите в региона са положителни. Остава обаче опасността от отсъствието на снежна покривка в случай на резки студове и замръз, които могат да отслабят посевите с рапица и да доведат до тяхното частично загиване.
В СТРАНАТА ИМА ЕСЕННИЦИТЕ В МНОГО ДОБРО СЪСТОЯНИЕ
В Крайдунавска Добруджа – Силистра, Русе, Лудогорието, в Централна Северна – Плевен, Велико Търново, Свищов, както и в Северозападна България – Враца, Монтана, Видин, есенните житни култури са в много добро състояние. Поради навреме падналите там валежи, които макар че не бяха в неголеми количества, но все пак достатъчни, поникването беше нормално и растенията са във фази краят на трети лист, начало на братени и братене. Разбира се, това дава повод за оптимизъм на зърнопроизводителите от този регион, които се надяват през настоящата зима да няма силни мразове, а рано напролет температурите да са благоприятни и зимните житни култури да заложат очаквания добивен потенциал.
В Югозападна България дефицитът на влага все още не е преодолян. В района на Сливен, Ямбол, Бургас валежите все още са минимални и посевите с есенни култури са назад в развитието си и в незадоволително състояние. По-добра е картината в Централна Южна България – Хасково, Стара Загора. Там влагата беше достатъчна и посевите поникнаха нормално и навреме. В момента растенията масово са във фаза втори-трети лист, начало на братене. Поникналите навреме при благоприятни климатични условия посеви имат шанс за благоприятно презимуване и развитие.
РИСКОВЕ ИМА
Основните рискове за посевите зърнопроизводителите свързват с недостатъчното им фенологично развитие и физиологично състояние за влизане в зимата. Положителните температури през октомври увеличиха разхода на натрупаните в растенията захари и могат да усложнят тяхното презимуване. По този причина е възможна повишена заболеваемост на растенията напролет.
Меките климатични условия благоприятстват намножаване числеността на популацията на мишевидните гризачи – полевката. Дори вече има данни за плътност над ПИВ, третирани са и ограничени площи във Врачанския регион.

Приключи прибирането на тютюна у нас от реколта 2020. По данни на “Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010” (НАТ-2010,) стопаните вече имат в складове и сушилни приблизително 7508 т тютюнева суровина от четирите сортови групи, отглеждани в страната – “Басми”, “Каба Кулак”, “Бърлей” и “Виржиния”.

Очакванията са за плавен старт на изкупната кампания с раздаване на амбалаж от търговските оператори до края на месец октомври, а през най-активните - месеци ноември и декември - да бъдат реализирани общо около 4319 т дребнолистен ориенталски тютюн от сортовите групи “Басми” и “Каба Кулак” и близо 2439 т от двете едролистни сортови групи “Бърлей” и “Виржиния”.

Поради технологичното време, необходимо за изсушаване на суровата листна маса от последната беритба, 10 – 11% от тютюна ще бъде продаден финално през месец януари 2021 г.

От НАТ-2010 апелират към тютюнопроизводителите при заготовката на суровината за продажба, да прилагат на максимум добрите земеделски практики и да спазват минималните изисквания от правилника към ЗТТСТИ по отношение на оптимално влагосъдържание, липса на примеси и др.

- В Добричко отчайващо ниски са добивите и от пролетните култури - от 50 до 160 кг/дка слънчоглед и от 0 до 300 кг царевица

- Слабата реколта от пшеница поставя на изпитание есенната сеитбена кампания

Габриела Събева

Продължителна липса на дъжд, горещини, суховеи, изсъхнали растения – това беше обичайната картина по добруджанските поля през последните месеци. След затрудненията, породени от COVID-19, дойде още един удар – сушата. Тя порази пшеницата и донесе в Житницата на България най-ниските добиви. В отделни общини изгорелите полета раждаха едва по 50 кг/дка зърно. Погледите на стопаните се прехвърлиха върху следващите култури с надежда да успеят някак да компенсират натрупаните загуби, тъй като на вратата чукат редица разплащания – към доставчици на семена, торове, препарати, горива и най-вече ренти. За съжаление и тези очаквания бяха попарени от сушата.

ДОБИВИ

Жътвата на слънчоглед, започнала още през август, все още тече в Добричка област. По последни данни средните добиви са 147 кг/дка. Средният миналогодишен резултат от слънчоглед е бил двойно по-висок - 280 кг/дка. Най-вероятно максималният добив през тази година едва ще достигне на места 200 кг/дка, прогнозира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

В крайморските общини вече започна да се жъне царевица. Все още жътвата не е масова в областта, резултатите са от 0 до 300, в отделни полета до 400 кг/дка. В Шабла и Каварна ситуацията е много тежка, там се жъне по 1 кг от декар, допълни Жекова. Затова и там жътвата започна рано, още през август, тъй като растенията изсъхнаха, изгоряха.

ИСКАНИЯ

Няколко добруджански общини вече пуснаха писма със събрани подписи до областния управител Красимир Кирилов, до ОД „Земеделие” и до кметовете на населените места. В тях те искат обявяване на форсмажорни обстоятелства. Стопаните прилагат метеорологични справки, от които се виждат оскъдните или почти никакви валежи в съответните общини в продължение на месеци. В подписките са се разписали арендатори, председатели на земеделски кооперации от общините Каварна, Шабла, Добричка, Тервел, Крушари, Балчик. „Земеделската гилдия иска среща, на която да присъства областния управител, кметовете, за да се обсъдят проблемите, породени от жестоката суша”, допълни още Радостина Жекова. Тя подчерта, че исканията на земеделските стопани от всички добруджански общини са едни и същи: да бъде обявена годината за бедствена – на базата на липсата на валежи и на силно редуцираните добиви.

РЕНТИ

В публичното пространство вече се спекулира с проблема и се твърди, че земеделците няма да дават ренти. „Това е абсурдно. Истината е, че производителите ще дадем рента толкова, колкото ни позволяват финансовите възможности. Най-вероятно сумите ще бъдат около 30 % от произведената ни продукция. Вероятно на места ще бъдат редуцирани”, коментира казуса Радостина Жекова. Производителката дава пример с община Шабла. Там се ожънаха средно 50 кг/дка пшеница, 50 кг/дка слънчоглед и от 1 до 5 кг/дка царевица. „При това положение каква рента може да се очаква, как да бъде в миналогодишния размер?”, пита още Жекова и допълва: „За голямо съжаление това са реалностите на тази стопанска година. При 200-300 кг/дка пшеница говорим за приход от 65 лв. Няма как да изплатим нещо различно от реалните ренти”.

Не се сбъднаха очакванията от слънчогледа и царевицата, за които имаше надежди да покрият загубите от пшеницата. Напротив, добивите от тези култури също са силно редуцирани. „Няма откъде да прехвърлим средства, за да покрием загубите от пшеницата”, изчислява дамата. Слънчогледът вече е ясно колко дава, при царевицата тепърва предстои масовата жътва, но няма изгледи за по-високи добиви. Растенията изсъхнаха от екстремните температури, дълготрайното засушаване и горещите суховеи в Добруджа. „Ранните хибриди царевица са изключително слаби тази година в Добричка област и дават до 200 кг/дка. По-късните хибриди едва достигат 400 кг/дка, а късните отиват директно за силаж”, разкрива още тежките реалности Радостина Жекова.

СЕМЕНА И ЕСЕННА СЕИТБА

За да се подготвят стопаните за новата сеитбена кампания, Министерството на земеделието обяви Програма за нисколихвено кредитиране за закупуване на семена и торове. „Аз лично не познавам колега, който да се е възползвал, тъй като нисколихвеното кредитиране тази година не е с по-ниска лихвата отколкото в банката. А това е кредит, който изисква ипотека, залог, Т.е. едно и също е дали тази година ще работиш с банка или с фонд „Земеделие”, разяснява още Жекова.

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добруджа са от 25 септември до 25 октомври. Това поне съветват учените от Добруджанския земеделски институт. Заради качеството на прибраната пшеница през това лято, сеитбата може да бъде затруднена. „Най-вероятно леко ще завишим сеитбените норми, за да получим очакваната кълняемост при тази суша”, коментира Радостина Жекова. Въпреки това ниските добиви и лошото качество на зърното могат да компрометират бъдещата реколта, алармират производители. Те споделят за занижено хектолитрово чисто и малък процент глутен. Стопаните не крият опасенията си, че може да паднат показателите на посевния материал и трудно да се намерят качествени семена. Последствията от това могат да бъдат много сериозни и да компрометират новата реколта от зърно. След една тежка и трудна година е от особено значение да се заложи добра генетика за следващия стопански сезон.

Обичайно в Добричка област всяка есен се сеят между 1 млн.200 хил.дка до 1 млн.300 хил.дка с есенни култури. Пшеницата заема около 40-45 % от обработваемите площи във всяко стопанство в Добруджа. Върху останалите площи се залагат предимно царевица и слънчоглед, които също не оправдават надеждите за добри резултати.

• Отчитат в ЗК „Нива- 93” в с. Проф. Иширково
• В кооперацията отглеждат 1250 дка с ароматния плод, който тази година не даде очакваните около 2000 тона продукция
• В овощните градини се отглеждат още сливи, череши, праскови
• Жътвата на пшеница приключи в нивите на кооперацията при добив от 400 кг/дка

Габриела Събева

„Много е слабо производството от кайсии през тази година. Все още прибираме, но няма количества. При очаквано производство от 2000 тона не знам дали ще има общо 20-30 тона”, коментира Величка Славова, председател на ЗК „Нива - 93” в силистренското село Проф.Иширково. Кооперацията е една от най-големите производители на плодове. В нея се отглеждат 1250 дка с кайсии, 430 дка със сливи, 110 дка с череши, 90 дка с праскови. Общо 30 000 дка е земята на кооператива, в който се залага на разнообразно производство, за да се постигне икономическа стабилност. Дали обаче през настоящата стопанска година кооперацията успя?

„Заради структурата на стопанството в момента при нас вървят няколко кампании. За да се справим, имаме 150 постоянни служители на трудов договор, тъй като освен производството от трайни насаждения и полски култури имаме търговия, отглеждаме пчели, имаме фурна за хляб”, допълва Величка Славова. Прибират се първи и втори откос люцерна, вече се ожънаха нивите с ечемик и пшеница, обират се останалите след климатичните поражения кайсии, които ще отидат за ракия.

„Провалена е реколтата. Първо кайсиите бяха осланени, като втора вълна дойдоха късните повратни студове и изцяло ги компрометираха. Цялата ни площ от 1250 дка с кайсии пропадна”, не крие Величка. За сметка на това пък при сливите отчитат нормални добиви. При черешите реколтата е била по-слаба, но за сметка на това продукцията е реализирана добре. „По-малко е количеството от череши, от обичайните 120-130 тона събрахме 90 тона. Имаме 90 дка с праскови, при които в момента отчитаме нормално натоварване и са в добро състояние”, анализира още стопанката.

Освен климатичните „изненади”, всяка година кооперацията се сблъсква със сериозен проблем - пазарът и ниските изкупни цени на продукцията от трайни насаждения. „Това за нас е много болен въпрос. Имахме години с производство от 2500 тона кайсии или по 2 тона от декар, а цената беше на ръба на себестойността и почти на загуба. Нямаше никакво изкупуване и продукцията отиде за ракия”, не крие жестоките реалности Величка. Тя допълва, че партньорите на кооперацията за сушени плодове също имат свити пазари. Освен това няма преработване - за сладка, конфитюри или сокове.

Аномалиите, които природата поднася, се отразиха и върху реколтата от зърнено-житни култури. Резултатите в Силистренска област са малко по-добри в сравнение със съседната Добричка област, в която се жъне средно по 154 кг/дка пшеница. „И при нас беше много силно засушаването, дъждовете закъсняха за пшеницата, имахме късни слани и студове, които също оказаха влияние върху развитието на житото и съответно върху добивите. Класовете бяха наполовина празни”, продължава с анализа на резултатите Величка. Тя смята, че за година като тази в кооперацията са постигнали добри добиви: ”От 2600 дка с ечемик имаме средно по 600 кг/дка, тъй като той изпревари в развитието си засушаването. При рапицата от 3200 дка отчитаме 330 кг/дка. При пшеницата имаме добиви малко над 400 кг/дка”.

Няколко са факторите за лошите резултати през настоящата стопанска година, показва още равносметката на стопанската година до момента. Първо – това е липсата на зимно влагозапасяване. Второ – продължителна суша, трето – пролетните повратни студове. „Не на последно място слагам сортовата структура. При нас заложихме повече на западна селекция и повече силни пшеници, които дори в добри години дават по-ниски добиви. Тази чужда селекция почти ни провали. В същото време от българските сортове пшеница като Енола, Калина, Пчелина получаваме по 550-600 кг/дка”, отчита реалностите Величка Славова. Според нея климатичните условия през настоящата година не са били подходящи за западната селекция от зърнено-житни култури и това свали добивите под 300 кг/дка. „Те не са изпитани, не са пригодени към нашите условия и ето, една такава суха година доведе до провали”, не крие стопанката.

В момента погледите на кооператорите са насочени към пролетните култури. Царевицата и слънчогледът са в много добро състояние и очакванията от тях са високи. „Какво ще се случи оттук нататък, никой не знае. Дано да успеем да ги приберем безпроблемно”, надява се Величка.

Добрите резултати от пролетниците ще дадат глътка въздух при разплащанията и към доставчици, и към собственици на земя. „Имаме 1300 член-кооператори. При нас в договорите е посочено - 50 лв. гарантирана рента от декар. Над 50 лв. се изплаща по решение на Общото събрание на кооперацията в зависимост от постигнатите резултати. Най-вероятно през тази година собствениците на земя ще си получат само защитената от договорите рента. Все пак има още култури за жънене, дано природата бъде милостива към нас”, разясни още Величка Славова.

Умелата ръководителка допълва, че според статистиката ЗК „Нива – 93” е най-големият работодател в област Силистра. Това обаче не е радостно, тъй като е на фона на затворени предприятия и съкратени хора. Кооперацията обхваща земи в седем села – Проф.Иширково, Смилец, Йорданово, Брадвари, Сърпово, Казимир, Ламбриново.

Когато преди повече от 20 години са създадени овощните градини в с.Проф.Иширково, те са решили проблема с безработицата, но сега няма работна ръка. „За дейността на кооперацията до момента имаме нужните висококвалифицирани хора, тъй като селото е запазено. Сезонните работници се набират от съседните населени места и от Силистра. Лошото е, че през последните 2-3 години и там няма хора”, обобщава тъжната картина председателката на кооперацията.

За справяне с проблемите, които трайното засушаване води след себе си, в кооперацията вече инвестират в изграждането на кладенец и поливни съоръжения за овощните градини. Добруджа има нужда от напояване, но ако това се случва с кладенци, не е решение на въпроса. Дълбоките сондажи са трудни и скъпи, смята още Величка Славова. Това може да се прави само за някои интензивни култури или зеленчукопроизводство.

Земеделците очакват резултатите със свити сърца, опасявайки се за слаба реколта

Агр. Петър Кръстев

Необичайно рано започна основната жътва, която земеделците наричат „бяла“, – тя подрани почти с две седмици. При това не само на ечемика, който традиционно у нас се жъне в последната десетдневка на юни, но комбайните масово жънат и пшеничните ниви. Това подраняване, разбира се, не носи нищо добро и оптимистично, защото означава слаба реколта с неизхранено и нискокачествено зърно.

Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.

Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.

Е, не че нямаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.

Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.

Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.

Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.

Надеждата все пак остава, защото силно се надяваме, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.

• Очаква се до 300 000 дка да бъдат разорани, прогнозират учени от Добруджанския земеделски институт в гр.Ген.Тошево
• Комисии обследват полетата, за да установят доколко е провалена реколтата

Габриела Събева

Тревожното състояние на пшеницата в Добричка област стана повод в полетата на Добруджанския земеделски институт да се организира Ден на отворените врати. Целта на инициативата беше не само да се представят постиженията на българската селекция, но и да се анализират причините за почти провалената зърнена реколта в Добруджа.

Пожълтели полета, изсъхнали растения, на места пустинен пейзаж. Тази толкова нехарактерна за Добричка област картина предизвиква много въпроси, поражда много тревоги, създава сериозни опасения за последствията.

Добивите от пшеница ще бъдат с около 40 % по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Очаква се между 250 и 300 000 дка да бъдат развалени. Те представляват около една четвърт от засетите през есента 1 млн.245 хил.дка с пшеница в Добруджа. Състоянието на посевите е тревожно в цялата област, но особено критично е в крайморските общини, в които до 80 % от пшеничните площи са провалени, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Има полета, в които на кв.метър има запазени едва по 5-6 класа, които са наполовина озърнени. При около 30 % от площите с пшеница в общините Шабла, Каварна, Балчик, в районите без дъжд добивите ще бъдат между 50 и 150 кг от декар”, откровен беше ученият.

Проф.Киряков участва в комисията на ОД „Земеделие”, която обследва посевите в цяла Добруджа и която трябва да се произнесе за всяко поле в какъв процент са нанесените поражения. Подадени са заявления за разваляне на близо 300 000 дка, като броят им расте постоянно.

Редукцията на добивите ще бъде по-малка при сортовете пшеница от българската селекция. „Тези сортове са създадени с данъците на българските земеделски стопани. Ако те продължават да не харесват българската пшеница, защото не била високодобивна, не ставала, създавала проблеми, може да стигнем до там да изчезне изцяло”, не крие горчивата истина професорът. Той акцентира върху важен момент от земеделското производство - съобразяването с почвено-климатичните условия на района.

„Всички знаем, че засушаването стана характерно за Добруджа. Данните показват, че през последните 4 години през април почти няма дъжд. Затова българската селекция е насочена към нашите условия. Затова навремето са създадени два института за пшеница – единият е в Садово, а другия тук, в гр.Ген.Тошево, в които се копират условията съответно за Южна и Северна България”, подчерта още проф.Киряков.

„Суша и студ в Добруджа е имало и ще има”, присъедини се към колегата си доц.Галина Михова, селекционер по пшеницата. Тя изтъкна, че основните причини за състоянието на посевите в момента са две: влошена и неадекватна сортова структура и грешни технологични решения.

Още през есента стопаните са направили грешки в сеитбата, като голяма част от посевите са били засети извън препоръчителните за региона срокове. Последва нападение от житни мухи, късни реакции и отново неадекватни решения, допълва доц.Михова. През топлата зима посевите с пшеница са се развивали добре.

Тук обаче идва основният момент: ниските запаси от влага. Отчетените стойности на валежите в Добруджанския земеделски институт от септември до края на февруари са 120 мм. „Това е крайно недостатъчно. Разчитайки на добрия външен вид на пшеницата, много от производителите не оцениха този стрес. Вкараха се огромни количества азотни торови, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви”, категорична беше доц.Михова.

Последвалите студове през март и ниските температури до -5 градуса се оказват фатални за сортовете пшеница, които са неподходящ и за българските условия. „Те бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, продължава с констатациите си селекционерът.

Основната поука, която трябва да си изведат земеделските стопани, е да изграждат коректно своята сортова структура, подчерта доц.Михова. Тя изтъкна, че при житните култури няма понятие „идеален сорт”. ”Това са култури, които се развиват почти 9 месеца, в няколко сезона, няма как да имат идеални условия и да бъдат идеални”, заяви ученият и продължи със съветите: „Когато се изгражда сортова структура, се избира един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия и след това съпътстващи сортове според избраната технология”. При изграждане на сортова листа трябва да се съобразят рисковите фактори в дадения район, почвените условия, както и да се вземат пред вид студовете през март и условията през периода на наливане на зърното. Така ще се вземат под внимание ключови моменти като поражения от възвратни пролетни студове, както и високи температури и сухи ветрове в края на вегетацията.

Стремежът към високи добиви без оглед на качеството на зърното има лоши последствия. Земеделските стопани трябва да бъдат особено внимателни при избора си на селекция. „Пшеницата не е фуражна култура. Няма такова понятие. Пшеница с протеин от порядъка на 9-10, не е пшеница. Това е генотип, принадлежащ към рода Тритикум, но пак казвам, не е пшеница!”, категорична е доц.Галина Михова.

Тя смята, че българските сортове пшеница няма да дадат фрапиращо по-ниски резултати в сравнение с миналата година. „Има обаче посеви в Добруджа, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %. Този процент на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разясни още селекционерът.

Доц.Михова е основен автор на 3 нови сорта пшеница, които през настоящата година получиха одобрение след изпитване в ИАСАС. Тези сортове са насочени към по-висока устойчивост към биотични и абиотични стресови условия и се отличават с високо качество.

Пожълтялата и преждевременно изсъхнала пшеница в Добруджа ще бъде ожъната по-рано – между 20 и 30 юни.

През изминалите седем дни (24-30.04) цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океансе плъзнаха в низходяща посока. Рязката и до голяма степен неочаквана промяна в посока на ценовото развитие беше предизвикана от обилните напоителни валежи в засегнатите от суша обширни територии на Стария континент и най-вече в Германия, Франция, Южна Русия и Украйна.Анализаторите коментират, че за увеличения интерес към продажби допринесоха и информациите за „изненадващо благоприятните агрометеорологични условия в Австралия след поредните няколко много сухи години”.

Да припомним само, че вследствие на катастрофалната суша добивът от пшеница на Зеления континент през 2019 г. се срина до 15,2 млн.т, в сравнение с 17,3 млн.т през също неблагоприятната 2018 г.; 21,0 млн.т – 2017 г. и 31,8 млн.т – 2016 г. Правят впечатление по-значимите отрицателни отклонения при цените на пшеницата и царевицата в Щатите, които според пазарните участници се обясняват със задълбочаването на пандемичната криза там и „разочароващото ниско равнище на експортните продажби”.

През периода 24-29 април цената на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се срина с 10-11 долара – до $191/т. С 6-7 долара се понижиха и цените на щатската пшеница на експортния пазар – до $231/т FOB за мека зимна пшеница и $226/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($195/т и $205/т FOB на 30.04.19 г.). През същия период цената на американската царевица спадна с 6-7 долара – до около $120/т на борсата в Чикаго за доставка през май и $146/т FOB САЩ ($167/т – 30.05.19 г.). Основен депресиращ цените на царевицата фактор остават ниските цени на петрола, които съсипват етаноловата индустрия и драстично намаляват количествата на царевица използвани за промишлена преработка.

Европейският зърнен пазар изглеждаше по-стабилен. Цената на майския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж през разглеждания период спадна с около 4 евро, до EUR195/т, а на експортния пазар котировките на френската пшеница 11,5-12,5% протеин ерозираха от EUR 207/т до EUR 202/т FOB Руан (EUR 190/т – 30.04.19 г.). а пшеница нова реколта се предлагаше за износ през юли средно по EUR 195/т FOB.

Експортните котировки на царевицата в Западна и Централна Европа през изминалите седем дни останаха почти непроменени. На 29-30 април френска царевица се предлагаше за износ от Бордо/Рейн по EUR169 – 170/т FOB, а това съвпада със стойностите регистрирани на пазара през същия период на 2019 г.

На 26 април Министерството на селското стопанство на Русия информира, че квотата са износ на пшеница, царевица, ръж и ечемик и в държавите, които не членуват в Евразийския икономически съюз, е изчерпана изцяло и митническа служба на РФ спря издаването на нови декларации за износ. Търговците коментират, че това не изненада пазара, тъй като още на 17 април заместник-министърът на земеделието Оксана Лут заяви, че благодарение на интензивния износ определената до края на настоящия сезон квота (до 31 юни) може да бъде изчерпана още до средата на май. Все пак оттеглянето на Русия от пазара определено ще окаже стабилизиращ ефект върху европейските котировки през близките дни.

Валежите в Южна Русия и низходящата ценова динамика на международния пазара се отразиха негативно и върху котировките в черноморския регион . Към 30 април цената на руска и украинска мелничарска пшеница спадна с 2-3 долара в сравнение с нивата от края на предходния седмичен период – до $226-230/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $223-224/тFOB за зърно с 11,5% протеин ($220/т и $215/т FOB към 30.04.19 г.). Според търговски източници руска пшеница 12,5% нова реколта в момента се предлага за износ средно по $198/т FOB.

Игор Валентович

Изминалият седмичен период (16-23.04) премина под знака на глобалната пандемична криза и се характеризираше с колеблива ценова конюнктура на зърнените пазари в Европа и САЩ.

Най-динамичният елемент в зърнения комплекс през изминалите две седмици беше пшеницата, която запази висок ценови волаталитет предвид засилената спекулативна активност на пазара. След двупосочни ценови колебания майският контракт пшеница на борсата в Чикаго завърши седмичния период с ограничено положително отклонение от 2,50 долара, на равнище около $201/т. На борсата в Париж цените на мелничарското зърно почти през целия изминал период се катериха нагоре, като на 20 април котировките на майския контракт се изкачиха до високите февруарски стойности – EUR206/т, но на 22-23 април борсата заличи голяма част от спечеления аванс и завърши седмицата на равнище EUR199,25/т, с положително отклонение от EUR4,50спрямо предходния седмичен период. Експортните котировки на френска пшеница 11,5-12,5% протеин останаха почти непроменени EUR207-209/т FOB(EUR188/т FOB - 23.04.19 г.).

В началото на изминалия седмичен период видяхме и първото от месеци насам много успешно представяне на френската пшеница в египетски търг.

На 16 април Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 21 май - 5 юни 2020 г., в това число: 180 хил.т френска пшеница и 60 хил.т руска пшеница .

Търговците очакват запазване на относително високите цени на мелничарското зърно в ЕС през близките дни.

- Липсата на валежи в Северна Европа вече създава проблем за производителите. Според европейските агроспециалисти „на първо място, това вероятно ще има негативен ефект за добивите от зимните култури в ЕС, но също така застрашава и нормалното провеждане на пролетната сеитба”

- Поради редуцирането на площи и сухото време експертите на Strategie Grains намалиха прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2020/21 маркетингова година с 1,7 млн. тона, в сравнение с мартенската прогноза - до 135 млн. тона, а това което е с 8% по малко от прогнозирания резултат за настоящия сезон.

- В търговските среди на Запад усилено се говори, че квотата за износ на пшеница от Русия може да бъде изчерпана още в средата на май.

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни останаха почти непроменени - $228-231/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $226-228/тFOB за зърно с 11,5% протеин и около $220/т FOB за фуражна пшеница ($221-223/т; $215/т и 210/т FOB съответно към 23.04.19 г.).

Поскъпването на пшеницата се отрази здравословно върху цените на царевицата на европейския пазар. На 15 април цената на юнския контракт царевица се срина до месечното ценово дъно от – EUR161/т, но на 23 април борсата затвори на равнище EUR 166/т (EUR 164/т – 17.04.19 г.).

Игор Валентович